Втори след княза

Идентичност като преживяване за цялостност и принадлежност към група ги имах предвид, но ги пренебрегнах заради по- общото. Иначе въпросът е съществен, значим.

Благодаря, че толкова време отделихте за метода. Каква беше вашата ползва от това да ми дадете информация, да положите усилие да ми я смелите? А за темата ви е скучно. Чудна работа?!

Наблягате на метода, а не на темата. Използвайки по- добрия метод, моля, придържайте се към темата.

Либералното в тази тема е, че като автор не смятам своето разбиране за ценно за меродавно. Напротив. Това са разсъждения експромпт, а всеки има възможност да излага своето разбиране. Незнайно защо, най- вероятно от суетност, все някой ми налага че моето не е в канона, не било цялостно, не било качествено. Ами щом знаете нещо по- добро, пишете го, де! Либерално е, да не се НАЛАГА, а само се ИЗЛАГА своята ценност. Що за диктат?! Представете си на форума (пазарния площад), там, някой ви бута в ръцете своята стока, тегли ви за дрехата, крещи ви в ушите, че кокошката, която имате е боклук, а неговата е орел. Абе, я си... По- добре кокошка в ръцете, отколкото орел в книгите на някого, който писал в съвсем друг контекст.

Пуф-ф-ф. Лъжльо.

Наистина ли може да е интересно за всички? Та такова и в шоу бизнеса няма. Хубава неделна вечер! Ако сте на място, където е интересно за всички, пуснете статус!

Така ли? Какво са "Ахил и костенурката", "Чайникът на Ръсел", "Комплексът на Едип", "Корабът на Тезей"? Едни казуси, описани със съвсем човешки думи, разбираеми за философи и за простосмъртни, проверими на практика и съставляващи парадокс за мисълта. (Дадох сам отговор, защото съм забелязал, че НИКОГА не отговаряте. Защо така? Да не би във философията да няма думи за обяснение на съществуващото? Заради това ли не може да обясни случки, отнасящи се за костенурки, чайници и кораби? Пък може да следвате Соломоновия родови съвет- повече купувай, по- малко продавай)

Мисля, не съм уверен, дали не беше във връзка с фалшифицируемостта, че една теория не се разклаща от критики на частните й проблеми, а само от друга, по- адекватна теория. В т.см. каквито и да са идейките, няма да се повлияват от критика. Публиката обаче ще ги отритне и ще се привърже към по- обективните ИДЕИЩА. Това обаче не бива да ви отблъсква да критикувате. Просто ви предупреждавам да не влагате излишна жар, неуспехът е предопределен. При това, идейките, въпреки че не са научно защитени може да не са безсмислени! Мисля, че приемливо решение е следното. Критика от вида: "Вашата(или алакоулу, шебек ниеден, песоглавец смотан, твоята) идея за изясняване на едикой си проблем е решена от едикого си по безспорен начин едикак си. Идеята е приложена в практиката от едикой си и има успех.", а не "Един казва, ама друг мисли иначе, трети по- другояче, а четвърти посочва несъстоятелността на предишните", защото тогава ВСЕКИ може да изложи идея. Щом няма реално лекуващо лекарство, всеки предлага бабин цяр. И има право.

Засега, по отношение на човешката личност, се насочвам към едно временно, "работно понятие", за нещото, което прави идентична на себе си личността, преминаваща през процеса живот. Докато за предмета на анатомията- човек това е неговото тяло, то за предмета на психологията- личността е паметта за историята, миналото на личността. Когато човек загуби памет и започне нова история, то той е нова личност. (Получи се малко двусмислено. "Загубих си ума и започнах една любовна история, така че, жена, вече съм друга личност и вие не сте от живота ми") За човека изцяло, ще разсъждаваме съответно като цяло с биологичното и психичното и ако психиката не подсеща тялото за историята с досегашното семейство, то за санкция е цялата организирана престъпна група тяло + психика и жената може спокойно да изхвърли куфара със слиповете, пешкира и спомените)

Като стана дума за относителност на понятието за личност в зависимост от погледа и работата на тоя дето разсъждава по въпроса, ето Тук, какво друго мислят за личната идентичност, (което е много важно да зная за идентичността на моята личност).

Съществуването на няколко "личности" или теории за личността, или различни погледи към личността е относително. Зависи от отношението на деятеля към обекта, в случая личността. Като оставим препирните, един казус, който ме развесели и накара да се замисля. Тук. Преправено звучи така: Изкарали Титаник и го експонират. Разцепен, ръждив, с изгнили пътеки, ако нещо е останало от тях, де. С месинговата дръжка на капитанската каюта, до която се е докосвал капитанът. На съседния кей експонират Титаник направен по чертежи в пълния му блясък при пътуването. Съдник е публиката, която иска да види Титаник, а белег за избора е на кого от късащите билетчета ще е по- голям приходът. Готино! Ами ако поискат съд да реши? И този съдия съм аз? Ами вие? (аз може би ще се възползвам от различните понятия "реставриран", "възпроизведен", "реплика", "останки от потопения", т.е. ще се опитам да диференцирам нещата в съответствие със способността ми да различавам. Това са два артефакта със своя стойност, като и двата могат да бъдат (и се ) представят като "Титаник").

