Втори след княза

За мое най- голямо съжаление това, което съм мислил за обем информация се е отнасяло за бр. сигнали. Ако сигналите не са свързани в система и не намаляват ентропията, те не са информация. Въпросът за това, дали информацията е съотносима, при сегашните ми познания остава отворен. ?

А-ха.

Отговор по аналогия: Дайте име на учения, намерил дума или снимка в хардуера на вашия компютър. Софтуер, при софтуер.

Някои не мислят така и си имат аргументи за което. Примерно някои смятат, че езикът кодира вече съставено в мозъка понятие за нещата. Пример за това е науката- изграждат се понятия, които ползват за обяснение първо метафорично наименование, а чак след това, при задълбочаване на науката- термин. Нали не смятате, че първо се е появил продуктът на ума "Едипов комплекс", а после понятието, което съдържа? После, за понятията някои казват The logical acts of the understanding by which concepts are generated as to their form are: comparison, i.e., the likening of mental images to one another in relation to the unity of consciousness; reflection, i.e., the going back over different mental images, how they can be comprehended in one consciousness; and finally abstraction or the segregation of everything else by which the mental images differ ... In order to make our mental images into concepts, one must thus be able to compare, reflect, and abstract, for these three logical operations of the understanding are essential and general conditions of generating any concept whatever. For example, I see a fir, a willow, and a linden. In firstly comparing these objects, I notice that they are different from one another in respect of trunk, branches, leaves, and the like; further, however, I reflect only on what they have in common, the trunk, the branches, the leaves themselves, and abstract from their size, shape, and so forth; thus I gain a concept of a tree. И накрая, доколкото си спомням, дуалистите смятат, че материалното и идеалното са си отделни субстанции. Още по- накрая. Дали наличието на различни мнения и школи ми дава право да ползвам по- свободно термини и пропускам тяхното уточнение ( с което учените на заплата си изхранват децата до пълнолетие) или трябва първо да постигнем съгласие за всички термини? Май предпочитам да изложа мисли на пристанищен език, но да бъда разбран и критикуван по същество, вместо да влизам в схоластични спорове. Най- накрая. Съзнавам, че съм несъвършен и мислещ. Напразни са опитите ми да се защитя с научна терминология, заради това ще казвам нещата както ги разбирам, дори с риск да са грешни, неточни, недоизпипани. Съвсем накрая един анекдот за недоизпипаното: Една дисертантка носи на ръководителя дисертацията. Той дълбокомъдро я отворил, погледнал резюмето, захлупил я и казал: "Трябва малко да се пипне тук- таме и готово". Дисертантката си разкопчала блузата и придърпала полата.

Кой, Гручо или Харпо? Или все едно, нали настоявам за обсъждане без идоли.

Става. Махаме "мислене", а след "чрез" слагаме нещо по- общо, прим. "психична дейност“ или мозъчна.

Има ли идеално в причинно- следствените връзки? Ако видим метеоритен кратер, това означава, че там е паднал метеорит. Следата от събитието дали е някаква информация от паралелен информационен свят? Моето мнение е, че следите от взаимодействие не са Знаци, а обикновени последици. Информацията е в човешкия мозък и неговите действия стигат до извода (верен или не). Послепис: това за метеоритния кратер е вярно по определение, но логиката не твърди безусловно, че ако има някакво следствие, то е от тази именно причина. "Мокро е", не означава, че е валяло, още повече, ако поливачката на съседа се е килнала към нашата пътечка.

Е, смята се, че прогресът е устойчив и нещата вървят към добро. Ако едно обяснение на света е по- адекватно от друго, то би трябвало да подпомага оцеляването на човешкия род. Който се съобразява с такова обяснение има по- голяам вероятност да живее по- добре. Вероятност обаче не значи задължителност.

Защо разнищваме идеалното, след като има материалистическо обяснение на психичните процеси? - Трайна е склонността на човек към мистичното, обожествяването на неща, които не разбира - Виртуалната реалност, изградена не от преки, сетивни образи/понятия, а от социално и културно наложени като опит образи/понятия. - непълното обяснение на нови мисловни конструкти като информация, структура, форма, организация, виртуална реалност. Идеализъм без идоли и предразсъдъци

Тия хора защо внимават къде стъпват и си мият ръцете преди хранене?

Като не приемем, че идеалното е субстанция В нещата, а е в психиката, можем изобщо да отхвърлим "идеалната субстанция", пък и изобщо конструкта субстанция. А като разтребим и идеалното се получава- Чрез сетива и инструменти човек изгражда образ или понятие за нещата, преработва тази информация и чрез труда променя нещата. Няма нужда от идеалното. ?

