Втори след княза

Ето какво препоръчва ИИ за реализацията на музикалното изкуство. Вижда се, че естетиката има място толкова, колкото да съответства на вкусовете на потребителя Така че творецът има право да се изразява както си иска, но ако иска публика, а той не може без нея, трябва да гледа като делови човек. Тук под публика не разбирам само пълни стадиони, а дори русото момиче от класа или двамата приятели- начинаещи китаристи. Съмишленици- професионалисти в един стил е направо интелектуален кръг, който може да произведе революция. Могучая кучка или поне Битълс.

Музиката е почти изцяло предназначена за продажба или поне за публика. Само изпълнителят може да си позволи от време на време за свири за собствено удоволствие или поне да удовлетвори своя потребност. Композиторът, дори да композира нещо за чекмеджето, то е защото публиката не би го приела, т.е. в един ден разчита да го представи пред някого. Прочее това е при всяко изкуство. Ако някой декоратор декорира само своето жилище, той ще изпълни скоро дома си с това свое хоби и ако продължава да поражда идеи, осъществени като скици, той разчита да ги представи някому, пък било и на приятели безплатно. Тази тясна връзка с публиката я прави силно зависима от вкусовете й, а и от възможностите. "Който плаща, той поръчва музиката". Свободата на автора е доста ограничена, но зависи от времената и неговата мощ. Добил име, (вярна публика), музикантът може да си позволи малки или големи нарушения на границите и усвояване на нови територии. Но така е при всеки производител на стоки. Изобщо законите за стоките са същите за материални и интелектуални продукти. Това е първо и основно правило в изкуството- съобразяване с вкусовете на публиката. Музикална компания Пайнер е интересен пример. Започва от копиране и разпространяване на касети, а впоследствие добива студио, телевизионен канал, турнета, свои композитори и изпълнители. Те са насочени към конкретна публика и се съобразяват с нея.

Разбирам. Комунизъм е национализиране на бизнеса на Черепа, а той е специалистът по борба с комунизма. Хм.

Нещо съм проспал. Разбрахме, че апартаментите вече не са държавни , а частни . Допускам така е и за земята, банките и индустрията. Да не би да има комунизъм при равното разпределение на доходите? Не разбирам- КОЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА Е КОМУНИСТИЧЕСКО? Кажи сега или замълчи завинаги! (шегичка, препратка към популярни думи) Умрем да разберем какво е това неосъществено нещо- идеал комунизмът.

В еволюцията на музиката, с появата на речта се появява и мелодиката, интонацията. Звукът на речта е интониран, модулиран и не случайно се отбелязва говора от Банско - много характерен с мелодичността си. Щеше ми се "ин-тон-ация" да означава процес на влагане на тон, но интонация означава от латински "настройвам". Така първата музикалност се появява в говоренето, а инструментално, в акомпанимента на думите, който подражава на езиковата модулация, интонация или прозодия. Появява се Орфей, който е създал химни и акомпанимент към тях. Не можем да забравим и Тъпана на войната- появяват се мощните звуци на тъпани и тръби за разгласяване командирските заповеди. Песните, обръщение към бога, разкази за живота или развлекателни са за дълго музиката за човека. Остава и музика- ритъм: танцова или по- скоро песенна когато се умори или го няма певецът и войнска. И до сега призивът за храна е съпроводен в ума с песента "ЧОрба-каша, чОрба каша, боб, фасул". Така се е появила инструменталната музика- мелодията, песента я има, певецът го няма. По- нататък, някъде през Западноевропейското Възраждане инструменталната музика, освен да запълва времето между псалмите докато стане самостоятелна. Стигаме до Програмната музика, при която нещата от живота се предават чрез музиката с минимални езикови пояснения. Фантастична симфония на Берлиоз е нещо величествено. Тази кратка историческа разходка ми бе нужна за да свържа историческото развитие с темата, което, надявам се ще направя тепърва.

Я кажи, вие, истинските, кои сте? Кой е Вашият човек? Коя е Правата вяра? ... или още не са ви пратили депеша? Хайде да гледаме реалностите. ПП не са комунисти, това е ясно за зрящите, а реформите им не са истински, а частични и временно изгодни промени.

