makebulgar

Изглежда още през 1992 г. са очаквали войната. Морской бой (1992) Сюжетът се съсредоточава върху хипотетична война между Русия (Сочи, Новоросийск и по някаква причина Батуми) и Украйна (Керч, Севастопол, Николаев и Одеса). Целта на играта е да победите целия украински флот в Черно море във всичките четири града. Е, всички знаят правилата: поставяме 10 кораба с различен брой палуби (от една до четири), след което стреляме на случаен принцип в полето на противника.

Чисто хипотетично търся някакви степняци-конници, които са почти славяни в езиково отношение, които биха си общували без сериозни затруднения с протославяните. Тези хипотетични индоевропейци не би следвало да са пътували някъде по-далеч от Урал и Каспийско море. Ако скитите, аланите и повечето сармати са да речем пришълци от някъде около западните склонове на Памир и Алтай, то тези хипотетичните предполагаме, че не са ходили толкова на далеч, а са си останали около Урал.

Тоест параславяни могат да са и накякви степни ираноезични или по-скоро племена с междинен диалект някакъв между балто-славянските и иранските езици, които са ползвали онези славяно-ирански думи аз, жена, къде и т.н. Явно смесването е било възможно по цлата линия от Именковската култура на Средна Волга, през Пенковската култура и накрая до устието на Дунав, по която линия и вероятно са се преселили именковците. По тази линия вероятно е била и северната граница на Велика България, ако можем да говорим за граници по онова време. Вероятно там е имало преплитане и на етносите и на културите, и в славянските култури навлизат степняшки (сарматски или български) погребения, а във Велика България се появяват трупоизгарянията и езикът се е пославянчил.

За дънингкрюгеристите проблемите винаги са отворени и оснаналите не могат да ги решат, защото само те могат да ги оправят. При лудите в лудницата проблемите също си остават винаги в главите им, без значение дали в лудницата влизат разни лекари, посетители и други нормални. В тоя ред на мисли като се появи някой подобен спамер и флудър, който иска да преобръща науката с неговите 75 или по-скоро 99% траки сред българите, и неговите примери как народите винаги си седят на едно място, и на останалите не им остава друго освен да хващат пътя и да го оставят да си приказва сам. Щото имаше една поговорка, че ако спориш с дънингкрюгериста вероятно и ти си такъв.

Но май се оказва, че не е авария тъй като от едно видео се вижда много здрав взрив в основата на блока, който взрив изглежда не е от взривяване на газ или от отломки от ракета, а си изглежда като взрив от директно попадение от ракета, или е взрив от терористичен акт с експлозиви.

Еми най-вероятно си е точно това - лошо качество на строежа, лошо поддържане на блока, или някоя газова бутилка е гръмнала. Миналата седмица по много подобен начин в Печора се срутва част от блок заради лошото състояние. Жителите предупреждавали за лошото състояние, но никой не взел мерки.

За тези погребения с трупополагане с конски части, северна ориентация и ИЧД, пишат, че били следствие от смесването със новодошли степни народи. Определят ги като сармати някакви. Същите ги има и в съседната Турбаслинска култура. Тоест има логика смесването да е било именно там, и всички заедно да са слезли на юг след инвазията на хазарите. Ако е така е напълно възможно въпросните сармати/българи да са заговорили на по-близък до славянските диалекти език още там.

А дали Стара Велика България се е простирала до Средна Волга и е обхващала и онези именковци е въпрос на археология, предполагам. Ако онова което можем да определим като прабългарска археология го няма в именковската култура е логично да се заключи, че българите не са били там. Или може да са били там на границата на изчезването на Именковската култура и да са завлекли населението на юг към Дунав.

Именково и руското автохтонство не са ми познати, а цитирам уикипедия. Явно искат да обаснят изчезването им по някакъв начин. Сведението на Фадлан за сакалибите на българския цар, който приема исляма е интересно, и или българския цар там през 10 век е владеел някакви славяни/славяноезични, или Фадлан е използвал термина по друг начин в смисъл "бледолики", "европейци" или нещо подобно.

