Втори след княза

Изследвайки непроменливото в променливото стигнах до простичък извод. Медта в бронза ще си остане мед; реката с кал или без кал си остава река; кислородът си остава кислород във водата; арабите и негрите си остават араби и негри в Париж. идеите за претопяване, конвергенция и интеграция имат относителен смисъл, доколкото тези, които се занимават с това могат да изберат такива мерни системи с които да защитят свършената работа, но закономерностите, които са ги обособили ще се проявяват. Много повече интересува хората не идентичността при промяна, а промяната. Как оловото да стане злато, а арабите парижани. Защото промяната изисква да се вложи енергия, а идентичността иска статичност, инертност, оставане по самосебе си. Медта, арабинът ще си останат такива и важното е какви са техните качества и как се променя света с тяхното присъствие, а не как да бъдат превърнати в други.

Състав и структура С постиженията на химията е много лесно да се установи идентичността на нещата след процеса на физическата промяна. Течната и замръзнала вода имат един химически състав и с това са едно и също. Раздробеното, смляно пшенично зърно има същият състав. Брашното и зърното, пък и хлябът са етапи в един физичен и биохимичен процес на обработка, при който химическото съдържание остава същото. Кристалният въглерод- диамантът е въглен с променена структура. Химическият състав е трайното във физическите промени. Аналогично атомният състав е трайното при химическите промени. Железният окис не е ново вещество- ръжда, а съединение на желязото. При това обратимо. Дори при ядрените реакции и превръщането на едно вещество в друго, остават трайно ядрените частици- протони и неутрони.

Вие извършвате един вид дейност и вашият реален поглед е този. РЕЛАТИВНОСТТА в понятието ми за Деятел/Наблюдател е, че като такъв, вие решавате успешно по този начин задачите в своята дейност. Ето пък друг, който иска да обясни понятието за течност в своята дейност, той използва същата дума (форма) за друго понятие Именно идеята за ОТНОСИТЕЛНОСТ и НАБЛЮДАТЕЛ ( частен случай от Деятел), според мен, е по- адекватна и съответства на времето след Айнщайн. В този смисъл аз не отричам вашата концепция и бих се възползвал от нея, ако тя решава проблеми в моята дейност. Доколкото за момента тя не ги решава се налага да търся отговори сам.

Форма и съдържание Един от подходите на деятеля за установяване или утвърждаване на нещо като идентично в процеса на промяната му, е ако приеме за трайна формата и/или съдържанието. Нека отново вземем за пример Хераклитовата река. Тя е вместилище за течност, а течността има свойството да приема формата на съда в който е. Това е същата река (същият съд), независимо, че нейната вода е изтекла безвъзвратно. При друга цел на дейността, може да бъде взето за опора съдържанието, независимо от измененията на коритото на същата река, абстрахирайки се от промените му и акцентирайки на това, че реката е място по което тече именно вода, а не друго съдържание- лава или ледник например. Тогава промените в коритото са несъществените и Нил от времето на фараоните е идентичен с Нил днес.

Смятам, че мислите само след съществено абстрахиране са типични. Иначе нито Моцартовата музика, нито Евклидовата геометрия, нито Фройдовата психоанализа щяха да се отличават от мисленето на "единствения човек, който се осмели да протестира"- Мунчо. Доколкото умът при раждане е "празен от всякакви съдържания", то всеки човек се сблъсква с различни ситуации и взаимоотношения и така оформя онези единствени мисли, които го подпомагат в поведението и изборите, които прави. Това, че не се държим и не излагаме мисли съвсем независимо е нормален резултат от общественото ни битие и опит. По- добре приети, като свои, ще бъдем когато "между вълците вием по вълчи". Формираните в процеса на обучение познания и начин на мислене не са идентични за хората, защото са пречупени през техните способности и склонности. Дори близнаци, учили се при един учител взимат различни осмислени решения, основани на различния им опит. Именно заради това за мен са по- интересни "своите мисли" на хората, които са в близост: българи, увлечени от философия, ползващи Форум Наука. Те са ми по- близки и мога да ги възприема по- добре отколкото живеещ в съвсем други условия и ползващи съвсем друга култура вундеркинди. При деградация на личността и психични болести, медицината наистина типизира поведението на болните, но колкото по- богат е здравият психичен живот, толкова по- уникално е мисленето. Фактът, че имаме различни мисли по темата и за участниците го потвърждава.

