Втори след княза

Като стана дума за относителност на понятието за личност в зависимост от погледа и работата на тоя дето разсъждава по въпроса, ето Тук, какво друго мислят за личната идентичност, (което е много важно да зная за идентичността на моята личност).

Съществуването на няколко "личности" или теории за личността, или различни погледи към личността е относително. Зависи от отношението на деятеля към обекта, в случая личността. Като оставим препирните, един казус, който ме развесели и накара да се замисля. Тук. Преправено звучи така: Изкарали Титаник и го експонират. Разцепен, ръждив, с изгнили пътеки, ако нещо е останало от тях, де. С месинговата дръжка на капитанската каюта, до която се е докосвал капитанът. На съседния кей експонират Титаник направен по чертежи в пълния му блясък при пътуването. Съдник е публиката, която иска да види Титаник, а белег за избора е на кого от късащите билетчета ще е по- голям приходът. Готино! Ами ако поискат съд да реши? И този съдия съм аз? Ами вие? (аз може би ще се възползвам от различните понятия "реставриран", "възпроизведен", "реплика", "останки от потопения", т.е. ще се опитам да диференцирам нещата в съответствие със способността ми да различавам. Това са два артефакта със своя стойност, като и двата могат да бъдат (и се ) представят като "Титаник").

Мислих по въпроса. Обаче границите не са естествени. Доколкото състоянията са по- трайни, а процесите по- кратки, някакви свойства могат да се определят през време на състоянията, но не и през процесите. Прим. нютоновата ябълката е зряла (състояние) когато 1. пада от дървото, ама може и да е червива 2. има съответстващ вкус, ама може и да е презряла. 3. семките са кафяви. И понеже семките са дълго бели и дълго кафяви, можем да приемем този признак, но в краткия процес на покафеняването не можем да кажем точно кой е моментът на зрелост. При непрекъснатия континуум на ЕМ вълни съобразно това, което виждаме, можем да кажем кои са цветовете във видимия спектър, но не и от къде започват. Това може да се договори, но не е естествена граница. Поради това отложих (май прекратих) философстването за точни граници. Можем да го оставим относително- според необходимото на деятеля при достъпната точност на измерване. Ако ЕМг вълни смятате, че не са процес, то същото е и при изстиването/ загряването на водата. Измислил е Целзий, че като се вледени са 00, ама кога става лед не е ясно, защото, ако не се лъжа, има един период когато се отнема/отдава топлина, а температурата е постоянна, та не може да се каже точно "Те сЕга вОдата ие лед" Това беше по "границите", а по избора на свойства се спрях на елементите, които не се раздробяват. Прим. гени при живите обекти, молекули при физичните, атоми при химичните. Сега обаче проблемът е със социалните и психически явления. Дали и доколко групите са непроменими в социалните явления? Ами кое на личността е непроменимо при израстването й или при психотерапевтична, или педагогическа промяна?

Когато го прочетох, реших, че не е потребен. Кошчетата са измислени за това. Събират наши неуспехи. Радвам се, че на вас не се случва. При мен е част от творческия процес- естествен брак. Един цитат на Уайлд: ”Днес написах поема, реших да я редактирам. Махнах една запетайка. Половин час по-късно я върнах обратно!” В този см. мога да се престоря на прецизен като Уайлд, ама не съм. У Дебелянов е "през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша." Често срещано.

Със сълзи в очите и безутешен. Лошо, Много лошо. Сетих се една поговорка, която ми даде смелост: Дали стомната ще чука камъка или камъкът ще чука стомната, изчукана е все стомната.

Приготвих просторен отговор, след това го изтрих. Само си губя времето.

