Втори след княза

Ще ми се да намеря чисто превръщане на количествена в качествена промяна. Може би избухване на нова звезда- натрупва се маса поради гравитацията, голяма маса и в един момент избухва. Нефтът зависи от много условности, при това не свързани с количеството. Газ може да се отдели и в бидон. Значи: Имаме първо процес на "анаеробна декомпозиция", после друг процес при условия на високо налягане от утаечни скали. Всъщност законът за количествените изменения и т.н. (изменения, защото и при количествено намаляване се стига до промяна) е два процеса с неустойчиво състояние помежду им. Имаме 1. процес на количествено изменение, 2. неустойчиво състояние и 3. при някакви условия може да стане промяна, а може и да не стане. Мислих и за процеса вода- пара. В случая се променя кинетичната енергия на молекулите на водата, т.е. не количеството вода. Тя стига до състояние 1000 по С, но ако налягането е голямо, не става пара. Ако пък налягането е ниско и при -30 С е течна. При това при малки и големи количества. Може би този закон е частен случай при някакви условия. Без революции, трябва да се осмисли.

Ура! Методът работи! Дейност, състояния, условности, всичко си е на място. Благодаря. осмислям и процес за пестил.

Мармалад от сливи. Практическа дейност. Състояние. Сливата е леко кисел плод с костилка и недостатъчна за сладко захарност. Може да е смесен със загнили плодове и нечстотии Процес. Избираме зрели, незагнили плодове. Измиваме Състояние. Чисти зрели плодове. Процес. Почистване от костилките, смилане, подслаждане. Състояние. Полутечна маса, смес от раздробени сливи и захар. Процес. Варене и сгъстяване. Повишаваме температурата до завиране, след което я запазваме постоянна. За да поддържаме висока ентропия разбъркваме. За да ускорим изпарението понижаваме налягането. Състояние. Топла желеобразна смес, капката от която не се разтича. Процес. Овкусяване. Добавя се канела и карамфил. Състояние. Мармалад от сливи. Заб. По желание може да се слеят етапи (процес- състояние). Изводи от научна дейност по време на бъркане на мармалада: Дейността обхваща поредица от процеси и състояния, представляващи етапи (действия) Получаването на мармалад от сливи е целенасочена дейност на субекта, а не естествен закономерен процес.

Някои термини Обект- всяко нещо, материално или идеално, към което е насочена познавателната ни или практическа дейност. Състояние- относително стабилен етап при който отсъства въздействие, което да промени коя да е от характеристиките на обекта Процес- изменението на коя да е от характеристиките на обекта, заключено между две състояния. Въздействие/ взаимодействие- повлияване или взаимовлияние между обекти. Дейност на субекта- управлявано въздействие върху обекта, предназначено да измени обекта или познанието ни за него. При това дефиниране, въпросът за идентичност на обекта в условията на процес отпада. Променят се негови характеристики. В нашата дейност, задаваме кои характеристики на обекта са определящи, кои постоянни и кои променливи. Необходимостта, наложена от дейността и способността ни да различаваме, са важните при определяне на характеристиките на обекта и състоянието. Връщам се към примера с водата. При въздействие на температура и налягане, тя променя някои свои характеристики, достига до относително стабилни състояния, прим. агрегатни състояния. Постоянен остава химическият й състав. При разглеждане поведението на водната пара в зависимост от температура и налягане, може да игнорираме, че това е вода и да разглеждаме поведението на газовете изобщо, т.е. съобразяваме се с целите и ограниченията на дейността.

Мисля, че постъпвате нечестно или некомпетентно. За ВСЕКИГО е ясно, че не иска да каже това.

Имам някои съмнения. По този повод да ви попитам, какво е мнението ви за ползата/вредата от кафето, захарта, марихуаната? Разполагаме с убедителни и пълни изследвания на фактите. Появяват се ту убедителни и пълни изследвания на фактите за ползата, ту убедителни и пълни изследвания на фактите за вредата. Ние, подобно на кабинетните учени, четем и се доверяваме ту на едните, ту на другите. Как да не изпадне човек в съмнение?

Когато разглеждаме промяната на нещата, установяваме разликата между Преди и След. Възприемането на самия процес (процесуално явление) е сравняване на моментни възприятия от същия вид- Преди и След. По тази причина, обект на внимание остават нещата- предметите. По- скоро нещата, като по- общ термин, защото и при промяна на възгледите на някого след обучение, терапия, сравняваме тези от преди с тези от след, за да установим дали има резултат и какъв е той в процеса на въздействието.

