makebulgar

Псевдонаучното езиково сравнение Псевдонаучното езиково сравнение е форма на псевдонаука, която има за цел да установи исторически асоциации между езиците чрез наивни постулации на прилики между тях. Докато сравнителното езикознание изучава и историческите взаимоотношения на езиците, езиковите сравнения се считат за псевдонаучни, когато не се основават на установените практики. Псевдонаучното езиково сравнение обикновено се извършва от хора с малка или никаква специализация в областта на сравнителното езикознание. Това е широко разпространен тип езикова псевдонаука. Най-често прилаганият метод при псевдонаучни сравнения на езици е да се търсят два или повече езика думи, които изглеждат сходни по своето звучене и значение. Докато такива прилики често изглеждат убедителни за обикновените хора, лингвистичните учени виждат този вид сравнение като ненадеждно по две основни причини. Първо, прилаганият метод не е добре дефиниран: критерият за сходство е субективен и по този начин не подлежи на проверка или фалшификация, което противоречи на принципите на научния метод. Второ, големият размер на речника на всички езици улеснява намирането на случайно сходни думи между езиците. Поради своята ненадеждност, методът за търсене на изолирани прилики се отхвърля от почти всички сравнителни лингвисти (въпреки това, вижте масово сравнение за спорен метод, който работи по сходство). Вместо да отбелязват изолирани прилики, сравнителните лингвисти използват техника, наречена сравнителен метод, за да търсят редовни (т.е. повтарящи се) съответствия между фонологията, граматиката и основния речник на езиците, за да тестват хипотезите за свързаност. Някои видове езици изглежда привличат много повече внимание в псевдонаучните сравнения, отколкото други. Те включват езици на древни цивилизации като египетски, етруски или шумерски; езикови изолати или близки до изолати като баски, японски и айну; и езици, които не са свързани с техните географски съседи като унгарския. Политически или религиозни последици В някои случаи езиците се свързват един с друг по политически или религиозни причини, въпреки липсата на подкрепа от приетите методи на науката или историческата лингвистика. Например, Никлас Валгрен твърди, че Херман Лундборг насърчава, че уралско-алтайското или туранското езиково семейство, което се стреми да свърже саамите с монголския език, е било използвано, за да оправдае шведския расизъм към народа саами в частност. (Съществуват и силни, макар и ареални не генетични, прилики между уралския и алтайския език, които осигуряват по-доброкачествена, но въпреки това неправилна основа за тази теория.) Някои вярващи в авраамическите религии са се опитвали да извлекат родните си езици от класическия иврит. Например, Хърбърт У. Армстронг (1892–1986), привърженик на британския израелизъм, твърди, че думата "британски" идва от иврит בְּרִית brit [bʁit] "завет" и אּישׁ ʾiš [iʃ] "човек" , като предполагаемо доказателство, че британският народ е "заветният народ" на Бога. Предмодерните изследователи на еврейската Библия, обсъждайки езика, говорен от Адам и Ева, често разчитали на вярата в буквалната истина на Битие и на точността на имената, преписани в нея. От друга страна, ренесансовите учени Йоханес Горопиус Беканус (1519–1572) и Симон Стевин (1548–1620) твърдят, че адамовият език е бил диалект на техния роден език, холандския. Теорията за слънчевия език, поставяща прототюркски език като прародител на всички човешки езици, е мотивирана от турския национализъм. Израелско-американският лингвист Пол Уекслър е известен със своите маргинални теории за произхода на еврейското население и еврейските езици: че повечето ашкенази евреи са от тюркски произход и че техният език, идиш, в крайна сметка произлиза от юдео-славянски че повечето сефарадски евреи са от берберски произход, какъвто е и езикът им, ладино Литовско-американският археолог Мария Гимбутас твърди в средата на 1900-те години, че баският е ясно свързан с изчезналите пиктски и етруски езици, въпреки че поне сравнението по-рано е било отхвърлено в рамките на десетилетие след като е предложено през 1892 г. от сър Джон Рис. Мотивацията ѝ е да покаже, че баските