Втори след княза

Много съгласен. Ценно е. Това значи, че човек сам избира инструментите с които да контролира битието си. Може да се самонаблюдава, а може и да действа активно, та с проби и грешки да завърши "Своите университети". Може да отиде на курс по театрално изкуство, а може на народни танци, църква или психотерапия, ако смята, че това е инструментът, който ще му помогне. Погледнато по- широко- ако самоизследването и търсенето на адаптационни решения помагат на човека, науката (прим. психология) трябва да помага на човечеството. Докато индивидът подхожда лаишки, науката търси начини това да бъде безспорно установено. При това в науката могат да действат колективи, да се използва сложна техника, което я прави по- достоверна. Обаче в края на краищата ИНДИВИДЪТ се съобразява с нещо свое и може просто да отиде на баячка. И представете си, помага му! А може да измисли наивен свой подход, който решава конкретните му проблеми, за които ТОЙ е отговорен. Другите само предлагат варианти на решения на своите сергии.

Възникна любопитният въпрос Какво става, та темата измества своя център и от време на време не е идентична на себе си? От досегашните разсъждения определих, че при телата промяната в процесите се осъществява от сила или енергия, а в поведението на човека от мотиви, които от своя страна от решения по натрупаните в паметта познания за света и за себе си. Ерго: промяната на темата е подбудена от изникнали сигнали от паметта. (я виж ти!) Не е недостиг на аргументи по темата, а напротив- има открити подобни на темата паметови отпечатъци, те привличат вниманието, създават огнище, което е с по- голяма сила отколкото наличната тема. Ако наличната тема е възбудила широко мозъчно поле, тя предизвиква по- силно внимание и сходните сигнали се игнорират. Появата на странична възбуда наистина не е коректна за задълбочено целенасочено изследване, но се случва. Дори когато един човек разсъждава по някакъв проблем, вниманието му прескача, излизат други спомени и вниманието се превключва върху тях, част от тях са сходни с темата и подпомагат обмислянето от друг ъгъл. В заключение- люшкането по темата-(около, конкретно и извън) е нормален процес на работа.

E, и Айзенк, и MMPI все имат въпроси за самонаблюдение. Самооценка се ползва по- тясно.

Но интроспекцията- самонаблюдението е било и е важен научен метод в психологията. А пък аз имам и друга причина, която ще илюстрирам с виц. В детската градина Иванчо казва, че татко му направил братче. Госпожата с неудобство казва. "Иванчо, значи сте си купили братче?". О-о, госпожо, тате не дава пари за нещо, което може да си направи сам". По- сериозно: Църквата винаги е искала да опосредства връзката с бога и да взима комисионна за това. Протестантите доказаха, че човек може да кореспондира директно с Бога. Психоанализата настойчиво иска да ни е посредник между нас и нас и да взима хонорари за това. На мен не ми е необходимо да се боря с обсесии когато обичам да ми е чисто, а да се разравям не ми е необходимо, достатъчно ми е да се справям умерено добре с живота. Факт е, че няма посетители на терапия, които преди това са били страдащи посредственици, след това са станали изключителни. Има богати хора, които не се чувстват щастливи с това което имат и си плащат да утрепат някой и друг час, с надеждата да станат по- малко нещастни.

В моя текст не става дума за прекомерна привързаност, а вие лепнахте обсесия без условности от вида "необходимо е да се провери, в някои случаи става дума, има някои данни, възможно е ". Повтарям. Допуснахте грешка, която може да навреди на клиент или да работите за нещо друго. Не е нужно да ми благодарите

1. Вие се опирате на това, което аз ви казах за тях, което съм видял, но когато сте с тях, без достъп до дейността им, как бихте ги различила? 2. Как разбрахте, че първата "не го знае"? 3. Героините на Чудомир "Не съм от тях, как Сийке", са от тези, които не корят себе си, а чистосърдечно злословят за другите. Те НЯМАТ псих. проблем. За тях това е начин да унижат другите и всички ще се съгласят, че обектът на критиката не чисти. Клюкарката е добре адаптирана и няма да потърси терапия. 4. Как стигнахте до "обсесия"? Заради това не обичам лепенето на етикети. Това, според мен е сериозна грешка. Ето текста ми:"Друга жена също се дразнеше от още по- друга, че не чисти, тя пък в дома си поддържаше прекрасен ред".

То туй и за слепите е видимо. Може би ще се случи да го откриете още у мнозина. Представете си, иде съпруг със семейни проблеми, които дъвчете вече няколко месеца и вие му казвате "А аз пък за пореден път ви обръщам внимание да разберете, че това което вас ви вълнува не вълнува по подразбиране целия свят." Хи- хи. "Тривиални и не намясто упреци", ще си каже той.