Мислих по въпроса. Обаче границите не са естествени. Доколкото състоянията са по- трайни, а процесите по- кратки, някакви свойства могат да се определят през време на състоянията, но не и през процесите. Прим. нютоновата ябълката е зряла (състояние) когато 1. пада от дървото, ама може и да е червива 2. има съответстващ вкус, ама може и да е презряла. 3. семките са кафяви. И понеже семките са дълго бели и дълго кафяви, можем да приемем този признак, но в краткия процес на покафеняването не можем да кажем точно кой е моментът на зрелост. При непрекъснатия континуум на ЕМ вълни съобразно това, което виждаме, можем да кажем кои са цветовете във видимия спектър, но не и от къде започват. Това може да се договори, но не е естествена граница. Поради това отложих (май прекратих) философстването за точни граници. Можем да го оставим относително- според необходимото на деятеля при достъпната точност на измерване. Ако ЕМг вълни смятате, че не са процес, то същото е и при изстиването/ загряването на водата. Измислил е Целзий, че като се вледени са 00, ама кога става лед не е ясно, защото, ако не се лъжа, има един период когато се отнема/отдава топлина, а температурата е постоянна, та не може да се каже точно "Те сЕга вОдата ие лед" Това беше по "границите", а по избора на свойства се спрях на елементите, които не се раздробяват. Прим. гени при живите обекти, молекули при физичните, атоми при химичните. Сега обаче проблемът е със социалните и психически явления. Дали и доколко групите са непроменими в социалните явления? Ами кое на личността е непроменимо при израстването й или при психотерапевтична, или педагогическа промяна?

Когато го прочетох, реших, че не е потребен. Кошчетата са измислени за това. Събират наши неуспехи. Радвам се, че на вас не се случва. При мен е част от творческия процес- естествен брак. Един цитат на Уайлд: ”Днес написах поема, реших да я редактирам. Махнах една запетайка. Половин час по-късно я върнах обратно!” В този см. мога да се престоря на прецизен като Уайлд, ама не съм. У Дебелянов е "през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша." Често срещано.

Със сълзи в очите и безутешен. Лошо, Много лошо. Сетих се една поговорка, която ми даде смелост: Дали стомната ще чука камъка или камъкът ще чука стомната, изчукана е все стомната.

Приготвих просторен отговор, след това го изтрих. Само си губя времето.

Малко встрани, но породено от горното. Ако противоречието е между "млади" и "стари", то кои тук са младите? Ако "младите" защитават позицията да има много мнения, среда за философстване, широка основа за философстване , над която ще се изгради висок научен връх, то става дума за демократичност и перспектива. Ако "младите" смятат, че философията е плод на академичната банка (σχολαστικός – академично училище) , то те са привърженици на схоластиката в средновековния смисъл. На това викам ретроградност и закостенялост. Остава въпросът "Кои са възгледите на младите? Какво е новото, което носят- движение напред или закостенялост?" През погледа на темата и разбирането за естествен процес в науката не може да се нарече нито едно от двете по- положително от другото. Обаче при естествения процес първоначално 1. се натрупва значителен запас знание и после 2. схоластиката се застъпва и утвърждава някакво мнение. (средновековието запечатва езичника Аристотел). В нашия случай обаче се спира до Кант, което ми е много демоде. Не се изтъкват нови философи от 20-21 в. Дори Маркс и Ръсел са чужди. Тази ограниченост ме кара да мисля, че част от тукашните "млади, красиви и образовани" носят схоластика преди да са се натрупали идеи. Което е тъпня отвсякъде. Процесът си е процес. Който тъпня носи с тъпня ще живее. Аз искам да живея с много идеи и с високи върхове. Нека има Князе! С такива е щастие да си Втори.

Намирам иронията ви съвсем на място! Мисля, че тези, които се занимават професионално с философия изявиха пред всички непригодността на своите познания. Като не могат с наученото да обясняват нещата от живота, нито да преодолеят безплодието си, заемат позиция на ментори, на хора с тапии, за които яко са се блъскали. Обаче във форума никой не иска тапия. Фалшивата грижа за читателя лесно би се осъществила ако създаваха теми и изтласкваха в маргиналност посредствеността. Не могат. Нищо не могат. Нищета. КОЙТО МОЖЕ, ПРАВИ ГО, КОЙТО НЕ МОЖЕ, УЧИ ДРУГИТЕ.

Лошо, много лошо. Непретенциозният Втори, замъгли славата на всички Първи. Вай- вай.

