makebulgar

Еми ще четем списанието значи. Мен обаче повече ме интересува града от ПБЦ с прабългарските гробове и селището което ги е оставило. Едва ли Хаджиоглу сам е направил града Пазарджик на същото място! По-вероятно ми се струва там да е имало някакъв град и пазар още от ПБЦ и от ВБЦ!

Знае ли някой подробности за Добрич и дали е имало римски град там? Пишат за някакви археологични останки от античността но дали е имало крепост? Града не е на морето а в полето, тоест удобен за конниците българи и в по-малка степен за византийците! И дали Добрич не е "така наречената Варна"? Града явно има стратегическо положение, но не е на римски път!

Петър Добрев в една от книгите си тълкува имената от именника като прякори използвайки различни езици. Примерно Гостун - наместник, Курт - създател.

Ясно значи! Имаме сходство в звученето. Но нали Митрите на попове и митрополитите бяха сходни със "слънцата" над персийските шахове!

Вчера минах покрай Долна Мтрополия, та се зачудих какво значи думата Митрополия и от къде идва. Явно е свързана с църковните Митрополии и с поповете Митрополити, но пък името е съставно от МИТРА и вероятно гръцкото ПОЛИС? При това знаем за Митрите, които поповете слагат на главите си, и че преди християнството форма на Митраизма е била популярна в Империята. Та въпросът ми е има ли някакво друго значение думата Митрополия и от кога се използва?

Много интересно! Значи излиза, че в тия манастири е имало хора от много народности и там освен книжовния са научавали и някой от съседните езици! Какво ли означава "текст с преобладаващи български черти и наличие на хърватски черти"? Възможно ли е текстовете да са писани от хърватин, който е научил донякъде книжовния старобългарсия език, но после да го е предавал деформирано през хърватския си майчин език?

Не се чудете какъв е произхода на прабългарите. Питайте някой македонец от 6-то отделение!

Значи излиза, че плътно до 10 в. българите са ползвали стария животински календар.

Примера с чръгобоила е добър, но при него кирилския надпис е правен от хора които реално са използвали в ежедневието си тази титла. От друга страна един преписвач и преводач от гръцки на български, които не познава думите ШЕГОР и ВЕЧЕМ, дали няма да препише гръцките tz и sh като тз, дз,дж, и сx, а не да използва българските ч и ш?

Попаднах на една руска статия от 1950г за Именника, и там се отбелязва, че вероятно оригинала е бил написан на славянски език, тъй като с гръцката азбука и на гръцки език не може да бъде записан и предаден израза ШЕГОР ВЕЧЕМ! Тоест поради това заключение е невъзможно Именника да е бил написан примерно по времето на Умор тъй като тогава я е нямало кирилицата. Ако има някой вещ в гръцкия език може да изкаже мнение.

Според Шкорпил Малкият вал е бил 1 км. дълъг, тоест големият сигурно е бил по-дълъг. По големия вал Шкорпил е ходил към 5 мин на едната и 5 мин на другата страна, а това са също към километър и отгоре. Пре достатъчно да палиш на ниякои места и да прескачаш на други.

Зитко, Шкорпил явно говори за два вала с ровове при Котел при така наречения Гръцки дол. Въпроса е доколко преданията за които говори са истина, или са измислица на някои от историците от онова време.

