Втори след княза

Моля за разяснение, подреждане на какво, подреждане по какъв признак? Ако е подреждане, ранжиране на силите в скала по нещо е едно, а другото е подреждане в последователност при действие. Второто ми е интересно, защото е тъкмо информация.

Науката не ползва "свръхестестено", така че е нормално да няма. За "ефекта на усилвателя" имам възражения. При усилването, изходящият сигнал е подобен на входящия. Отключващият процес е различен от основния процес. Енергията на падащата вода в тоалетната зависи от масата и височината й, а силата за натискане/дърпане на отключването си е съвсем друг процес, който като енергия не участва.(ако не ви е удобно да обсъждаме кенефи, приемете, че става дума за шлюз към турбината на ВЕЦ ) Не, че енергията се губи, нито прибавя, но е от съвсем друг кръг и не участва в основния. Прочее, моля за подсещане за процес на усилване в природата.

Благодаря за подробния коментар. "Ключовият" момент е, че има кодиран сигнал, който оключва/включва силата. При това не неговата акустична сила е от значение, а информацията. Следствието не е от предаване или преобразуване на енергия/сила, изразено чрез съответните закони, а отключването. Чрез маса и височина можем да изчислим енергията в лавината, но не и чрез вика на глупака, който я предизвиква. Дали Иванчо шепне или вика не се отнася до приближаване или отдалечаване. Тук вече има управление, което маже да е на какъвто и да е носител енергия, а да управлява съвсем друга енергия в независещи една от друга стойности. Това не може да се обясни с преобразуването и запазването на енергията. От значение е отключването

Нали сте наясно, че Иванчо е излъчил акустични вълни. Но не те са задвижили Марийка, а информацията в тях. така, отново информация Не може. Всичко се УПРАВЛЯВА от четирите и всички сили се свеждат до тях. Прочее, животът също... с уточнението за една подреденост, да я наречем информация. Образът беше за това- подредеността на топчетата в модела на ДНК и модела на електрона. Все пак идеята за "не- физични сили" , ако не е метафора е немислима. Моля, разяснете какво имате предвид. Е, не всичко се управлява от тях. Може би "всяко взаимодействие може да се сведе до тях", но товае въпрос на прецизиране.

Повод за тези размисли ми даде следното: Представих си няколко различни образа: Иванчо казва на Марийка "Ела" и тя доближава до него. Коя сила е причина за движението й тъкмо към него? Прекрасна раковината. Коя сила е събрала градивните й частици заедно? Не може да е случайност. Същите мекотели правят същите раковини. Винаги. Ами мекотелите? Коя сила ги кара да се изкачват противно на гравитацията и да плуват срещу потока? Ами едноклетъчните? И чехълчето може да се движи срещу потока? Коя е силата, която го премества в неподвижната среда? Защо точно него, а не падащото му органично изпражнение? Естествено не предавам точно случката: докторантите, открили ДНК се занимават с "простотии". Вместо да седнат на бюрото и да търсят причини, те търсят дърводелец, който да им направи топки и да ги боядиса- всеки размер с отделен цвят. Когато подредили тия топки, открили как се предава генетичната информация. С такива топки, а може и въображаеми, друг учен направил модел на атома и обяснил, че от различният им брой, вид и положение стават различни вещества. Всъщност, поставям въпроса за структурата, подреждането, информацията, които променят нещата. Когато са подредени по някакъв си начин частиците- прах от праха и кал от калта, те могат да променят света и да изместят Земята.

... и всеобщо равенство? Не може. Дори вселената да е изпълнена само с еднородни водородни атоми или само с равномерно разпределени неутрони, неутрино, или ма-ната му какво, дори всичко това да е на равномерно разстояние едно от друго, всяка аномалия ще предизвиква енергийна потенциална разлика и движение, което ще се предава нататък и ще угасва от съпротивлението. Ще се появява и ще угасва.

Тъй като липсва "душа", единственият начин да остане нещо след смъртта е информацията за някакво дело. Изборът е Херострат или Фидий. мисля, че дори да не стане човек Фидий, правилната посока е тази.

Все пак, сърфирането не е вечно, вълната върви към брега. Дори промяната и преобразуването на енергия/материя според теорията върви към ентропия. Дори светлината би трябвало да угасва, а амплитудата на вълните й да върви към 0. Благодаря за коментара точно по темата- ВЕЧНО ДВИЖЕНИЕ. Има какво да размисли човек.