са остатък от "стара европейска култура". Черти и характеристики Няма универсален начин за идентифициране на псевдонаучни езикови сравнения; Всъщност не е ясно, че всички псевдонаучни езикови сравнения образуват една група. Въпреки това, следните характеристики са по-често срещани сред псевдонаучните теории (и техните застъпници), отколкото сред научните: Неприлагане на приет или поне систематичен метод за демонстриране на редовни съответствия между езиците. Несистематичните сравнения са ефективно нефалсифицируеми. Непредставяне на граматически доказателства за свързаност: твърденията се основават изключително на сравнения на думи, въпреки че в сравнителната лингвистика се изискват и граматични доказателства, за да се потвърди свързаността. Произволно сегментиране на сравняваните форми: сравненията се основават на сходството само на част от сравняваните думи (обикновено първата сричка), докато останалата част от думата се игнорира. Пренебрегване на ефектите на морфологията върху структурата на думите: неинфлектираните коренови форми могат да бъдат сравнени с напълно наклонени форми или маркираните форми могат да се използват за предпочитане пред по-малко или немаркирани форми. Невъзможност да се разгледа възможността за заемане и ареални характеристики. Съседните езици могат да споделят много лексика и много граматически особености в резултат на езиковия контакт и е необходимо адекватно прилагане на сравнителния метод, за да се определи дали приликите са резултат от контакт или от свързаност. Позовавайки се на типологичните прилики между езиците: морфологичният тип на езика се твърди, че предоставя доказателства за свързаност, но в сравнителната лингвистика само материалните паралели се приемат като доказателство за историческа връзка. Пренебрегване на познатата история: днешните форми на думи се използват в сравнения, пренебрегвайки или засвидетелстваната, или реконструираната история на въпросния език, или думи с различна времева дълбочина (като текущи, архаични и реконструирани думи) и надеждност на реконструкцията се използват взаимозаменяемо. Позоваване на географски пресилени връзки, като например сравняване на фински (във Финландия) с кечуа (в Перу), или баски (в Испания и Франция) с айну (в Япония), или кастилски (в Испания) с японски (в Япония). Този критерий обаче е само показателен, тъй като голямото разстояние не изключва възможността за връзка: английският е очевидно свързан с хинди (в Индия) и хавайски с Мадагаскар (на Мадагаскар). Застъпничество за фантастични исторически сценарии въз основа на предполагаемите езикови открития, например твърдения за неизвестни цивилизации или древни миграции през океаните. Привържениците на псевдонаучни езикови сравнения също са склонни да споделят някои общи характеристики с маниаци в други области на науката: Надценяване на собствените им познания или компетентност по един или повече от езиците, които се сравняват, или историческото им развитие, и подценяване на знанията на експертите. Например, приписване на неправилни значения на думи или изречения, цитиране на редки или дори фалшиви лексеми, морфи или значения или на неясни диалектни форми, неправилно тълкуване на обясненията в езиковата литература или неотчитане на добре известни развития или факти. Когато формите и значенията са просто съставени и цитирани от речници (или дори само от един източник), неточностите се промъкват много лесно. Дори езиково обучените носители на езика не са непременно лингвистични експерти по собствения си език, диалектология и история; и дори професионалните лингвисти не са непременно експерти в голям брой разнообразни езици и семейства. Твърди, че предполагаемата отдалечена езикова връзка е очевидна и лесна за възприемане. Далечната връзка между езиците обикновено не е очевидна при повърхностно изследване и може да бъде разкрита само чрез успешно прилагане на сравнителния метод. Непредставяне на резултатите в рецензирани лингвистични списания. Твърдение, че критиката към теорията е мотивирана от традиционализъм, идеологически фактори или конспирация от името на езиковата общност. --- Машинен превод от статията Pseudoscientific language comparison - Wikipedia

