makebulgar

Сурва си е согдийското Зърва - Зурван. Вероятно е свързано с авестийското божество Саурва и с епитета Сарва даван на Сурия!

Въпросът ми е дали има някаква връзка между славянското ХРАМ и османо-персо-арабското ХАРЕМ. И ако има връзка кога е заета думата, когато българите са били в Персия, когато хазарите са приели юдаизма, или когато някое месопотамско племе (есегели, кутригури) се е вляло в българската държава. Според речника на Фасмер думата ХРАМ е заета в руския език (и във всички славянски езици) от църковнослъвянския, тоест от старобългарския език, като в изконно староруския език е била ХОРОМЬ. Също така според някой си Мехек славянската дума имала най-близък аналог в хетското КАРИММИ - "храм". От друга страна османското ХАРЕМ се извежда от, арабското ХАРАМ - "забранено място", "свещен", "неприкосновен", "светилище", а и от арабското ХАРИМ - "свещенно неприкосновенно място". При евреите имаме ХЕРЕМ - "забрана", "анатема".

Интересуват ме писанията на Шкорпил за археологическите му проучвания в североизточна България. Сега гледах и предаването "Час по България" за Шкорпил, и явно е доста мъчно да се намерят книгите му, щом и П.Павлов е взел книгите от библиотека! Инече тези сканирани от Гугъл варианти са с доста лошо качество. Половината страници са повредени.

Благодаря за линковете. Гледам обаче, че са само материали от 19в., а тия от 20в. сигурно ще е трудно да се намерят. Интересно ми е дали тия работи ги има в библиотеката на БАН и дали тя функционира като обикновенна библиотека, или за да имаш достъп трябва да си академик.

Въпросът ми е къде могат да бъдат намерени нещата написани от К.Шкорпил? И дали има нещо в електронен вид? В интернет намирам единствено това описание: К. Шкорпил ИБАД, III, 1912 -1913г., Археологически бележки от Странджа планина; ИБИ, VI, 1930 - 1931 г., Археологически бележки от Черноморското крайбрежие; ИБАД, IV, 1914 г., Бележки за старата българска столица Преслав; В защита на българската народна старина кн. 1, Варна, 1924 г.; Географски бележки за Черноморската област на Балканския полуостров, С., 1936 г.; К. Шкорпил - Изследвания в негова чест, С., 1961 г.; Списание на БИАД, С., 1927 г., Исторически бележки за град Варна; Бизантинославика, V, 1933 г., Материали към въпроса за "съдбата на прабългарите и северите" и към въпроса за "произхода на днешните българи"; Старини в Черноморската област, ч. I, С., 1925 г., Мегалитни паметници и могилища; Опис на старините в Черноморската област ч. II - Светилища и паметници с изображение на конници, С., 1927 г.; Опис на старините по течението на река Русенски Лом, С., 1914 г.; ИБАД, I, 1910 г., План на старата българска столица Велико Търново; Сб в чест на В. Златарски, С., 1925 г., Пограничен български окоп между р. Дунав и Черно море; БИБ, т.II, ч. II, 1929 г., Старобългарската съобщителна мрежа около Преслав и крепостите по нея; Сб в памет на проф. Петър Кинов, С., 1939 г., Укрепления на първата българска държава в Северна Добруджа край Дунава и черноморския бряг; Бизантинославика, III, 2, 1931 г., На едно място се споменава, че архива му е в БАН. В БАН ли трябва да отиде човек за да се прочете нещо от Шкорпил?

А нещо за календара да кажете? Щото хем темата е за календара, хем тия стари истории с номадските орди ги знаем. Номади валове не строят. И крепости не строят!

Еми такъв спомен ми е останал, че е гръцка. Някъде го бях срешнал и съответно думата Покрив ми стана безинтересна и не съм търсил ирански или други съответствия. Ще поровя и може да намеря къде съм я видял. Много вероятно е използвана от гърците в Северна Гърция дето българите са много.

Нашето Покрив и Покров някъде го бях срешнал като заемка от гръцкия език, но сега не се сещам къде го пишеше това. Дали я е имало тая дума с това или близко значение в старогръцкия незнам. Иначе въпросът ми беше основно за корена на думата Сакрален, а останалото бяха асоциации.

Еми Сакар може и да отпадне от питането. Останалите думи обаче от де са? Дали не са някакви германски заемки или са римски?

Какъв е произхоза на думите САКАР, СЪКРОВИЩЕ, СЪКРОВЕН, САКРАЛЕН? Открих на едно място думата САКРАМОНТИСИ, което е дадено преведено като СВЕЩЕНОПЛАНИНЦИ, вероятно от гръцки или латински. Тоест САКРА е преведено като СВЕЩЕН! При това в английския език имаме SACRED - СВЕЩЕН!

Отдавна си мисля, че някой през миналия век е правел много драсканици по стари камъни, и че реално голяма част от символите са изфабрикувани. Как ли може с точност да се датира издълбана черта в камък?

Хъмм! Нали уж на задната страна на розетата имаше знака IYI ?! Аз виждам че на тая снимка има само ІІІ !!!!

Алтай е планина и няма нищо общо с хората и етногенезиса! Алтай е планина също както Памир. Така, че в случая постоянното повтаряне алтай, алтай, алтай е вариант на петърдобревото памир, памир, памир. Точно заради факта, че около Алтай е имало народи с различни езици, от науката трябва да отпадне грешния термин - алтайскоезични! Иначе календара не е безспорно алтайскоезичен по ред причини, като една от основните причини са нетюркските термини от Именника, и по принцип календарът като цяло. Не съм иранист-фундаменталист, доколкото основно приемам че българите са били индо-иранци, туранци или арийци чийто език е бил близък до скитските-славянски езици.

