Втори след княза

На няколко пъти ставаше дума за това, как идеалното се съотнася с материалното, защото всъщност те били различни субстанции или нещо подобно. Струва ми се, че неяснотата е решима при условие, че се приеме, че идеалното е дейност на мозъка. При това положение мозъкът, който има връзка с мускулатурата може да изпраща команди в съответствие със своята идеална продукция. Той обаче не става посредник между идеалното и материалното, а извършва дейност, която получава, преработва и генерира информационен (идеален) продукт, а и друга дейност по управление на материалното тяло, като тези дейности взаимно се подпомагат.

Не зная дали има смисъл за промените в процесите да се търси причина (във философския смисъл). Определено трябва да се търси енергия/маса и сила. Енергия за процеса Приемам, че всеки процес се дължи на натрупване на някаква енергия и се движи от някаква сила, като двете са във връзка. За физическите процеси нещата са изследвани, но метафоричното „психическа енергия” не е достатъчно за обяснение на психическите процеси. Какво кара хората да се променят? Енергията (във физически смисъл) за задействане на психическото е незначителна и не тя е определяща. Тя е достатъчна за изграждане на представи, понятия, мотиви и пр., които пък определят действията. Как обаче енергийно слабото определя силното? Кибернетиката дава нагледен пример. Управляващите устройства имат незначителна енергия, но отключват машини с голяма енергия. В този смисъл модната дума „препрограмиране” и „сменяне чипа”, отнасящи се до хората означава да се променят техните нагласи, представи, мотиви и пр., а в края на краищата тяхното поведение. Основният информационен канал е аудиовизуален- думи и изображения. Това за индивидуалната психика. Социалните процеси пък се причиняват от промени в речевото и обществено поведение на някаква активна група, умножено със средствата на информацията. Ние ги следваме заради някакво тяхно положение на референт, арбитър, авторитет. Екологично- етично отклонение. Тук е място да бъде поставен въпроса, ние роби ли сме, с „робски морал” по Ницше, та да ни сменя чипа някой с господарска „Воля за власт”? (това за смяна на чипа дойде от един Кобург, който оттам Ламанша е рода с нейно кралско и т.н., съпругата на Маунт- батън, което пък е преведено и обърнато от Батен- берг и стана тя една, все едни с „господарски морал”)? А отгоре на всичко и продавачите на вода с мехурчета и дъвки за джвакане ни влияят? Искам чиста околна среда! Не искам чип. Дали да не хвана гората?

От предходното следва, че само с идентични процеси върху идентични обекти можем да постигнем повторяемост. А само с подобни процеси върху идентични обекти или с идентични дейности върху подобни обекти можем да получим що- годе сходни резултати. Това е ограничение върху 1. експериментите и 2. условие за копиране, мултиплициране на едно действие. Уважаемите педагози, психотерапевти и политици не могат с действие, донесло успех да го повторят, освен ако 1. не подберат подобен или 2. доведат обекта до подобие с предходния. Това, което прави медицината- установяване на симптоматика е именно установяване на подобие на обектите, входящ тест, чек- ин за обектите, за да може да се постигне успех с подобни, ако не с идентични средства. Това се отнася особено до тези, които, като са взели чук в ръцете, навсякъде виждат пирони. Дори в стъкларски магазин.

