makebulgar

Тюрксктата теория тръгва май от кипчакоезичието на волжките българи, които за руснаците са били познати като българи, а не като татари през 19 век. От там татарщината е възприета от френските и германските учени, а нашите великоумни учени от 19 и 20 век съответно основно преповтарят теориите на чужденците, без да се конфронтират с тях. И разбира се гръцките извори, които са наричали българите хуни, са помогнали на теорията за тюркоезичието, но хуните не са нито унгарците нито е доказано че са тюркоезични. Имат няколко владели с тюркски имена, но и те не доказвят нищо.

Равене, дай ги сега всички прабългаро-чувашки думи засвидетелствани при българите, че да ги видим черно на бяло.

Равене, много си убедителен и убеден, но дали си прав. Ще е интересно да ни запознаеш с двете граматични особености свързващи чувашкия и хипотетичния прабългарски-чувашки! Надявам се единственото доказателство за тия граматики не е онова Шаран-Сазан. Щото ако е то ще трябва да ни покажеш и някъде старобългарския запис на рибата Шаран. Също така трябва и да ни покажеш атиловите хуни като монголоиди и тюркоезични, защото според сведенията от Приск те не са ама никак монголоидни и тюркоезични. За Приск атиловите хуни са неразличими от гърците и ги нарича скити! Трите останали от атиловите хуни думи са индоевропейски и се превеждат през славянските езици. И още един въпрос. Китайското наименование СЮННУ как става на ХУНИ? Раване, не отговори траките като са погребвали/жертвали кучета, то те номади ли са били, земеделцили ли са били или овчари?

Така е и това, но Памир, Хиндокуш и Алтай са доста далеч от Китай някъде до към 2в.пр.Хр. Тоест говорим за скитите от ония земи до тюрко-монголо-китайската инвазия на запад.

Така е, но дали винаги са били в южноуралските степи? Скитите се разпростират доста по на изток, и после които успяват се връщат.

Равене, доказателствата ти за тюркоезичието на част от българите трябва да са свързани със граматиката на езика им, и със някои думи от разговорната им реч от бита като майка, дете, къща и т.н., тоест думи от език на населението. Термините от Именника не могат да се ползват тъй като вероятно са дошли в комплект като календарни термини. Те не са прабългарския език, както Декември, Януари и Март не са български, но ги ползваме. Двата каменни надписа на неславянски още не са преведени задоволително точно. Какво е Естрогин и Хумши? Титлите също не са особен показател за говоримия език на българите, като при това от всички български титли много малко имат тюркски произход, и не са характерни за тюрките. Надписите от чаши и кани изровени от земята пък не могат да служат също за достоверен източник, тъй като за тях не се знае почти нищо. Не се знае кой ги е притежавал, кой ги е произвел, кой ги е откраднал, кой ги е продал. Златните и сребърни съдове са били обичайна разменна монета през средновековието.

Раване, следва да приложиш доказателства за това, че част от българите са говорели тюркски език или някакъв чувашо-манджурски, който е бил по-ранен от тюркските езици. Доказателствата ти обаче не трябва да са свързани с Именника, двата каменни надписа на неславянски, титлите или някакви надписи по съкровища. Маготине, съмнява ме мадарското куче да е мастифова хрътка (каквото и да значи това нещо ). Кучето си е типично ловно гонче. По тракийските ловни сцени където конника лови глигани кучетата са си ловни. На един ловец не му трябва мастиф който не издържа на дълги разстояния.

На Мадарския конник кучето не е мастиф, а е ловно гонче. Нали не мислиш Маготине, че българите са довели само овчарки? Нали знаем вече, че българите не са били баш само скотовъдци, ами са имали и къщи да пазят, ходили са на лов, отглеждали са жито и просо.

Кубан и Кавказ ги проучваме отдавна, но и Памир, Алтай и Хиндокуш не трябва да се изоставят.

Маготине, я кажи нещо по конкретно за прабългарските и за тракийските породи кучета.

