Втори след княза

Руското Външно заявява, че бъдещето на Гренландия е право на гренландците, "Право Гренландии на самоопределение прописано в уставе ООН, и ее будущее должно решаться гренландцами." Това означава, че според МИД России не Дания и ЕС решават. ЕС и Дания заявиха позиция. Ще познаем по делата кой крив, кой прав.

Кой? Аз? Предубеждение някакво.

Без да сме дали определение какво е истина, не можем да определим съществуването й. Но да речем, науименуваме Истина пълното и точно обяснение на някакво явление. Тогава трябва да пиремем, че "пълно" е идеал, обикновено недостижим

Изглежда имаш предвид Метода или Парадигмата за достигане до истината. Думата "проверяваш" пък насочва, че интуитивно, по усет е дадена някаква истина, която трябва да се провери. Това е още по- голямо разнообразие от истини. Коя от тях е истинската? Ако прибавим и безброя от субективни истини, явно трябва да ги свържем по някакъв начин. Някакви трансформации, които да свържат една с друга, да покажат при какви условия приемаме едната и при какви другата. Това не е истина! Релативността е свързана с гледната точка (наблюдателя) и различията, условностите които трябва да имаме предвид. Вж. дискусията за скоростта на светлината и Теорията за релативността/относителността.

Проверката на източниците се основава на статистиката, а тя, както е известно, е като банските- показва много, но скрива най- важното. Иде ми на ум статистиката на посетители на тема като фактчекинг. Нищо и половина. Това може да са самопосещения, служебни или бот посещения. Само да се сложи дума, свързана с тероризъм и темата става много посещавана. Така че въпросът с истината е отвъд статистиката. Друг пример- у Гьоте. Ослепелият Фауст иска с помощта на дявола да отнеме земя от морето. Чува звън на лопати и си мисли за О, миг щастлив , защото прави голямо добро. Всъщност този труд е за изкопаването на гроба му. На него му е липсвало сетиво за установяване на истината.

Аристотелевият смисъл на Истината като нещо абсолютно е изчерпан. Сега истината е релативна. Това е объркващото. Всъщност трябва да се откриват различията ПО ОТНОШЕНИЕ НА ...?. Пример е абсолютната истина, че водата завира при 100 градуса. Но релативността е свързана с разни условности, да речем налягане. Да речем, Цената на хляба. Коя е истинската? Тази за която нуждаещият се го купува, тази за която се произвежда, тази която търговецът може да реализира? Относителността е в позицията, зрителния ъгъл на участника. Така всеки има своя истина и това трябва да се открие и отбележи. Заради това при определянето й е редно да участват в обсъждането всички от веригата. Да изложат своите истини и ги съгласуват. Ето- не става дума за една истина, а за множество, които са относителни- по отношение на гледните точки. Финално се получава уравнение с отделните истини, и към тях коефициенти за значимост на възгледа. Нещо такова Ц= (А.ц1 +Б.ц2+ В.ц3 +...N.цп)/N при усредняване. А от гледна точка на управлението може да се вземе максимума или някакъв компромис. Нахвърляно прима виста, предназначено за обсъждане, а не сведено в скрижали от Бога.

Доколкото авторът на темата предлага в заглавието думата "Изкуство", предлага като важно нещо усета. А иначе анализът на източниците си е наука, която високо ценя.

Предложенията на ИИ за факт чекинг всъщност се отнасят до източник чекинг. Това не решава епистемологичния въпрос за отличаване на истината от погрешното. Големият пробив е експериментът, до някъде и Декартовата интуиция, която е съществена за неговия метод. Предположението ми е, че споменатата съвременна криза е в невъзможността да бъдат повтаряни опити поради сложност и цена. Малко са тези, които могат да си го позволят и да им се доверим е без алтернатива. Това особено важи за медикаменти, за които е написано, че са проверени. Експериментът със себе си е сложен и рисков за неспециалисти, както и осмислянето, по същите причини.

Пак си казал нещо, което не е обяснение, а се нуждае от обяснение. Което и правиш в следващ коментар.