Явно трябва да се чете много преди човек да седне да пише глупости. Тоя "Гръцки дол" до Котел бил много интересен. “На пределътъ между котленската и жеравненската мера, в котленскийтъ проходъ, съгледахме въ една ливада високъ окопъ, западното и источното продължение на когото се забележва до нейде на отсрещните връхове на проходътъ. Височината на насипаното място на окопътъ е 2 метра надъ ливаднийтъ теренъ, а дълбочината на прекопътъ (хендекътъ), който се намира на южната страна, също 2 метра. Широчината на копаното и насипното място е около 27 м. По видътъ си, този окопъ прилича на старобългарскийтъ окопъ в Ямболската околия. Важно беше да се изследва до где продължава той на истокъ и западъ. За това, ний се отправихме по западното продължение на окопътъ и следъ 5 минути нещо, стигнахме до крайтъ му. Местото гдето окопътъ се свършва, личи много добре. Нъ за по-сигурно дознание, ний обиколихме околните върхове, чакъ до в. Разбойна, и не намерихме ни най-малка диря отъ споменатийтъ окопъ. Същото следствие даде и изследванието на источното му продължение. Отъ тамъ ний се отправихме малко на югъ, къмъ най-тясното място на проходътъ, презъ гдето в турско време едвамъ се е минувало съ конь. Това място съ естествени “Железни врата”. ... Презъ този проходъ тече р. Луда-Камчия, която води началото си отъ силни извори до Котелъ. Железните врата се намиратъ до источното подножие на стръмнийтъ връхъ “Вида” (Късъ-тепе, окоро 400м. висок), на върхътъ на когото личатъ още развалини на едно старо укрепление. ... Вида е почти непристъпен: само отъ къмъ западната страна се възлиза по една стръмна патека. Изгледътъ отъ горе е любопитенъ; на северо-западъ се вижда високийтъ връхъ Разбойна (около 500м. високъ), къмъ истокъ в. Плешювецъ. Къмъ южна и югоисточна страна се вижда Стидовский Балканъ, в. Гребенецъ, Каябашски върхове и в. Бакаджикъ. Правий патъ отъ Котелъ до Жеравна се извива покрай западните стръмнини на връхътъ Вида, покрай първата турска стражарница (около 300 м. вис.), гдето въ 1829 г. са имали Руссите укрепление. По-нататъкъ, до полянката наречена Кореники (Моминска победа), гдето личатъ останки отъ втора стражарница, отъ тамъ презъ връхъ Ветрило (ок. 320 м. вис.) до Жеравна. Въ котленския проходъ до големий окопъ е височина надъ морската повърхностъ ок. 240 м. На в. Ветрило се забеляжва малкий окопъ, около 4 метра широкъ, на когото прекопътъ е отъ къмъ южната страна. Малкий окопъ, който се намира на северното наклонение на върхътъ, има дължина ок. 1 километръ и към западъ се свършва тъкмо на това место, гдето бърдото, което иде отъ големийтъ окопъ, се скачва с в.Ветрило. Между источнийтъ край на малкийтъ окопъ и в. Видау намира се полянка “Кореники”. Казватъ, че тукъ са се били Българите и Гръците и че некоя-си мома Вида, като предала укреплението на близскийтъ връхъ, улеснила Българската войска. Тая битка е била, когато българската столица се е намирала още въ Преславъ. По предание паднали въ “гръцкий долъ”, (който се пада между големийтъ и малкийтъ окопъ), 16 000 Гърци заедно съ царътъ имъ. За значението на тези окопи се убедихме, че са имали стратегическо значение. Споменатото предание ни напомнюва сражението на Българите съ Гръците въ 811 г., когато императоръ Никифоръ, след като се връщалъ отъ Преславъ, бил заобиколенъ въ Балканский проходъ отъ Крумовата войска. ... “ ВЛ. И КАР. ШКОРПИЛ

Сега правя опит да изчета цялата тема в Бойна слава за това дали е била превзета Плиска. Там има една интересна идея, за това, че българските армии които византийците посичат (12000+50000) не са били унищожени, а просто са влизали в проучвателни сражения. Тоест Крум е атакувал и се е отеглял (в планината), като е изчаквал удобен момент след който да нападне. Византийците приемали тези отстъпления за грандиозни победи, като заради това, че стигнали до Плиска Никифор се възгордял много!

Туй село Кюлевча е южно до Мадара, а не е в Провадийско. Експедиция точно до тези места може и да открие останки от битки, но те няма да са от битката на Крум и Никифор. Битката не е била в подножието на Преславската планина, както не е била и близо до някой планински проход. Това освен, че не е описано в двата източника, не е и логично. Това е така, защото бегълците едва ли биха тръгнали да бягат точно през добре известен проход, а по скоро ще хванат през шумата и дърветата, така че да не ги открият. Иначе точното място горе-долу е ясно от описанието в източниците. Просто трябва да се разтълкуват правилно думите на разказвачите. Примерно сведението, че българите са заградили „входовете” и „изходите” за страната! Никъде не се казва, че тези входове и изходи са проходи през планината, още по-малко, че са специално на юг! Все си мисля, че Никифор е искал да излезе от Страната в посока на запад в опит да стигне до Средец.

