Втори след княза

В колебание съм. Отговорът ми за "Реката на Хераклит" е следният: Сравняваме идентичността на състоянията преди и сега за реката. Преди е съдържала елементите (водните молекули) а1, б1...я1. Сега съдържа елементите а2, б2, ... я2. Формата на реката обаче е същата. При това за да е река, а не застояло езеро, тя по дефиниция трябва да тече и да обновява елементите си. Така ние няма да влезем в река с едни и същи елементи, но можем да влизаме в една и съща река. ОБАЧЕ, ето от къде иде недоумението ми. Защо е това празно философстване? Непрактично е, празно е. Истинските науки решават НЯКАКЪВ ПРОБЛЕМ. Гледал Галилей как се чупели каменните колони, подпрени на опори и създал Съпромата. Гледал небето и решил проблема за въртенето на земята. Мисленето си заслужава, ако решава задача, проблем, който ще подобри живота. Другото е ПРАЗНО философстване.

Ха сега де?! Субективен или обективен е цикълът процес- състояние? Мнението до което стигнах бе, че различните състояния през които минава нещо в процеса на неговата промяна се научават и наименуват в процеса на нашата дейност, в зависимост от важността им за нея и зависят от способността ни да ги различим. Така например ескимосът трябва да има понятие за различните видове сняг и лед, докато за пигмея от Централна Африка не е важно дори да знае какво е това сняг. Да, снегът съществува, неговата структура съществува, но диференцирането и наименуването на възможните състояния е плод на ума ни. В природата те са етап от обективен процес, който човечеството е изучавало постепенно и все по- задълбочено. С това, мисля, отбелязахме, че нашето идеално, субективно възприемане и отразяване на процесите е нещо реално. В него съществува реално веригата процес- състояние. Остана въпросът дали в света има нещо такова като разчленим процес или това са наши скалъпени обяснения за него. Смятам, че за процесите спокойно можем да кажем същото, което и за материалните предмети. Те съществуват обективно и независимо от човешкото съзнание. Те могат да бъдат опознати, представени като етапи от процеси и състояния и проверени в практиката. Както за географските обекти можем да направим карта, а за непознатите да оставим бяло петно, така и за процесите можем да построим някаква изобразяваща ги диаграма. Дори да нямаме никакво понятие за някой процес, той си съществува и стои като бяло петно в представата ни за света. По основния въпрос на темата, дали променените неща са още себе си, оставам на мнението, че това е субективно отражение на реалността. Самото наименуване вече е субективен акт. Замръзването на водата (пак дадено от човека име) става закономерно в природата. Ние можем да го преценим като ново нещо - лед или като същата вода в друго състояние според смисъла на дейността ни. Това е положението: Промяната и идентичността на нещата са субективен въпрос, който решаваме в процеса на нашата дейност и съответства на потребностите й. Най- често понятието ни за идентичност се основава на повторение на елементи, структура, свойства и взаимоотношения на нещата в различни състояния на процеса. (Май тук се появи нещо модерно- в самия процес не можем да определим идентичността, както не можем да определим масата на частицата при движението й. Това става в състояние. пък те се появяват в някаква честота като вълни и ... стана тя каквато стана )

РАБОТА НЕ Е САМО ДА СЕ ПРЕНЕСЕ ЕДНО ТЯЛО НА НЯКАКВО РАЗСТОЯНИЕ Двама млади братя решили да си търсят късметя извън село. Стигнали до пътен камък на който пишело „Който върви по тоя път, цар ще стане, скитник ще стане”. Подвоумили се братята, единият наблегнал на думата „скитник”, другият на „цар” и това определило пътищата им. Единият тръгнал напред, другият се върнал в село. Както се полага по литературна традиция, авантюристът стигнал до извор с ламя, убил я, дали му царската дъщеря и корона, после не харесали обичаите, които носи и го прокудили, после скитал несретник, накрая се прибрал в село. Домоседът го попитал „Защо ти беше всичко, като накрая двамата сме пак тук? Аз поне построих къща, отимах деца, ти- нищо”. „Да, но аз имам какво да разказвам”- отговорил онзи. Като всяко произведение на изкуството и тази народна приказка, за мен разпуква разни цветни листенца. Едното е, че търсещите нова работа, нова страна, нови светове имат шанс за голям възход, но той е нетраен там, където околните не са свои по нрав, не те разбират. Наистина, накрая всички отиваме на едно място, но пътят на изследователите на нови светове, техния труд е една памет, те ще разширят познанията и от тях ще се родят нови мечти. Този аспект на материалното и познанието/ изкуство като ценност е интересен и правдоподобен. Едни избират да имат, други да познават, трети да изобразяват. Хубаво е да има в началото на пътя на всеки такъв камък, пък той самият да избере кой път да хване. После още… от физиката винаги ме е учудвало, че ако едно тяло се премества и накрая се върне на същото място, работата А=F.s (силата по пътя) е 0 при S=0. То е логично, но тъжно- Сизиф не върши работа, щом камъкът отново е на дъното. Споделената памет на човека изменя това, поне относно интелектуалната работа.