Фактчекингът по научни въпроси изисква систематичност, критичност и способност за разграничаване на надеждни източници от ненадеждни. Ето основни правила: 1. Проверявай първоизточника Изследвай първичната литература: Потърси оригиналната научна публикация, от която произлиза дадена информация. Вторичните източници (новинарски статии, блогове) могат да изопачат резултатите. Преценявай качеството на публикацията: Дали е публикувана в реномирано научно списание? Примери за такива са Nature, Science, The Lancet и др. 2. Проверявай достоверността на източниците Авторитет на автора: Дали авторът има релевантна квалификация и признание в областта? Импакт фактор на списанието: Колкото по-висок е импакт факторът, толкова по-вероятно е статията да е преминала през строг рецензионен процес. Рецензия: Дали материалът е peer-reviewed (рецензиран от други учени)? 3. Оценявай методологията Прозрачност: Описани ли са ясно методите и използваните данни? Представителност: Дали изследването обхваща достатъчно голяма и разнообразна извадка? Повторяемост: Ако други учени повторят изследването, ще получат ли същите резултати? 4. Разпознавай пристрастия и сензации Пристрастност на финансирането: Кой е финансирал изследването? Частни корпорации или независими организации? Сензационен език: Избягвай източници, които използват драматични твърдения без доказателства. 5. Проверявай консенсуса Общоприети теории: Каква е позицията на научната общност? Единични изследвания трябва да се разглеждат с предпазливост. Прегледни статии: Търси метаанализи и систематични прегледи, които обобщават резултатите от множество изследвания. 6. Използвай надеждни платформи за проверка Google Scholar: Търси научни публикации. PubMed: Медицински и биологични изследвания. Cochrane Library: Надеждни метаанализи и прегледи. DOAJ (Directory of Open Access Journals): Отворен достъп до проверени научни журнали. 7. Внимавай със "свръхдоказателства" Ако нещо изглежда "твърде хубаво, за да е вярно" (напр. лек за всички болести), вероятно е невярно. Науката рядко предлага абсолютни отговори. ChatGPT Импакт фактор (Impact Factor, IF) е мярка за значимостта на научно списание. Той показва средния брой цитирания на статии, публикувани в списанието за определен период, обикновено две или три години. Тази мярка се използва, за да се оцени влиянието на списанието в дадена научна област. Как се изчислява? Формулата за изчисляване на импакт фактора е: IF=Брой цитирания на статии, публикувани през предходните две годиниБрой статии, публикувани през същия период\text{IF} = \frac{\text{Брой цитирания на статии, публикувани през предходните две години}}{\text{Брой статии, публикувани през същия период}}IF=Брой статии, публикувани през същия периодБрой цитирания на статии, публикувани през предходните две години Пример: Ако списание има: 100 статии, публикувани през 2022 и 2023 г. Тези статии са цитирани общо 500 пъти през 2024 г., тогава импакт факторът за 2024 г. е: IF=500100=5\text{IF} = \frac{500}{100} = 5IF=100500=5 Защо е важен? Оценка на значимостта: Списания с висок импакт фактор се считат за по-престижни, тъй като техните статии се цитират по-често. Избор на публикации: Авторите предпочитат да публикуват в списания с висок IF, за да увеличат видимостта и влиянието на своите изследвания. Научен авторитет: Често се използва за оценка на качеството на работата на изследователи и институции. Ограничения на импакт фактора Пристрастие към теми: Някои области (например медицина) имат повече цитирания, докато други (като математика) традиционно са с по-ниски IF. Неравенство между дисциплините: IF не отразява напълно качеството на статията или нейния принос, тъй като е съсредоточен върху средните стойности. Злоупотреби: Списанията понякога прилагат стратегии за изкуствено увеличаване на IF, като насърчават авторите да цитират други статии от същото списание. Как да провериш импакт фактора на списание? Импакт факторът на списанията се публикува в бази данни като: Journal Citation Reports (JCR): Част от платформата Web of Science. Scopus: Алтернативна база данни, която предоставя сходни метрики (например CiteScore). ChatGPT може да помогне за проверка IF на конкретно списание!

Доволен съм, че поставих важен въпрос. Това, че отговорите са на друго ниво се отнася до способностите на форума. Очертава се мнение, че щом Русия взима литиевите находища на Украйна, нека САЩ вземат минералите на Гренландия. При това Дания е скучаеща и няма страст. Уви, изказаният отказ на Гренландия и Дания към Тръмп са слаб отговор без категорична подкрепа на ЕС. Имаме 4 години да видим.

Ще използвам най- очевидния източник Уики.англ.

Значи, САЩ искат преразпределение. Щом мястото е заето, то чий го дирят хамериканците? Очевидно има хубави хапки, които Дания/ЕС не могат да опазят, нито смелят.

