
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10121 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Кипенчо, ще ти дам пример от вчера. Следното изречение от вчерашния ти постинг говори за непознаване не само на СТО, но и на основни положения в базовата физика: И основната Логическа грешка 3: При "Всяко движение се описва с двойка системи" го обединяваш с твърдението "ролите на стационарен и подвижен се избират чрез жребий" напълно неоснователно. Няма причинно-следствена връзка между двете твърдения. Както би трябвало да знаеш, движението е относително. Да се каже "аз се движа" е безсмислено ако не зададеш спрямо какво се движиш. Съответно ако приемем, че ти си наблюдател и че дървото, спрямо което ти се движиш, също е наблюдател, то вашето относително движение се описва с двойка отправни системи: твоята и тази на другото дърво. Както също би трябвало да знаеш, физиката смята инерциалното движение за неотличимо от покоя. Съответно когато описваме относителното движение между теб и другото дърво, ние определяме със жребий кой от вас двамата е стационарен и кой е подвижен. Това е едно от проявленията на еквивалентността на инерциалните отправни системи. Значи като цяло: 1) инерциално движение се описва с двойка отправни системи 2) коя от тези две системи се брои за стационарна се определя чрез жребий А ти твърдиш, че е неоснователно да правим връзка между 1) и 2). Толкова си зле, горкият. За твое сведение, СТО се отнася само за инерциално движение. Така че когато говорим за движение в контекста на СТО, то по подразбиране става дума за инерциално движение.
-
Ти не критикуваш, а обиждаш ... докато демонстрираш смайваща некомпетентност оносно СТО. Пък после мрънкаш, че на твоите обиди се отговаря с обиди.
-
Кипен ли си, Кретен ли си?
-
Точно така. Ами има парадокс, защото как определяме кой часовник е стационарен и кой подвижен? В случая самият Айнщайн ни обяснява как повдвижният часовник е този, който се забавя ... без да се усеща, че "подвижен" и "стационарен" се определят чрез жребий. Това само показва колко сбъркана е СТО. Самият автор не си дава сметка какви ги приказва.
-
Аз цитрирам Айнщайн, колега. Не карам по усмотрение (както ти явно го караш ). Самият Айнщайн твърди ... черно на бяло ... че пътуващите часовници се забаявят. Ето цитат от СТО, в който Айнщайн казва именно това: Ако единият от два синхронизирани часовника в точка A бъде преместен по затворена крива с постоянна скорост докато се върне пак в точка A, като пътуването продължи t секунди, тогава по часовника, останал в покой, пътуващият часовник ще е изостанал с tv^2/2c^2 секунди. Ето го цитатът в оригиналния английски превод на реферата на Айнщайн.
-
Кипенчо, парадоксът на близнаците е принципен. В СТО има фундаментална еквивалетност (и симетричност) на отправните системи. За двойка наблюдатели принципно не може да се каже кой е стационарен и кой подвижен. Затова всяко движение се описва с двойка системи, а ролите на стационарен и подвижен се избират чрез жребий. При това положение автоматично се получава следния парадокс: след като часовниците на подвижен наблюдател се забавят ... и след като ролята на "подвижен" се избира чрез жребий ... тогава излиза, че забавянето на часовниците се определя чрез жребий. Значи въпросът "на кой му се забавят часовниците" няма еднозначен отговор ако зачитаме еквивалентността на отправните системи. По тази причина всички "решения" на парадоска са измислени, защото те на практика не зачитат еквивалентността на отправните системи. Всички те измислят някакво условие, с което да нарушат еквивалентността, и тогава дават отговор. Значи като нарушим фундаментална еквивалетност (и симетричност) на отправните системи, едва тогава можем да отговорим на въпроса "на кой му се забавят часовниците". Това е същината на парадокса, батка. Като се пънеш да учавставаш в тези теми, първо разбери за какво говорим ... и чак тогава се изказвай (неподготвен).
