Втори след княза

Не веднъж във форума се поставя въпроса, "Защо не четете, а ми си давате простите мнения?" Веднъж писах: защото написаното не винаги е в контекста на въпроса ни. Поради това се случва човек да попита по- начетени, а те да му разкажат своята интерпретация на проблема. Мисля, че във всяка група от учени е така. С колега първо споделяш идеята си, първо него питаш, ако искаш нещо да научиш, а не тичаш към библиотечния каталог, който рядко помага. И така. Попитах колега за обрязването и сублимацията на либидото . Той ми отговори, че за такива неща не може да се пише в сериозните книги. Е, при това положение, ако той разполага с философска система, която е свързана и е коментирала такива термини, то той може косвено, въз основа на знанията от нея да реши проблема. Той не го прави по някакви си негови мотиви. Значи, налага се да се оправям със свои сили. Да се самозадоволявам, така да се каже. (и да не ми се сърдят учените, че решавам проблема си така, щом и те не могат или отказват да дадат идея) Моето допускане е, че системната стимулация на външните полови органи води до стимулиране на нервните окончания, а от там и половите жлези, до концентрация на вниманието в областта. Вследствие на това се засилва либидото, сиреч желание за копулация, страст, полово влечение . При силно културно влияние за ограничаване на мастурбацията, конфликтът се решава по различни начини. Един е трайна семейна или полова връзка за радост в къщи, друг е усилени сексуални връзки извън брака. За да се достигне второто са нужни някои средства за прелъстяване. Някои от тях се постигат с придобито или генерирано знание, което може и да бъде фалшиво, но добре облечено, захаросано, тунквано. Всеизвестни са случаите на гурута и автори на мистични школи, които имат интимни връзки с привърженичките си. Това бе за да покажа един от вариантите за "сублимация" на либидото. Има и други, разбира се. И така, до какво стигнах: - Системната стимулация в половата област задължително води до засилено либидо. То може да сублимира, но най- вероятно е да се реализира в чести полови контакти. - Във форума ще продължат да се пишат мнения, които не са почерпани от научни трудове и това е естествено. Тези, които държат всичко да е добре обосновано чрез цитиране на научни източници не допринасят за разлистването на науката, а за настъпване на цитатничество, мистика и схоластика в нея.

Нещо у него са подложили на критика най- близките. Ние- далечните ИМАМЕ ПРАВО да сме още по- критични. Друго. Моля, разкажете как се изменя либидото след обрязване. Не бързам, но моля, имайте го предвид. Лично е- да се обрежа ли и дали е добре за сублимацията на либидото? А дали пиърсинг в областта на външните полови органи при мъжа и жената стимулира сублимация на либидото?

ъ-хъ.

И аз няколко думи: Мотиви, нагласи, способности, емоции, труд, обучение, памет. По въпроса за либидото имам въпрос: Променя ли се либидото след обрязване: при постоянна стимулация на пениса или при отстраняване на клитора и околните тъкани? Ако е така, то има пряка връзка физика- биология- психика

Архетипът като генетично запечатана в паметта идея или продукт на социума, усвоен в ранна възраст? Аз съм за социалния произход на т.нар. архетипове. По въпроса за анимата и анимуса- същото. Можеше и с други имена, описателни, прим. "Присъщи на идеалната жена стереотипи в мъжкото поведение", ама юнгианците държат да имат друг език. В някакъв смисъл са прави, използвайки метафори, а не научни термини- дават възможност на адептите си да влагат съдържание по избор.Пък и описанието на идеалната жена означава да влязат в конфликт с феминистките.

Няма да реши да поиска. Всяка дискусия има своя душа, обусловена от материята (участниците) и идеята (темата).