Малко встрани, но породено от горното. Ако противоречието е между "млади" и "стари", то кои тук са младите? Ако "младите" защитават позицията да има много мнения, среда за философстване, широка основа за философстване , над която ще се изгради висок научен връх, то става дума за демократичност и перспектива. Ако "младите" смятат, че философията е плод на академичната банка (σχολαστικός – академично училище) , то те са привърженици на схоластиката в средновековния смисъл. На това викам ретроградност и закостенялост. Остава въпросът "Кои са възгледите на младите? Какво е новото, което носят- движение напред или закостенялост?" През погледа на темата и разбирането за естествен процес в науката не може да се нарече нито едно от двете по- положително от другото. Обаче при естествения процес първоначално 1. се натрупва значителен запас знание и после 2. схоластиката се застъпва и утвърждава някакво мнение. (средновековието запечатва езичника Аристотел). В нашия случай обаче се спира до Кант, което ми е много демоде. Не се изтъкват нови философи от 20-21 в. Дори Маркс и Ръсел са чужди. Тази ограниченост ме кара да мисля, че част от тукашните "млади, красиви и образовани" носят схоластика преди да са се натрупали идеи. Което е тъпня отвсякъде. Процесът си е процес. Който тъпня носи с тъпня ще живее. Аз искам да живея с много идеи и с високи върхове. Нека има Князе! С такива е щастие да си Втори.

Намирам иронията ви съвсем на място! Мисля, че тези, които се занимават професионално с философия изявиха пред всички непригодността на своите познания. Като не могат с наученото да обясняват нещата от живота, нито да преодолеят безплодието си, заемат позиция на ментори, на хора с тапии, за които яко са се блъскали. Обаче във форума никой не иска тапия. Фалшивата грижа за читателя лесно би се осъществила ако създаваха теми и изтласкваха в маргиналност посредствеността. Не могат. Нищо не могат. Нищета. КОЙТО МОЖЕ, ПРАВИ ГО, КОЙТО НЕ МОЖЕ, УЧИ ДРУГИТЕ.

Лошо, много лошо. Непретенциозният Втори, замъгли славата на всички Първи. Вай- вай.

Не забелязвам в темата (вж. заглавието) да подчинявате поведението си на думите си. Пък и забележки?! Предвид това няма да играя по гайдата ви.

Отговорих коректно на въпроса. С философски термини не може да се обясни, защото самият въпрос не е от философската проблематика. Това, естествено не е необичайно, може да се философства за всичко, но вие предпочитате някакъв пуризъм и ограничение в тясна област. За мнозина други това е "тесен манастир"

т.е. цветовете се усещат от разпадането на зрителните пигменти в конусчетата (колбички, кълбенца) като се има предвид, че а пък възприятието, както стана дума е в зрителните центрове на мозъка.

Няколко други гледни точки В човека, пък и в животинския свят няма "мигновени процеси" в см. за време нула. Всеки процес има свое време, което е измеримо. При възприятието тези взаимосвързани кратки процеси обичайно се съгласуват. Смятам, че "осмислянето" се извършва чрез възприемането при сравняване на усещането (сигнала от сетивата) със запаметеното, а терминът "възприятие чрез сетивата" бих заменил с "усещане чрез сетивата". Приемам, че възприятието не е задължително да е осмислено, но е сравняване на усещане с предходен запис на подобно в паметта. Основание за това, че не е задължително да е осмислено, са илюзиите. Не съм съгласен, че невъзприемани неща не се възприемат. Когато за пръв път чухте думата "Юнг" възприехте ли я? На възприемане на нови неща се основава научаването. Предполагам, че индианците са виждали и сравнявали корабите с нещо от паметта си, дали с плаващи палмови листя или дървесни трупи, не зная. Естествено не са си казвали "Я, кораб!"

