makebulgar

ето какво пише в уикипедия за берберите-кабили от които е и Зинедин Зидан: "При кабилите са се съхранили редица доислямски земеделски култове и специфичен фолклор, характерен и за траките, фригите и други етноси от т.нар. древни морски народи." тоест характерната за берберите и за балканите хаплогрупа E1b1b може и с траките да е свързана по някакъв начин. принципно автохтонистите нея я приемат за тракийско наследство, но дали всичко това е вярно е друг въпрос.

И след като историците са се изказали, следва да разгледаме и мнението на генетиците, и ако се наложи да преразгледаме заключенията на историците. Според генетичните изследвания на българите, които са правени към момента, колкото и скромни да са те, се вижда близо 22% "местни" или "южни" гени, ако можем така да наречем хаплогрупата Е3б или E1b1b. Те се срещат доволно при гърци, албанци и северноафриканци, което предполага, че дошлите от север българи са комуникирали с южняците. Тъй че "третия елемент" е налице ако се погледне от друга гледна точка.

Историка (#33) е прав. Науката не си измисля факти, а псевдонауката го прави. Науката дори и да греши относно фактите, няма да се расърди, ако някой критикува методите й и въведе корекция или нови методи. Така действа науката - от хипотеза към хипотеза чрез нови открития. При псевдонауката фактите са твърди и неоспорими и който не вярва в тях нищо не разбира. Например Астрологията е псевдонаука въпреки че преди време е била възприемана за сериозна наука, и въпреки че от нея произлизат някой истински науки като Астрономията. Астрологията в днешно време съчинява, лъже, предсказва, и манипулира вярващия в нея, а "фактите" обикновенно трябва да се приемат без доказателства. Глишев пък (#4) добре е оформил нещата. Въпреки това интуитивната наука, както и проучването на някой научен въпрос без пълно професионално познаване на всички материали и методики по въпроса също може да даде много добър резултат. Айнщайн е казал, че е важно въображението, а не знанията, тоест със малко професионални знания и със добро въображение дори и един дилетант може да постигне резултат дори по-голям от резултатите на професионалисти знаещи всичко в своята област, но не използващи въображението си максимално. Тоест да си авангардист не винаги е лошо и ако има резултат непрофесионалните и новаторски методи са допустими. И при всичко това някои хора, в това число и аз, се отегчават страшно много от "белите лебеди" и затова преследват единствено черни. Така тези хора се научават да виждат специфичните за "черните лебеди", но не и за "белите лебеди" следи, и стават друг вид учени - Ловци на "черни лебеди"! Интереса към "черните лебеди", може да направи чудеса в науката.

Ромеи-нехристияни незнам дали има данни да е имало, но чисто теоретично не трябва да изключваме че е имало. Въпросът обаче беше друг, а именно че в епархиите на територията на ПБЦ не е имало национално делене и в църквите са ходели всякакви християни - латиноезични, гърци, склави, българи, готи и други.

И наименованието прабългари е предпоставено и Атом го асоциира напълно неоснователно със някакъв хипотетичен тюркоезичен народ. Славяните няма как да са разкарани при идването на българите, тъй като се появяват през 10 век в книжнината ни Българите като идват разкарват по границите си 7 сКлавински рода и някакво племе наречено Севери. А дали са се разбирали със тия племена на близки езици е друг въпрос. Епархийските списаци доказват съществуването на църковна организация в пределите на ПБЦ, но не указват какви са по народност християните от тия епархии. Много вероятно в епархиите са били и много християни-българи, християни-траки, християни-ромеи, християни-гърци, християни-склави, в това число и голяма част от владетелския род Дуло. Това обаче не означава че масовата народна религия на българите е била християнството. Религията е била друга, но както е и днес тя не е забранявала съществуването на други религии. Ромейските имена в ония времена са били доста популярни като освен българските пълководци Леон, Вардан, Янис, Григора, трябва да споменем и царя ни Сабин със име подобно на името на ромейския род Сабини, а защо да не споменем и Атила, със име еднакво с името на римския род Атилиус.