В консуматорското общество, всеки има достъп до световната известност, ако не с нещо значимо, то с нещо скандално. Съблечи се гол за или против нещо и ще получиш своята доза. Всеки трябва да се чувства, че е част от тези, които потребяват и е почти длъжен да употреби своите 15 минути слава. Най- добре е да ритне журналист вместо да пише "Божествена комедия"

Моето е преувеличение. . Ако т.нар. вакуум е изпълнен с нищожно малки частици, той вакуум ли е или материя? Ако ние забелязваме в космоса звезди, планети, камънаци, но не забелязваме прахоляка, може да закръглим, че е "нищо" за удобство в разсъжденията?

Ако един Гъливер е в микрокосмоса може би ще види как в близост избухва едно огнено кълбо. От мощната енергия в съседство се събира вещество, което натрупвайки се, се взривява, а първото се разлетява като газов облак. После угасва и другото, а в същата посока, но по- нататък се взривява трето. Това нещо не може да се каже, че става материя, защото като угасне- нищо не остава. Прахоляк.

Какво?! Това означава ли,че атомните централи могат да гръмнат по всяко време?! Имам предвид следното: при ядрените процеси един вид енергия/материя преминава в друг и не може да се каже кога е точно краят на едната и началото на другата. Като добавим, че са мигновени, как да кажем "Тук е точка Б".

Давате друга трактовка, която е също интересна. Вечният двигател е Невъзможният двигател. Вечният свят е Невъзможният свят.Като кажат за нещо, че е вечно, да махнем с ръка. Ако сме по директни, да посочим слепоочие с показалец и да завъртим китката

Правя мисловен експеримент с ел. крушка, проводници и галваничен елемент. Включвам. В мястото на контакт се появява електростатично напрежение. Протича искра. Има светене. Радиото припуква. Протича ток, индуцира се магнитно поле по целия проводник, стрелката на компаса се отклонява и връща. Нажежаемата жичка на крушката се затопля и започва да излъчва инфрачервени лъчи Жичката започва да излъчва в светлинния спектър Изключвам. Нагрятата жичка намалява и прекратява светенето, но излъчва в инфрачервения спектър. Стрелката на компаса се отклонява и връща. Изводи Електромагнитните явления на излъчване в широк честотен спектър не зависят от това, че токът е постоянен. Те зависят от нещо друго. В различни моменти се проявяват електромагнитни вълни с различни честоти. Дори след изчезването на тока остава някакво излъчване. Броят на фотоните намалява в квадрат от разстоянието. Амплитудата на вълните намалява с разстоянието. Честотата се запазва, скоростта на разпространение също Баси. Моля, за компетентно разясняване какво се е случило и верни ли са изводите.

В кроткото безмълвие на отсъстваща клубна активност, спокойно мога да се отдам на лениво философстване. Според метафоричното мислене открай време времето "тече". Може би са изиграли роля клепсидрите- водният часовник. Със същия успех времето може да гори (когато го мерят с изгорелия елей) или да тик- така. Спрял съм се на тезата, че времето е продължителност на някой процес. То може да се отчита чрез друг процес, приет за равномерен (споменатата изтекла вода или изгорял елей). Изборът на начало на отчитане на времето е произволен. Отбелязването му може да стане чрез който и да е момент от какъвто и да е процес. Предпочитат се периодично повтарящи се, еднообразни процеси. Настоящето е този момент, който може да бъде потвърден от други наблюдатели и това го прави в някаква степен обективен. При големи разстояния или големи разлики в скоростите между потвърждаващите наблюдатели понятието за „сега” е проблематично. Представата за минало и бъдеще се състои в запомнени събития и очаквани прогнози. Когато тези спомени или прогнози се приемат от множество хора, те се обективизират в човешката култура. Такива явления са денонощните, годишните промени. Тези спомени, които не са приети от множество остават субективно минало., а прогнозите- субективни надежди. Възможно е общоприетите в някои общества спомени, прим. за реколти=лета да не съвпадат с други общества. Прим. ако Нил се разлива два пъти годишно и там получават две реколти, а в други райони по една, тогава египтянин на възраст 48 лета/реколти не би бил връстник с трак на същите лета/реколти. Комуникациите и налагането на еднакво отчитане уеднаквява възприемането на времето. При обсъждане на процес, неговото начало и край, в някои случаи трудно се определят. При механично движение начало и край се отбелязват чрез пространственото положение. При химическите процеси, да речем чрез появата, добавянето на реагиращо вещество или критична промяна в средата, или появата на катализатор се отбелязва начало, а краят, доста условно е при получено „готово” вещество. При ядрени процеси начало и край се отбелязват още по- трудно. Практиката за отбелязване начало и край при механичното движение- от т.А до т.Б е била и е полезна. При нея процесът се свързва с пространството. Може да се свърже със стойностите на температура/енергия/маса в зависимост от това, кое основно се променя при процеса.