Някои учени смятат, че именковци всъщност не изчезват, а са станали онези сакалиби които арабите споменават, като подвластни на българския цар през 10 век. Изчезването било просто заради слабото археологическо проучване на тази култура. "През 7 век българите идват в района на Именковската култура. Според В. В. Седов в резултат на тези събития много именковци напуснали своите селища и се преместили на югозапад, където имат основнен принос за създаването и развитието на Волинцевската археологическа култура, която се свързва с летописните севери. С. Г. Кляшторни, въз основа на информация от арабски източници, смята, че славяните, представени от потомците на Именковци, продължават да живеят в района на Средна Волга през 8 век и дори по-късно - поне до 10 век. Тази гледна точка беше споделена с него от Г. И. Матвеева, позовавайки се на факта, че археологическите следи от културата Именково от 8-10 век не са открити просто поради недостатъчно археологическо изследване на културата Именково. П. Н. Старостин също смята тази култура за славянска и е убеден, че нейната история не завършва през VII век."

Не е ясно точно какво иска да каже Стамов с това параславяни от Средна Волга. Славяни ли са, не са ли, пославянчени ли са, или са си оригинално славяни, или са в периферията на славяните...

Прабългари е доста широк термин. Към момента се използва за всички българи преди покръстването, а това включва българите от ранното средновековие и всички по-ранни евентуални антични и древни българи. Уточняването на ранносредновековни българи/прабългари е полезно, за да се ограничим до онези българи на Аспарух и Кубрат, за които са повечето извори за прабългарите. По-ранните на Ирник и Авитохол са вече в къснта античност и са късноантични прабългари, като те не са споменавани в източниците. Интересно е дали вече има някакви публикации в нета относно въпросните параславяни от Средна Волга, които се откриват в гените на всички славянски народи днес. Може да се окаже, че сакалибите, които според Фадлан са били подчинени на българския цар на Волга, са именно наследници на тези параславяни.

Праславяни от Средна Волга, които са се смесили с някакви степняци, вероятно сармати или прабългари, при което са се получили ранносредновековните прабългари на Кубрат с всички ирански имена и сарматска археология, и вероятно вече използващи ранна форма старобългарски език. Били са за кратко под властта на Тюркския хаганат и от там са заети някои титли и животинския календар.

Прабългарите са си исторически факт от ранното средновековие, но цялата тракоманщина и автохтонство си е диагноза.

Приемете написаното от Малала като достоверна историческа фактология и следващата ви стъпка ще е да откриете прародината на прабългарите в Атлантида или в Лемурия.

Е засега с една ръка, по-натам с две, а може и трета да прикачат и да повишат скоростта. Робот тип Многоръката Шива ще се справя за нула време със задачите и себестойността на продукцията ще спада.

Не знам българите от какъв произход са, но със сигурност има сред съвременните българи доста лаици и неграмотници, които разчитайки само на Уикипедия, Спароток и ЧатGPT, смятат, че византийските историци са най-добрите, най-безпристрастните, най-фактологично точните учени, които са имали на ръка разстояние цялата световна информация, както за тяхното време, така и за античността, праисторията и неандерталците.

То не е въпрос на чувства при тия неща с мирмидоно-българите, а си е чиста проба лаищина и псевдонаука. Къде ти е Лъв Дякон през 10 век, къде ти е Ахил 2300 години по-рано, че да знае Лъв, кой е Ахил, кои са мирмидонците и от кой произлизат българите.

9 май беше предположение на някакви украинци, а не план график на руснаците.

Тъмните векове очевидно са плод на първите опити за демокрация. Селяните вземат властта, елита е изклан, и държавите не се успели да се огранизират и отбраняват.