Нещо за метода. Е, не се получи, не натрупах отвън повече казуси, макар да имах намерението да бъдат по- обхватни, да се доближим до по- пълна представа за нещата. Което само на едного- на мен дойде на ум, това се събра. В научните трудове днес се изисква да бъдат изложени по- пълно и обхватно МНЕНИЯ на други учени по дискутираното явление, да има пълнота на библиографската справка, а не СЛУЧАИ на проява на явлението. Недостатък на този метод е, че не поставяме под лупата явлението, а неговата интерпретация, боравим с думи, а не с факти. Предимство е, че донякъде фактите са осмислени и можем да стигнем до заключение, преценявайки значимостта на интерпретациите. Това обаче става при условие на непълно изследване на фактите, т.е. не можем да предпочетем едно или друго тълкуване заради адекватното му обяснение на явлението, а го предпочитаме заради убедителността, авторитета на автора. Мисля, че това развива школата, епигонството, но не и яснотата на проблема. Но както казал Заю, "Не е важно каква ти е темата, а кой ти е научен ръководител" (знаете вица). тук

Музикалното произведение като процес. Когато слушам непознато музикално произведение в зала, винаги се намира някой да изръкопляска в паузата между частите, което днес, не зная защо не е прието. Добре, че някои композиции завършват с туш, та да знаем кога е краят. В музикалният процес, просто не се появява въпросът за идентичност на нещото, може би защото това "нещо" е най- абстрактното изкуство. Можем да кажем, че картината при нейното рисуване не е същото, което сме видели вчера. Прибавено е нещо, има нови персонажи или елементи, не е изпипан фона или фигурите, но в музиката, освен ако няма нещо режещо ухото, което авторът може дори да е поставил нарочно, как да разбереш, че процесът не е довършен? Как да разбереш, че се е появило нещо ново? Освен по броя ноти? Композиторът може да вложи мотиви от други свои и чужди произведения, а пък изпълнителят може да интерпретира по различен начин. Идентично ли е произведението на себе си (А=А) дирижирано от друг диригент? Същият ли е музикалният бисер, изпълнен от малкия Гошко на читалищния концерт? Все пак, НОТИТЕ в музиката решават всичко. Всъщност звуците, които означават. Тяхната чистота, продължителност и последователност. Виртуозът е просто изпълнител, който не прави грешки. Всяко несъответствие между написаната и изпълнена от Гошко нота показва различие на това, което той свири и това, което е. Въпреки това, ще кажем, че той е свирил ужасно Брамсовата приспивна, но няма да кажем, че е свирил друго. Пък може и да кажем, че това не е изобщо Брамс, знае ли човек колко различен може да е той? Стигнах пак до там. Елементите- звуци и тяхната връзка правят нещото музика идентично на себе си в процеса на изпълнение. Време е за обобщение.

Да. Защото имате ЕДНА релейна верига, а не безкрайно множество във всеки поглед/разрез/изглед/сигнал/команда/изпълнение на команда и пр. възможни моменти и връзки. Наведохте ме на мисълта, че с приемането на линията като съвкупност от точки си чертаем и разчитаме линии и фигури, и игнорираме безброй точки, освен по- значимите за задачата- връх, ъгъл, пресечена т. и няк. др.

Зная, че не отговаряте на въпроси, иначе щях да попитам. "Когато говоря за тиква, това отнасящо се към съществуване (битие) или отнасящо се към познание е?".

Идентичността на нещата в различни моменти е необходима абстракция за да мислим логично. Ако 1 не е равно на 1, то цялата наука изчезва със звучно пльок. Да намерим устойчивото в преходното е целта. За атома (пускам фантазията в полет) това е ядрото, за електрона- заряда може би, за химията- атома, за физиката масата на тялото, векторът на движение, може би енергия, за организмите гените и т.н. Търсим устойчивото. За глиненото гърне- състав, история на процеса, т.е. технология. Счупеното гърне е със същия състав, но с друга форма. Условността за А=А е очевидна, но потребна.

Преместих този коментар от темата "Идеално без идоли" защото отразява виждането за "изчезване" на нещото в процеса. Прим. наблюдението: изчезна леда и на негово място се появи вода, а после на мястото на водата се появи лед. Става дума за различни агрегатни състояния на водата. Става дума за етапи от процеса на съществуване. Първоначално процесът не е започнал, но когато започне той върви, а само етапите се сменят. Прим майсторът събира материал, изготвя гърне, то се потребява, амортизира, появяват се пукнатини, счупва се, чирепите се разпръсват, археолог намира чиреп и се радва като дете на играчка

Довчера имах съгласие в себе си, че материалното и идеалното съставляват, включени са, в общото- реалното, (реалността). Сега обаче ми хрумна, че човек има някакво понятие за нереалност, другото на реалността. То не се отнася до произведенията на човешкия ум (артефакти), нито до Бога, нито до коментираните структура и информация. По- скоро това са произведения на човешкия ум, които не съответстват на реалността с нейните закони и, уви, предразсъдъци. Нереално за мисленето, когато Аристотел е бил "Философът", е да си помислиш, че лекото и тежкото падат с еднаква скорост. Нереално е било да си помислиш, че Бог няма, че Земята се върти около Слънцето. Нереални са неоснователните бленувания сред облаците, неосъществимите, "неверни" мисли и образи. Следва, че нереалността се отнася до част от мислите, т.е. част от идеалното. Противоречието е, че Реалното обхваща материалното и цялото идеално, а нереалното- част от идеалното. У вас същият парадокс се получава с "небитието", което би било другото на битието. Явно е нужен друг термин. Универсум например, като едно и общо, вместо моето "реално" и вашето "битие".