Значи според тази теория Равене траките и те са степни номади?! Ето го кучето от Караново - https://fbcdn-photos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc3/s720x720/599570_559859304045081_1205581622_n.jpg

Много от празниците ни са предхристиянски, тъй че културно имаме връзка с много от предците си. Като почнем от 1 март, Гергьовден, Трифон зарезан, Кукеровден, кушиите, оратниците по Сирни заговезни, Еньовден, и много други, имаме все езически обичаи.

Статията на Чобанов е добра, но той някак избягва да спомене, че кучета са жертвали и траките, като са ги жертвали наред с много коне, колесници и други подобни. При колесницата от Караново има едно експонирано куче което се вижда ясно. Също така към всички сведения трябва да се добавят и сведенията за песоглавците на Гог и Магог с които Ал.Мак. воюва в Централна Азия. Боян мага се превръщал във вълк или друг звяр само за миг, като вероятно го е правил със маска. Кукерите играят на Песи понеделник, и на този кукеровден се тричат кучета. На санскрит кучетата се наричат Кукур. Тюрките пък добре я имат легендата за произхода си от вълчица, но вълка не е техен, и много други народи го почитат и им е символ. Ромул и Рем не са тюрки.

Приемам забележката за това Пас, и явно трябва да съм по внимателен. Но това не омаловажава всички останали "ирански" думи в българския и старобългарския език. Атом, по горе казва че те били около 10, но те са стотици. Към тях трябва да се прибавят и много други които смятаме за изконо славянски, но ги има и в индо-иранските езици.

Кутрай наистина е индийска дума, но е от областа Гуджарат където са индийските парси-зороастрийци. На кюрдски "говар" значи същото което при нас звучи като "говор".

Перкунас много изнервя обстановката тука, но когато фактите говорят и боговете мълчат. Ето който иска може да види къде пише, че Пас на персийски е Куче, а ако иска може и да чуе звуковия файл - http://www.logosdictionary.org/index.php?code=5618780&from=EN#w_5618780 Това, че думата се ползва от персите го потвърждават перси. И при положение че виждаме че думата я има при всички славяноезични, трябва или да търсим някакво ранно персо-иранско влияние сред славяноезичните, или да търсим славянско влияне над персите, или да приемем теорията за междинните народи между славяноезични и ираноезични, или да приемем, че славяните произлизат от скитите, и че съвременните славянски и ирански езици са еволюция от по-стар пра-индо-ирано-славянски език.

Перкунасе, разбира се че не всички са пълни професионалисти тук, но и не всички са пълни аматьори и ираномани. Тия клишета още ли вървят тук? Не всички ирански думи ги има във всеки речник на персийския език, и персийския не е единственият ирански език от който произлизат всички останали.

Както в българския, така и в персийския няма само една дума за куче. Освен най популярната sag там ползват и pas. Пущуните също ползват няколко думи, като едната е санскритска. А и кюрдите викат кучик на кучетата. Не е само кучето паралелът с така наречените ирански езици. Много други има.

Да, никак не е изключено наличието и на други индоевропейци с преходни езици, но ако можем да ги разделим на славяноезични, на ираноезични и на славяно-ираноезични още през 5-6 век или по-рано, то въпроса е дали и днес не може от славянската езикова група да се разграничи славяно-иранска под-група (примерно южните славяни). Иначе такива междинни индоевропейски групи, с лексика между славянската и иранската, много вероятно са били скитите, сарматите, а може и балтите, или да речем и траките. Траките имат сходни думи както в балтийските езици, така и в славянските и в иранските (Ас "аз", Аспиос "кон"...)

За да се разбере как е бил възможен подобен контакт, трябва първо да се преодолее шаблона че в античността славяногласни е имало само в беларуските гори и максимум някъде до североизточните карпатски предпланини. Славяногласни вероятно са препускали на коне из степите. Контакта може да е станал и през Кавказ.

Един такъв глагол е КАРАМ "управлявам, принуждавам, правя" в старобългарските титли имаме КЪРМЧИЯ "управител", а днес КОРМЧИЯ "водач на коръб" и съответно КОРМИЛО "средство за управление". Според проф.Емил Боев думата била идвала от аланското КАРЪМ, но напрактика я има и в другите индоирански езици като КАР "работа, правя", КАРМА "работа, професия".