Вероятно е прав. Аз обаче имам друг жизнен опит. Една жена винеше друга, че не е чиста. Самата тя също не беше чиста, но знаеше нормата и съобразно с нея се възмущаваше. Друга жена също се дразнеше от още по- друга, че не чисти, тя пък в дома си поддържаше прекрасен ред. Като срещнах това противоречие, че две булки се дразнят от едно и също, но реагират по различен начин, наумих си, че думите и отношенията са клатене на въздуха и не бива да се опирам на това кой какво го дразни. Това ме лиши от възможността да вляза през парадния вход. Не зная дали като се дразня (нали все съм втори) от авторитарността на Княза, например, това означава, че съм вечна жертва, дали пък не съм предопределен за Княз съперник или имам сладката и безгрижна възможност да философствам без да воювам. И понеже не търся гуру, сталкер или анализатор, карам по своему. Доверявам се на хората по принцип и не им се връзвам на думите. Приемам се, като смятам, че това, което ме дразни е временно, често прибързано и общо взето мога да го изтърпя, избегна или прекратя, според обстоятелствата. П.П. Забравих да кажа, че в блока ни няма царски и черен вход. Светът на швейцарската буржоазия ми е чужд и странен. П.П.П. Все пак, ако сталкер ме поведе в Зоната, няма да поискам "Едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за мен". Ще му откажа, за да се позная по моя начин. Искрено ви желая успешно развитие на темата за Юнг. Направете я интересна и полезна.

Какво би казал Юнг за лице, което държи да определя кой къде да се яви? Какво би казал Юнг за лице, което твърди, че нещо нормално е тайно? Защо ли питам ?!

Доколкото схващам, става дума за класификация. Прим. Всички сме човеци. Биваме прим. Екстраверти, може и Сангвиници и т.н. все по- подробно. Сходствата ни се отнасят до включването в по- горно ниво, а разликите ни диференцират в следващите нива. При това няма лоши и добри черти. Дори да не съм схванал нещо точно, у мен коментарът е породил това.

Разбира се, че място има за всички... ...но защо Стрезов? Обяснението е просто. Първо, криминалистиката е науката, която търси действия в миналото. Тя трябва да докаже по безкомпромисен начин, че това, с което разполагаме е претърпяло някакви конкретни действия, участвало е в конкретни процеси, т.е. принципите на криминалистиката отговарят на търсенията и доказването, че това нещо е идентично с другото, от преди процесите. Второ, художественият начин на мислене, чрез образи, предхожда този с понятия. Когато нещо не е станало наука, то е първо изкуство. (както психотерапията ) .

Когато отиде на адреса, Стрезов започна: „Госпожо, бих искал да помоля за помощ по случая с Джепето. Вие какво работите?” Дамата се оказа счетоводителка, която основно върши работата си от дома. - Простете, как предлагате да установим, че Джепето прави нещо незаконно? Какво бихте направили вие? - Търсете парите- отговори дамата- много убийства стават за пари. Той трябва да има фирма и там може да се провери!. - Смятате, че парите са онова, което е в основата на делата му? - Да, от парите винаги остава следа. Ако не у него, то у другите. - Тоест, във всяка дейност трябва да търсим това, което се брои? - Ами да, всяка дейност, придобивка или загуба, печалба, имат парично изражение. - … и всяка дейност оставя счетоводна следа… - А- ха. - Но който иска да скрие мръсна история, ще успее да скрие и тази следа. - Има насрещни документи, в които фигурира името на фирмата. - Продават се и фалшиви фактури. - Е, да - … и който иска да скрие или представи невярна промяна може да фалшифицира историята си. Мислите ли, че ЕТ „Джепето” е коректен? - Не зная. Не съм работила с него. Може да плаща само патент. - Да-а. Парите са трайното в делата на деловите хора. Бизнесът умира, сметките остават. Много сте права. Простете, моля, за личния въпрос, Вие омъжена ли сте, не видях халка?

...Тогава видя някаква чанта на отсрещния тротоар и пресече да я вземе. В чантата намери аудиокасета и лист озаглавен гръмко „Донос”. „Къде да търся сега касетофон? 21 в. сме все пак!” помисли инспекторът. Прочете „доноса” в който му „донасяха”, че майстор Джепето вероятно е извършил убийство. От дома му се чували викове, съпроводени с резки удари, вероятно от брадва. Записът потвърждаваше това. „Твърде късно. Случаят е разрешен. Мога само да обърна внимание на „доносника”, че когато човек иска да изследва нещо в неговата същност трябва да използва повече сетива, а ако има опит, да използва това сетиво или уред, който ще му даде повече информация. Все пак чрез зрението постъпва повече от 80% от информацията и един видял струва колкото сто чули. Свидетел, де. А най- много помага апаратурата- продължение на сетивата” Като разгледа чантата видя му се доста прилична, миришеше на парфюм „И другите сетива не са за пренебрегване. Жена ще да е. Приятно, приятно.”, помисли си той и отиде в Дежурната да прегледа записите от камерата пред входа. Дамата се оказа с приятна външност и Стрезов, след като я установи реши да я посети.