Когато разглеждаме промяната на психичните състояния не можем да се опрем на нещо трайно и елементарно. Както казва анекдотът „До вчера обичах Пешо, днес Гошо. Колко бързо се променят мъжете?!”. Промяната на идеалното, психичното не се основава на материален носител, който да поддържа идентичността, както молекулите вода в реката. Паметта е тази, която прави тези процеси инертни и до някъде идентични на себе си. В този смисъл компрометирането на паметта е предпоставка за бърза промяна. Използвам тази дума в смисъл, че нововъзприетото чрез сетивата или генерирано от умствените дейности на мозъка не се сравнява със запаметеното. В условията на бързи промени или стрес просто няма време за това, а може и запомненото да се игнорира от висшата мозъчна дейност като несъществено. На това родителите казват „Ще го научат по трудния начин”. При психотерапевтично въздействие, също се цели избягване на инертността на паметта. Това става или в особено състояние- под хипноза или религиозно, но може и наркотично изживяване, или при въвеждане в конфликтна ситуация, при която няма време за извикване на паметта, или чрез ангажираност с нов вид дейност при който паметта вече няма с какво да помогне в новата ситуация. В този смисъл Абдул може да преживее промяна и да стане парижанин, само ако паметта му бъде компрометирана. Тогава неговата предишна идентичност ще бъде деконструирана и ще бъде изградена нова. Доколкото това са идеални, информационни процеси, промяната не се отнася за материален носител, тялото на Абдул остава същото. Преструктурира се обаче информацията и паметта се натоварва с нова информация. В новото състояние, изградената памет, е инертният гарант за неговата трайност. Разглеждайки човек с психични проблеми, който изживява психотерапевтична промяна, за кое можем да кажем, че е идентично у него преди и след? Опирайки се на идеята, че мозъчните процеси са материални и остават същите, можем да кажем, че те са трайното, но остава въпроса „Коя е психичната структура, която е непроменима?” Като дейност, която е инертна, това е паметта. Паметта за действията, които е извършило лицето за собствената си промяна, му помага да ги повтаря при нови проблеми. Отговорът на въпроса „Кое направи тогава за да предизвикаш промяна, а не правиш сега?” е плодотворен и предизвиква онзи лично важен отговор, за който и терапевтът може би не се досеща.

Съгласен. Обаче това е при отворена система. Когато системата е затворена идентичността се запазва без разход на енергия. Имам предвид, че запазването на движението изисква по- малко триене, осъществимо във вакуум и безтегловност. При контакт с други тела е нужна енергия за преодоляване на съпротивлението. За запазването на температурата е необходима добра термоизолация. Само ако няма такава се налага да се внася топлина. Веществата се запазват в изолирана среда. Контактът с други предизвиква взаимодействия. и т.н. В края на краищата, при отсъствие на енергия отсъства промяна. За да запазим нещата от промяна ги предпазваме от въздействия. Идентичността изисква енергия за да противодейства на влиянията.

Гор Видал е положил голям труд за да напише "Сътворението". Глождила го е тази мисъл. Но дори да му каже някой "В началото е бил Големият взрив", няма ли да попита "А как се(кой) събра материал за него?" Всеобщият интерес към един въпрос не го прави по- смислен.

Изследвайки непроменливото в променливото стигнах до простичък извод. Медта в бронза ще си остане мед; реката с кал или без кал си остава река; кислородът си остава кислород във водата; арабите и негрите си остават араби и негри в Париж. идеите за претопяване, конвергенция и интеграция имат относителен смисъл, доколкото тези, които се занимават с това могат да изберат такива мерни системи с които да защитят свършената работа, но закономерностите, които са ги обособили ще се проявяват. Много повече интересува хората не идентичността при промяна, а промяната. Как оловото да стане злато, а арабите парижани. Защото промяната изисква да се вложи енергия, а идентичността иска статичност, инертност, оставане по самосебе си. Медта, арабинът ще си останат такива и важното е какви са техните качества и как се променя света с тяхното присъствие, а не как да бъдат превърнати в други.

Състав и структура С постиженията на химията е много лесно да се установи идентичността на нещата след процеса на физическата промяна. Течната и замръзнала вода имат един химически състав и с това са едно и също. Раздробеното, смляно пшенично зърно има същият състав. Брашното и зърното, пък и хлябът са етапи в един физичен и биохимичен процес на обработка, при който химическото съдържание остава същото. Кристалният въглерод- диамантът е въглен с променена структура. Химическият състав е трайното във физическите промени. Аналогично атомният състав е трайното при химическите промени. Железният окис не е ново вещество- ръжда, а съединение на желязото. При това обратимо. Дори при ядрените реакции и превръщането на едно вещество в друго, остават трайно ядрените частици- протони и неутрони.

Вие извършвате един вид дейност и вашият реален поглед е този. РЕЛАТИВНОСТТА в понятието ми за Деятел/Наблюдател е, че като такъв, вие решавате успешно по този начин задачите в своята дейност. Ето пък друг, който иска да обясни понятието за течност в своята дейност, той използва същата дума (форма) за друго понятие Именно идеята за ОТНОСИТЕЛНОСТ и НАБЛЮДАТЕЛ ( частен случай от Деятел), според мен, е по- адекватна и съответства на времето след Айнщайн. В този смисъл аз не отричам вашата концепция и бих се възползвал от нея, ако тя решава проблеми в моята дейност. Доколкото за момента тя не ги решава се налага да търся отговори сам.