Да останем на ниво качество по отношение на предметите означава да останем на ниво номинална скала. Вж. тук. Задълбочаването на науката изисква по- голяма точност, по- раздробени и точни скали. Това налага количествени измерители. Прим. можем да отразим качеството "запалимост" в диаграма с температура, влажност, количество на наличния кислород и количество на отделени запалими газове (прим.). Ако тези фактори са в някакви граници, качеството "запалимост" остава, но не започва процес на запалване. Най- просто, ако сложим термометър и мерим температурата, можем да не допуснем запалване.

Който и да е процес се причинява от нещо. От някаква промяна, което си е отново процес. В термодинамиката може да се промени температура, обем или налягане, в механиката сила, изобщо във физиката може да е гравитация или електростатично напрежение, или някакви атомни или субатомни въздействия. Те са се породили от друго въздействие. Така стигаме до Сътворението или не? Аз приемам, че познанията ни за поредицата от въздействия няма потребност от Абсолютно начало, колкото и да ни примамва една Келвинова нула за времето, пространството, енергията, масата. Когато обясняваме произхода на човека разглеждаме някакво начало свързано с човекоподобните. Когато обясняваме произхода на млекопитаещите, разглеждаме някакви динозаври, някакви терапсиди в периода креда. Когато разглеждаме произхода на живота на Земята, разглеждаме условията на вече оформената планета, спътник на Слънцето. Произходът на Слънцето и звездите, все пак ни насочва към нещо смислено. Какво е смислено във въпроса за Самото начало? Дори да приемем, че всичко е започнало с „големия взрив”, ще възникне въпроса, „А как бе събран взривния материал или енергия?” Така че въпросите от рода „А какво бе преди това?” са детинщина. Възрастните хора изучават определен етап и началото на съществуване на нещо или процес според интересите/потребностите си. Някои си придават важност като казват, че въпросът за Началото е важен и наистина за тях е много важен защото чрез него си изхранват фамилиите. Ама те и привържениците на идеята за плоската земя си изкарват парите с врели- некипели.

Малко съм резервиран към идеята за "всички важни". Дори да е само един параметър, примерно количеството и процесът става друг. Шеговит пример: При дегустация на вино от дребни производители, комисията, наградила първенеца отива у дома му и той трябва да докаже на масата, че има много вино, защото да произведеш малко е едно, а да произвеждаш с бъчви съвсем друго. Връщам се и към природния газ в бидон, което е различно отколкото в месторожденията. Друго Дали да се радвам, че сам стигнах до идеята или да съжалявам, че не съм я запомнил от време оно? Тук Не става дума за количества, а за промени. Количествените са частен случай. Вие пишете за значението им на атомно ниво, което не е всеобщо. Не се паля да оборвам традиционни разбирания, но нали разбирате, цитираната интерпретация е по- обща. Промени, сили, преломни точки.

И това не става. Натрупването на маса предизвиква загряване в ядрото на небесното тяло, т.е. не в цялото тяло, а в една негова част. Аналогично при образуването на пясъчника, превръщането в скала става от налягането, все едно от какво- пясък, гранит, чугунена плоча. Ако е само пясък, в пясъчник се превръща онази част, която е отдолу и е подложена на налягане над критичното. Другият пясък- не. Т.е. не натрупването на вещество води до промяната, а величината на СИЛАТА, която му действа.

Ще ми се да намеря чисто превръщане на количествена в качествена промяна. Може би избухване на нова звезда- натрупва се маса поради гравитацията, голяма маса и в един момент избухва. Нефтът зависи от много условности, при това не свързани с количеството. Газ може да се отдели и в бидон. Значи: Имаме първо процес на "анаеробна декомпозиция", после друг процес при условия на високо налягане от утаечни скали. Всъщност законът за количествените изменения и т.н. (изменения, защото и при количествено намаляване се стига до промяна) е два процеса с неустойчиво състояние помежду им. Имаме 1. процес на количествено изменение, 2. неустойчиво състояние и 3. при някакви условия може да стане промяна, а може и да не стане. Мислих и за процеса вода- пара. В случая се променя кинетичната енергия на молекулите на водата, т.е. не количеството вода. Тя стига до състояние 1000 по С, но ако налягането е голямо, не става пара. Ако пък налягането е ниско и при -30 С е течна. При това при малки и големи количества. Може би този закон е частен случай при някакви условия. Без революции, трябва да се осмисли.