Топлата вода със сигурност е открита... някъде. Ценните мисли са там, във Вавилонската библиотека или в манастирската библиотека на Хорхе, но в информационния хаос е по- реалистично да се изрови нещо от своята умствена картотека. При това, дори да го има онова, свръхценното, за нас остава интериоризираното, лично приетото и изповядано, а това доставя по- интензивно преживяване. Вярвам, че всеки го може. Коректната критика е полезна когато "акушира" на "забременени" умове...(то пък да не `почне едно поголовно "забременяване"). . Пожелания за хубав ден.

Недоразумението би се избегнало, ако имаше обръщение или цитиране. Може би някъде се отразява, но не зная къде.

Иронията, недраги, е в това, че ЧЕТЕТЕ точно тук. Никой не чете графоманите, а това ме издига в собствените ми очи. Ако смятате, че сте "наясно с нещата" и няма "какво толкова да дискутирате", не се товарете да ме критикувате, и без това тези, които пишЕМ се броИМ "на пръстите на едната ръка", т.е. не увеличаваме кой- знае колко погрешностите в науката. Налага ми се да повторя. Ако компетентните не пишат, потребността от наука се удовлетворява от по- некомпетентни. Смяташ ли, че ако имаше авторски текстове от велик съвременен български философ, удовлетворяващ потребността ми от ясно знание щях да посмея да се намеся? НЕ!!! Кълна се. Както разказва анекдотът: "Ако си глупав и мълчиш, значи не си толкова глупав. Но ако си умен и мълчиш, значи не си толкова умен." Оставам с очакване на ваши талантливи теми.

Имам някои съмнения, че част от съфорумците се познават лично и си чешат взаимно гърбовете. От Фейсбук зная, че плюсчетата са социална подкрепа, а не научна оценка..

Моля, намесете се в темата www.chitatel.net/forum/topic/19365-земята-е-плоска-лъжат-ни-че-е-сферична/?tab=comments#comment-377909 Ласкателно е, че ще ме следвате. Мисля, че за днес ви отделих достатъчно време.

Много моля, приемете, че не е абсолютно необходимо да се намесвате. Не променяте нищо. Повтарям, бих уважил ваша публикация, но не и препратки, че някой друг бил казал друго.

Едно лично отклонение. dora, Форумът дава възможност за представяне на идеи и виждания. По някакви причини вие имате за 2 години само 2 теми (1 в "Най нова история" с 583 преглеждания за 2 г.!!! и 1 в "Етика и право"). Смятате ли, че това е максимумът за вашата научна продукция и достойно ви изявява като ерудит? Надявам се да представите свои оригинални идеи в лични, добре развити теми. Нямам нищо против да ме следвате критично в моите теми и възгледи, но следването не създава авторитет достоен поне за старши асистент. Добрите композитори правят добра музика и това е тяхното оръжие срещу чалгата.

Деятелят За да стигнем до по- достъпно разбирането на относителността на това, че нещо е възприемано като себе си и като нещо друго, нека ползваме хипотетичен Деятел (или Действащо лице, или Протагонист), частен случай от който е Наблюдателят. Деятелят може да променя ситуацията или да регистрира/ запомня резултатите в съответствие с намеренията си относно процесите. Защо съществува разлика в това, което прави и наблюдава различен деятел? Изглежда защото процесите в природата са безброй и не може човек да познава и контролира всички. Примерно познанията на скиора за снега са различни както от тези на земеделеца за снега, така и от тези на метеоролога или физика. Всеки от тях прави различна класификация и те се покриват само частично. Техният подход, съответстващ на дейността им, е различен, та чак противоречащ един на друг, а не снегът. Да погледнем Витгенщайн: „Грубо казано: да кажеш за две неща, че те са идентични, е глупост и да кажеш за едно нещо, че е идентично със себе си, е да не кажеш нищо.” Тази апория или парадокс, както искате, е решима в практиката, защото Деятелите игнорират/абстрахират се от незначителните за дейността им разлики. Именно абстрахирането прави съжденията им научни и дава възможност секвоята да е идентична за лесовъда с тази от преди хиляда години, но да не е идентична примерно за художника с тази от предишната дъждовна утрин. Впечатляващ пример за възприемането на един процес е магията, извършвана от деятел- фокусник пред очите на опитен илюзионист и наивен наблюдател. Подобно е и различието между представата за процеса между dora и Втори... с тази разлика, че магьосникът никога не казва "чети говедарче!", а действа.