Имам предвид, не зная как е при автора на темата, съображенията, че чрез лъжа можеш да избегнеш наказание или да получиш предимство. Примерно да се държиш преднамерено като богат е предимство в сделките, а да отречеш, когато си извършил престъпление е животоспасяващо. Когато това се превърне във всеобщо поведение социумът се изпълва с недоверие и връзките се късат- отсъства доверие.

Това за "еволюционно предимство" в заглавието ме кара да мисля, че първоначалната идея е била, че лъжата, която е такова предимство води до съвременната криза. То не е съвременна, защото още Моисей е имал такива проблеми, та е заложил в скрижалите "Не лъжесвидетелствай". Някаква криза на взаимното доверие и разбад на социални връзки от време на време. Това ли си имал предвид? Ако не- за какво еволюзионно предимство водещо до криза става дума?

По повод Социалистическия реализъм, някак си му се приписват общокултурни изображения, които не са ограничени от идейни възгледи. Примерно изображенията на зрели ниви- радост на стопанина. Горното е от културата на САЩ. Радват се фермерите както и българските ТеКеЗеСари. Долното е образ на вожда според френската култура. Следва един световно известен колаж. Работници щастливо строят небостъргач и капиталистическо бъдеще. С тези малко на брой изображения искам да кажа, че социалистическият реализъм прави неща, каквито се правят в това време по света. Има нещо, което е желано, но недостъпно- идеята за комунистическо бъдеще. Не зная това как се изобразява. Впечатлението ми от пиесата "Прокурорът" е, че социалистическия реализъм изобразява общочовешките теми при строителството на социализма и съответно акцентира върху главния герой- строителят на социализма.

Мисля да мина на картинки

Предполагам и това, което е присъщо на музиката открай време и до сега- подражанието на природата се е появило когато човек е придобил инструмент за това. Съдейки по развитието на говорния апарат на детето, това възпроизвеждането на звуци е преди усвояването на думите. След това флейти и ударни са можели да подпомагат за същото, обаче умението да се подсвирква с уста, пак от детските умения, мисля, че се е породило по- късно. Мястото на природното звукоподражание в музиката е открито, но не е много почитано. Обаче ако погледнем на филмовото озвучаване като на изкуство, най- близко до музиката, то е много, много употребявано. Прибавяните към записа на тупаници, пъшкания, строшавания, смехове и пр. е едно приложно звуково изкуство, обогатяващо художественото представяне на света.

Сещам се за три подхода, когато източник допусне лъжа. Това сещане дойде по повод лъжата, че при социализма собствеността върху всички апартаменти била само държавна. Първият подход е да допуснем, че една лъжа означава недостоверност и източникът трябва да е винаги проверяван, т.е. освен лъжа/истина въвеждаме и за зона за проверка. Вторият е, че една лъжа- винаги лъжа и приемаме източника за винаги недостоверен. Третият е Християнския подход- да прощаваме не до 7, до 70 по 7". Преди Христос, става ясно от въпроса преди тези му думи, че евреите са прощавали до 7 пъти, след което вероятно са се отдръпвали и наказвали. Петият подход най- много ми харесва- "В спора се ражда истината". Ето, това, което ми даде повод за размисли беше оспорено от друг участник. Когато е свободна дискусията, може да се оспорва и проверява всяко мнение. Само един етичен въпрос ми идва на ум, но той не е толкова важен. Ако някой пусне невярна информация, но после се извини, преди да са го изявили, той безспорно е сгрешил, а не излъгал. Ако се извини след като са го хванали в лъжа, остава неясно- да му се прости ли или да се сметне, че извинението е фалшиво? Това си е проблем на "изкуството да разграничаваш истината".

Ей, хора, пишем за Гренландия, а не за Украйна! Е, ако смятате, че в сделката за Гренландия ще участва Русия и поради това изследвате как действа при други обстоятелства, бива. После да изследвате ЕС, САЩ, Гренландия, но вие само буксувате- Русия, та Русия. Опитах да вдигна колата на сухо, вие пак цоп- в коловоза. Русия, та Русия. Няма повече да викам. Пишете си. Аз писах, че ЕС е слаб да запази Гренландия и на никой не му пука за нея не само във форума, но и в ЕС. Русия та Русия. Бр-р-р, бър-бър.