Дали е възможно да се установи някакъв принцип или закон за точна терминологична и хронологична научна употреба на термините и наименованията Славяни и Склави, и където е необходимо да се наложи употребата на термина Славяноезични в противовес на Славяни, доколкото наименованието Славяни се свързва почти винаги погрешно единствено със племената на Склавите! Много често учени, като например Р.Рашев, говорят за славяни през 6 или 7 век, за това че една или друга археологическа култура била славянска (и така се дефинира някаква славянска прародина някъде в земите на днешен Белапрус), но реално по този начин се ползва езиково наименование от 10 век за много по-ранни събития, като се обвързва език със култура или исторически сведения, без да има основания за това. Към момента наименованието Славяни се възприема двояко освен като наименованието на езикова група, но също и като наименование на племе или племена от рода на Склави, Анти, Венети. Въпросът е обаче дали само тези три племена са били славяноезични през ранното средновековие. Принципната схема за такова научно подреждане на терминологията може да е следната: 1. Словени/Славяни - термина е езиков и се появява 9-10 век в българската книжнина като паралелно наименование на българския език и други подобни езици, тоест термина не трябва да се използва за събития преди 9-10 век., и не трябва да се свързват с него конкретни археологически култури или племена с близко звучене на името. 2. Склави/Склаби - наименование на точно определени племена споменавани в старите гръцки и ромейски хроники от 6 до вероятно 9 век, което не носи езикови сведения. Тоест въпреки че вероятно по-късно тези племена се наречени славяни заради езика който са говорели, не трябва върху единствено върху тях да се налага термина славяни, тъй като на славянски езици вероятно са говорели и други племена освен Склавите. 3. Славяноезични - термин-допълнение, конкретизиращ предположение за езика на племена от времената преди 9 век и преди появата на езиковия термин Славяни. Термина е необходим доколкото термина Славяни не е научно коректно да се използва преди появата му през 9-10 век. Термина Славяноезични не конкретизира единствено Склави, Анти и Венети, а е по широк и обхваща и други племена във времената преди 9 век, за езиците на които нямаме писмени сведения. Едно такова структуриране на терминологията освен, че ще предпази научното говорене от принципна терминологична грешка, ще освободи и някои тежести в мисленето донесени от използването на термина Славяни относно времената преди появата на самият термин, тоест преди 9-10 век.

Формалности, но важни. Защото ако се уточняват тия формалности, някои теории се обесилват, а други могат да се развият. Ако се спазват точно хронологично терминологиите - склави и славяни, не може да се каже нещо от рода прабългари-славяни-траки, тъй като е много възможно втория термин (славяни) да включва първия (българи), доколкото някак си българите се покръстват и автоматично почват да говорят на чист славянски(старобългарски) език. Толкова перфектен преход от майчин на книжовен език май няма другаде по света. Власите които са ползвали старобългарския, са си запазили маса латински думи, но българите които теоритично са приели същия този книжовен език някакси са забравили прабългарските (тюркски) думи.

Искам да кажа, че интергацията на третия елемент е естествен процес протичащ от доста по-ранни времена. Гърците от колониите по черноморието се интегрират със скитите, скитите се интегрират с траки и тракийски царски родове. После славяни и българи интегрират стотици хиляди ромеи от империята, като ги отвличат и части от тях асимилират. После пък България става доста привлеканелна и някои народи и хора доброволно се присъединявали към нея.

Атоме, от триото прабългари-славяни-ромеи, най ме стряскат термините прабългари и славяни. Първия, е напълно измислен и подвежда читателя моментално към тюркобългари. Втория - славяни пък е езиков и е върнат назад хронологически със столетия и е наложен върху едно племе наричано склавини. В случая ползването на термините прабългари и славяни, подвежда към това че описваните народи са езиково несъвместими и различни. Иначе третия елемент траките, ромеите, елините и други са се вляли по желание или не. Ромеите правят колонии покрай пътищата си, и от империята тук идват и остават латиноезични. Гърците правят същото по морските маршрути.

Атом и Митак, мисля си че е много грешно като говорите толкова често за славяни от времената на "прабългарите". Ако наистина някъде са споменати славяни, а не сКлави, през 7 век примерно дайте да видим източника. Иначе ако няма такова сведение ползването на наименованието славяни подкопава принципно тия неща които ги обсъждате. Тоест първо трябва да се дадат отговори на следните въпроси: 1. Склавите ли са единствените славяноезични през 7 век и по-рано? 2. От склавите ли произлизат всички останали славяноезични? Машиналното приравняване на думата славяни (съвременната представа за славянската група и за славяните) към средновековното племе или народ склави май не е много точно и правилно според мен.