Маджарския е много добър пример за не-индоевропейски език, който се е смесил с индоевропейски при което се е получил унгарския. В съвременния унгарски поне според уикипедия 21% от думите са угро-фински, 20% са славянски и 11% германски и 10% тюркски, като има и 30% неясни. Тоест имаме солиден славянски езиков пласт, който върви едновременно със солидния генетичен славянски отпечатък сред унгарците, които генетично са повече славяни от някои славянски народи. Имаме такъв пример и при руснаците, тъй като руския е дефакто пълен с угрофински думи влезли в него след асимилирането на угрофински племена в руските княжества. Коня при тях е лошад, а при унгарците е ло. Не трябва ли същото да се случи ако се смесят и някакви пра-славяни със скити и при наследниците им славяни да има също толкова големи генетични и лексикални пластове останали от скитите.

Е това са смесването го съчинявам днес на база онова, което излиза от генетиката. Не ги знам Булгароида, Флорин Курта и Сорин Палига точно как са си конструирали хипотезите. Ако скитите са участвали в етногенеза на праславяните, за което говори генетиката, тогава как е станало това. Има вариант скитите да са били малко и да са били асимилирани в някакво хипотетично славянско море в степите и горите на Централна Европа. Едните били земеделци, а другите овчари и съответно овчарите са се разтворили. Другия вариант е по-войнствените степняци да са се наложили над фермерите и да са започнали да ги управяват. Третия вариант е да са се смесили в равни пропорции и да са станали равноправни съселяни, доколкото знаем, че е имало и скити земеделци още по времето на Херодот. При тези смесвания скитския език е изчезнал тотално или е оставил значима следа в така наречените днес славянски езици? Възмжно ли е всъщност да изчезне напълно език на народ, който всъщност е обитавал доста обширни територии. Всъщност освен огромния ирански пласт от лексика в някои славянски езици, който се припокрива с ранната балто-славянска лексика имаме и солиден ирански пласт и в религията на славяните. И до всичко това като сложиш и генетиката...

За този възстановен праславянски език сигурното е, че е хипотетичен. Тоест самият той е хипотеза, разбира се без да отхвърляме това, че тази хипотеза е изградена на съответната научна основа. Приема се, че праславянския произлиза директно от протоиндоевропейския, а според мен и вероятно според други, се е образувал като смес от балтийски, скитски и след това в хунско време с допълнение от германски. Доскоро нямах мнение по въпроса за праславянския, но на фона на новите генетични проучвания, които показват сериозен скитски компонент в гените на славяните, по-скоро изглежда, че така са се случили нещата със смесване. Във всеки случай лексиката на протославяните, балтите, скитите и сарматите и била доста сходна, дотолкова, че да общуват трудно, бавно, но без преводачи. Все едно днес българин да общува с поляк или чех. Ще се разберат криво-ляво с бавни обяснения. Така е било вероятно и със скитите, сарматите и балтите. Ако обединим днес 1 милион българи и 1 милион поляци в една държава и ги оставим да живеят заедно и да се смеват без да използват общ книжовен език, на какъв език ще говорят наследниците им след 1000 години? На полски или български. Същото може да се направи и с 1 милион поляка и 1 милион унгарци. На какъв език ще говорят наследниците им, на славянски, на угрофински или на смесен. Като какъв ще определим новия смесен език като угрофински, славянски или като някакъв нов език, който след още 1000 години ще го пишем примерно пра-някакъв си. Ето още един пример. При славянските думи аз и бог, как са се разбирали скитът и праславянина. За бог приемаме, че праславянина е взел скитската дума, и вече скитите са разбирали своята дума в устата на праславянина. Обаче скитът като е чувал праславянина да каза язе или яз, дали е смятал думата за неразбираема и чужда, сравнявайки я със собствената азъ.

Дали е коректно определянето на един език по закономерните фонетични съответствия при липса на достатъчно материал. Ако не знаем 99,99% от скитските и сарматски думи дали можем да разчитаме само на някакъв 0,01%, за да определим езика какъв е!? Още повече ако този 0,01% представлява само ономастика. Всъщност хипотезата не твърди, че българите са използвали старобългарския език в Кавказ, а че са използвали някаква негова ранна форма, която в основата си на лексикално ниво е представлявала сарматски език. По-късно с придвижването на част от българите на запад и особено в пределите на хунската империя езика е придобил повече западна балто-славянска, германска и друга лексика, така, че да стане по-славянски. И всичко това е преди да дойде тюркския и аварския слой в езика. По този начин думите "аз, куче, жена, дан, дете, тича, държа и т.н." всъщност са прабългарски. Примерно думата "богъ" от старобългарския. Фонетично се определя като славянска, но по произход е иранска. Къде обаче се е случила фонетичната трансформация, дали в горите на Беларус, или в степите някъде около Дон и Кубан.