1. При информационен потоп е по- лесно сам да стигнеш до отговор, който съответства на познанията ти, отколкото да намериш непротиворечив и необорен възглед 2. Доверявам се, че при психична дейност чрез ЕЕГ се констатира активност на мозъка, а при отсъствието й, няма. Декапитацията е стар метод за лишаване от душа. 3. Е, някои разделят психична от нервна дейност 4. Признавам, не съм само "Втори след...", който смята философията за незначителна. Има много преди нас за които "Стига философствал" означава несъществени знания и аргументи

Благодаря за коментара Не ми е дошло и на ума за отчаяние. Просто философски идеалното се оказа някак си незначителен проблем. Намирам за интересно и моля за идея как и къде би бил приложен "закон за инерцията" по отн. психиката, където няма маса? Може би в социалните явления, там макар да няма маса(на материята), има маси и ригидност на процесите?

До къде стигнах в разсъжденията си за идеалното? До два незначителни извода, които, уви, правят незначителни идеалното и философията. След като приех, че идеалното, т.е. психичното е всъщност дейност на мозъка за възприемане, обработка и генериране на информация, предаването й чрез словото и активиране на съобразни с нея действия, то идеалното се превърна в обект на частни науки- физиология на ВНД, теория на информацията и психология и не може да бъде поставяно като основен философски въпрос. Другото е, че философията от всеобемна наука се превърна в периферна, да не кажа рудиментарна, изживяла значението си. В Античността, в търсене на научната истина след кривия сокак на жреците, са се появили универсалните учени- философите. (Аристотел развива всички области на тогавашното познание). После теолозите отново са намерили благодатна почва в умовете и чак през Възраждането отново са се появили универсални учени. През Просвещението има силни философи, но те не са съвсем универсални учени: „XVIII век е наречен „Векът на философията“. В този период се формират много науки: политическа икономия, статистика, социология, емпирична психология и много други. Впрочем философията през Просвещението означавала социология, право и политология, а не философия в днешния смисъл на думата.” (в днешния смисъл значи„общите и фундаментални въпроси”). А! По тоя повод се сещам за един мъж на делова жена, който споделя: „ С маловажните въпроси, как да печелим, какво да ядем, къде да живеем, каква кола да караме, се занимава жената. Аз се занимавам с важните въпроси- озоновата дупка, световното затопляне…”. Та и философията, май вече е легнала пред телевизора и дреме пред важни въпроси. Нещото, което ми остана като поука, бе, че науката отчопля от идеалното и то се смалява, но винаги трябва да се има предвид като неопределеност, породена от психиката. Каквато и наука да е, тя ако не като обект, то като субект има човешката психика, а това остава един вероятностен и непредсказуем фактор. Не кой- знае колко значим, но е необходимо да се има предвид.

Обещано! Мъжка дума!Не само днес, Завинаги! Така и трябва. Лека вечер Incorrectus.

Този Кант, този Кант. Аз пък смятам, че Аз-ът не е автономен и зависи от социалния натиск и опит. Смятам също, че психиката взаимодейства със средата и проявите на автономност са СЪОБРАЗЕНИ с опита (ега ти автономията)

Ако вашият Аз е част от психиката ви, то не е автономен (като част има свързаност). Щом и вашата психика е част от средата, то тя също има връзки с нея.

Нима все още вярвате в хомункулуса, който стои в главата ви и управлява? Човекът е психофизиологично цяло... ама това е стара вест. Та психиката взаимодейства с тялото, със средата и автономните й решения- да не се съобразява с ускорението при падане, със социалната среда и пр. често завършват като доказателства, че Дарвиновият подбор оставя да живеят по- адаптивните. Човешките творения- земеделие, индустрия, са също в голяма степен съобразяване с физическите и социални закони. Кое да е автономно, аз все намирам взаимодействие?

Това за ръчката е излишно метафорично. В какво се изразява "автономията на психиката"? Ни- приема, ни предава ли? Защото има факти за обратното, че в значителна степен зависи от средата и постоянно взаимодейства.

Самонаблюдението е научен метод.

В случая смятам, че sirius е приложил важен аргумент. Ако съзнателните волеви решения не съвпадат с обема на психиката, ако на едни процеси очевидно влияят, а на други не, тогава е редно да говорим за "частична автономия", но не и за "автономна психика". Тази "автономия" е в разрез и с теориите за манипулация, хипноза, НЛП, просто заповед и пр.