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго" За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално. Всеки си има някакви идоли. Това ми хареса с постмодерния поглед към интерпретацията. Види се авторът би гръмнал адвокатите

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго" За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално. По- надолу пък

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго" За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално. По- надолу пък

Едно отклонение или може би не. Това, което ме интересува е момента в който при постоянен процес нещо става друго. Запитах търсачката за "нещото става друго" За процес авторът ползва термин събитие, което може да бъде разделено на събития. Интересен е и неговия поглед към света, разделен на реално и виртуално, вместо на материално и идеално. По- надолу пък

Убедихте ме, че нещата се привличат не само поради гравитационните сили, но и поради вълново движение между тях. Все пак не е необходимо това да са силите, посочени от Казимир, намаляващи с четвърта степен от разстоянието. Приемам обаче, че в Първичния океан вълновото движение на водните частици с малка амплитуда е способствало за събиране на сили на привличането между молекули неразтворими въглеводороди. Допускам, че бурните вълни отново са разпръсквали такива "петна" и се е образувала суспензия прим. от метанови молекули във водата, следвало ново сближаване и т.н. до ...

Това би обяснило появата на живот, но не съм уверен, че е доказан факт. Химията доказва, че свободният водород по- скоро ще привлече кислород отколкото водород. Аналогично и много други елементи с по- голяма вероятност ще се окислят или влязат в съединение. При течно агрегатно състояние много вещества образуват смеси, суспензии, малко се отграничават и обикновено органични мазнини. Наистина не съм запознат със самоорганизация на неживата природа и струпване на подобното, така че моля да не го вземаме предвид, освен ако докажете/цитирате авторитет.

Не разбирам защо "еволюция на неживата природа"? По- добре би било просто "промяна". Няма развитие, усложнение, възпроизвеждане. Благодаря, и аз мисля така Това не зная да е общоприето. У Еко- Махалото имаше една шега, че може да се намери връзка на всичко с размерите на будката за вестници. Не че горното не е възможно, но не е надеждно доказано. Така е. Неоспоримо.

КОКОШКАТА, ЯЙЦЕТО И ЕВОЛЮЦИЯТА Едно радикално решение на питането, кое е първо, яйцето или кокошката е "ВЛЕЧУГОТО". В процеса на еволюцията предтечата е дал поколение, което е продължило рода му и поколение, което се е разклонило. Тази точка на разклоняване, бифуркация е теоретична, наверно само съвременниците биха могли да кажат кога е тя. В митологията е лесно- двама или трима братя примерно Каин и Авел, от първия произлезли земеделците, от втория скотовъдците или трима братя Чех, Лях и Рус.... Генетиката отчита промените на гена (постоянното в организма), а биологията класифицира организмите в йерархия- вид, род и пр. Така може да се състави и дърво на живота с неговото стебло и клони, някои разклоняващи се, други изсъхващи. Стремежът за различаване на нещата, да се организират в множества и да се показват връзките им решава в значителна степен засега отчитането както на постоянното в процеса, така и на единичното, различието.

Изборът на "част" от света, на която да се противопоставите "с цялото си съзнание и с цялото си желание за близост" включва ли Юнг? А Камю? (шегувам се, но и излагам мнение, че има и парциално отношение към света, приемаме част, друга искаме да променим, от трета бягаме.)

Къде историците слагат началото на "Новото време" За начало се вземат различни исторически събития, като се започне от падането на Константинопол и се мине през откриването на Америка в 1492 г. с последвалите я Велики географски открития, началото на Реформацията от Мартин Лутер през 1517 и се стигне до Великата Френска революция. Края на епохата се слага от началото 60-те и 70-те години на 19 век до края на Първата световна война. След този период започва Съвременната епоха. Явно всеки учен си има свое мнение. Това е пример, че етапите не са очевидни и безспорни. Отказът от приемането на Марксовото разбиране за определящо значение на производителните сили си казва думата. Ако "Новото време" бе свързано с индустриалното машиностроене и започнеше с Парната машина на Уат, съвременната можеше да бъде свързана с автоматизацията на производството и компютъра на Атанасов или ако щете с комуникационната епоха, започната от ф. Бел, макар че не съм много за, защото комуникациите са услуга, а не производство. Основната ми идея в този коментар е, че за да се определи промяна и етап трябва да се намери значимото и определящо за процеса. Едва после се следят промените ставащи с това значимо.

Пък аз си мисля, че субективните реалности се съотнасят в общуване и никъде другаде. В спец. литература ще намерите изявена субективна реалност от т. нар. експерт (защото не му зная името) и тя НЕ се съотнася с ничия субективна реалност. В най- добрия случай се съотнася с обективната реалност. Ето че си съотнесохме субективните реалности и без спец. литература и то съвсем нормално.