Втори след княза

Настоявам, по подобие на разбирането за реални числа, включващи рационални и ирационални, да погледнем и към реалността. Реалното включва материалното и идеалното. Тогава самата идея за ракета ще бъде приета за реална, и тя наистина е такава, но не е материализирана, т.е. материална. Изображението на макаронено чудовище е реално, при което образът му в ума ни и във филмчетата, както и идеята за него са идеални. То обаче не съществува в действителност и не е материално, дори да се превърне в костюм за маскарад. Това обединение на идеално и материално в реалността е много удобно и решава много спънки в онтологията на нещата.

Простете, но нали първо трябва да се приеме предпоставката Ако, за да обсъждаме какво следва след То... Коя, според вас, е идеалната субстанция преди материята? Моля за отговор, защото това дава съществена насока за изследване на Идеалното.

Няма объркване. Парадигма.

Съгласно речника, съзнанието може да е или дейност, или способност, или състояние Вж. тук Разглеждам възможността "състояние": Физическо разположение, самочувствие, настроение. В нетрезво състояние. В този аспект- "физическо" разположение, съзнанието следва да разглеждаме като налично или отсъстващо (безсъзнание). Тази теза е с големи предимства и е приета широко, именно разглеждайки възможните състояния на дейност и покой; наличие и отсъствие. Това определение обаче не може да обхване акта на осмислянето на действителността. "Физическото" или физиологическо състояние Съзнание обаче остава като необходима предпоставка за това, което е психическото съзнание. Разглеждам възможността "способност": Пригоденост за някаква дейност, умение, притежавана възможност да се извърши нещо. Имам способността да уча езици. Допускам случай на хора, които нямат способността "съзнание". Тези хора биха били постоянно в безсъзнание при нормална мозъчна дейност. Това е противоречие. Разглеждам възможността "резултат от дейност на мозъка". Ползвам мисловен експеримент. Определението на "резултат" взимам от тук. Това, което се получава в края на някакво действие, процес, събитие. Спираме мозъчната дейност, осигурявайки края на действието. Не констатираме остатъчни следи и съзнание пост мортем, т.е. съзнанието не е резултат от дейността на мозъка. След изключване на другите възможности, приемаме, че съзнанието е дейност. Финално. Разглеждащата общоутвърдени схващания Уикипедия твърди: Убедих ли ви?

От установеното електромагнитно поле, излъчвано при дейността на мозъка, не можем да правим изводи за съзнанието, че е СЪЩО резултат, освен ако сте приела предварително, че съзнанието е електромагнитно излъчване. Аналогично, ако установим учестен сърдечен пулс, не можем да твърдим, че любовта е СЪЩО резултат от сърдечна дейност. При приемането ми, че съзнанието е дейността на мозъка, тогава ел.мг. поле може да диференцира кога е налично като "wave that peters out upon reaching shore" или пък "an avalanche that gains momentum as it progresses", т.е. степен или качествена разлика в дейността, а не резултата. Резултатът би бил статичен, Нещо. Съзнанието е динамично. Дейност, а може би Процес.

Вие разяснихте нещата. Кое беше въпрос?

Нима не разбрахте? Игнорирам вежливо мнението ви заради проявите на неоснователна високомерност.

Добре. Моля, защитете позицията.

Приемам забележката. Това беше извода от умствената ми дейност. Следва да изявя и стъпките и предпоставките за него.

Именно. На идеалното, защото се смята, че съзнанието е идеално. Обаче източниците НЕ УТОЧНЯВАТ философското идеално. Това отсъствие на определение дава простор на дискусията (която проч, добре се развива). Ако имаше еднозначно определение, споровете щяха да са схоластични. Благодаря за препратките, приех ги като загриженост и лично внимание. ?