Пес е като персийската и хърватската Пас "куче"

Глишев, има една приказка с твоите камъни по твоята глава. Ако съдим подобно на теб, че по най-ранните останки и надписи от българите можем направо без да мислим да определим какъв е бил езикът на българите, то безспорно езикът им е бил гръцки, тоест гръцкото койне. Така наречения "тюркски пласт" напрактика не съществува тъй като двата каменни надписа на не-гръцки все още не са преведени напълно през тюркски, а Именника е далеч от тюркски (по скоро е не-тюркски с участието на тюркски думи). При титлите нещата са същите като при Именника малка част от тях се използват и от тюркски народи, но не всички. Разбира се има и алтаизми в старобългарския, като "хитър" (според Войников), но те не са достатъчно голямо количество.

Тюрките се появяват 6-ти или най-късно 5-ти век, та колко да им е велика културата. "Иранските" народи като скитите и сарматите за сметка на това имат солидно по-дълго съществуване на историческата сцена, и са оставили доста културни следи от себе си. Южните иранци като меди и перси имат империи 1000 години преди да се чуе е дума за тюрките. Да се говори, че тюрките са окултурили иранските народи от степите е все едно да кажеш, че османците са внесли високо развита култура в Европа. Нелепо е.

Глишев, добре е че имаш мнение по въпроса, но не бъди сигурен че то е правилно. По скоро, като учен човек и учител, който се предполага че подхожда научно към въпросите, трябва да си винаги готов да си промениш мнението ако има достатъчно факти и аргументи за това. За термините от Именника се вижда, че следваш дословно логиката която са заложили още първите му изследвачи като Бъри, Микола, Златарски и други. Според тази сгрешена логика не-славянските термини от Именника задължително са езика на прабългарите! И понеже в Именника има няколко алтайски думи, съответно българите са класифицирани като тюрки, а Именника става Именник на българските ханове. Презумпцията че не-славянските термини от Именника са от езика на прабългарите се приема от почти всички наред с П.Добрев. Единствено Р.Рашев и малко други автори не приемат това, че термините са показател за произхода и граматиката на прабългарския език, и те по пътя на логигата са прави. Логиката в случая е следната. Термините са календарни. Тоест те са подобни на термини като Януари, Декември, Февруари, Март, Септември и т.н. Тези последните термини обаче не са аргумент за това, че езика на съвременните българи е латински! Това е логично. Втория аргумент за това, че термините са били възприемани от българите през 8 век просто като календарни термини е фактът, че дори век по-късно в български надпис на гръцки език (Чаталарския надпис) се използват като календарни термини, а още век по-късно в български надпис на български (приписката на Тудор Доксов) също се използват просто като календарни термини. Ако българите от времето на Тудор Доксов разбираха календарните термини като собствени и част от езика им, логично щяха да ги преведат на български. Ако приемем че българите с покръстването са приели някакъв чужд език (славянски) е логично преводачите от прабългарски на славянски да преведат и календарните термини. Явно обаче нито е приеман нов език, нито календарните термини са били ясно осъзнавани и разбираеми на прабългарския език на Аспарух. Извода е следния. Не-славянските термини са календарни, и не доказват какъв е бил говоримия език на българите. Тоест календара от Именника с много голяма вероятност е заемка. Той може само да укаже някаква посока на културно влияние и някаква насока за контакти на българите с други народи. Сред термините освен тюркски - тох, етх, алт, има и не-тюркски - верени, твирем, тутом, окончанията -ом/-ем, дван, а също и такива използвани и при тюрки и при иранските народи от ЦА - шегор, сомор... Вероятността календарът да е по произход тюркски е същата като вероятността да е ирански или някакъв друг. При тюрките 12 годишния животински календар е заемка от китайците, за което доказателство е наименованието на годината на дракона, която не е била преведена на тюркски и е останала в китайския вариант - лу, лун. Следователно становището, че Именника е доказателство за тюркоезичието на българите през 8 век, е неоснователно.