Готин виц! Веднага го разказах на съпругата. Смятам разбирането на три равнища на сложните проблеми за полезно разделение. А вие?

Подобно на "Вечността", понятието за "безкрайното" приемам за помощно понятие, което изразява "нещо, което не изразяваме точно", било то защото не можем още, или защото не ни е потребно, или точността усложнява осмислянето, т.е. както в математиката - неограниченост, неясна граница. Прим. какво ме е еня за отстоящите на парсек тъщи, ако тук си имам достатъчно грижи с моята?- където е автобусната спирка от която тя си тръгва, започва безкрайността! Защо трябва да слагам граници на вселената, след като и така обозримото е трудно за обяснение? За чий ми е точност на Пи, ако ми върши работа до трети знак? и т.н. В този смисъл понятието за безкрайност ме удовлетворява. Погледнато през идеята за битово/образно/научно осмисляне, моето е битово осмисляне на света. Мисля си за тъщи, пътища, обем на бъчви или варели. Писателите и теолозите не са удовлетворени от това и ще продължат да творят образи, обясняващи безкрайността. Прим. в безкрайното са дяволите или инопланетяните, заради това не можем да ги видим, или вселената е безкрайна и има място за всички души на покойниците или за паметта им, или за полетата и вибрациите им. Математиците и физиците ще си решават научни проблеми с опростяването и така, всеки в своята енергетично-умствена орбита.

Вечността като Тера инкогнита Когато античните пътешественици стигали до места, които били твърде далеч за познанията им, места непотребни, безлюдни, страшновати, те оставяли в своите карти бяло петно с надпис "Тера инкогнита". . За тези места започвали спекулациите, умозрителните построения на самохвалковци, които разказвали небивалици за да получат удивлението на слушателите си. Там живеели лотофаги, антиподи, митични същества. В нашия фолклор, в "Гори тилилейски", били триглавите лами и змейовете, там били домът на слънцето. Такива били разказите на образно ниво. Митични и религиозни- там бил едемът, престолът на боговете, За по- простите и земни хора, там е просто непознатата земя. Вечността е също нещо отвъд познатото. Само въображението го разказва и изпълва с души и божества. А то е едно бяло петно, което тепърва следва да бъде изучено. Приказките са си приказки.

Снощи гледах Битва ясновидящих 3 епизод за Юрий Лонго https://kinosshow.com/tok-shou/osnovano-na-realnyh-sobytiyah/osnovano-na-realnyh-sobytiyah-na-ntv-14-05-2020-novyj-vypusk-bitva-yasnovidyashhih.html Смятам, че подобен герой на предишното време трябва да бъде запомнен. Биографията сама по себе си е достатъчно информативен разказ. Вж. https://ru.wikipedia.org/wiki/Лонго,_Юрий_Андреевич Кое е всъщност моят разказ? Той е за момчето "Никой", който има дързостта да се представя за Някой, в обърканото време на промяната на ценности при Перестройката в Русия, а у нас след Десети. Това време у нас роди "борчЕтата", хора без компетентности, но активни, търсещи, лакоми. Представям си Лонго като карнавален кукерски чауш, който размахва дървена сабя, предизвиква трепет и се радва на престорената си мощ. Лонго, който е далеч от науката психология и далеч от уменията на хипнозата се превръща в култов лечител. В маска на лечител. Откровените му шарлатанства и вълшебни приказки за невероятни въздействия, за измислени контакти с всеизвестни звезди са една артистична самореклама, която публиката възприема на сериозно. Артистът от сцената бива пренесен от хората в реалния живот. Публиката приема за истина, това, което е само цирков номер. Ние ставаме толкова податливи на екранни внушения, че подобно публиката от Бяла черква сме готови да заплюем героя под маска на злодей от "Многострадалната Геновева". Лонго нагласява със съответни актьори и статисти оживяването на труп, а телевизионният екран ни го запечатва в съзнанието като реалност. Чудо! Видели сме го с очите си. Цялата работа е в това, че на артист не бива да се вярва. Той се е вживял в роля и ни представя една маска. Не бива да мислим за образа като за истина. Банално, нали? Не е нужно да се слага надпис 16+, защото се предполага, че сме възрастни и можем да отсеем истина от фикция. Обаче не е така.