Ето до къде стигнаха за момента моите търсения. Може би,защото не разсъждаваха за понятието време, но античните Европейски философи не доразвиха и понятието „движение”, та векове наследниците им се въртят само около предмети и същности. Безпомощни са били Хераклит, Зенон, та чак Хегел и Енгелс разработват тази материя, а после и дълбоко уважавания от мен Ръсел и Уайтхед. Движението е постулирано като атрибут на материята. Бива. Възникват философски понятия за ставане, процес, дейност. Маркс(Карл) дори формулира, че трудът като дейност добавя стойност на продукта- П- С- П`. В дискусията за Съзнанието, от чиято идеалност тръгна тази дискусия аз се спрях на едно добро според мен определение на съзнанието, че това е Мозъчна дейност. Това характеризиране на идеалното като дейност ни дава следните предимства - решава проблема с идеалното като атрибут на материята и не допуска първично да е идеалното, т.е. Бог да е имал идея и по нея да е създал света. - премахва опозицията идеално/материално. - дава ясно наименование на това, което оставаше невидимо в мозъчните клетки и чипове- тяхната дейност. За компютърните специалисти то (идеалното) не беше проблем, те не търсят от къде идват сънищата, новите идеи, съпоставянето на данни и преработката им в хардуера, обаче за занимаващите се с душата (психе) ябълката пред вътрешния ни взор бе голямо чудо. Тя хем присъства в мозъка като образ, хем отсъства като материя. Идея някаква. - при така поставен въпрос, вече ни интересува ДЕЙНОСТТА на мозъка. Ма...ната на идеалното. Идолите са разрушени.

Не вършат работа. Това не са философски дефиниции. От тях не може да се изведе нито Идеализма, нито че съзнанието е Идеално, нито, че идеалното е атрибут на материята. Хората, както във всеки речник гледат общоприети речеви прояви.

Подкрепям настойчивото искане на дефиниции. МОЛЯ, НАПИШЕТЕ ДЕФИНИЦИЯ ЗА ИДЕАЛНОТО СПОРЕД ВАШАТА ШКОЛА. Понеже аз съм еклектик и не намерих общоприето определение, предприех философстването за да го определим заедно. Отново моля. Дайте ДЕФИНИЦИЯ ЗА ИДЕАЛНОТО за да философстваме за едно и също нещо.

Светът на знанието е много обширен. Човек избира в каква насока да се задълбочи. При досега с Юнг открих някакъв култ, нещо полурелигиозно, което не е съвсем наука. Оня ден зачетох сборник задачи по физика за олимпиади. Много по- поучителна книга. Ако ползвате Юнг за да помагате, добре, ако го изучавате академично, губите си времето. Понеже това не ме касае, а и настоявам, че можете да пренебрегнете мнението ми, аз няма повече да участвам в спор за Карл Густав.

Мнението ми няма никакво значение. Развивайте се, помагайте на хората.

Благодаря, разбрах. Не приемам теорията на Юнг. Той разказва една хипотеза, илюстрира я с примери от практиката си, които не могат да бъдат потвърдени. Учудвам се, че това нещо работи и има своите последователи, но им пожелавам да помагат на хората успешно. Недоказаните, но приети от Юнг вродени архетипове не могат да са солидна опора. Като се докаже едното или другото, тогава може да го приемем. Психоанализата за мен е модна дамска шапка- на някои им стои, на други е смешна, но аз няма да си сложа такава.

Как той е разделил несъществуващи от съществували, но изтласкани знания? Защото въпросът е имало ли е "предварителни" знания, нещо което се усвоява чрез примера. Аналогия: Сега е тъкмо момента на ученето на щъркелчетата да летят. Гледам отсреща. Онзи ден, родителят, кацнал на ръба на гнездото, маха с крила, трака с клюн, после подхвръкне наблизо. Никой не го последва. Пак се върне и маха с крила. Нищо. Днес едно започна да маха с крила и да подскача. Тези дни, надявам се да се престраши и полети. Може би има вродени комбинации от свързани нервни клетки, които съществуват и започват да мислят и имат вродена памет преди раждането (както смята dora), подобно тези комбинации, реализиращи рефлекса за сукане. Пък може да няма и всичко да се усвоява от околните. Има едно изследване на половото поведение на вид маймуни. Отгледаните в самота мъжки, които не са видели поведение на копулация, поставени с женска, в по- малък процент осъществяват пълноценен полов акт от тези, които са видели как се прави това. Не си спомням процента, жалко за което, но явно има едни, които се чифтосват и без пример. Други обаче не могат. (офтопик: дали това отделяне на момчетата да не видят сексуално поведение на родителите в най- ранната си възраст- преди да проговорят, не прави педерасти от тях?). Така, че Карл Густав не е много надежден в твърденията си за предварителните знания.

