gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10302 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
42
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Точно това в същност не е доказано с експеримент и затова не съм сигурен какво точно ще стане. Има две възможности: Ако ти си прав, значи светлината не се увлича от тръбичката и лъчът ще напусне оста, както ти казваш. Но има и вариант, според който светлината в същност се увлича от тръбичката. При това положение светлината ще има въртеливо движение заедно с тръбичката и ще достигне до другия край. Последното звучи налуднчаво, но експериментите със светлината дават противоречиви резултати: от една страна има опити, които показват увличане не светлината от материя ... но има и опити, които отхвърлят подобно увличане. Затова аз не съм много сигурен какво точно ще стане.
-
Наистина много далеч ... но това, което правят с модифицирането на ДНК-то според мен е много страшно и опасно. Дефакто много по-страшно и по-опасно отколкото изкуствения интелект (ИИ), с който ни надуват главите напоследък. Хората са еднакво далеч от "истинско" създаване на живот и "искински" ИИ. Но както се вижда, технологията за биологично програмиране чрез модифициране на ДНК вече реалност и се експериментира с нея. За какво ти ИИ ако можеш да прогамираш хора както си поискаш ??
-
В случая (май) си прав.
-
Сега като се замисля ти повдигаш много интересен въпрос. Не знам дали лъчът ще осцилира, но е много интересно дали той ще достигне от единия край на тръбичката до другия в стационарната система. Моето разбиране за тръбичката е, че тя е прикрепена към въшната страна на вала и е успоредна на оста на вала. Така тя се простира от единият му край до другия и се върти заедно се него. Да кажем, че импулс светлина се излъчи в момент t0 в левия край на тръбичката. Докато импулсът стигне до десния край на тръбичката, тя ще се е завъртяла заедно с вала. Така импулсът би могъл да достигне до десния край само ако във всеки едни момент той се движи по оста на тръбичката. Това изисква, обаче, импулсът да следва въртенето на вала. Тоест, той също да има въртеливо движение. Аз в същност не знам какъв е правилният отговор на тази задача.
-
Тръбичката ще се усуче и въпреки това лъчът магически ще стигне от единия край до другия. А релативистите ще ти обяснят, че това е най-нормално. Ето още два от моите парадокси. От всичките, тези са може би най-фрапантните. Реакцията на релативистите е предвидима.
-
Казусът се решава като условиенто му се обяви за невалидно. Класика в жанра.
-
Същото беше и с моите баби и дядовци. Цял живот работиш и накрая тази пенсия.
-
Хихи, правя си майтап със Станиславчо и неговите сложни разсъждения за живота, вселената и всичко останало. Ако той наистина разбира от физика, моят въпрос/майтап не би трябвало да го затрудни. Ето същият казус, този пък с конкретен обект: Твърди се, че Плановата дължина е радиусът на най-малките възможни черни дупки, според ОТО. Ако наблюдател се движи с почти светлинна скорост спрямо такава черна дупка, нейният радиус би трябвало да се скъси. Значи ще имаме пример на скъсена Планкова дължина. При това скъсяването може да е почти безкрайно. Следователно, Планковата дължина въобще не е най-малката възможна дължина. Не е ли така.
-
В класическата физика Доплеровият ефект се дължи на комбинацията от движението на източника и на приемника спрямо средата за разпространение на вълните. А според твоя постинг излиза, че доплеровият ефект се дължи единствено на движението на източника. Това не е вярно.
-
Явно и ти като Станиславчо не си забелязал хилещото се човече в постинга ми. ( = хилещо се човече; използва по форумите да сигнализира майтап)
-
Релативистите ще кажат, че дължината клони към нула, без никога да стане нула.
-
Ако наблюдателят винаги е в покой, значи източникът винаги е в движение. Само че нали всеки е в покой в собстената си система, включително източника. Така излиза, че източникът хем винаги е в покой, хем винаги е в движение.
-
Пак де те попитам: след като бяхме толкова добре при соца, защо хората не гласуват да го върнат? Хората не искат ли да живеят по-добре?
-
Давай, Станиславчо. Физиката чака твоя отговор.
-
Кажи сега, Станиславчо: Планковите дължини скъсяват ли се при движение? Нали се сещаш, че Планковата дължина не може да е най-малката дължина, ако при движение тя се скъсява. Би трябвало скъсена Планкова дължина да е най-малката дължина ... само дето в книжките не пише нищо за скъсена Планкова дължина. Освен това скъсяването може да е до нула ... при което за минимална дължина въобще не може да се говори; минималната дължина е просто нула. Значи последно Планковите дължини скъсяват ли се или не.
-
И кой са тези, които отнеха препитаниете на хората?
-
СТО не ни ли учи, че законите на физиката са еднакви във всички системи?
-
Донякъде си прав. Социалното равенство беше един от малкото позитиви на соца. Но си отговори на въпроса: след като в соца беше токова хубав и като имахме такава славна индустрия, защо никой не гласува да си върне соца? Лоши западни рептили ли пречат на българите да си върнат любимия и прехвален соц ... или може би ние като народ не го искаме вече. Как ще обясниш това противеречие: толкова хубав и прекрасен соц ... пък никой не го иска обратно.
-
Това е когато описваш движението им. Но по законите на Кеплер планетите обикалят слънцето. Съответно модел, в който планетите обикалят земята, ще противоречи на законите на Кеплер. Я кажи сега, можем ли да броим за верен модел, който противоречи на законите на Кеплер? Законите на физиката не определят ли кое е вярно и кое не?
-
Значи планетите обикалят слънцето, но въобще не е грешно да направим модел, в който те обикалят земята. И професорът по физика ще ни пише шестици, естествено, защо няма грешни модели.
-
А аз пък като чуя някой да ми обяснява как лошият Запад е съсипал чудната ни икономика отпреди 10-ти ноеври, ми става ясно, че говоря с индоктриниран наивник. Хайде лека нощ.
-
Именно затова казваме, че с езика на математиката можем грешно да опишем действителността. СТО е добър пример за това, както и Птоломеевите епицикли: самият език не е грешен (какво да му е грешно на езика), но описаната с този език действителност не принадлежи на нашата реалност.