Еми не аз съм в опозиция, а някой друг. Аз единствено смятам, че има логика в хипотезата на Д. Попов за това, че образа на Рез със златната колесница и златните доспехи, е късна добавка. В общи линии от дискусията стигнахме до извода, че в Илиада има основа, която е исторически достоверна, но същевременно има и допълнения, които са правени по-късно през класическия период и през елинистичния период. Така в оригиналния разказ вероятно наистина е имало някакъв тракийски цар участващ във войната, който може и да се е казвал Рез, но може и името му да не е било известно. И съответно, през "златния" период на Тракия, когато в Амфиполис Рез вече е бил обожествен, към разказа е добавено и описанието за златната колесница и златните доспехи.

Има мнения за това, че Илиада не е написана от Омир, а е събрана доста късно през елинистичния период, като историите в нея са изграждани постепенно на база песните. Това събиране и изграждане на епосите през елинистичния период обяснява и образа на Рез, тъй като през елинистичния период са най-"златните" тракийски царе. "До края на 18 век в европейската наука преобладава мнението, че авторът на Илиада и Одисея е Омир и че те са запазени приблизително във вида, в който са създадени от него (но вече абат д. Обиняк през 1664 г. в своите „Академични предположения“ твърди, че Илиада и Одисея са поредица от независими песни, събрани заедно от Ликург в Спарта през 8 век пр.н.е.). Въпреки това през 1788 г. J. B. Viloison публикува схолии към Илиада от Codex Venetus A, които по обем значително надхвърлят самата поема и съдържат стотици варианти, принадлежащи на древни филолози (главно Зенодот, Аристофан и Аристарх). След тази публикация стана ясно, че александрийските филолози смятат стотици редове от Омировите поеми за съмнителни или дори неавтентични; не ги зачерквали от ръкописите, а ги отбелязвали със специален знак. Прочитането на схолиите също доведе до заключението, че текстът на Омир, който имаме, принадлежи към елинистичните времена, а не към предполагаемия период от живота на поета. Въз основа на тези факти и други съображения (той вярваше, че Омировата епоха е безписмена и следователно поетът не е могъл да съчини поема с такава дължина), Фридрих Август Волф в книгата си „Пролегомени към Омир“ излага хипотезата, че и двете поеми са много значително, коренно променени в процеса на съществуване. Така според Волф е невъзможно да се каже, че Илиада и Одисея принадлежат на един автор. Волф датира формирането на текста на Илиада (в неговата повече или по-малко съвременна форма) към 6 век пр.н.е. д. В действителност, според редица древни автори (включително Цицерон), поемите на Омир за първи път са били събрани и записани по указание на атинския тиранин Пизистрат или неговия син Хипарх. Това така наречено „Пизистратанско издание“ е било необходимо, за да се рационализира изпълнението на Илиада и Одисея в Панатенеите. Аналитичният подход беше подкрепен от противоречията в текстовете на стихотворенията, наличието на многовремеви пластове в тях и големи отклонения от основния сюжет."

Давам подобни паралели, тъй като много хора си мислят, че древните писатели, поети и певци са били тъпи парчета без въобръжение и без грам творческа нагласа, които само са предавали чисти исторически събития без за творят, без да измислят и без да фалшифицират. Такива са очакванията на историците, които в оскъдните останки от миналото, откривайки някакъв текст, искат да намерят в него историческа фактология и често не допускат творчество на авторите. Много хора и историци поддържат мнението, че щом един извор е древен значи е най-близо до събитията и авторът или авторите са били свидетели или най-малкото са чули историите от първа ръка. Реалността обаче е, че хората в древността не са били много по-различни от нас по отношение на творчеството, лъжите, фалшификациите, убийствата, изневерите, чувствата и т.н. Със сигурност Омир е имал знанията, въображението и източниците, за да съчини исторически роман в негово време, който е целял не толкова да предава достоверно събитията, а по-скоро да забавлява, да ангажира вниманието и да му носи пари евентуално.