"Грозните" хуни които описват ромеите може и да са просто обезобразени. Представете си един закален от битките на миналото войн със нос сплескан от боксови и борчески игри, с лице нарязано по скитски обичай още като дете така че да не му расте брада, със изкуствена деформация на черепа, която ясно се вижда тъй като главата му е обръсната и с чембас, и ще разберете ужаса на европейците

Проблемите около Кормисош/Кормесий верятно са свързани с теорията и принципите на царското управление в ПБЦ. За нея знаем малко, но могат да се идвеждат предположения. Може да се предположи, че е имало съвладетелство, и кавхана (от друг род, а не от царския) е управлявал нещо в държавата на високо ниво, но не по-високо от нивото на канасубигито. Съответно при някакви неприятни случки свладетеля - кавхана е поемал реално управлението, но не и номинално. Управлението вероятно е било поемано от кавхана, а не от канартикина, тъй като се е изисквало управление от доказан специалист, а не от дете или обучаващ се. При това владетеля най-вероятно е получавал власта пожезнено, при което ако с него се случи нещо, но той не умре, но и не може да управлява страната добре, е имало нужда от заместител, но не наследника, а добър управител. При смърта на владетеля синът му е обявяван за нов пожезнен владетел. Ако се окаже че наследника е слаб в управлението, тоест управлението му е водело до загуби на бойното поле или до други загуби, боилския съвет е решавал да убие владетеля, като така принципа на пожизнения владетел не се е нарушавал. Примерно Тервел чупи крак и остава инвалид. Севар не може да го наследи тъй като е млад и управлението му ще доведе до крах. Кормисош поема властта, но в Именника не се споменава, тъй е само реален управител, но не и номинален, по право. Така Тервел е бил реален владетел 21 години, но е бил общо номинален владетел 28 години до смърта си. През годините на управлението на Кормесий той е бил приеман от ромеите за истинския владетел, но реално в Плиска е бил истинския - Тервел. Списвача на именника се чуди как да отбележи това събитие и прави грешка или записва Тервел със два периода - 21 и 28 години. Тервел умира, Севар е избран за пожизнен владетел, а Кормисош става негов кавхан. Севар обаче явно не е доказал годността си или е бил бездетен. Така или по естествен път или с помоща на боилският съвет Севар умрял. Боилския съвет е решил, че за държавата и за интересите им че ще е по-добре Кормисош, като реално управлявал няколко години, да поеме и номинално властта, и съответно царския род е сменен, което е означено като "Вихтун" Поп Йовчо записва най-видните владетели от периода така: 6. Аспарух 632 7. Тривелий 696 8. Кормесии 720 9. Телесии 744 10. Савин 760 Кормесий/Кормисош е споменат, но не и Севар, тъй като Поп Йовчо е чел гръцките книги, в които след Тервел за гърците единствен владетел е бил Кормисош и не са разбирали как така по мирен път Кормисош поема власта, слиза и после пак се качва. При Сабин/Савин имаме вероятно същата случка. Сабин, чието име е ромейско и е зет на Кормисош поема властта, но явно не е бил годен за да доведе до благополучие и война с ромеите, и боилите решават да го убият и да сложат по качествен. Той бяга и така поставя в патова ситуация българите. Пожизнения владетел е жив, но нито може да управлява качествено, нито може да бъде убит. Няколко години българските вождове убеждават императора да им предаде Сабин, или поне Сабин да се откаже от престола и да постави свой човек за заместник, както вероятно е било по закон. Сабин поставя Умор. Той е убит и редът е възстановен.

малка носовката се чете [ен] съответно не е ИМА, а е ИМЕН.

Ето и една самоинициятива до върха на африка

Еми сириус, слънцето дето го виждаме и днес е било същото и при древните, тъй че това общо "нещо" което го търсим е навън и се нарича природа.

Аспарух заварва вероятно 7 скловенски племена, а славяноезични вероятно са били всички българи, още по негово време. Иначе значителни маси ромей с вероятен тракийски произход стават българи след Крум, когато превзема земите на юг от Стара планина, където археолозите казват че градовете не са загинали от варварските нашествия. Северно от планината се предполага че не са останали трако-ромеи тъй като старите селища са разрушени и изоставени. Романоезичието на румънците не е случайно, и българите вероятно са правели масови подмяни на население - славяноезични или българи от север са отивали на юг по градовете и полетата, а ромеите са заточвани северно от Дунав.

Годината на Винех е Именшегор (кон), а тя е на 17 години от Шегор (бик).

Къде може да се прочете нещо за тия обгорени стаи?