Безпокоя се, че дискусията за Юнгианството потъва незабележима под това заглавие на темата. Може би е по- добре темата да се обедини под подходящо име, което ще я изразява по- пълно пред публиката.

Моля ви! Не разбирам с какво препирнята е по- добра от игнорирането? Да не би да разчитате, че има начин да промените поведението на възрастен човек без той да го иска? Настоявам, игнорирайте насочените лично коментари. Не си създавайте напрежение във виртуала. Ако търсите адреналин, обаче, тогава добре.Игнорирайте това, което написах, то не е за вас.

Какво да се прави, грешни сме, хора правиме Благодаря, че редовно следите всички коментари в темата.

Наистина, подобни разсъждения са извън темата, но способността на ОБРАЗА да заобикаля ЛОГИКАТА е впечатляваща. Не пиша за хейтърите, а за нас- обикновените човеци.

Уважаеми съфорумци, Да споделя впечатлението си, че философските ми текстове, представени в художествена форма по магически начин стават некритикуеми! Казаното в художествена форма придобива качествата на дадено от последна инстанция. От него само можеш да научиш нещо без да го подлагаш на проверка, то заобикаля научните прегради. Чудна работа! Изглежда заради това Платон и Ницше са го предпочитали като стил. Впечатлен съм!

Днес инспектор Стрезов е кисел. Сутринта имал разговор с Качамачко (когато е кисел винаги използва прякори за да унизи виновника). Джепето му казал, че вчера завършил куклата, сложил я в мрежичка и излязъл. Някъде по път я изгубил. За пирона обясни, че за да не се размазва боята, куклата съхнала висяща. Забравил да извади пирончето и толкоз. „Незначителна провинция с незначителни случаи” мислеше си инспекторът докато вървеше. Тогава видя някаква чанта на отсрещния тротоар и пресече да я вземе.

„Когато става дума за процес, в който участва човек, винаги се търси мотив”- помисли си Стрезов- „В никое природно явление няма такова нещо. Те зависят само от естествените закони. По свой образ и подобие, човек търси някого с мотив и сътворява Бог. Тази телеология, свързана с Творецът не ми допада, но в човешката дейност е основна. Какво може да промени именно за мен, да подобри или влоши едно действие? Чий е интересът? Кой има мотив или интерес от гвоздея?” След кратък размисъл, той реши да добави като мотив без понятие за печалба или загуба, просто Играта. Все пак човек е и „хомо луденс” и като такъв предизвиква някакъв процес за да види резултата- да научи нещо. Всички експерименти в науката са с игрови елемент. Е, при Пинокио играчът можеше да е неопитен- дете, но и опитен- някой сериен забивач на пирони. „Трябва да проуча Черешата"- помисли си Стрезов, беше запознат, че Джепето и Антонио са имали разправия и са си смъквали един- другиму перуките - срам. - "Посрамването е често непростимо. Трябва да се провери”.

За съжаление не мога да коментирам, Може би някой друг е компетентен. Съжалявам и се извинявам

Инспектор Стрезов взе куклата, която му донесе старшина Варадин. Под шапката откри пирон, забит в черепа и си помисли: Първо, да идентифицирам жертвата. Ще огледам настоящата форма, съдържание, елементи, структура, свързаност с другите. Второ, да проуча произхода му. Нямаме майстори на играчки, затова трябва да посетя дърводелците - ще проучвам за ПРОЦЕС, КОЙТО ВОДИ ДО ТАКЪВ РЕЗУЛТАТ - ще търся НАЛИЧНИ СЛЕДИ ОТ ПРОЦЕСА - ще търся СЛЕДИ ОТ СЪПЪТСТВАЩИ ПРОЦЕСИ - ще търся ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ С ДРУГИ ОБЕКТИ И С ХОРА - ще проучвам за ВРЪЗКИ, ЧАСТ ОТ КАКВА СТРУКТУРА Е Първия, когото посети му разказа, че не се е занимавал с кукли. Тогава отиде в работилницата на майстор Джепето. По пода още се валяха кори и трески от цепеница, талаш от струговане и рендосване. На тезгяха още не беше изсъхнала четка до бурканчета с бои. „Дървените остатъци са от такъв процес, а неизсъхналата четка ще да е от съпътстващ процес, измита е, но не е изсъхнала- майсторът скоро е боядисвал. Мисля, че това е човекът, който е осъществил процеса по изготвянето. Да-а, всяко различие е информация, както казваше полковника. Сега трябва да проуча каква е връзката между куклата и майстор Джепето”. След минута мрежата му откри, че куклата е Пинокио, изработена е от Джепето и историята е описана от Карло Колоди, с което го идентифицира напълно. Оставаше да се провери дали гвоздеят не е част от процеса. Налагаше се разговор с Джепето. Паралелно трябваше да се проверят свързаните с обекта лица. Най- подозрителни бяха Котаракът и Лисугерът. Тук беше трудността, защото никой в околността не знаеше за тази банда.