Следите ли мухабетите за плоската земя? А за перпетуум мобила? Понеже не може да се обхване необхватното, различните хора избират едни теории и игнорират други, за които смятат, че дават недостатъчно правдиво обяснение.

Благодаря за препращането. Обаче идеята за диахронна идентичност не смятам за плодотворна. Не случайно поставих "идентичност на нещата при промяна", а не в различни моменти от време. Промяната се дължи на някакво въздействие, а не на протичането на времето. Именно намирайки въздействието (а това се изучава от специални науки) ще намерим идентичността, същественото в процеса. Човекът днес е различен от човека утре, защото нещо ще му се случи. Човекът утре е същият защото в него нещо и в някаква степен е същото. Естествено това не е само душата /някой би казал информацията за света. По друг начин представено: ако разглеждаме диаграма на нещото спрямо времето не получаваме такава информация както от диаграма на промените на нещото от някакъв фактор.

Наистина има място за дискусия. Ако атрибутът на твърдото вещество лед е кристалната структура, а на парата- газообразна, то различни вещества ли са? Не, те са различни СЪСТОЯНИЯ и не ВСИЧКИ техни предикати са верни както за Х, така и за У. Това беше въпроса от Хераклитово време. Кое е основното, което прави реката същата, независимо че вчера е текла бистра, а днес кална? Друго. Метафоричността на термините във философията е видна и у вас. Имам сериозни възражения към "кохерентност" на отговорите. Този термин е от физиката на вълновите процеси. Предполагам сте искала да кажете нещо по- изискано и думата "релевантен отговор" е тази, която сте търсила, но не сте се сетила. Несправедливо ме обвинявате и в това, че във философията разглеждам явления от различни страни на живота. Все пак мотото на форума е "Философията е питане и ориентир за мястото на човека в битието и за смисъла на човешкото съществуване.", а аз искам да се ориентирам за много и различни страни на това пусто битие. Ако влагате друго, по- тясно съдържание, което искате да наложите, помолете администратор за съдействие. Аз ще се съобразя. До тогава.... Има и трето, което не е реплика,а теза, но него след обяд. Приятен ден. ПП. Благодаря за уточнението, че дактилоскопирането се отнася към криминалистиката.

Уви! Щом качеството зависи от някакво количество, то философстването вече по необходимост трябва да включва цифрички и формулки, не само думички.

Две усложнения при философстването днес 1. Философстването е празна работа, когато не може да бъде потвърдено с практика. Сега някои намират позитивно в средновековната схоластика, че е изградила метод, но що за метод и полза е като резултатът е умозрителен и не се потвърждава/ използва от практиката? 2. Философите не усвоиха/хме диференциалното смятане и сега са/сме боси, без научен инструмент за изследване на общите закономерности. Как да се изследват процеси без да се използва dT или dS? При това още Наполеон е смятал, че съвременният му артилерист ТРЯБВА да познава диференцирането. Бах...ма...му. Пардон, но този проблем с едно "По дяволите" не може да мине.