И да не разбирам, изпитвам уважение към мнението ви.

Имам нещо друго пред вид. Понеже това не е студентски клас, а клуб/форум. Тук се изказват 1. хора, които не е задължително да сме специалисти, които сега или в бъдеще не ще се занимаваме професионално. 2. които с познания от специфичната си област добавят възгледи, разширяват гледната точка. 3. като не ползваме точна терминология, използваме някакъв вид метафори, зад които се крие също информация. Това, че който и да е, наложи мнението си не го прави по- меродавно. Прим. векове са били меродавни някои възгледи на Аристотел, на Птолемей сега са само исторически факт. Искам да кажа, да приемам за добро изказване по темата в каквато и да е форма и терминология, стига да е смислено, макар и неточно. Изслушването и забележката са нещо нормално, но препирнята е излишно губене на пространство, читателите (ако ги има) могат сами да се ориентират. Като пример за някакво мнение, което е с МНОГО волна интерпретация, ето, споменатите Аристотел (от тракийския град Абдера) и Птолемей (от македонския род Птолемеи) са носели кръвта, която по- сетне тече и в кръвта на съвременните българи. Това мнение е неисторично, бездоказателствено и волна интерпретация. Ако авторът й се запъне и не иска да си променя мнението, какво? По- добре да има едно нормално изслушване и добавяне на верните трактовки, които могат да се докажат и съответстват на науката и истината. laplandetza, доколкото го разбирам, смята, че участниците променят мнението си след подходяща аргументация, но аз поставям въпроса "Струва ли си?" да променим едно цвете защото предпочитаме друго. Да обругаваме едно мнение (дори и невярно според нас), което е прието след осмисляне от някого от нас самите. Станах многословен, но кратичко исках да кажа "Да, длъжни сме да кажем кое ни се струва добро, но всеки ще го прави според своя опит и мисли" ПП. Тъкмо научих, че съществува "подредено безкрайно множество", прим. рационалните числа между 0 и 1. До сега това съм го мислил интуитивно, метафорично може да се каже.

Уважаеми клубари, След като изгубихте сили да се опитате да промените едно мнение, моля съобразявайте се: в интернет дискусиите НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ, А ЗАТВЪРЖДАВАТ МНЕНИЯ. Примирете се да изложите своето, защото истината има много лица. Надявам се да изведем с общи усилия интересна дискусионна тема. Бъдете здрави!

Музикалното темпо. В наименованията на музикалното темпо може да бъде изразено настроение като радостно (Allegro), живо (vivo), гробовно(Grave). Противопоставянето на живо=бързо и гробно = бавно отразяват не толкова представа за време, колкото преживявания, но все пак живота, ефимерното е с по- учестен ритъм, а вечността с безкрайно рядък. Вечността би трябвало да е сън, летаргия. Обаче представата за райско блаженство ще бъде представена с радостно темпо, с темпо на живота.

Както става ясно, дори научното ниво на мислене за някои става по- удобно и разбираемо когато бъде сведено до религиозно- художественото. Споменах, че идеята за единство " Материята, Пространството и Движението" ми допада, но види се не можем да я развием, къде заради липса на експерименти, къде заради сложност при построение и осмисляне.

В интернет монография на Кирил Кирилов "Утеши ме!" е даден афоризъм-анекдот: "Някои мислят, че костенурките живеят дълго! Всъщност те живеят малко, но бавно!"... Авторът смята, че Афоризмът е приятен, но към цитата имам някои резерви. Смятам, че хронологичното натрупване на време няма отношение към възприятието за време. От значение са запомнените събития, паметта. Дете, живеещо в условия на бедна среда, без общуване, без опознаване на околната обстановка, без манипулиране и игри ще възприема след време тази част от живота си като празен период. Затворът, предполагам, се възприема също като бяло петно след време, а отвътре се възприема като нещо, което няма събития, отбелязващи времето, той е "цяла вечност", именно защото няма белези за протичане на времето. Вечността е нищонеслучване или ако нещо се случи, нищонепомнене. При костенурките- също.