makebulgar

Пак ти казвам : и микенски колесници няма ! Акцентът ми е не върху колесниците, а върху златото, златните украси за колесници и най-вече върху златните доспехи, с които е описан Рез. Откритите златни тракийски доспехи, конски амуниции и украси за колесници са от класическия период, доколкото съм запознат. Омир или друг, който е пеел и пренасял историята е напълно възможно да е наложил образа на тракийските царе от класическия период върху Рез от историята на Илиада. Това наслагване не е някаква услуга към траките нито пък е фалшификация, а е просто превръщане на разказа в по-добре разбираем за съвременните за редактора слушатели и читаели.

Защото самия Омир е късен, далеч във времето след войната. Тоест, през периода от 500 години между Омир и войната епоса се е пеел и пренасял, което е било свързано с нормалното украсяване и допълване на историята. Бойните действия с колесници е напълно възможно да са били част от оригиналния разказ на епоса, но същевременно е възможно разказа за колесниците да е бил украсяван във времето, за да става по-ясен на съответните слушатели през 11, 9 или 7 век пр. Хр. Същото е ако днес някой писател в книгата си иска да опише в детайли битката на Аспарух за Онгъла. Като база ще използва кратките исторически сведения за битката, но, за да създаде детайлите, които трябва да задържат вниманието на читателя, ще трябва да си измисля как се е яздел кон през ранното средновековие, какви са били доспехите и оръжията на Аспарух и войните му, как е била изградена крепостта на Онгъла, от къде са минали ромеите и т.н. За съвременния читател непълните исторически сведения от изворите са съвсем малко интересни, а автора няма как да продаде книга и да изкара пари само с 2 страници. Ако на Омир работодателя му е плащал за 2 часа театър за войната в Троя, но Омир е имал истории само за 20 минути, може да е решил да разшири разказа. Хипотетично. Никой тук съвсем не твърди, че само разказа за Рез е допълнен, украсен или създаден. Напълно възможно е при някоя от редакциите и други образи от историята да са въведени, украсени или допълнени, за да стане по-пълна картината за слушателя и читателя. При анализа на достоверността на историите от Илиада хората допускат, че и историята с Троянския кон може да е измислена.

Колесниците са били използвани по време на Троянската война (в Илияда се споменават 250 пъти), но също така си съществуват като царски, триумфални, транспортни и спортни машини и по времето на Омир, през класическия тракийски период, а и после в Рим. Тъмните векове явно не са изтрили производството им, нито са изтрили знанията за производството им, само са ги направили неизгодни за военни цели. По същия начин днес танковете и изтребителите могат да станат неизгодни за военни цели заради по-евтините дронове, а не защото някакъв катаклизъм ни е накарал да забравим как се правят. Барута по същия начин променя играта и прави мечовете безполезни. Така Омир може и да живее във времена в които вече не се воюва с колесници, но това не означава, че по негово време вече е забравено как се воюва с колесници. Не означава и че хората по онова време не са можели да съчиняват истории за битки с колесници. По същия начин днес вече не се водят битки с кавалерия, но това не пречи на Антон Дончев или друг автор да пишат доста реалистични истории за конните битки на Аспарух, Тервел и Крум, в които да смесват реални исторически сведения с въображаеми истории. Тоест, колесниците в разказа от Илиада по никакъв начин не доказват това, че целия разказ е оригинален от 13 век пр. Хр. Ако приемем, че Илиада представлява някакво произведение предадено в оригинален вариант от 13 век без никакви изменения, допълнения и украси, трябва да приемем и всяка гръцка легенда, мит и епос за оригинални исторически извори и да ги четем безкритично. Няма логика в това. По логично е да приемем, че разказа от Илиада е допълван, укрсяван и развиван от различни автори и поети през целия период на предаването му, и съответно да се подлагат на съмнение някои от историите, там където има основания за това. Щеше да е хубаво да се намират златни тракийски колесници и доспехи от 1000 г. пр. Хр., но не се намират. Всичките са по-късни. Не е логично ако тракийските царе са носили такива доспехи и са имали такива колесници по време на троянската война да не открием никакви следи от тях. Не е логично и да приемем, че от тракийските царе само Рез се е кичил по такъв начин, и съответно липсата на археологически останки да е следствие на това, че убийците на Рез са разграбили златото.