В колебание съм. Отговорът ми за "Реката на Хераклит" е следният: Сравняваме идентичността на състоянията преди и сега за реката. Преди е съдържала елементите (водните молекули) а1, б1...я1. Сега съдържа елементите а2, б2, ... я2. Формата на реката обаче е същата. При това за да е река, а не застояло езеро, тя по дефиниция трябва да тече и да обновява елементите си. Така ние няма да влезем в река с едни и същи елементи, но можем да влизаме в една и съща река. ОБАЧЕ, ето от къде иде недоумението ми. Защо е това празно философстване? Непрактично е, празно е. Истинските науки решават НЯКАКЪВ ПРОБЛЕМ. Гледал Галилей как се чупели каменните колони, подпрени на опори и създал Съпромата. Гледал небето и решил проблема за въртенето на земята. Мисленето си заслужава, ако решава задача, проблем, който ще подобри живота. Другото е ПРАЗНО философстване.

Ха сега де?! Субективен или обективен е цикълът процес- състояние? Мнението до което стигнах бе, че различните състояния през които минава нещо в процеса на неговата промяна се научават и наименуват в процеса на нашата дейност, в зависимост от важността им за нея и зависят от способността ни да ги различим. Така например ескимосът трябва да има понятие за различните видове сняг и лед, докато за пигмея от Централна Африка не е важно дори да знае какво е това сняг. Да, снегът съществува, неговата структура съществува, но диференцирането и наименуването на възможните състояния е плод на ума ни. В природата те са етап от обективен процес, който човечеството е изучавало постепенно и все по- задълбочено. С това, мисля, отбелязахме, че нашето идеално, субективно възприемане и отразяване на процесите е нещо реално. В него съществува реално веригата процес- състояние. Остана въпросът дали в света има нещо такова като разчленим процес или това са наши скалъпени обяснения за него. Смятам, че за процесите спокойно можем да кажем същото, което и за материалните предмети. Те съществуват обективно и независимо от човешкото съзнание. Те могат да бъдат опознати, представени като етапи от процеси и състояния и проверени в практиката. Както за географските обекти можем да направим карта, а за непознатите да оставим бяло петно, така и за процесите можем да построим някаква изобразяваща ги диаграма. Дори да нямаме никакво понятие за някой процес, той си съществува и стои като бяло петно в представата ни за света. По основния въпрос на темата, дали променените неща са още себе си, оставам на мнението, че това е субективно отражение на реалността. Самото наименуване вече е субективен акт. Замръзването на водата (пак дадено от човека име) става закономерно в природата. Ние можем да го преценим като ново нещо - лед или като същата вода в друго състояние според смисъла на дейността ни. Това е положението: Промяната и идентичността на нещата са субективен въпрос, който решаваме в процеса на нашата дейност и съответства на потребностите й. Най- често понятието ни за идентичност се основава на повторение на елементи, структура, свойства и взаимоотношения на нещата в различни състояния на процеса. (Май тук се появи нещо модерно- в самия процес не можем да определим идентичността, както не можем да определим масата на частицата при движението й. Това става в състояние. пък те се появяват в някаква честота като вълни и ... стана тя каквато стана )

РАБОТА НЕ Е САМО ДА СЕ ПРЕНЕСЕ ЕДНО ТЯЛО НА НЯКАКВО РАЗСТОЯНИЕ Двама млади братя решили да си търсят късметя извън село. Стигнали до пътен камък на който пишело „Който върви по тоя път, цар ще стане, скитник ще стане”. Подвоумили се братята, единият наблегнал на думата „скитник”, другият на „цар” и това определило пътищата им. Единият тръгнал напред, другият се върнал в село. Както се полага по литературна традиция, авантюристът стигнал до извор с ламя, убил я, дали му царската дъщеря и корона, после не харесали обичаите, които носи и го прокудили, после скитал несретник, накрая се прибрал в село. Домоседът го попитал „Защо ти беше всичко, като накрая двамата сме пак тук? Аз поне построих къща, отимах деца, ти- нищо”. „Да, но аз имам какво да разказвам”- отговорил онзи. Като всяко произведение на изкуството и тази народна приказка, за мен разпуква разни цветни листенца. Едното е, че търсещите нова работа, нова страна, нови светове имат шанс за голям възход, но той е нетраен там, където околните не са свои по нрав, не те разбират. Наистина, накрая всички отиваме на едно място, но пътят на изследователите на нови светове, техния труд е една памет, те ще разширят познанията и от тях ще се родят нови мечти. Този аспект на материалното и познанието/ изкуство като ценност е интересен и правдоподобен. Едни избират да имат, други да познават, трети да изобразяват. Хубаво е да има в началото на пътя на всеки такъв камък, пък той самият да избере кой път да хване. После още… от физиката винаги ме е учудвало, че ако едно тяло се премества и накрая се върне на същото място, работата А=F.s (силата по пътя) е 0 при S=0. То е логично, но тъжно- Сизиф не върши работа, щом камъкът отново е на дъното. Споделената памет на човека изменя това, поне относно интелектуалната работа.