Друга, за тракийските могили. Проучването обаче тръгна от онова за Именника и от следващото за Плиска. Навързани са нещата, но не по прабългарска и тракийска линия, а заради Слънцето.

Именшегора не е конеговедо, а е ездитно говедо или говедо за яздене. Това е друга тема и всъщност няма общо по същество с езика на прабългарите, тъй като вероятно календара е зает. В езика, от който са повечето термини, "има" е "яздя".

Речника го има, но не е достъпен вече в нета. А книгата мога да се похваля, че излезе от печат още в края на миналата година и скоро ще пусна една публикация за нея тук някъде. За учудване на много хора книгата не е за прабългарите, а е за траките и за могилите, храмовете и археоастрономията.

Е няма как да ме сравняваш със спароток и псевдонуката му. Аз все още се движа само по ръба проучвайки възможностите, без да прекрачвам линията и съобразявайки се със всички научни достижения в археологията, генетиката и историческата наука като цяло. На спароток списъка с думички е основно ономастика, тоест топоними, хидроними, имена, и всякакви техни интерпретации през куп индоевропейски езици, като основно заема от Георгиев и Дуриданов. При мен списъка е на съвременни и старобългарски думи в сравнителен план с лексика от староиранските езици, без да имаме междинното звено, тъй като нямаме писмени остатъци от скити и сармати, и за техните езици можем само да правим хипотези на база други староирански езици и на база подобни ирански остатъци като тези в старобългарския и останалите славянски езици. Хипотезата ми в основата си е, че прабългарския език е бил по начало сарматски, като в лексиката му ги е имало думичките "аз, куче, жена, дан, дете, тича, държа и т.н.", но не като славянски заемки (славянизиране), а като собствено сарматски думи, доколкото те са част от лексиката на староиранските езици. Такава хипотеза не е в конфликт с останалите неща, които знаем за ранносредновековните българи и степите.

За тях има няколко опции. Да са дошли от антите или да са били скитски или сарматски по начало. Приемаме, че скитите и сарматите са ирански народи заради определена лексика разкривана от имена, хидроними и топоними, но не сме сигурни каква е била лексиката им изцяло, тъй като я нямаме записана. Думи като "аз, куче, жена, дан, дете, тича, държа и т.н." допускаме, че са съществували в скитските и сарматски езици, тъй като ги има в повечето стари ирански езици от изтока, но не можем да изключим съществуването и на други думи в тези езици, които не съществуват в Персия и степите. Премерно думата "кон" приемаме, че не е иранска, тъй като я няма при източните ирански народи. При скитите и сарматите заради някои имена допускаме, че е имало дума "аспа" със същото значение. Но всъщност не знаем дали през 3 век или по-рано наследниците на скитите и сарматите в степите не са използвали вече думата "кон" като собствена дума възникнала в някой диалект или като заета от съседен народ. Тоест допускаме, че при ранните контакти на протославяните със скити и сармати е имало заемане на иранска лексика от скитките към протославянския, но не допускаме, че подобно заемане може да е имало и в обратна посока от протославянски или балто-славянски към скитските и сарматските езици. Ако е имало такъв дрейф на лексика и от запад на изток лесно могат да се обяснят някои неща, особено лесната комуникация между българи, анти, склави и други народи от ранното средновековие, за част от които археологията и генетиката показва връзка със скитите и сарматите.

Ясно е, че говорим за северномакедонците. Просто примера е тъп, тъй като явно автохтонците смятат останалите за по-тъпи и съответно дават тъпи примери, като си мислят, че другите не могат да мислят. За автохтонците няма асимилации, няма миграции, няма смесване, няма дошляци, а всички на географията Х само си сменят названието. Тоест за тях населението е непроменлива функция неразривно свързана с територията. Така още по времето на Пангея по териториите, които днес наричаме Тракия са ходили плъхове (протопримати), които са дефакто предците на траките и от там на българите.

Ти гледай първо хрониките за българите, а гръците ги остави да си гледат тяхната история. Основен проблем на автохтонците е че се аргументират избирателно. Тоест, изключват онези хроники, които не им отиват на теорията и подбират само подходящите.