Хипотезата за атическата редакция и за възможното вмъкване или допълване на образа на Рез е на Д. Попов от 20 стр. на книгата Приказна Древна Тракия. Имал е някакви причини да я изкаже. Допускам, че е прав, тъй като Илиада както казаме не е военна сводка от Троянската война, а е поема създадена и пренасяна във времето първоначално устно. Много грешно е да се смята, че Омир или някой друг е създал Илиада с цел днешните историци да имат точни сведения за историческите събития. Създадена е основно като поема за забавление в театрите или за забавление на четящите. Основните линии на историите в Илиада може и да носят истории за събития от войната, но е напълно възможно историите да са допълвани и ракрасявани. И това допълване и разкрасяване не е задължително да е специално направено за някаква политическа полза на Атина. Редакцията е атическа, доколкото е направена в Атика, но това не означава, че е политически инструмент. И говорим за редакция, доколкото предава в някакъв изменен вариант по-ранни поеми, като тази редакция или по-скоро продължителни редакции, вероятно са направени от някакви сценаристи и писатели, а не е редакция създадена от държавния апарат на Атина. Редакторите не са имали за цел да правят този или онзи цар или херой по-по-най-велик, а са имали за цел да дадат някакъв адекватен за зрителите и читателите им образ. По онова време през класическия период траките не са били варвари, а са били царства, с които елините са воювали и с които са влизали в съюзи. Съюзявали са се до такава степен, че в Атина да бъде въведен култа към Бендида. Съответно елините са знаели и как са изглеждали колесниците и доспехите на тракийските царе. Илиада във вида в който я познаваме е по-скоро исторически роман, и се отдалечила доста от оригиналните поеми разказващи събитията от войната. Има различни хипотези за достоверността на описаните истории в Илиада, като дори най-популярната история за Троянския кон се предполага, че е метафора. Ако след 3000 години някои открие Под игото на Вазов, без да има първите страници със заглавието, може да си помисли, че книгата е оригинална история от събитията случили се при нас по време на Освобождението, без да знае, че само някои от нещата са достоверни, а останалите 90% са художествена измислица.

Човекът иска само да каже какво е заключението на археолозите за траките от българските земи и околностите. Традициите на закопаване на коне и колесници под могили при траките са от Желязната епоха.

Съвсем не твърдя, че някой лъже, а просто разглеждам един вариант относно Резос, който дава един от траколозите ни. Както сам пишеш историята на Троянската война е предавана и преписвана, и това предаване от един на друг за повече от хилядолетие не е било чрез ксерокопия на книга, а било чрез разкази, преразкази и преписи. През целия този период преразказвачите и преписвачите волно или неволно са украсявали, допълвали и изменяли историята, както е било с всички истории през античността. Щеше да е хубаво Илиада да е фактологична военна сводка от войната направена от военен кореспондент с оригинални снимки от битките, но тя представлява предадени устни и писмени истории, към които има добавки. В разказа на Илиада за Троя има откъс в който е описано разрушаването на града от земетресение, което е съпътствано и с приливна вълна от реки, които се събрали, и водите им удряли стените на града, до изравняването им със земята. Това разрушение дали е съвремено на войната, или е добавено по-късно?