Тъй, вероятно е имало много шамани из централна азия и по таримско, но тоя шаманизъм Равене не е бил онзи за който си мислиш, а е бил Саманизма практикуван в цяла Бактрия. Този саманизъм тръгвайки от Сакастан отива в Индия, Тибет и Китай, после и в Монголия. От Монголия после с Чингиз хан стига до Европа. В тоя саманизъм ходят с бръснати глави, а на някой празници си слагат маски с които гонят злите сили.

Равене, къде е доказано твърдо че булгар е тюркска дума? Дай да видим доказателството, защото аз поне знам за към 20 теории и варианти през много други езици. И аз мога да предложа един два варианта и те не са през тюркските езици и са доста по добри от буламача. Зороастризма никой не твърди че е била българската религия. Споменах го търсейки вариант за това тюркския елит да носи ирански имена. Ако докажем че е имало тюрки зороастрийци, можем да обясним нещо доколкото с религиите се налагат и съответните имена. Нашите са гръцки, еврейски, арабски и персийски заради християнството и исляма. Хуните щом имаме само две думи от тях няма как да ги определим като тюрки. Определени са като ираноезични, тъй като антропологично са европеиди и се появяват в следствие на раздвижване на други ираноезични европеиди в Централна Азия.

Истинската история явно е истинска и ще трябва да я прочетем Имаше и един спароток който ни разказва истинската история, тъй че ще трябва да ги сравниме

Авторът на статията - Иван Петрински явно е объркан, явно се интересува от темата, и явно няма възможностите да разбере докъде са стигнали проучванията. Вярно, че експедицията на Таннакра е доста безцелна и е едно лутане, но все пак е по добре хората да се лутат търсейки нещо, отколкото да седят и да критикарстват колко било сложно, колко било трудно и поради тая причина е излишно търсенето. Най-големия проблем в разбиранията на Петрински и други е, че използват постоянно езиковото наименование славяни за определяне на някакви народи и археологични култури. Твърдението "славянските древности, които днес може да се смятат в общи линии за достатъчно ясни от научна гледна точка." е толкова грешно по принцип, че няма накъде повече. Докато не се установи някакъв научен метод по който по грънци и кости да се определя езика на хората които са ги оставили, трябва да приемам, че "славянските" древности не са ясни от научна гледна точка. И това е така защото много вероятно из степите е имало славяноезични номади, конници, и други подобни, далеч не само около Беларус, а и много на изток. И трябва са се преразгледат отново онези разработки от миналото, в които един смесен биритуален некпопол с погребения и трупоизгаряния, водеше до извода че там са живели едновременно юрта до къща тюркопрабългари и славяни! Незнам какви са били тия учени и къде им е бил акъла едно време. Толкова ли не са могли да допуснат че населението е имало различни религиозни убеждения или че е имало други причини.

Равене, с Перкунас се концентрирайте върху написаното и вярното от Бешевлиев, а не върху "слабите места" на статията му - че била стара, че самият Бешевлиев не бил лингвист, и че някое от предложенията му може да е грешно. Тоест кажете нещо за верните неща в статията, а не за грешните. Казваш, че е напълно логично прабългарските да носят ирански имена тъй като масата народ били иранци, че родът Дуло бил несомнено племето Дулу, че имало несъмнена тюркизация и други подобни неща, че археолозите по света (трябва вероятно да се съобразяваме с археолозите по света) били приемали че сме били имали тюркски елит, и най-важното някаква особена атило-хунско-тюркска археология имало!!! Само, че това са си леки завоалирани спекулацийки избягващи важните неща. Първо, ако елита е тюркски, а масата народ е иранска, поради каква логика тюркския елит ще носи ирански имена какъвто е случая при нас? Няма логика! Единствено това е възможно, ако тюркския елит е бил приел зороастризма, и съответно ако е имало традиция приелите зороастризма да си слагат ирански имена. Второ, незнам какво разбираш под тюркизация, но напрактика термина означава подмяна на огромно количество лексика от езика с тюркски думи. В старобългарския като цяло обаче няма такова масово тюркизиране каквото твърдиш че има. Няма го и "забележимия тюрко алтайски езиков субстрат и в отделни думи и в лични и родови имена". Наистина има тюркски и алтайски думи, но те далеч не са толкова много, и при това не предстявляват тюркизация на говорния майчин език (Р.Рашев предполага, че славяно-иранската езикова симбиоза при българите е станала на ранен етап далеч преди 680г северно от Черно Море!), а представляват основно административни, календарни и военни термини, които могат да са резултат от културен контакт, а не от възцаряването на тюркски елит и сливане на тюркското племе дулу (унгарската легенда за произхода на унгарците говори за прародител алан Дуло) с ирански племена. Такова сливане не се забелязва и в археологията на север от Черно море, където онези археологични култури и некрополи които се свързват с българите са изцяло със хора брахикефали или долихокефали европеиди. Трето, относно хуните пък ето какво казват някой руснаци по въпроса с произхода им: "Гунны это образовавшаяся во II веке ираноязычная группа народов. Как утверждают ученые, их племена вели кочевой образ жизни. Они прославились своими военными действиями и именно ими изобретено одно из лучших оружий того времени. Самые яркие события в жизни этого союза племен происходили со II по V в. Зародившись в северном Китае, варварские племена гуннов отправились завоевывать новые территории... Самый лучший период для союза племен, в который входили гунны, булгары и покоренные гуннам германские и славянские племена, пришелся на период правления Атиллы." Въпросният Атила във онази хроника в която се говори за Ziezi ex quo Vulgares, е споменат като Етил от който са Ариите (et Ethil, unde Arrianii.)!!!