Готин афоризъм!!!

Не мога съвсем да отрека цитатничеството. Първо, за да разсъждаваме по нещо трябва да се опрем на нещо очевидно и то обикновено е формулирано преди нас. Второ, някои неща са по- добре казани от някои по- учени люде, трето ако аз не зная нещо, но някой друг го е развил, то е редно да го представя за знаене. Някои обаче прекаляват, парадират с начетеност, макар че могат (?) да излагат и чуждите мнения със свои думи вместо да праскат линкове, и това ще е израз на разбиране и преработка все пак, пък и Ония са казали нещата по съвсем друг повод и в друг контекст, а този, който ги разбира ще ги съобрази и предложи в новия контекст. Ако разбира, де. По въпроса с имитацията- така се създават школи. Част от оригиналите ще имат адепти и ще станат патриарси, други- не. Може би ще си ДЛЪЖЕН да приемеш някой да те имитира за да създадеш школа, прочее пожелавам го на всички. Тогава да видим-

Тъкмо се бях размислил за архетиповете, за генетично заложените психични стереотипи,за това, че Карл Густав е изследвал възрастни хора, т.е. след като културата е повлияла за изграждане на тези стереотипи и сега- табула раса. Кое е по- надеждно като основа за разсъждения: Лок или Юнг, вродените архетипове или чистата дъска?

Когато говорите с англичанин, той ви разбира, независимо че не говорите съвсем като тях. Комуникационния канал присъства. Има шум, информацията не винаги е точна, но нещата са поправими щом има желание. Само ако онзи се загърне в мрачните мъгли на Албиона и иска да сте перфектен за да ви удостои с вниманието си, комуникацията прекъсва. Прочее, достатъчно е сър Тоби да има финансов интерес, за да ви прости, че не използвате конвенционалните понятия с тяхното значение, а с изведеното свое и ви удостои с внимание.

За да си реша когнитивния дисонанс излагам мнение: Живият организъм РЕАГИРА на структурата на ДНК. За него това не е ИНФОРМАЦИЯ, а обуславяща развитието му структура. Така и борът, засял се на скала, пуска корени според пукнатините в които намери възможност. Той не реагира на информацията, а на условията. Информацията за ДНК е такава само за съзнанието на човека.

Разбирам предаването на съобщение, но това, на което scaner обърна внимание бе, че информацията е различие между обектите. Неживите не излъчват информацията, тогава аз лесно разбирам, че информацията за това дали един кремък е природен камък или оръдие на труда е родено от ума ми. Трудността за мен идва, когато генната спирала (наивно казано) на вируса и човека се различават. Едната "прави" вирус, другата- човек, без да се интересуват от мен, за да извлека различието и съответно информацията. Това ме същисва и води до извода, че информацията е разчетена и репликирана от ЖИВОТА, а не от ума на човека. Шок!

Съображение и питане Съобразих, че популярното ползване на "информация" е широко колкото "енергия" в паранауките, не е термин, а модна всеобяснителна дума,поради което подхожда на бога. Като такава тя се вмъква навсякъде и ползва от всички, най- често не според определението. Дали наистина информацията е "отношение" А:В, а не "сравнение" А-В на обекти, както по- горе употребявате "разлика"? Мисля, че второто е по- правдоподобно. Мисля, че дезинформацията, също както и информацията намалява неопределеността, но в друга, желана от дезинформатора насока. В т. см. и двете намаляват неинформираността. Не е ли така? Впечатлява ме, че авторите разглеждат обекти, защото впечатлението ми бе, че Шанън разглежда аналогови и дискретни съобщения, които имат емитент. Приемайки, че информацията се получава при сравняването на два обекта, то тя е продукт на интелектуалната дейност на сравняващия и не се съдържа в обектите.

Как се отказах от личните нападки. Реших, че ако сме едно цяло- части от енда форумна система, не си струва като кутрета да си хапем опашките. За мен тук е място за познание и по- добре да си вървим в пътя, пък то ще си покаже кой е глава и кой опашка. Ако в някоя реплика има нещо полезно, добре, ако няма- игнор. Нито ще ме набие, нито ще спечеля в звонк ако?! се издигна в очите на другите.