МАТРИЦА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОЦЕСИ ВЪРХУ ОБЕКТИ 1 Когато върху обект въздейства процес, обектът винаги бива променен. От отсъствието на промяна следва, че няма процес. Самият акт на промяна е процесът. Прим. Когато потопим неразтворимо вещество във вода, процес на разтваряне отсъства. 1 Когато на обект или идентични обекти въздействат идентични процеси, те предизвикват идентични промени. Прим.Почвата/почвите ерозират от ветровете. 2 Когато на обект или идентични обекти въздействат различни процеси, те предизвикват различни промени. Прим.Почвата/почвите ерозират от вятъра, но се обогатяват от торенето 3 Когато на обект или идентични обекти въздействат подобни процеси, те предизвикват подобни промени. Прим. Почвата ерозира по подобен начин от въздействието на дъжда и на снега. 1 Когато на подобни обекти въздействат идентични процеси, то те предизвикват подобни промени. Прим. Скалите и почвите ерозират по подобен начин от ветровете. 2 Когато на подобни обекти въздействат подобни процеси, не може да се твърди нищо със сигурност за промените. Прим. дъжд и сняг въздействащи съответно на пролетна и зимна пшеница. 3 Когато на подобни обекти въздействат различни процеси, промените са различни. Прим. повишението на температурата при лятна пшеница и понижението на температурата при зимната оказват със сигурност различно въздействие 1 Когато на различни обекти въздействат идентични процеси, те предизвикват различни промени. Прим. Почвата ерозира от вятъра, но огънят се разпалва или гаси от него 2 Когато на различни обекти въздействат подобни процеси, те предизвикват различни промени. Прим. Почвата ерозира от дъжда, но реката се усилва от снега 3 Когато на различни обекти въздействат различни процеси, те предизвикват различни промени. Прим. Почвата ерозира от вятъра, а огъня се гаси от дъжда процеси обекти идентични подобни различни идентични еднакви резултати подобни различни подобни подобни неясно различен различни различни различни различни

Да приемем за идентично на себе си нещо материално срещу ни, сравнявайки го с нещо умопостроено, за което имаме само следи за случили се разни вероятни събития в миналото е нелепо. Голямо чудене настава. Като на Буридановия осел. Та, като стана дума за Буридановото магаре Тук, ето какво уважавания Гугъл- преводач разказва Та, за да избегна голямото чудене, присъщо на всеки задник, който не може да избира, аз приемам, че нещата не са ИДЕНТИЧНИ, но ПРИЕМСТВЕНОСТТА помежду им са заедно или поотделно техните форма, състав, структура, вътрешни и външни връзки и предистория. Изборът на атрибутите е субективен, съобразно дейността.

Когато поставим въпроса „Идентична ли е тази личност с личността на същия човек от друг етап от живота?”, ние сравняваме една реалност с една представа, включваща както памет, така и доста въображение и анахронизми. Не е редно да сравняваме неща от различен порядък. Можем да сравним обаче 1. материални продукти от дейността сега и преди, някакви тестове; 2. представата си за личността сега с представата си за личността преди, което е много по- субективно, но обагрено.

УВЕДОМЛЕНИЕ Уважаеми посетители на темата, Моля да бъда извинен, но временно няма да отговарям на излагани от вас възгледи и коментари. Темата си е интересна за мен, увлича ме, но е трудна. Изисква вниманието ми. Моля за извинение за неучтивостта.

Идентичност като преживяване за цялостност и принадлежност към група ги имах предвид, но ги пренебрегнах заради по- общото. Иначе въпросът е съществен, значим.

Благодаря, че толкова време отделихте за метода. Каква беше вашата ползва от това да ми дадете информация, да положите усилие да ми я смелите? А за темата ви е скучно. Чудна работа?!

Наблягате на метода, а не на темата. Използвайки по- добрия метод, моля, придържайте се към темата.

Либералното в тази тема е, че като автор не смятам своето разбиране за ценно за меродавно. Напротив. Това са разсъждения експромпт, а всеки има възможност да излага своето разбиране. Незнайно защо, най- вероятно от суетност, все някой ми налага че моето не е в канона, не било цялостно, не било качествено. Ами щом знаете нещо по- добро, пишете го, де! Либерално е, да не се НАЛАГА, а само се ИЗЛАГА своята ценност. Що за диктат?! Представете си на форума (пазарния площад), там, някой ви бута в ръцете своята стока, тегли ви за дрехата, крещи ви в ушите, че кокошката, която имате е боклук, а неговата е орел. Абе, я си... По- добре кокошка в ръцете, отколкото орел в книгите на някого, който писал в съвсем друг контекст.

Пуф-ф-ф. Лъжльо.

Наистина ли може да е интересно за всички? Та такова и в шоу бизнеса няма. Хубава неделна вечер! Ако сте на място, където е интересно за всички, пуснете статус!