-
Изглежда, че древните цивилизации са свързани не само помежду си, но и със сегашната цивилизация. Древногръцка статуя на жена, използваща "лаптоп": https://nauka.offnews.bg/chovekat/drevnogratcka-statuia-na-zhena-izpolzvashta-laptop-predizvikva-teo-199155.html
- 5 мнения
-
- 2
-
-
И след като са по избор, единият близнак си мисли, че на другия му се забавят часовниците, докато другия си мисли същото за първия. Значи на кой му се забавят часовниците. Това е директното следствие от свободния избор на отправни системи.
-
Добре де, защо си я цитирал тази статия? Какво трябва да разберем и научим от нея?
-
Драги ми Мехурко (пълен с въздух), за какво си я цитирал тази статия. По всичко личи, че ти не разбираш какво пише в нея.
-
Това са глупости. Няма такова нещо като "неедновременно забавяне на часовниците". Ако два наблюдателя се движат интерциално един спрямо друг, във всяка от една от техните две отправни системи "другият" наблюдател се движи постоянно. Тоест, няма момент от време, когато "другият" не се движи. А щом това е така, значи няма момент от време, в който часовниците на "другия" не се забавят. Следователно, във всеки един момент от вереме ... както и да го броиш ... и в двете системи има забавяне на часовниците на "другия". Това е възможно само ако забявянето е едновременно и в двете системи. Иначе излиза, че има момент от време, в който часовниците на "другия" не се забавят. По условие, обаче, такъв момент няма ... след като всеки от двата наблюдателя се движи инерциално в системата на другия наблюдател.
-
Това само ти показва какви обърквания има покрай СТО. Всеки си я разбира както си поиска.
-
Да де, но обратното също важи: след като за домоседа са минали осем години, той вижда часоввника на пътуващия близнак такъв, какъвто е бил преди шест години. Тогава на кой му се забавят часовниците, след като всеки вижда часовниците на другия със засъснение? Принципно, каквото кажеш за единия близнак, можеш да го кажеш и за другия ... и така излиза, че не се знае на кой от двамата му се забавят часовниците. Съответно парадокса няма решение. Всички "решения" на парадокса са еднакви: те въвеждат някакво допълнително условие, което важи само за единия близнак. Например, само единият близнак е изпитал ускорение ... съответно само той се смята за подвижен. Или пък като в твоя случай: само единият близнак вижда часовника на другия отпреди 6г, докато друигия не. Така пак само на единия му се забавят часовниците, а на другия не. Това, обаче, са просто трикове. Без допълнително условие, което да направи ситуацията различна за двамата, няма как да определим на кой му се забават часовниците. Проблемът с това допълнително условие е, че щом винаги може да се намери такова, то ние винаги можем да кажем кой се движи и кой не. В този случай СТО принципно става излишна, защото ако знаем кой се движи и кой не, значи движението е абсолютно (като ускорението) и тогава класическата физика е вярна, а СТО грешна. Няма две добри: хем не знаем кой се движи и кой не ... хем знаем, на кой му се забавят часовниците.
-
Мунчо, още не си отговорил на простия въпрос: ако според физиката не можем да кажем кой от двойка взаимоподвижни наблюадели е подвижният, как определяме на кой му се забавят часовниците? Затрудняваш ли се, майна?
-
Драги ми Смехурко, как приемаш нещо за съществуващо ... след като никой не го е виждал и не го е мерил. По твоята логика Бог съшествува и така всички в живота става по неговата воля.
-
Аз те карам да познаеш на кой му се забавят часовниците ... след като по условие физиката приема, че не се знае кой се движи и кой е стационарен. Ако според физиката можеше да кажем кой от двама наблюдатели се движи и кой е в покой, тогава няма никакъв проблем да кажем, че на подвижния му се забавят часовниците. Знаем кой е той и знаем, че на него му забавят часовниците (а на другия не). Но след като по условие не знаем кой е подвижният, как определяме на кой му се забавят часовниците? Това е дилемата: след като не знаем кой подвижен, не знаем и на кой му се забавят часовниците. Апропо, ако можехме да определим кой е подвижен и кой е покоящ, тогава класическата физика излиза правилната, а СТО става излишна.