Равене, няма проблеми. Когато нещата са ясни и отговорите са лесни. Първо за имената със сигурност ти е известна статията на Бешевлиев ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ която много добре описва някой първообрази на имената Аспарух, Безмер, Кардам, Гостун, Муртаг. На други места пък са споменати следните стари имена с иранска етимология от северното черноморие - Арнак (като Ирник), Ирган (като Органа). Ирански Кубрат и Кубер пък има в индо-арийската митология където един бог се нарича Кубера! Относно "научния консенсус" за тюркоезичието на древните българи Дедо Либен се изказа много хубаво, а пък аз мисля посочих какъв е изолаторския метод за изолиране на въпросният прабългарски-тюркски. От епиграфските паметници и старобългарския със същия и дори с по-голям успех можем да изолираме и прабългарски-гръцки или прабългарски-германски. Климата и реконструкцията му в миналото, както и изчисленията на броя на прабългарите по броя на тревата, засега не са ми във възможностите и затова ги оставяме на по-висшите специалисти. Въпреки това ще спомена, че има писмени данни, че Централна Азия си е била пущинак доста време преди да се появи Христос. Относно археологията и аз може да се каже че съм "рашевист", но ми е чудно къде в теориите на Рашев нещата стоят по различно от моите мнения! Доколкото съм чел Рашев, той твърди че археологичния отпечатък на българите е идентичен със останките от северночерноморските ираноезични народи, като заради двуобредните некрополи и заради други неща предполага ранна ирано-славянска симбиоза северно от Черно Море. Тук както и почти навсякъде другаде Рашев прави огромната грешка да споменава някакви славяни и славянски погребения в периоди преди 6 век, въпреки че термина славяни се появява чак 10 век. Рашев наистина извежда хипотеза и за някакъв прабългарски-тюркски елит, който управлявал стадото от ироно-славянски българи, но прави това единствено за да обясни тюркските остатъци в титлите, надписите и календара, а не защото е открил някаква специална тюркска археологична останка. Тоест хипотезата на Рашев си е просто хипотеза, която основно цели обяснение и съгласуване на археологията със старите теории за тюркския произход на българите. Хипотезата обаче не е издържана много добре, и подлежи на преразглеждане.

Имаме точно иранското окончание за множествено число - ТА, което в иранските езици преминава и в -ЦА, -ЦИ, както при нас! Куче - КучеТА - КученЦА Магаре - МагареТА - МагаренЦА Съответно като членуваме стават КучеТО - КучетаТА! МагареТО - МагаретаТА! Тук унгареца Хармата ги е обяснил типичните ирански окончания - http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/J_Harmata_Sarmati.pdf Много обективно човека разглежда въпросът за възстановяването на пра- езиците, което напрактика е невъзможно поради твърде ограничените знания за всички диалекти в една група езици. Тоест само по остатъците от староперсийския и авестийския не може да се възстанови хипотетичния праирански език, същото е и със възстановяването на праславянски думи на база на съвременните славянски и на база старобългарския. Иначе ето малко преки ирано-славянски паралели: ДАЖД "дарове" (авестийски) ДАЖДИЯ "дарове" (български) ДЪЖД - главния небесен дар водещ до благополучие на земята и хората, за който молим с обичая Пеперуда. ДАЖД БОГ - "Даряващ бог" от славянската митология. ДАЖБА "порцион" (български)