Ура! Методът работи! Дейност, състояния, условности, всичко си е на място. Благодаря. осмислям и процес за пестил.

Мармалад от сливи. Практическа дейност. Състояние. Сливата е леко кисел плод с костилка и недостатъчна за сладко захарност. Може да е смесен със загнили плодове и нечстотии Процес. Избираме зрели, незагнили плодове. Измиваме Състояние. Чисти зрели плодове. Процес. Почистване от костилките, смилане, подслаждане. Състояние. Полутечна маса, смес от раздробени сливи и захар. Процес. Варене и сгъстяване. Повишаваме температурата до завиране, след което я запазваме постоянна. За да поддържаме висока ентропия разбъркваме. За да ускорим изпарението понижаваме налягането. Състояние. Топла желеобразна смес, капката от която не се разтича. Процес. Овкусяване. Добавя се канела и карамфил. Състояние. Мармалад от сливи. Заб. По желание може да се слеят етапи (процес- състояние). Изводи от научна дейност по време на бъркане на мармалада: Дейността обхваща поредица от процеси и състояния, представляващи етапи (действия) Получаването на мармалад от сливи е целенасочена дейност на субекта, а не естествен закономерен процес.

Някои термини Обект- всяко нещо, материално или идеално, към което е насочена познавателната ни или практическа дейност. Състояние- относително стабилен етап при който отсъства въздействие, което да промени коя да е от характеристиките на обекта Процес- изменението на коя да е от характеристиките на обекта, заключено между две състояния. Въздействие/ взаимодействие- повлияване или взаимовлияние между обекти. Дейност на субекта- управлявано въздействие върху обекта, предназначено да измени обекта или познанието ни за него. При това дефиниране, въпросът за идентичност на обекта в условията на процес отпада. Променят се негови характеристики. В нашата дейност, задаваме кои характеристики на обекта са определящи, кои постоянни и кои променливи. Необходимостта, наложена от дейността и способността ни да различаваме, са важните при определяне на характеристиките на обекта и състоянието. Връщам се към примера с водата. При въздействие на температура и налягане, тя променя някои свои характеристики, достига до относително стабилни състояния, прим. агрегатни състояния. Постоянен остава химическият й състав. При разглеждане поведението на водната пара в зависимост от температура и налягане, може да игнорираме, че това е вода и да разглеждаме поведението на газовете изобщо, т.е. съобразяваме се с целите и ограниченията на дейността.

Мисля, че постъпвате нечестно или некомпетентно. За ВСЕКИГО е ясно, че не иска да каже това.

Имам някои съмнения. По този повод да ви попитам, какво е мнението ви за ползата/вредата от кафето, захарта, марихуаната? Разполагаме с убедителни и пълни изследвания на фактите. Появяват се ту убедителни и пълни изследвания на фактите за ползата, ту убедителни и пълни изследвания на фактите за вредата. Ние, подобно на кабинетните учени, четем и се доверяваме ту на едните, ту на другите. Как да не изпадне човек в съмнение?

Когато разглеждаме промяната на нещата, установяваме разликата между Преди и След. Възприемането на самия процес (процесуално явление) е сравняване на моментни възприятия от същия вид- Преди и След. По тази причина, обект на внимание остават нещата- предметите. По- скоро нещата, като по- общ термин, защото и при промяна на възгледите на някого след обучение, терапия, сравняваме тези от преди с тези от след, за да установим дали има резултат и какъв е той в процеса на въздействието.

Нещо за метода. Е, не се получи, не натрупах отвън повече казуси, макар да имах намерението да бъдат по- обхватни, да се доближим до по- пълна представа за нещата. Което само на едного- на мен дойде на ум, това се събра. В научните трудове днес се изисква да бъдат изложени по- пълно и обхватно МНЕНИЯ на други учени по дискутираното явление, да има пълнота на библиографската справка, а не СЛУЧАИ на проява на явлението. Недостатък на този метод е, че не поставяме под лупата явлението, а неговата интерпретация, боравим с думи, а не с факти. Предимство е, че донякъде фактите са осмислени и можем да стигнем до заключение, преценявайки значимостта на интерпретациите. Това обаче става при условие на непълно изследване на фактите, т.е. не можем да предпочетем едно или друго тълкуване заради адекватното му обяснение на явлението, а го предпочитаме заради убедителността, авторитета на автора. Мисля, че това развива школата, епигонството, но не и яснотата на проблема. Но както казал Заю, "Не е важно каква ти е темата, а кой ти е научен ръководител" (знаете вица). тук