Глупости са това. Аргументацията на автохтонцитеявно може да бъде само такава. Пълна с логически заблуди, анахронизми и други подобни. Един коректен контрааргумент не можете да дадете, тъй като принципно защитавате грешна хипотеза. За македонците знаем, че са българи, тъй като само преди 100 години са ги наричали там именно българи. Докато българите не са траки, тъй като между едните и другите стоят както географски различия (българите първо са имали държава в Кавказ, а не на Балканите), освен това стои и Римската империя, която дефакто асимилира траките, а стоят и едни 600 години от последните тракийски държави до първата българска на Балканите.

Отричаме основно основната догма на автохтонците, че прабългарите са траки, че славяните са траки, че хуните са траки и т.н.

Проблема е, че очакваш старобългарския от 4-5 век в степите и Кавказ да е подобен на книжовния, но той е бил по-различен. Махаш всички латински и гръцки думи от старобългарския книжовен език, който е от развитото средновековие на Балканите и ще получиш нещо, което вероятно бихме нарекли ранносредновековен старобългарски. Можеш и хунска лингва франка да го наречеш. Като махнеш и някои от германизмите и алтаизмите навлезли през ранното средновековие в степите от антите, готите, гепидите, тюрките и аварите вероятно ще получиш късноантична форма старобългарски, който вероятно можеш да наричаш и прабългарски, скитски или сарматски. В този прабългарски/сарматски език хипотетично съществуващите думички "аз, куче, жена, дан, дете, тича, държа и т.н." спокойно можеш да ги наричаш ирански, тъй като доказано са част от иранската лексика. В по-късните варианти на езика можеш да ги наричаш славянски думи, твоя воля.

Склавите се заселват по тези земи, както многократно пишат ромеите. Преди това обаче има и заселвания на сармати и скити, които са говорили на език достатъчно близък в лексикално отношение до праславянския език. Тези сармати и скити всъщност генетиката показва, че са станали част от славяноезичните народи, тоест имало е безконфликтносмесване, вероятно на база сходния език. Българите като наследници на тези сармати и скити вероятно още в Кавказ са говорили на ранна форма на старобългарския, която или е била изконно тяхна или се е получила при контакта с антите. Във всеки случай този ранносредновековен език идва вероятно по две линии - от склавите и българите.

В лѣто 6497 … Володимѣръ помысли созьдати цьркъвь Пресвѧтыѩ Богородицѧ и посълавъ преведе мастеры отъ Грькъ. — «Повесть временных лет» През 988 г., след като превзема град Херсон в Крим, Владимир сключва съюз с Византийската империя. Получава за жена сестрата на император Василий II Анна, като приема християнството и името на кръстника си Василий. Завръщайки се в Киев, разрушава езическите паметници, покръства жителите във водите на река Днепър и основава нови православни църкви и манастири.

Общо взето траките не са говорили на ранна форма на старобългарски или друга ранна праславянска форма. През ранното средновековие славяноезични се заселват пакрай Дунав и от тогава е тоя език там, а не по-рано. Иначе трябва да обявим, че и Ямна са говорили на пра-славянски, и от там и траките.

Еми погледни от друга гледна точка. Ако турците бяха останали тук и ни бяха асимилирали, при което въпросните 20% неолитни гени бяха станали турски, тогава турците от къде щяха да са ги взели тия гени - от българите, от ромеите или от траките!? Реалността ще е, че са ги взели от българите, но ти сигурно ще искаш да са директно от траките, защото българите са траки. Но те не са, а просто българите са асимиларили част от ромеите, които пък преди това са асимилирали траките.

Има някаква сериозна разлика в броя на загубените танкове. Или украинците преувеличават броя на унищожените танкове, или на британците им е лошо разузнаването. Къде са 6290 спрямо 2600. Същото е и с бронираните машини. 11696 срещу 4900. Може би британците не се доверяват на данните на украинците и са ги понижили и в двата случая 2,4 пъти.