-
А ако и двамата са изпитали еднаква инерциална съпротива срещу ускорение?
-
А защо да не предположим, че баба ти е мъжка.
-
Кипенчо, ако двама наблюдатели - А и Б - са в движение един спрямо друг, кой от тях е стационарният и кой е подвижният? И на кой му се забавят часовниците?
-
Ако тези "скрити променливи" са толкова скрити, че никой не ги е виждал, откъде знаеш, че те въобще съществуват ... а не са нечия измислица?
-
Кипенчо, нещо си се оплел. Нека да те ориентирам: Във физиката се приема, че ти сам по себе си не можеш да определиш дали се движиш или не. Движението се определя спрямо репер ... само че реперът също не може да определи дали се движи или не; на него също му трябва репер. Така по неволя двамата си ставате репери един на друг: според теб ти си в покой, а реперът се движи, а според него е обратното: той е в покой, а ти се движиш. Отстрани погледнато се вижда, че "подвижен" и "стационарен" са само етикети. Просто роли, които се дават за удобство. Работата е там, че тези роли са едновременни: във всеки един момент ти си както в ролята на стационарен (от твоя гледна точка), така и в ролята на подвижен (спрямо репера). Същото важи и за репера: той е едновременно и стационарен, и подвижен. Според СТО часовниците се забавят за подвижни наблюдатели. Хубаво, но след като всеки наблюдател е едновременно и стационарен, и подвижен, тоагва на кой му се забавят часовниците? Това е принципният парадокс на близнаците. Кажи сега, ако всеки мисли, че на другия му се забавят часовниците, тогава на кой му се забавят часовниците?
-
Спекулират тези, които не се съобразяват с Копенхагенската интерпретация. На времето хората са се разбрали да не спекулират ... ама пусто има такива, които не могат да устоят на изкушението: тези, които не искат да приемат, че все още не разбираме добре света. Същото се отнася и за твоята етерна интерпретация. И ти си измислил начин да обясниш всичко. Остава само да докажеш, че етерът наистина съществува.
-
Ами спорно. От една страна ако искаме да опознаем непознатото, все пак трябва да тръгнем отнякъде. Така неизбежно се налага да правим някакви догатки и предположения; тоест, да спекулираме. От друга страна, обаче, спекулациите не са наука. Каква е научната стойност, например, на радиацията на Хокинг? Никога няма да може да отидем до някоя черна дупка и да измерим тази радиация. Нито пък ще можем да изчакаме трилиони години, за да видим как тази черна дупка ще се изпари. Значи радиацията на Хокинг си е една чиста спекулация, без никакъв шанс - дори теоретичен - тя да бъде потвердена. Ти казваш "няма лошо", нали е основана на научна основа. А според мен Хокин просто си е чесъл мозъка с тази теория (да не кажа нещо вулгарно).
-
Аз лично много харесвам Копенхагенската интерпретация. С нея физиците дефакто се съгляват да не спекулират за неща, които не познават и не разбират. Фактът е, че опити като този с двойния процеп и единичните електрони все още нямат обясняние. Очевидно се наблюдава двойствено поведение на частиците (вълна и частица), но в крайна сметка науката няма обяснение какво точно се случва и защо единични електрони, разделени във времето, "рисуват" интерференчна картина. В такива ситуации физиците имат два избора: да се съгласят да не спекулират какво точно се случва "зад завесата" - или пък да почнат да спекулират и да си измислят глупости. Шапка им свалям на квантовите физици, че са се договорили да не спекулират ... за разлика от космолозите, чиято наука е най-вече спекулации. То не са тъмни енергии, голям взрив, космическа инфлация и какво ли още не. Това е ако наука, значи гледачките по гарите трябва да ги броим за научни работници.