Еми точно вал е била преградата! Вал с дървена стена на върха и с ров до него. Ето защо: 1. Първо щом е имало ров, следва, че земята изровена от рова някъде е била сложена. Най-лесно е да се сложи в основата на дървената преграда, с което се образува вал. Това е и най-често прилаганата практика. 2. Второ във Ватиканския разказ се набляга на стената от големи дървета, тоест тя им е направила голямо впечетление, но същевременно косвено се отбелязва, че има вал. В разказа се уточнява това, че бягащите византийци са били на коне, като те достигат реката с конете и там затъват, а прииждащите газят първите. По натам оцелелите достигат до стената и тъй като с конете не могат да я минат, слезли и се прекачили, като слизайки от стената падали в рова (в който явно имало колове) и се осакатявали. Ромеите се усетили и запалили преградата „на други места”, тоест преградата е била една и е била доста дълга, щом на някой места е била запалена, а на други не е била. Запалената преграда горяла и паднала в рова, като „бягащите непредпазливо се спускали и попадали с конете си в изкопания ров заедно с огъня.”!!! Тоест конниците преминавайки изгорялата стена се спускали и падали в рова, а това означава, че са идвали изотгоре от по-високо място. Това място е било върха на вала където е била преградата. Ако преградата беше забодена директно в земята конниците щяха отдалеч да виждат рова и нямаше да се спускат, а щяха да се пробват да прескачат рова!!! Но тъй като те са препускали срещу вал те не е можело да видят рова от другата страна. Рова се е виждал чак когато са били отгоре и ако не са можели да удържат конете са падали в рова с огъня. Логично!!!

Може ли някой да каже кои точно са източниците описващи похода на Никифор?

Чашата може да е била занесена в Константинопол след покръстването и после като идват кръстоносците-темплиери я отнасят на запад. Пишат след това няколко легенди за Светия Граал и пробват да я продадат по-скъпо. Иначе ако я намерим тук някъде ще стане такава сензация, че разни там етипетски пирамиди и китайски стени вече няма да са интересни.

Какво общо имат "Пистолетите" с науката? По-добре да има раздел "Оръжия" и там наред със статии за танкове, изтребители и хеликоптери да има някоя статия за историята на някой пистолет.

Тая история с битката за Плиска и затварянето на прохода ми се струва доста измислена. Първо византийците които са описали случката вероятно са писали така, че византийската армия въпреки, че загубила, да изглежда велика и победоносна. Някак си пешком, без много зор и без никакви загуби армията прегазила 12 000 българска армия, а след това се справила също толкова лесно с още една армия на българите от 50 000 души. армията на Никифор спокойно се разходила из центъра на България и колила и секла наред. Крум като най-долен страхливец и партизанин се скрил в планините и чукарите, като там се чудел как да прецака мощната армия на ромеите. По късно вместо да остави ромеите да дегустират цялото количество българско вино, Крум най-долно им устроил засада и малко събрани от горите славяни изклал ромеите. Историята явно е написана от някой писател и той я е украсил, преувеличил е някой неща, въпреки че е черпил информация от някой оцелял ромей. Второ, Битката при Върбишкия проход не е сигурно дали е била при точно този проход. В хрониките се казва единствено, че българите преградили някакви планински теснини. Прегредили тези теснини със специално направени валове с дървени преграждения и ровове с огън. Такива валове обаче се правят в равнините, а не в планините. Това са специални фортификации, използвани от българите и тук и на Волга, като враговете се натикват принудително в тях. В една такава фортификация са увлечени монголите при Самара и битката става известна като Овчата битка!!! Битката в която Крум побеждава явно не е била в проходите, тъй като никоя армия не върви напред без разузнаване, и съответно византийците са имали информация за проходите. Те обаче са нямали информация за някой по обикновенни равни места, на които българите са направили валове и където са увлекли ромеите. Теорията че битката става във Върбишкия проход е предложена от Шкорпил, но той няма доказателства за потвърждението й.

Африка е Етиопия (според едни скандинавски хроники) В Африка е Скития (според същите хроники) Едната Африка била далеч на изток (според същите хроники) В Африка живеели арменците (отново от тия хроники) Етиопите идват от страната Куш (според Библията) Балкх е Куш (на арменски език) Българите преди били етиопи (според една българска хроника) Задачата е да се открие каква е връзката между Балкх и българите! И билили са те етиопци докато са живеели в източната Африка!

Аз няма да чета тази книга.

Не е важно как е умрял Крум. Интересно е къде е чашата от черепа на Никифор!

Това разширеното обяснение на Фасмер не го бях видял. Въпреки това са си доста близки думите. Едно време, както и сега някой храмове са били с доста ограничен достъп. В храмовете често има места където простолюдието не се допуска, а при някой религиозни ордени трябва да си посветен за да влезеш.