Така ли? Какво са "Ахил и костенурката", "Чайникът на Ръсел", "Комплексът на Едип", "Корабът на Тезей"? Едни казуси, описани със съвсем човешки думи, разбираеми за философи и за простосмъртни, проверими на практика и съставляващи парадокс за мисълта. (Дадох сам отговор, защото съм забелязал, че НИКОГА не отговаряте. Защо така? Да не би във философията да няма думи за обяснение на съществуващото? Заради това ли не може да обясни случки, отнасящи се за костенурки, чайници и кораби? Пък може да следвате Соломоновия родови съвет- повече купувай, по- малко продавай)

Мисля, не съм уверен, дали не беше във връзка с фалшифицируемостта, че една теория не се разклаща от критики на частните й проблеми, а само от друга, по- адекватна теория. В т.см. каквито и да са идейките, няма да се повлияват от критика. Публиката обаче ще ги отритне и ще се привърже към по- обективните ИДЕИЩА. Това обаче не бива да ви отблъсква да критикувате. Просто ви предупреждавам да не влагате излишна жар, неуспехът е предопределен. При това, идейките, въпреки че не са научно защитени може да не са безсмислени! Мисля, че приемливо решение е следното. Критика от вида: "Вашата(или алакоулу, шебек ниеден, песоглавец смотан, твоята) идея за изясняване на едикой си проблем е решена от едикого си по безспорен начин едикак си. Идеята е приложена в практиката от едикой си и има успех.", а не "Един казва, ама друг мисли иначе, трети по- другояче, а четвърти посочва несъстоятелността на предишните", защото тогава ВСЕКИ може да изложи идея. Щом няма реално лекуващо лекарство, всеки предлага бабин цяр. И има право.

Засега, по отношение на човешката личност, се насочвам към едно временно, "работно понятие", за нещото, което прави идентична на себе си личността, преминаваща през процеса живот. Докато за предмета на анатомията- човек това е неговото тяло, то за предмета на психологията- личността е паметта за историята, миналото на личността. Когато човек загуби памет и започне нова история, то той е нова личност. (Получи се малко двусмислено. "Загубих си ума и започнах една любовна история, така че, жена, вече съм друга личност и вие не сте от живота ми") За човека изцяло, ще разсъждаваме съответно като цяло с биологичното и психичното и ако психиката не подсеща тялото за историята с досегашното семейство, то за санкция е цялата организирана престъпна група тяло + психика и жената може спокойно да изхвърли куфара със слиповете, пешкира и спомените)

Като стана дума за относителност на понятието за личност в зависимост от погледа и работата на тоя дето разсъждава по въпроса, ето Тук, какво друго мислят за личната идентичност, (което е много важно да зная за идентичността на моята личност).

Съществуването на няколко "личности" или теории за личността, или различни погледи към личността е относително. Зависи от отношението на деятеля към обекта, в случая личността. Като оставим препирните, един казус, който ме развесели и накара да се замисля. Тук. Преправено звучи така: Изкарали Титаник и го експонират. Разцепен, ръждив, с изгнили пътеки, ако нещо е останало от тях, де. С месинговата дръжка на капитанската каюта, до която се е докосвал капитанът. На съседния кей експонират Титаник направен по чертежи в пълния му блясък при пътуването. Съдник е публиката, която иска да види Титаник, а белег за избора е на кого от късащите билетчета ще е по- голям приходът. Готино! Ами ако поискат съд да реши? И този съдия съм аз? Ами вие? (аз може би ще се възползвам от различните понятия "реставриран", "възпроизведен", "реплика", "останки от потопения", т.е. ще се опитам да диференцирам нещата в съответствие със способността ми да различавам. Това са два артефакта със своя стойност, като и двата могат да бъдат (и се ) представят като "Титаник").