Интересен факт. Когато споменавате мислите, излагате като примери образи, но не и понятия (които като продукция на мозъка се подразбират също като идеални). Понятията обаче са подчинени на логиката и са проверими в практиката. Дали умствената дейност с понятия не е по- "материална"? Това, че светът на древните е населен с божества, отново ме хвърля в блатото, че идеалното винаги ни води към Бога. Не, че нещо... Сега разглеждам материали на руски по темата, намерени с търсене на цитирано произведение Соколов А. В. Идеальное: проблемы и гипотезы. Има интересни неща, но още съм в началото. Прим. Маркс е писал, че идеалното е материалното, пренесено в главата на човека и преведено от нея. "субективен образ на обективната реалност" Сиреч сме прекодирали по своя си начин материалното

Оп- оп- оп! Отново голяма тема. Дали да я зачекнем или по- подирка? Много е интересно. Моля да поставите въпроса в цялостна тема. Ще участвам с интерес. На първо време ми идва идеята, че не можем да го осмислим с мерките на четиримерното, пък и можем да въведем други координати освен времето. При това свободно, според потребностите.

Примирих се, че "идеалното" не е добре дефинирано. Доколкото не ми е необходимо за практически нужди и лесно бива заменено с "психическо", което е предмет на прохождащата наука, то да се натрупат още малко поддръжници, пък да изоставим идеалното, както идолите и да караме с понятията от 21 в., а не с тези от 18 в.

И в живота и на Александър е имало място за една бира.

Ще попълня пропуска в знанията си

И като добавим " гъдела е велика сила, особено в определени възрастови етапи." ми иде на ум и за слепия Фауст. Дрънчат лопатите за гроба му, а той си гъделичка егото, че отнема земя от морето. ... и все пак гъдела е велика сила, особено в определени възрастови етапи.

И библиотекарките ще ми дават разни неща без подпис?

Не само сетивно. Може и инструментално. Дори днес повече инструментално . Може и емоционално, сиреч психическо, т.е. идеално (което не стана ясно какво съдържа). Прочее идеалната субстанция в гнева, еднаква ли е с тази на копнеж за бира? "Нещото в себе си" е един идол, който добре стои във философската пропедевтика, но не е в картата на света за много направления. "Нещото в себе си" изобщо не ми помогна за решаване на апориите. Ахил е бърз, в него има Бързина по себе си. Костенурката е бавна, в нея има Бавност. И какво? Стоим и нямаме отговор. С въвеждането на понятието за Скорост като отношение на Път към Време задачата е лесно решима. Можем да определим на коя секунда Ахил ще изпревари костенурката. Позитивно.

Имам предвид, че когато се изложи силен аргумент срещу тезата ми и аз разбера, че греша, може от суетност да стоя на страната на нещо глупаво. Реалистично е, нали? Дано бъде за кратко и не се забележи.

Имах позитивното желание да се отървем от субстанцията. Материята като понятие ми бе достатъчно. Материята като субстанция на нещата какво добавя? Същото може да се изрази с "нещата са материални" и толкова. Дуализмът на нещата и съответно на субстанциите също ми е нещо излишно. Да дефинираме идеалното с наличието на "идеална субстанция" ми се вижда старовремско. Когато става дума за Платоновото/Сократовото обяснение за красивите неща, които съдържат Красивото намерих своя изход, като си го обясних като отношение на човека към вещта. Сега се опитвам да въведа съ-отнасянето като критерий за материалност. От една страна, може би ползвам някакво средство не по предназначение (като в поговорката "Който има в ръката си чук, навсякъде вижда пирони"), но от друга, ако то върши работа, защо да не го ползвам? В т.см. критиката на критерия за материално и ясен критерий за идеалното биха били от полза и заслужават благодарност. (е, ще поспоря да защитавам своята теза )

Това не е диалог. Общуването с вас ми е досадно и намирам, че сте натраплива.

и критерият е...?

Това, че информацията, а изглежда и структурата се определят като материални неща ме обърква и радва. Объркан съм, защото информацията и структурата нямат маса и пространствени измерения, но излиза, че са материални. Радва ме това, че от безброя на идеалните неща са откъснати още няколко и науката ги усвоява. На опонентите си ще кажа, че очаквам да представят критерий за определяне на идеалното. Според стария критерий, всичко, което произвежда мозъкът, психиката е идеално. Интелигентността, измервана с някакъв квотиент също. Времето за реакция, измервано в системата SI, също, макар че е направо физическа величина, а от там психиката реагира като физическо тяло.

Е, до някъде- аз. Сега, се отмятам, но все пак, така съм смятал. Развитие, упадък, по избор.