Благодаря за отговора. Наистина и това, което аз смятам са само случаи, а не обобщения, но пък те определят индивидуални насоки и движения. Това, че предпочитам сигурността не е необичайно. Дето се вика, заради това човек си прави къща- да му е сигурно убежището. По въпроса с личния успех, завиждам ти, защото ограниченията на моя личен успех винаги са били вътрешни, а не външни. Нито социализмът, нито капитализмът ми пречат да скоча 200 см. Аз си не мога. На практика социализмът не пречеше. От познатите, които скачаха по мтингите, един си живее в апартамента от соц-а, а вилата от кап-а беше превърнал в склад, до де му я поискат децата. Кола имаше и преди, и сега. Марката е друга, но функцията е същата. Други от скачащите ми познати са на Запад, но пак на държавна работа. Не им е понасяло частното, ама де да знаят. Така че да се живее по- добре не е изключено в соца. Става дума за непартийци, работници. Спомням си смешен епизод от биографията ми на работник: `Дигат ме запас, а командирът на батальона ходи по палатките и гони войската. Казвам му: "Нека си говорим като хора, които взимат по 300 лв. заплата. (имаше и такива месеци, изнасяхме за СССР) Като батальонен- гони си ротните, те взводните. Какво се занимаваш със запаса, дето има хора с по- големи заплати от тебе?" Така че това, за страха и заплахите, нямам негативен опит. Мисля, че е било оправдание. Да не би Галилей- приятелят на папата да не е бил под натиск от хуманното християнство? Във всяко време и навсякъде го има. Не бих казал за АЕЦ-а и Старозагорското ДЗУ, па и Правец, че са били слабо развита технология. Напротив- Днес се гордеем с постелки за автомобили. Габрово, от български Манчестер, сега не произвежда нищо. и т.н. ....... Връщам се на темата за "преследването" на Висоцки. Той `що не е забегнал при Марина Влади? Един щрих от българин, учил в СССР по онова време: "Впрочем и по съветско Висоцки пълнеше стадиони и зали, в На Таганка билети за месеци напред купуваш, режисьори му се кланяха да се снима в техни филми " Коментар 3 в https://theeconomist.blog.bg/politika/2025/01/17/taka-rabotim-nie.1936496

Вероятно е трудно, но мнозина го искаха, не зная защо. Моля да споделиш като човек, излизал в истинския живот кое не ти хареса в социализма, кое в странство беше по- хубаво? Не питам защо се върна, предполагам, че си събрал средства с които тук ти е добре и по- евтино. Всички върнали се, които познавам са така. И когато при социализма ходеха в Либия и Коми, и сега.

Интересен факт от времето на социализма. Висоцки, женен за французойка, Карел Гот, Емил Димитров не напускат родните социалистически страни. По това време и Мими Иванова можеше да отиде в Полша, а Лили Иванова, разказват, пътувала често до Париж, естествено паравион, за козметични процедури. Тя също не напуска социалистическата родина. Те знаят, че реализацията е трудна и иска специфична публика, заради това стоят сред своята. За разлика от тях, Кеми Тодороу и Милена се върнаха в окаяно артистично и телесно състояние. Близнаците Аргирови- нищо. Върнаха се при своята публика. Някакви фантазии ги гонят далеч от родното. Невярно оценяване на реалността.