Една приказка, авторска май, хубава като народна. Един дошъл при свещеника с верски въпроси. Всичко би било наред, но дошъл по необичаен начин- спуснал се по реката, като бил стъпил на кожуха си и се отбутвал с гегата. Онзи го разпитал как се моли, как се кръсти и много го упрекнал за неправилното кръстене. Научил го как да държи пръсти, научил го на „Отче наш”, дошлият с всичко се съгласявал и го попивал като манна небесна, радвал се на поученията, светел. Когато си тръгнал, свещеникът го изпратил до реката. Нашият метнал кожуха си на водата, прекръстил се според указанията, но кожухът потънал. Уплашено погледнал към попа, а онзи, смутен подвикнал „Карай както знаеш”. Селянинът се прекръстил по своя начин, кожухът изплувал, той стъпил върху му. Усмихнал се ведро и потеглил. Чиста душа. Ако нещо ми помага в живота, хич не искам някой да ми натрапва неговото. То на него със сигурност помага. На мен пък- моето.

Ако паралелното философстване бъде развито задълбочено, ще ми бъде много интересно. Самоидентичността би изяснила защо гей- и пр. държат да са различни, как французите не се справиха с циганите в Булонския лес, защо българите- мохамедани се люшкат и доколко Азнавур е французин. Друг е въпросът, че аз не мога да участвам засега. Ако не успее изясняването, ще свърши като всички нас- в забрава. Смятам, че най- добре е да й дадем шанс. Все пак идентичността на човек към себе си е идентичност и всичко си е по темата.

Старшина Варадин се наведе и взе Пинокио от тревата. Огледа го, не видя никакви следи, нещо намазано или повредено, както се случва при игрите. „Сигурно някое дете го е захвърлило”. На ръката на куклата беше татуирано „Малвина”. „А-ха, сигурно е някоя фея с небесно сини коси”- помисли си Варадин. Почука и натисна с нокът, явно беше от дърво. „От някоя обикновена цепеница ще да е направена. Гледам я, боклук, никаква културна стойност, нито преди, нито занапред”. Една вълнуваща насока на философстването за идентичното при промяна е погледът към произхода. Хората винаги сме се опитвали да проумеем миналото въз основа на настоящето. Естествено, когато нямаме лична, документна или колективна памет ще можем да правим само предположения… като старшина Варадин. Съответно правим предположения като неговите, само дето ние не сме така прости и сме чели „Пинокио” 1. при вярна предпоставка- верен извод (дървената кукла произхожда от цепеница) 2. при вярна предпоставка- неверен извод (намерената кукла няма СЛЕДИ да е хвърлена от дете) 3. при невярна предпоставка- верен извод (името Малвина не е от „Пинокио”, но фея със сини коси е описана) 4. при невярна предпоставка- неверен извод (шеговито, че куклата е от боклука и без историческа стойност) Всички исторически търсения и криминалистиката се мъчат да установят началното състояние на нещата, променени от някакъв процес, чийто резултат знаем. В настоящето можем да разгледаме предмета, да установим състоянието на някои негови характеристики, но само можем да предположим, дали те са идентични с началото или са били променени от процеса. В случката от началото Варадин търси СЛЕДИ, и допуска, че материалът е трайното, въз основа на което прави верният извод за произхода й. Още съществени черти на нещата- форма, структура, химическо съдържание, взаимовръзки с вътрешни и с външни неща и явления са един друг подход за търсене съответно на причините, миналото в следствията, настоящето. Както бе споменато в дискусията, когато само една единствена причина довежда това следствие, тогава би било лесно да се върнем до нея, но това е толкова рядко. Не само, че влиянията са много, но те са и във взаимна връзка, което прави нещата по- сложни. Тук се намесват и системният подход, както споменава Incorrectus и цялостният поглед, както настоява ramus, като най- същественото си остава, че трябва да определим това, което е неизменното и извлечем значимите процеси, довели до настоящото състояние. Старшина Варадин отнесе куклата на инспектор Стрезов. Следва продължение