Не забелязвам в темата (вж. заглавието) да подчинявате поведението си на думите си. Пък и забележки?! Предвид това няма да играя по гайдата ви.

Отговорих коректно на въпроса. С философски термини не може да се обясни, защото самият въпрос не е от философската проблематика. Това, естествено не е необичайно, може да се философства за всичко, но вие предпочитате някакъв пуризъм и ограничение в тясна област. За мнозина други това е "тесен манастир"

т.е. цветовете се усещат от разпадането на зрителните пигменти в конусчетата (колбички, кълбенца) като се има предвид, че а пък възприятието, както стана дума е в зрителните центрове на мозъка.

Няколко други гледни точки В човека, пък и в животинския свят няма "мигновени процеси" в см. за време нула. Всеки процес има свое време, което е измеримо. При възприятието тези взаимосвързани кратки процеси обичайно се съгласуват. Смятам, че "осмислянето" се извършва чрез възприемането при сравняване на усещането (сигнала от сетивата) със запаметеното, а терминът "възприятие чрез сетивата" бих заменил с "усещане чрез сетивата". Приемам, че възприятието не е задължително да е осмислено, но е сравняване на усещане с предходен запис на подобно в паметта. Основание за това, че не е задължително да е осмислено, са илюзиите. Не съм съгласен, че невъзприемани неща не се възприемат. Когато за пръв път чухте думата "Юнг" възприехте ли я? На възприемане на нови неща се основава научаването. Предполагам, че индианците са виждали и сравнявали корабите с нещо от паметта си, дали с плаващи палмови листя или дървесни трупи, не зная. Естествено не са си казвали "Я, кораб!"

Когато разглеждаме промяната на психичните състояния не можем да се опрем на нещо трайно и елементарно. Както казва анекдотът „До вчера обичах Пешо, днес Гошо. Колко бързо се променят мъжете?!”. Промяната на идеалното, психичното не се основава на материален носител, който да поддържа идентичността, както молекулите вода в реката. Паметта е тази, която прави тези процеси инертни и до някъде идентични на себе си. В този смисъл компрометирането на паметта е предпоставка за бърза промяна. Използвам тази дума в смисъл, че нововъзприетото чрез сетивата или генерирано от умствените дейности на мозъка не се сравнява със запаметеното. В условията на бързи промени или стрес просто няма време за това, а може и запомненото да се игнорира от висшата мозъчна дейност като несъществено. На това родителите казват „Ще го научат по трудния начин”. При психотерапевтично въздействие, също се цели избягване на инертността на паметта. Това става или в особено състояние- под хипноза или религиозно, но може и наркотично изживяване, или при въвеждане в конфликтна ситуация, при която няма време за извикване на паметта, или чрез ангажираност с нов вид дейност при който паметта вече няма с какво да помогне в новата ситуация. В този смисъл Абдул може да преживее промяна и да стане парижанин, само ако паметта му бъде компрометирана. Тогава неговата предишна идентичност ще бъде деконструирана и ще бъде изградена нова. Доколкото това са идеални, информационни процеси, промяната не се отнася за материален носител, тялото на Абдул остава същото. Преструктурира се обаче информацията и паметта се натоварва с нова информация. В новото състояние, изградената памет, е инертният гарант за неговата трайност. Разглеждайки човек с психични проблеми, който изживява психотерапевтична промяна, за кое можем да кажем, че е идентично у него преди и след? Опирайки се на идеята, че мозъчните процеси са материални и остават същите, можем да кажем, че те са трайното, но остава въпроса „Коя е психичната структура, която е непроменима?” Като дейност, която е инертна, това е паметта. Паметта за действията, които е извършило лицето за собствената си промяна, му помага да ги повтаря при нови проблеми. Отговорът на въпроса „Кое направи тогава за да предизвикаш промяна, а не правиш сега?” е плодотворен и предизвиква онзи лично важен отговор, за който и терапевтът може би не се досеща.

Съгласен. Обаче това е при отворена система. Когато системата е затворена идентичността се запазва без разход на енергия. Имам предвид, че запазването на движението изисква по- малко триене, осъществимо във вакуум и безтегловност. При контакт с други тела е нужна енергия за преодоляване на съпротивлението. За запазването на температурата е необходима добра термоизолация. Само ако няма такава се налага да се внася топлина. Веществата се запазват в изолирана среда. Контактът с други предизвиква взаимодействия. и т.н. В края на краищата, при отсъствие на енергия отсъства промяна. За да запазим нещата от промяна ги предпазваме от въздействия. Идентичността изисква енергия за да противодейства на влиянията.

Гор Видал е положил голям труд за да напише "Сътворението". Глождила го е тази мисъл. Но дори да му каже някой "В началото е бил Големият взрив", няма ли да попита "А как се(кой) събра материал за него?" Всеобщият интерес към един въпрос не го прави по- смислен.