Форма и съдържание Един от подходите на деятеля за установяване или утвърждаване на нещо като идентично в процеса на промяната му, е ако приеме за трайна формата и/или съдържанието. Нека отново вземем за пример Хераклитовата река. Тя е вместилище за течност, а течността има свойството да приема формата на съда в който е. Това е същата река (същият съд), независимо, че нейната вода е изтекла безвъзвратно. При друга цел на дейността, може да бъде взето за опора съдържанието, независимо от измененията на коритото на същата река, абстрахирайки се от промените му и акцентирайки на това, че реката е място по което тече именно вода, а не друго съдържание- лава или ледник например. Тогава промените в коритото са несъществените и Нил от времето на фараоните е идентичен с Нил днес.

Смятам, че мислите само след съществено абстрахиране са типични. Иначе нито Моцартовата музика, нито Евклидовата геометрия, нито Фройдовата психоанализа щяха да се отличават от мисленето на "единствения човек, който се осмели да протестира"- Мунчо. Доколкото умът при раждане е "празен от всякакви съдържания", то всеки човек се сблъсква с различни ситуации и взаимоотношения и така оформя онези единствени мисли, които го подпомагат в поведението и изборите, които прави. Това, че не се държим и не излагаме мисли съвсем независимо е нормален резултат от общественото ни битие и опит. По- добре приети, като свои, ще бъдем когато "между вълците вием по вълчи". Формираните в процеса на обучение познания и начин на мислене не са идентични за хората, защото са пречупени през техните способности и склонности. Дори близнаци, учили се при един учител взимат различни осмислени решения, основани на различния им опит. Именно заради това за мен са по- интересни "своите мисли" на хората, които са в близост: българи, увлечени от философия, ползващи Форум Наука. Те са ми по- близки и мога да ги възприема по- добре отколкото живеещ в съвсем други условия и ползващи съвсем друга култура вундеркинди. При деградация на личността и психични болести, медицината наистина типизира поведението на болните, но колкото по- богат е здравият психичен живот, толкова по- уникално е мисленето. Фактът, че имаме различни мисли по темата и за участниците го потвърждава.

Топлата вода със сигурност е открита... някъде. Ценните мисли са там, във Вавилонската библиотека или в манастирската библиотека на Хорхе, но в информационния хаос е по- реалистично да се изрови нещо от своята умствена картотека. При това, дори да го има онова, свръхценното, за нас остава интериоризираното, лично приетото и изповядано, а това доставя по- интензивно преживяване. Вярвам, че всеки го може. Коректната критика е полезна когато "акушира" на "забременени" умове...(то пък да не `почне едно поголовно "забременяване"). . Пожелания за хубав ден.

Недоразумението би се избегнало, ако имаше обръщение или цитиране. Може би някъде се отразява, но не зная къде.

Иронията, недраги, е в това, че ЧЕТЕТЕ точно тук. Никой не чете графоманите, а това ме издига в собствените ми очи. Ако смятате, че сте "наясно с нещата" и няма "какво толкова да дискутирате", не се товарете да ме критикувате, и без това тези, които пишЕМ се броИМ "на пръстите на едната ръка", т.е. не увеличаваме кой- знае колко погрешностите в науката. Налага ми се да повторя. Ако компетентните не пишат, потребността от наука се удовлетворява от по- некомпетентни. Смяташ ли, че ако имаше авторски текстове от велик съвременен български философ, удовлетворяващ потребността ми от ясно знание щях да посмея да се намеся? НЕ!!! Кълна се. Както разказва анекдотът: "Ако си глупав и мълчиш, значи не си толкова глупав. Но ако си умен и мълчиш, значи не си толкова умен." Оставам с очакване на ваши талантливи теми.

Имам някои съмнения, че част от съфорумците се познават лично и си чешат взаимно гърбовете. От Фейсбук зная, че плюсчетата са социална подкрепа, а не научна оценка..