Мислих по въпроса. Обаче границите не са естествени. Доколкото състоянията са по- трайни, а процесите по- кратки, някакви свойства могат да се определят през време на състоянията, но не и през процесите. Прим. нютоновата ябълката е зряла (състояние) когато 1. пада от дървото, ама може и да е червива 2. има съответстващ вкус, ама може и да е презряла. 3. семките са кафяви. И понеже семките са дълго бели и дълго кафяви, можем да приемем този признак, но в краткия процес на покафеняването не можем да кажем точно кой е моментът на зрелост. При непрекъснатия континуум на ЕМ вълни съобразно това, което виждаме, можем да кажем кои са цветовете във видимия спектър, но не и от къде започват. Това може да се договори, но не е естествена граница. Поради това отложих (май прекратих) философстването за точни граници. Можем да го оставим относително- според необходимото на деятеля при достъпната точност на измерване. Ако ЕМг вълни смятате, че не са процес, то същото е и при изстиването/ загряването на водата. Измислил е Целзий, че като се вледени са 00, ама кога става лед не е ясно, защото, ако не се лъжа, има един период когато се отнема/отдава топлина, а температурата е постоянна, та не може да се каже точно "Те сЕга вОдата ие лед" Това беше по "границите", а по избора на свойства се спрях на елементите, които не се раздробяват. Прим. гени при живите обекти, молекули при физичните, атоми при химичните. Сега обаче проблемът е със социалните и психически явления. Дали и доколко групите са непроменими в социалните явления? Ами кое на личността е непроменимо при израстването й или при психотерапевтична, или педагогическа промяна?

Когато го прочетох, реших, че не е потребен. Кошчетата са измислени за това. Събират наши неуспехи. Радвам се, че на вас не се случва. При мен е част от творческия процес- естествен брак. Един цитат на Уайлд: ”Днес написах поема, реших да я редактирам. Махнах една запетайка. Половин час по-късно я върнах обратно!” В този см. мога да се престоря на прецизен като Уайлд, ама не съм. У Дебелянов е "през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша." Често срещано.

Със сълзи в очите и безутешен. Лошо, Много лошо. Сетих се една поговорка, която ми даде смелост: Дали стомната ще чука камъка или камъкът ще чука стомната, изчукана е все стомната.

Приготвих просторен отговор, след това го изтрих. Само си губя времето.

Малко встрани, но породено от горното. Ако противоречието е между "млади" и "стари", то кои тук са младите? Ако "младите" защитават позицията да има много мнения, среда за философстване, широка основа за философстване , над която ще се изгради висок научен връх, то става дума за демократичност и перспектива. Ако "младите" смятат, че философията е плод на академичната банка (σχολαστικός – академично училище) , то те са привърженици на схоластиката в средновековния смисъл. На това викам ретроградност и закостенялост. Остава въпросът "Кои са възгледите на младите? Какво е новото, което носят- движение напред или закостенялост?" През погледа на темата и разбирането за естествен процес в науката не може да се нарече нито едно от двете по- положително от другото. Обаче при естествения процес първоначално 1. се натрупва значителен запас знание и после 2. схоластиката се застъпва и утвърждава някакво мнение. (средновековието запечатва езичника Аристотел). В нашия случай обаче се спира до Кант, което ми е много демоде. Не се изтъкват нови философи от 20-21 в. Дори Маркс и Ръсел са чужди. Тази ограниченост ме кара да мисля, че част от тукашните "млади, красиви и образовани" носят схоластика преди да са се натрупали идеи. Което е тъпня отвсякъде. Процесът си е процес. Който тъпня носи с тъпня ще живее. Аз искам да живея с много идеи и с високи върхове. Нека има Князе! С такива е щастие да си Втори.

Намирам иронията ви съвсем на място! Мисля, че тези, които се занимават професионално с философия изявиха пред всички непригодността на своите познания. Като не могат с наученото да обясняват нещата от живота, нито да преодолеят безплодието си, заемат позиция на ментори, на хора с тапии, за които яко са се блъскали. Обаче във форума никой не иска тапия. Фалшивата грижа за читателя лесно би се осъществила ако създаваха теми и изтласкваха в маргиналност посредствеността. Не могат. Нищо не могат. Нищета. КОЙТО МОЖЕ, ПРАВИ ГО, КОЙТО НЕ МОЖЕ, УЧИ ДРУГИТЕ.

Лошо, много лошо. Непретенциозният Втори, замъгли славата на всички Първи. Вай- вай.