Размислих. Съгласявам се. Реалността е съставена от обекти- настоящи и потенциални. Субектите също могат да са изявени или потенциални. Субективното идеално може да бъде частично и опосредствано (т.е. непряко) обективизирано чрез езика или чрез продукти на дейността. Върху обективизирането на субективното, влияят в значителна степен характеристиките на личността. Те трябва да бъдат взимани винаги предвид като а) някаква константа(?) на неопределеност б) предмет на изследване и уточняване.

Благодаря, но не изяснихте нещата. Жалко.

Нали разбирате, че за съзнанието ябълката е обект когато е налична- предмет? Когато съзнанието разглежда представата за ябълката в своето съзнание, обект е казаната представа. Нали правите разлика, между обект и обективен? Аз бих приел "реален" вместо обективен за да се избегне двусмислието, но ... Въпросът ми беше как бихте ми обяснили, че "ментален обект" или "субективно детерминиран обект" имат обективно изражение.

Рано или късно- Да.

У мен остана неяснота. какво значи, че всички имат обективно изражение? За мен ябълката има обективно изражение- може да бъде сетивно възприета и изучена от мнозина, но представата за нея у човека има субективно изражение- субектът може да си припомни аромата й, цвета й, да си представи как я отхапва или реже, но тези му представи могат да се обективизират само чрез споменатите- език, изображения или нещо друго плод на дейността. Самият процес на представяне или мислене остава субективен и идеален. ЕЕГ може да констатира активността, но не и да обективизира образа от преживяването

Идеалното като модел Цялата мъка на философите е била, че човек може да има в ума си нещо, без то да е налично. Лесно е като види ябълка, съзнанието му да я възприеме, но като я няма, как става така, че може да я види? Ами като се възбудят и биват получени сигнали от същите клетки, които са запаметили образите и понятията за нея. Сега е лесно да илюстрираме всичко с образите на ябълка и текста под картинката, съхранени в компютъра. Поради това проблема с идеалното не е на мода. Понятието ми за Идеалното за момента е: изградени чрез представи и/или езикови понятия модели на материалните неща, но също и модели на продукти на психичните процеси. Особеностите на тези модели съответстват на способите и закономерностите при обработката на информация от мозъка. Тези модели нямат материално или обективно изражение (заради това са наречени идеални). Не могат обективно да бъдат сравнени с оригиналите на модела или с модели у друг мозък, но могат да бъдат споделени чрез езика или други средства на дейността- поведение, рисунки, схеми, карти и пр.

Когато някой иска да бъде разбран, говори с другия на другия език. Мисля, че това означава: Очакването другите да научат чуждия език се сбъдва само когато им е много полезно. Прим. изучаваш Юнгианската школа защото искаш да печелиш като организатор на тренинги. Простете, но ще се отдам на размисъл за идеалното и няма повече да коментирам Юнг. С внимание към коментарите ви: ВтСлКн

И още нещо ми каза онова девойче: "Срещу теб ще застанат ония, дето на рязаната патка на Юнг са сядали и ще изливат зло като опорочени, когато видят невинен. Не се бой, защото те са минало. Минало свършено." Не беше лазарка. Беше в премяна като лазарка! Но най- много лъжат външния вид и дипломата. Това е от мен.

Да ме простите, дами и господа, неприлични думи ще кажа, ама от сън среднощен ставам. Дойде ми на сън девойка накипрена, лазарка съща, с коило на главата, като жар птица, огнено. Така ми каза и така ще ви го предам. "Да им кажеш- рече ми- Да оставят тези малоазийски богини и фантазии, дето Юнг им е натресъл, докато рязаната си патка е почесвал. Ако ще има архетипове в ума български, те от други неща са произлезли, защото с други характери и неволи се е сблъскал. И да не идат на майната си, да учат небивалици, ами да идат да помогнат на хората, които ще ги разберат само ако на български с българите говорят. Ако не, в кучи гъз ще завра и науката им, и живота им." Така ми рече девойчето, а аз, простете ми, дословно всичко ви казах, пък вие си правете сметката. Петък, 13.07.18 г. 01.05 ч.