Пак не става ясно защо все за бойни колесници говориш, при положение, че при Рез и Ахил става на въпрос за царски колесници, а при Хера е божествена колесница. Тракийските владетели през класичекия период имат както златни доспехи, така и украсени със злато и бронз колесници, така че могат да бъдат добър прототип за украсяване на образа на Рез. И да не забравяме и останалите неща около Амфиполис и едоните около града. Там е бил издигнат култ към Рез и дефакто е бил обожествен посмъртно, а щом е бил обожествен в елинско-едонска среда, това означава със сигурност, че ще му се даде и златна колесница, като на останалите богове. По времето на Омир със сигурност има колесници. Персите са ги ползвали по онова време, Ахура Мазда е имал свещена колесница, която е водела армията в битка, и Хелиос е обикалял небето с колесница. Да се твърди, че по времето на Омир колесници е нямало е нелепо. Ще излезе, че преди Омир е имало колесници, по негово време са изчезнали, и след това са ги измислили наново, така че персите да ги ползват в шахмата, а римляните да изграждат цели стадиони за състезания с колесници.

Е със сигурност е имало колесници през Желязната епоха. Изкопани са доста от онова време. През Желязната епоха може да не се използват като активна бойна единица на бойното поле, но за всякакви други цели са се използвали. Липсата означава единствено, че по онова микенско време колесниците не са били украсявани с метал и злато, а са били шарени дървени колесници. И именно това, че по времето на Троянската война не са характерни тези златни украси по колесниците говори, за това, че вероятно има късно украсяване.

Персите също така използват колесници в шахмата, където са доста силни фигури. Думата и хода рокада всъщност са свързани с защитата на царя от фланговите колесници, които на персийски са наричани рокх/рукх. При елините пък колесниците са наричани арма, и вероятно от там идва и съвременната дума армия.

Еми единствения проблем е, че подобни златни колесници и пищни царски доспехи не се откриват в тракийските земи от онзи период през 13 век пр.Хр. Всички, които са открити са от класичесия период, тоест няколко века след Омир. От тук и вероятността много от нещата описани в Илиада да са късни добавки и украси, дори след времената на Омир. Няма никакъв проблем някой преписвач на поемата да я е украсил, като към разказите да е добавял неща от негово време. За колесниците не съм много наясно до кога се ползват в бойни действия и не съм наясно в Илиада дали е написано, че се ползват в бойните действия. Царете както в древността, така и през класичеката античност са се придвижвали с колесници и каляски, които са били украсени. А дали тези златни колесници са влизали бойните действия е друг въпрос. Ако в Илиада пише, че Рез със златната си колесница се е врязал в редиците на противника на бойното поле може да приемем, че колесницата му е била бойна, но ако нищо не пише, значи може и да си е парадно-транспротна. Такива през омирово време, а и след това е имало със сигурност. По време на персийската инвазия на Балканите персите са имали колесници начело със свещената на Ахура Мазда, като по онова време всички елински богове също са пътували по небето с колесници. Логично е по онова време тракийските царе, които са се определяли като богове, подобно на персийските шахове, да имат такива златни колесници.

Не ти достига въображението, за да анализираш всички аспекти на войната. За да имаш поле за размисъл и мостовете всъщност са куп бетон, винкели, арматура, стоманен кабел, и болтове и гайки, но не всеки може да го разбере това. Същото е и със сградите, където добавяме стъкло и изолация.

Ню Йорк е малко селце между Бахмут и Авдиевка, което руснаците избягват и не нападат, вероятно защото името би получило голям медиен отзвук при една атака срещу него, и би накарало американците да се включат във войната по-ангажирано.

Дали американците ще разрешат на руснаците да обкръжат и бомбандират Ню Йорк.

Тоест, изключвате възможността за инциденти и пожари, които не са свързани с войната. Ако на някоя баба в блока и се запали олиото в тигана и над блока се извие черен дим, значи е диверсионен удар на украинците. И така до края на войната. След това вече ще може да има инциденти и пожари от невнимание. Според гугъл всъщност пожари са ставали доста често по руските рафинерии и преди 2014 г. Значи излиза, че украинските диверсии са от много по-рано от 2014 г. Пожар на НПЗ в Уфе ликвидирован 2010 г. В результате взрыва на НПЗ в Забайкалье погибли пять рабочих из Китая 2010 г. Пожар на Саратовском НПЗ: четверо пострадавших 2012 г.