Иранското ХУБ има преки индо-арийски паралели, като с оглед на хатем-сатем различията при индо-арийците думата е СУБ, ШУБ! sobha [ sobh-a ] m. [&root;subh] N.: a-ka, a. (i-kâ) splendid, beautiful; m. N.; -aná, a. splen did, handsome, beautiful, in or with (--&degree;); ex cellent, distinguished, by or in (--&degree;); pro pitious, auspicious; n. prosperity, fortune; good or moral action: â, f. beautiful woman (often in vc.). subha [ subh-a ] a. splendid, beautiful, hand some; pleasant, agreeable; useful (animals); serviceable, good (land, seed, etc.); able (artist); correct, true (law, etc.); auspicious, lucky (day, etc.); good, virtuous; pure (ac tion); m. N.; n. charm, grace (rare); wel fare, prosperity, good fortune, happiness (ord. mg.; sts. pl.); benefit, service (rare); good or virtuous action. śubha [śubha ]ʻ bright, auspicious ʼ Mn., ʻ good ʼ ŚvetUp., n. ʻ anything bright, welfare ʼ Kauś. [√śubh] subhava [subhava ʻ] of high birth ʼ VS., subhavas -- TS. [su -- 2, bhavá -- ] Pk. suhava -- ʻ fortunate ʼ; OG. sūhava ʻ beautiful ʼ. А окончанията -ав и -ава явно имат преки паралели в санскрит и пракрит! SUBHAVAS = ХУБАВЕЦ

А кой ли е превел това "хоупавый, хупавъ" като горд, опитен, ловък? Дали от самото начало думата не е означавала за съставителя на Симеоновия сборник - Хубав?

Още в началото явно възприе израза "детска фантазия" погрешно! Под "детска фантазия" имах в предвид онзи импулс за иновативност които притежават децата и най вече децата които учат - студентите! В световен мащаб студентите под ръководството на умни учители правят най-големите научни открития и изобретения. При това най-големите изобретатели и откриватели са най-плодотворни, в ранните си години, когато никoй не изисква нищо от тях.

Еми какво. Всички онези неща, които някои български специалисти по културология преписват с лека рака на траките, без да отчитат това, че те са се срещали на изток и при волжките българи. Такива неща са Сурва и кукерите, мартениците, ходенето по огън, кушиите, факлите оратници, бесенето на кучета, неравноделните ритми, шопските черни носии в персийски стил ...

В този филм на едно място даваха и някакви жътварки, които запяха някаква жътварска песен. Тази песен беше на чужд език, но мелодията беше същата като на българските жътварски песни! Между другото дадоха и типичните за ЦА вършеене с коне/магарета в кръг в харман и типичното за ЦА обръсване на главата.

С фолклора не се занимавай, защото точно там автохтонистите най-лесно могат да бъдат порязани.

Статията е добра по отношение на това, че на едно място е събрана много календарна и лингвистична информация, но заключенията в нея търпят критика. Примерно думата Самур, която срещаме в партския език. Коренът на тази дума може и да идва от монголски, но това не означава, че при българите тя е налична защото те са монголи, тонгусоманджури или алтайци. При българите тя вероятно е използвана подобно на патрите и други ЦА народи като популярна за времето си дума. По същия начин това, че ползваме цифрите 1,2,3,6 не ни прави автоматично араби.

Извори не ти трябвят. Трябва ти единствено да говориш на български език и да притежаваш малко логическо мислене. Първо, от гледна точка на логиката трябва да си обясниш, защо споменатите персийски заемки през османския език са заети само в българския, но не и в гръцкия, албанския или някой друг не-славянски балкански език. Защо българския език е приел думи като Хубав и Аз, но те не са заети в гръцкия и албанския???!!! Дали това е защото българския е бил склонен да приема персийски думи заради близкия произход с персийския език? Второ, защо родовата иерархия в българския език е толкова близка с Хинди - Сходни думи и старинни термини в български и хинди??? И защо тази родова иерархия не е предадена през османо-персийския език в гръцкия и албанския езици???

Относно така наречените иронизми явно говорите да персийските заемки в българския език, но как бихте обяснили староперсийските и авестийски думи в българския, които не съществуват в персийския език!!! И как ще обясните староперсийските и авестийски думи в руския език? Дали и те са заети през османско? Или отново ще се окажат общи ИЕ думи!

Глишев, мисля че ти липсва смелост да надскочиш учебниците и авторите от които си учил. Щото като се отклониш от техните думи, един вид ги отричаш. А отречеш ли книгите които са ти дали професия, е много вероятно да си загубиш работата. Ако кажеш на някое интервю за работа, че мислиш да преподаваш своите идеи за това че славянските езици са някакви скитски езици, никой няма да те вземе на работа. Тъй че Глишев явно по темата си пристрастен към наученото от учебниците и книгите, и не можеш да се отклониш от тях тъй като ще навлезеш в непозната за теб територия, където има повече детска фантазия отколкото дебели книги.

По скоро казвам, че славянските езици (особено южнославянските) са индо-ирански или арийски езици получени като еволюция на сарматските езици, на нахлулите на няколко вълни в Европа източни индо-иранци. Тази еволюция обаче е в следствие на смесването на тези сарматски езици със скитските (западни индо-ирански) езици. Разликите между тези езици са били много малки: Слава-Срава, Слух-Сру, Земя-Зам, За-Зи, Къде-Куда ...