МУЗИКАЛНАТА ЕСТЕТИКА Няколко примера от ChatGPT за връзката между ритъма и настроението в музиката. : 1. Бавен и равномерен ритъм – Спокойствие и замисленост Пример: Адажио в класическата музика, като в "Adagio for Strings" на Самюъл Барбър. Бавният ритъм създава усещане за дълбочина, тъга или съзерцание, често използван в моменти на драматичен емоционален заряд. 2. Бърз и пулсиращ ритъм – Енергия и вълнение Пример: "Flight of the Bumblebee" на Римски-Корсаков. Бързите, неравномерни пулсации провокират усещане за движение, напрежение и динамика, което може да създаде впечатление за хаос или интензивност. 3. Танцувален ритъм – Радост и игривост Пример: Ча-ча-ча или валс, като валса в "Синя Дунав" на Йохан Щраус. Ритмите, които следват ясни танцувални модели, предизвикват усещане за удоволствие, лекота и социална свързаност. 4. Сложен ритъм – Тревожност и нестабилност Пример: "The Rite of Spring" на Игор Стравински. Полиритмичните и асиметрични ритми, често срещани в авангардната музика, могат да предизвикат тревожност или да създадат усещане за експерименталност и напрежение. 5. Маршов ритъм – Решителност и мощ Пример: "Маршът на Радецки" на Йохан Щраус (баща). Маршовият ритъм, със своите строго организирани и повтарящи се акценти, вдъхновява чувство за ред, дисциплина и героичност. 6. Люшкащ се ритъм – Релаксация и меланхолия Пример: Боса нова, като "The Girl from Ipanema" на Антонио Карлос Жобим. Лекият, плавен ритъм създава усещане за безгрижие, романтика или дори носталгия. 7. Стабилен ритъм с акценти – Тържественост и сила Пример: Хоровете в оперите на Верди, като "Va, pensiero". Ясният и отчетлив ритъм внушава чувство на величие и духовно извисяване. Тези примери демонстрират как ритъмът създава основата за емоционалната реакция на слушателя и определя цялостното настроение на музикалното произведение.

Смятам, че прекият контакт Тръмп- Путин ще има достатъчно други въпроси за разискване, но да- и Гренландия, но едва ли като разменна монета за сваляне на санкциите. Съгласен съм, че всички изчакват, но мисля, че се придава по- голямо значение от реалното. Със сигурност МИД работи по други въпроси, ето- стратегическото партньорство с Иран, преди с Китай.

МУЗИКАЛНА ЕСТЕТИКА Във филма на БиБиСи "Бозайниците", великолепният Дейвид Атънбъро ни представя един епизод от това, как шимпанзе призовава за война мъжкарите, като удря с клон по дънера на дърво. Има си фраза- "Тъпана на войната", който съхранява значението на този ритъм- призив. Смятам, че това е началото на музикалното изразяване- РИТЪМЪТ. Този прост език е изразявал психическо състояние, което се е предавало и заразявало. Камбанният тревожен звън е друг ритмичен сигнал, който е призовавал за нещо тревожно. Ритъмът на камбаната за служба е друг, а за радостно събитие трети. Има изследвания за връзката на музикалния ритъм със сърдечния и възможността за предаване и привнасяне на емоции у слушателя. В този смисъл ритъмът е основното "езиково" средство на музиката. Мажорният и минорен лад са допълнително средство за въздействие, но те са свързани с тоновете, които възприемам като украшение на ритъма. Тези тонални изразни средства са по- скоро декорация, но могат да имат както познавателна, така и удоволствена роля в музицирането. Могат да подражават на природата (Полетът на бръмбара) или на изобразяваното в програмните съчинения (Годишни времена) или да са просто приятни, за наслада.

Възползвам се от съществуващата тема за да обърна внимание върху интересните видеозаписи на БНТ, които сега Драго Чая ни представя на известни по онова време чужди изпълнители. Може да се каже, че музикалният елит на света е бил достъпен според финансите на държавата до българския гражданин. Изобщо, табуто за обсъждане на положителното в българския социализъм предизвиква у мен Паисиевото "Поради что се срамиш" да имаш в миналото си българският социализъм? Спорт? Икономика? Култура?

Не са.

Чак пък "всяко"! Няма ли нещо сигурно? Декарт поне е решил, че щом мисли, значи съществува.

Свикваме с новото "нормално". Има филм с Деми Мур "Неприлично предложение". Сценаристът замазва нещата, но такива предложения унижават страшно много почтените. На наглеците не им пука да приложат измама или изнудване. И какъв е твоят отговор на въпроса на темата: Да бъде ли Гренландия на Дания и ЕС?

Разбирам, че нямате опорки за Гренландия и заради това се позовавате на тези за Русия. Няма лошо. Жалко е че всяка тема тръгва все в един коловоз, но давайте, интересно е.

Ама ако погледнеш темите на mnogoznaiko, ще видиш, че там, където аз се цамбурна, там става дискусия.