"Стана известно какво е причинило голям пожар в района на гара Комбинацкая в Омск днес. От пресслужбата на Окръжната прокуратура съобщиха, че около обяд на територията на производствената площадка на предприятието на ул. Красноярски тракт, 103/1, при изпомпване на разтворителя се запалиха контейнери със запалимо вещество. По-рано беше съобщено, че са се запалили три цистерни, съдържащи съответно 50, 17 и 22 тона разтворител. Откритото изгаряне вече е елиминирано. За щастие няма пострадали хора. Прокуратурата на Съветския окръг проверява спазването на изискванията за пожарна безопасност. При наличие на основания ще бъдат предприети мерки за отговор на прокуратурата. Стана известно също, че Министерството на извънредните ситуации на Русия е ангажирало 18 единици техника, 66 души персонал и 1 пожарен влак на Руските железници. Но вторият пожарен влак не беше необходим." Тоест, не било теракт, а инцидент заради неспазване на пожарните норми. Интересно ще е да се направи един анализ на всички пожари по руските рафинерии, складове и химически заводи от преди 2014 г, че да видим колко са и колко са чести от преди войната.

Поне под видеото пишат, че не са големи цистерни, а че са по 200 литра. Горящата площ също не е голяма, а е половин декар.

Горят три цистерни, а не рафинерията. Омск е на 100 км от казахстанската граница, така че е ясно от къде са дошли подпалвачите. Минали са границата и след час са хвърлили през оградата някоя запалителна граната. Рафинерията е насред полето, така че достъпа отвън е лесен.

Сушата, глада и болестите могат да ударят и опостушат земите за 4-5 години, а след това настъпват по-добри времена и земята пак става плодородна. Съответно на опразненото място се заселват нови хора. Заселването обаче не става за 4-5 години, а е за десетки години. Хиатуса от 1000 години на Балканите между каменно-медната и бронзовата епоха е именно заради климатични промени.

Могилната култура не е от осмо хилядолетие, а е по-нова, и е свързана със степняците-индоевропейци от Ямна, които я носят от степите в началото на бронзовата епоха. Разцвета й е през желязната епоха, а монументалните подмогилни храмове са основно от елинистичния период.

Значението на етнонима е много малко на фона на всички останали неща, които има да се учат и проучват за историята, археологията и езика ни. Доста нищожно наистина. Ако преди Авитохол никой не е бил наричан българин, какво от това? Пада ни реномето, пада ни древността, пада ни самочувствието, или нещо друго ни пада? Реално много страни и народи по света си съществуват без да им се знае значението на името и без то да е някакво древно или велико. На американците името им е от някакъв човек, който дори не е американец, нито е имал нещо общо със САЩ. Крайно време е да се оттърсим от всички онези представи за българите като най-древни и най-велики, тъй като нито са най-древни нито са най-велики, нито са причината за китайската стена, нито календара им е най-древен и най-точен, и дори не са го създали.

Пишат също, че причина за колапса е засуха и съпътстващ глад. Една от вероятните причини.

Много неща са изчезнали и са се променили през тъмните векове, но могилите са останали и не са изчезнали, тъй като през желязната епоха траките издигат могили, които като традиция генетично са свързани с по-ранните ямненски могили. Мраморно море се приема за вътрешно тракийско море, тоест не става на въпрос за преселение на целия къснобронзов тракийски народ, а за преселения на негови части към Мала Азия.

Катастрофа от бронзовата епоха

А защо трябва да си плагиатсват името? Траките от желязната епоха по-скоро са преки наследници на траките от бронзовата епоха, така че името е унаследено, а не е плагиатствано. Бронзовите траки се приема, че са смес от малко оцеляло местно население и пришълци от Централна Европа и от степите на Ямна, като тази смес се случва след дългия 1000 години хиатус по тези земи. Калин Порожанов в Общество и държавност на траките пише за преселения на народи от Пелопонес и о-в Крит в Македония и Тракия, които се случили през Омировата епоха след Троянската война до VIII-VII в.пр.Хр.