Музикалното произведение като процес. Когато слушам непознато музикално произведение в зала, винаги се намира някой да изръкопляска в паузата между частите, което днес, не зная защо не е прието. Добре, че някои композиции завършват с туш, та да знаем кога е краят. В музикалният процес, просто не се появява въпросът за идентичност на нещото, може би защото това "нещо" е най- абстрактното изкуство. Можем да кажем, че картината при нейното рисуване не е същото, което сме видели вчера. Прибавено е нещо, има нови персонажи или елементи, не е изпипан фона или фигурите, но в музиката, освен ако няма нещо режещо ухото, което авторът може дори да е поставил нарочно, как да разбереш, че процесът не е довършен? Как да разбереш, че се е появило нещо ново? Освен по броя ноти? Композиторът може да вложи мотиви от други свои и чужди произведения, а пък изпълнителят може да интерпретира по различен начин. Идентично ли е произведението на себе си (А=А) дирижирано от друг диригент? Същият ли е музикалният бисер, изпълнен от малкия Гошко на читалищния концерт? Все пак, НОТИТЕ в музиката решават всичко. Всъщност звуците, които означават. Тяхната чистота, продължителност и последователност. Виртуозът е просто изпълнител, който не прави грешки. Всяко несъответствие между написаната и изпълнена от Гошко нота показва различие на това, което той свири и това, което е. Въпреки това, ще кажем, че той е свирил ужасно Брамсовата приспивна, но няма да кажем, че е свирил друго. Пък може и да кажем, че това не е изобщо Брамс, знае ли човек колко различен може да е той? Стигнах пак до там. Елементите- звуци и тяхната връзка правят нещото музика идентично на себе си в процеса на изпълнение. Време е за обобщение.

Да. Защото имате ЕДНА релейна верига, а не безкрайно множество във всеки поглед/разрез/изглед/сигнал/команда/изпълнение на команда и пр. възможни моменти и връзки. Наведохте ме на мисълта, че с приемането на линията като съвкупност от точки си чертаем и разчитаме линии и фигури, и игнорираме безброй точки, освен по- значимите за задачата- връх, ъгъл, пресечена т. и няк. др.

Зная, че не отговаряте на въпроси, иначе щях да попитам. "Когато говоря за тиква, това отнасящо се към съществуване (битие) или отнасящо се към познание е?".

Идентичността на нещата в различни моменти е необходима абстракция за да мислим логично. Ако 1 не е равно на 1, то цялата наука изчезва със звучно пльок. Да намерим устойчивото в преходното е целта. За атома (пускам фантазията в полет) това е ядрото, за електрона- заряда може би, за химията- атома, за физиката масата на тялото, векторът на движение, може би енергия, за организмите гените и т.н. Търсим устойчивото. За глиненото гърне- състав, история на процеса, т.е. технология. Счупеното гърне е със същия състав, но с друга форма. Условността за А=А е очевидна, но потребна.

Преместих този коментар от темата "Идеално без идоли" защото отразява виждането за "изчезване" на нещото в процеса. Прим. наблюдението: изчезна леда и на негово място се появи вода, а после на мястото на водата се появи лед. Става дума за различни агрегатни състояния на водата. Става дума за етапи от процеса на съществуване. Първоначално процесът не е започнал, но когато започне той върви, а само етапите се сменят. Прим майсторът събира материал, изготвя гърне, то се потребява, амортизира, появяват се пукнатини, счупва се, чирепите се разпръсват, археолог намира чиреп и се радва като дете на играчка

Довчера имах съгласие в себе си, че материалното и идеалното съставляват, включени са, в общото- реалното, (реалността). Сега обаче ми хрумна, че човек има някакво понятие за нереалност, другото на реалността. То не се отнася до произведенията на човешкия ум (артефакти), нито до Бога, нито до коментираните структура и информация. По- скоро това са произведения на човешкия ум, които не съответстват на реалността с нейните закони и, уви, предразсъдъци. Нереално за мисленето, когато Аристотел е бил "Философът", е да си помислиш, че лекото и тежкото падат с еднаква скорост. Нереално е било да си помислиш, че Бог няма, че Земята се върти около Слънцето. Нереални са неоснователните бленувания сред облаците, неосъществимите, "неверни" мисли и образи. Следва, че нереалността се отнася до част от мислите, т.е. част от идеалното. Противоречието е, че Реалното обхваща материалното и цялото идеално, а нереалното- част от идеалното. У вас същият парадокс се получава с "небитието", което би било другото на битието. Явно е нужен друг термин. Универсум например, като едно и общо, вместо моето "реално" и вашето "битие".

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго" За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално. Всеки си има някакви идоли. Това ми хареса с постмодерния поглед към интерпретацията. Види се авторът би гръмнал адвокатите

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго" За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално. По- надолу пък

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго" За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално. По- надолу пък

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго" За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално. По- надолу пък