От по- горните мнения става ясно, че Европа няма нито ресурс, нито воля за воюване с този, който държи чадъра. Предполагам, че ще се насочи към "съвместно" ползване на минералните богатства на острова- континент. Пиша "съвместно" в кавички, защото имаме опит от "съвместните" бази на НАТО у нас, а и от участието ни в коалицията в Ирак, след която и като възмездяване ни бе обещана "възможност" България да печели в Ирак. Спечелихме от коалицията само ковчезите от база "Индия" в Кербала (как 21 г. изтекоха и всичко забравихме). Допускам, че и в "съвместната" експлоатация на Гренландия ще спечели само САЩ, защото ако Европа имаше ресурс, щеше вече да го е реализирала. Подмамени от сиренцето, суверенният народ на Гренландия ще се отлъчи от Дания и Европа, а "суверенна" Европа ще мълчи. Гренландия НЯМА да бъде на Дания и ЕС. Прочее, тя и сега не е в ЕС.

При Фолклендската криза, Тачър, за да реши дали да се води война с Аржентина за Фолклендските остроив попитала какво има на тия острови. Отговорили й, че има само пингвини. Тя отговорила "Обаче наши пингвини" и изпратила британски флот. Ще воюва ли Дания и ЕС за най- големия остров в света? Нека имаме предвид и испанския крал, който не разреши автономната област Каталуния да се отцепи от Испания.

Чукай и ще ти се отвори, казват измамниците и журналистите в преследването на жертвите си. Искам да кажа, че изцепките на нобелистите са породени и от журналистическата настойчивост да хванат нещо нестандартно. Един журналист с материал за откритие на нобелист в неговата си област е банален. Обаче пишещият за неортодоксални възгледи на нобелист в нещо си се печати без забележки. А това, че сме суетни, стига да има трибуна, е широко известно. Стефан Цанев става историк, аз естет, Акунин... и той там нещо.

Така е. Ограничен съм и не мога да приема болестното фокусиране върху Путин. Изглежда малко като "Всички на помощ елате, кака мома да излезе". Впрягате всички сили- коне, волове и катъри, за демонизацията му. Ще ви оставя, без мен да си спамите в темата, защото сте привилегировани. Ако ме прочете някой глобален модератор ... Можете да разстелете пясъка на забравата по дъното и изкопаната дупка.

Благодаря, че откривайки проблемите ми, ми спестяваш разходи за психоаналитик. Надявам се и за в бъдеще да разравяш комплексите ми и ми носиш вътрешен мир. Подходих рационално към Акунин и вникнах в неговата същност и постижения. Не е откритие, че той е писател и като такъв е широко признат. Като политик няма конструктивни идеи и радетели, обединени в партия, т.е. не е нещо значимо. Обаче негови мнения биват използвани заради казания негов същностен авторитет. Помислих си да не би да е някаква личност, която може да е гениална в две насоки като мера Кличко. Допускам. Пожеланието ми е в братска Франция, Акунин да стане кмет на Лион и дори да има партия за да прояви заложбите си. Но и да остане писател с чудесни доходи е добре. Щом му е приятно да го ласкаят и употребяват, нека го прави. ПП. Представих си измислювача на убийства и престъпления Реймънд Чандлър като съвест на епохата и ми стана смешно. Защо сред потопа от световни криминални автори само Акунин е важен? Да не би защото е против Путин?

Пардон! От коя раса е всъщност?

Борис Акунин е с чергарска кръв. Родина няма и не му пречи да печели и ругае когото си иска. От 2014 г. живее във Франция, Великобритания и Испания, където има недвижимости. Определено не бяга от война или нещо свързано с нея. Просто където му е добре, там му е родината. Какъв да е тогава? Грузинец? Руснак? Японец? Французин? Англичанин? И чии интереси изразява? Грузински? Руски? Японски? Френски? Английски? Биков е със същата чергарска кръв.: Осенью 2021 года Дмитрий Быков уехал из России в США. 29 июля 2022 года Министерство юстиции России внесло Быкова в реестр СМИ — «иностранных агентов». Съвсем искрено им пожелавам читатели и последователи, обаче като емигранти предполагам ще са също толкова равнодушни и критични към новата си родина, че едва ли ще добият същата известност като в Русия. Може би ще ги популяризират медиите Свобода и VOA или подобни, където ще можгат да добавят свои възгледи към интервюта.

Ами да потърсим руския закон

Художествената литература носи две наслади- да научиш нещо и да се развличаш. Реализмът носи научаването, а фантазията и невероятното са за развлечение. В различни периоди надвива едно или друго. Сега, според мен, публиката предпочита да бъде развличана. Белег за това е рекламният лозунг "Сексът продава всичко". Не познанието.