Цалата работа с това, че печата е създал България, изглежда е в това, че се преекспонира печата, така че да се шитне по-лесно на пазара за повече пари. Ще го изкарат, че лично императора на римската империя го е окачил на Симеон на врата, и че Симеон е станал всъщност истински римски император. Но разбира се това са вътрешни работи за двора на Симеон, които знаят само той, царедворците и продавача на печата. Важното е сензации да има и печата да е в устата на хората. Така се вдига цената.

Темата май дублира другата, скоро пусната тема, за това дали българите са комплексирани - Комплексирани ли сме като общество българите повече от другите народи? Та отговора е същият. Проблем е по-скоро генерализирането, и определянето на личните характеристики на някой отделен човек като характерни за целия народ, тоест за народопсихология. Има изключителни българи, но има и долни утрепки. И няма как едното или другото да се налага на всички българи като модел. Всеки е различен и всеки е с действията си и знанията си. Въпреки това е вярно, че преди време се изтъквахме като най-велики и най-изключителни. Имахме най-древния и най-точния календар, първата ни държава беше "Велика", армията на Аспарух беше обърнала римската армия в бягство, армията ни не беше загубила знаме и т.н. Днес вече сме по напред в познанието и не изтъкваме най-древни корени и календари, знаем, че "Велика" всъщност може и да значи просто "Голяма", и като цяло ситуирането ни сред околните народи е по трезво. Може би в миналото войните, които са ни обединявали, и после комунизма, който ни налага общ модел, са изисквали да се виждаме като изключителни. Днес вече сме по-образовани и разчитаме на индивидуалността, за да се разграничаваме от осталите, при което се губият общите неща, които ни отделят от другите народи, а се изтъкват повече индивидуалните характеристики на най-лошите българи.

Сега системата на световната икономика е такава, че санкциите срещу Русия не спират китайските стоки да стигат до нея. И като няма БМВ и Мерцедес, руснаците ще карат китайски коли. Въпросът е колко време ще издържат да купуват китайската стока - 2-3 години или 20-30!? По време на Студената война СССР и другите от източния блок са по-големи от днешна Русия, но пък по онова време Китай не е това което е днес. По онова време Китай е в конфликт със СССР, докато днес са си дружки с Русия.

Еми казвам 20-30 години, тъй като такъв период горе-долу беше нужен, за да се разпадне СССР заради икономическите санкции на САЩ към източния блок. Ето какво казва Бинг. "Да, по време на Студената война, Съединените щати и някои от техните съюзници наложиха икономически санкции срещу Съветския съюз и страните от Източния блок. През 1948 г., Съединените щати започнаха кампания от икономически санкции срещу Съветския съюз, която продължи повече от петдесет години. През март същата година, Департаментът по търговия обяви ограничения върху износа към Съветския съюз и неговите европейски съюзници. Тези ограничения бяха формализирани в Закона за контрол на износа от 1949 г. Първоначално, Конгресът предвиди този закон като временна мярка, за да се предотврати достъпът на потенциални врагове до оръжия и стратегически материали, но избухването на Корейската война през 1950 г. затегна Студената война и мярката стана постоянна. Въпреки това, санкциите не бяха особено ефективни, тъй като Съединените щати приемаха много изключения от този закон под натиск от своите съюзници. Санкциите бяха затегнати отново след съветската инвазия в Афганистан през декември 1979 г. След съветската инвазия в Афганистан през декември 1979 г., санкциите бяха затегнати отново. През 1983 г., Роналд Рейгън одобри Националната директива за сигурност 75, която определи политиката на използване на икономическо налягане за ограничаване на външната политика и военните опции на съветите. След срива на Съветския съюз през 1991 г., започна голяма дискусия относно приноса, който кампанията от икономически санкции допринесе за падането на съветската империя1. Много бивши служители в администрацията на Рейгън приписаха на санкциите значителна роля в разпадането на съветската икономика и следователно на самия Съветски съюз."

Бомбандирането с дронове на обекти във вътрешността на Русия единствено ще доведе до появата на нови протвовъздушни отбранителни системи. Вероятно всеки склад за гориво, рафинерия и друг по-важен обект ще има собствен радар и оръдие от типа на Phalanx CIWS. Въпрос на време е за малките заплахи да се създаде и по-евтино, автоматично работещо решение, което да замени ракетните ПВО.