Да останем на ниво качество по отношение на предметите означава да останем на ниво номинална скала. Вж. тук. Задълбочаването на науката изисква по- голяма точност, по- раздробени и точни скали. Това налага количествени измерители. Прим. можем да отразим качеството "запалимост" в диаграма с температура, влажност, количество на наличния кислород и количество на отделени запалими газове (прим.). Ако тези фактори са в някакви граници, качеството "запалимост" остава, но не започва процес на запалване. Най- просто, ако сложим термометър и мерим температурата, можем да не допуснем запалване.

Който и да е процес се причинява от нещо. От някаква промяна, което си е отново процес. В термодинамиката може да се промени температура, обем или налягане, в механиката сила, изобщо във физиката може да е гравитация или електростатично напрежение, или някакви атомни или субатомни въздействия. Те са се породили от друго въздействие. Така стигаме до Сътворението или не? Аз приемам, че познанията ни за поредицата от въздействия няма потребност от Абсолютно начало, колкото и да ни примамва една Келвинова нула за времето, пространството, енергията, масата. Когато обясняваме произхода на човека разглеждаме някакво начало свързано с човекоподобните. Когато обясняваме произхода на млекопитаещите, разглеждаме някакви динозаври, някакви терапсиди в периода креда. Когато разглеждаме произхода на живота на Земята, разглеждаме условията на вече оформената планета, спътник на Слънцето. Произходът на Слънцето и звездите, все пак ни насочва към нещо смислено. Какво е смислено във въпроса за Самото начало? Дори да приемем, че всичко е започнало с „големия взрив”, ще възникне въпроса, „А как бе събран взривния материал или енергия?” Така че въпросите от рода „А какво бе преди това?” са детинщина. Възрастните хора изучават определен етап и началото на съществуване на нещо или процес според интересите/потребностите си. Някои си придават важност като казват, че въпросът за Началото е важен и наистина за тях е много важен защото чрез него си изхранват фамилиите. Ама те и привържениците на идеята за плоската земя си изкарват парите с врели- некипели.

Малко съм резервиран към идеята за "всички важни". Дори да е само един параметър, примерно количеството и процесът става друг. Шеговит пример: При дегустация на вино от дребни производители, комисията, наградила първенеца отива у дома му и той трябва да докаже на масата, че има много вино, защото да произведеш малко е едно, а да произвеждаш с бъчви съвсем друго. Връщам се и към природния газ в бидон, което е различно отколкото в месторожденията. Друго Дали да се радвам, че сам стигнах до идеята или да съжалявам, че не съм я запомнил от време оно? Тук Не става дума за количества, а за промени. Количествените са частен случай. Вие пишете за значението им на атомно ниво, което не е всеобщо. Не се паля да оборвам традиционни разбирания, но нали разбирате, цитираната интерпретация е по- обща. Промени, сили, преломни точки.

И това не става. Натрупването на маса предизвиква загряване в ядрото на небесното тяло, т.е. не в цялото тяло, а в една негова част. Аналогично при образуването на пясъчника, превръщането в скала става от налягането, все едно от какво- пясък, гранит, чугунена плоча. Ако е само пясък, в пясъчник се превръща онази част, която е отдолу и е подложена на налягане над критичното. Другият пясък- не. Т.е. не натрупването на вещество води до промяната, а величината на СИЛАТА, която му действа.