gmladenov

А така. Замисли се сега какво следва от това, което си написал: ако не знаем кой близнак се е ускорил, ние не можем да определим на кой от двамата му се забавят часовниците и времето. Или принципно, ако не знаем кой наблюдател се движи и кой е в покой, СТО е безсмилена: тя не може да ни каже на кой му се забавя врмето и на кой му скъсяват дължините. За целта трябва да знаем кой от двама наблюдатели се движи ... а според доктрината на релативизма ние по условие не го знаем това. Иначе казано, СТО работи само ако знаем кой се движи и кой е в покой ... което по условие е неизвестно.

Ее, ти пък сега. Двама близнаци се движат инерциално един спреямо друг: единият в червена ракета, а другият в синя. Хайде кажи сега на кой от двамата му се забавя времето?

Само да вметна: нали си даваш сметка, че сметките излизат защото се знае кой близнак е подвижният. А най-основното правило в релативизма е, че за двойка наблюдатели не може да се каже кой от тях се движи и кой в покой - и съответно всеки един от тях може да се приеме за подвижният.

Колега, отправните системи описания на действителността ли са ... или са майтапи (физиците се шегуват)? Ако не са майтапи, тогава се получава следното: система, в която едно тяло не е скъсено, е описание на реалността ... както и система, в която тялото е скъсено. Значи и двете системи са описания на реалността. По този критетий скъсяването на дължините е реално явление. Иначе излиза, че отправните системи не са описания на реалността, а някакви нереалности.

Да, колега. И според тази теория дължините се скъсяват ... което е измеримо. Значи според Айнщайн скъсяването на дължините е измеримо ... а не привидно, както ти явно интерпретираш теорията.

Колега, "вижда" в случая е ваша интерпретация на думата "има". Айнщайн е написал черно на бяло, че тялото "има" форма на елипсоид ... което вие четете, че тялото се "вижда" като елипсоид. Вие въобще можете ли да четете? А дори да приемем вашата интерпретация, че тялото се "вижда" като елипсоид, това какво означава? По принцип, отправните системи се дефинират като решетки от измервателни линий/аршини и часовници. Ако аршините на дадена отправна система мерят тялото като елипсоид, то е безсмислено да се говори, че тялото е сфера, която се "вижда" като елипсоид. Глупости. Щом аршините мерят елипсоид, значи тялото има формата на елипсоид в тази система ... и точно това е написал Айнщайн горе. Но вие явно го борите. Дерзайте, братко. Само така. Ето класическата диаграма за това какво е отправна система. Формата на едно тяло в тази система се определя от показанията на аршините в нея.

Колега, ако аз и ти си ги мериме с един еталон ... и твоето измерване даде по-къс отчет от моето измерване ... тогава твоят не е ли по-къс от моя?

Колега Кипен, отговори на въпроса, който задодох. Идеята е да се види дали можеш да четеш и да разбираш написаното от други хора. Значи кажи според теб какво е написал Айнщайн в реферата си: а) сферата има формата на сфера във всички отправни системи б) в някои отправни системи сфератата е елипсод, а не сфера

Айнщайн е написал в пряк текст: Твърдо тяло, което измерено в състояние на покой има формата на сфера, следователно има в състояние на движение - погледнато от неподвижната система - формата на елипсоид Ти как разбираш думите на Айнщайн: а) сферата има формата на сфера във всички отправни системи б) в някои отправни системи сфератата е елипсод, а не сфера Според теб какво е написал Айнщайн в реферата си: а) или б).

Аз не интерпретирам, а чета какво е написано от автора. СТО е известна с това, че подвижните часовници се забавят и подвижните обекти се скъсяват. Това е написал автора на теорията. Тук няма място за интерпретация; авторът не е "искал да каже", а го е казал в пряка реч: движеща се сфера си сменя формата на елипсоид. Нали затова са всичките ни караници тук: откъде-накъде формата на тялото се сменя при движение. Ако ти си прав, че СТО просто сменя еталоните за движещи се обекти, значи ние няма за какво да се караме с релативистите. Според теб по условие СТО е менте/фалшификат: тя просто сменя еталоните между отпоравни системи, за да нагласи сметки. Какви скъсявания на дължините, какви пет лева. СТО ни будалка. Ти тази ли теза защитаваш? Ако да, значи много поздрави, братко. Ние явно сме от един отбор с теб.

Следствието е, че дължините и времената са различни. Защо набеждаваш еталоните? Погледни пак оригиналния реферат на Айнщайн, пак секция §4: A rigid body which, measured in a state of rest, has the form of a sphere, therefore has in a state of motion - viewed from the stationary system - the form of an ellipsoid В превод: Твърдо тяло, което измерено в състояние на покой има формата на сфера, следователно има в състояние на движение - погледнато от неподвижната система - формата на елипсоид Значи тялото има формата на елипсоид когато се движи. Това казва самият Айнщайн. Как от това твърдение ти вадиш заключението, че еталоните се различават? Казано на обикновен български: когато едно тяло има формата на елипсоид, това означава ли, че формата на тялото е такава ... или формата на тялото не е елипсоид, а ние мерим с някакваи криви еталони?

Чул съм те ... и не си прав. Откъде я измисли тази разлика в еталоните?

Написаното от теб е разлика във времената, а не в еталоните. Не знам защо си решил, че еталоните са тези, които се различават. Това е някакава твоя лична интерпретация. Науката приема времената и дължините за различни.

Колега, ти явно интерпретираш релативистичните ефекти (скъсяване на дължините и забавяне на времето) като разлика в еталоните ... и естествено бъркаш. Ако двойка системи използват различни еталони, това би било шикалкавене. Измервания, направени с различни еталони, са несравними. Следователно цялата СТО би трябвало да бъде заклеймена като едно голямо шикалкаване. Това, което си цитирал горе, е известната формула за забавяне на времето (time dilation) и представлява именно сравнение между времената на двойка системи: времето τ в примовата система е намалено спрямо времето t в стационарната система (величината с квадратния корен е винаги по-малка от 1). τ = t Значи така смятаме времената в двойка подвижни системи: времето в примовата система е по-малко от времето в стационарната система. Щом е по-малко, то е изостанало/забавено. Оттам и концепцията в парадокса на близнаците, че пътуващият близнак е по-млад от земния: неговото време е по-малко (изостанало/забавено) от времето на земния близнак. Това не е тълкувание на формулата, а е нейното значение. Тоест, това казва формулата на езика на математиката.

Колега, задачака-закачка: В парадоска на близнаците, пътуващият близнак изминал ли е по-малко разстояние ... или само така изглежда. И наистина ли е по-млад ... или само така изглежда. Каква е вашата интерпретация на този известен парадокс. И последно: ако пък някой човек изглежда тъпичък, той само така изглежда ли ... или наистина си е тъпичък.

Нали си даваш сметка, че никой не е наблюдавал явление "спиране на времето", а просто ти така си го представяш. Откъде сме сигурни, обаче, че си прав? Принципно, ако дадено явление никога не е наблюдавано ... и ни е напълно ясно, че е невъзмножно то да бъде наблюдавано ... тогава наука ли е да спекулираме за това явление?

Явно не си чел оригиналния реферат на Айнщайн и не знаеш какво пише в него. За какво тогава спориш не е ясно. Прочети секция §4 от реферата: "Физически смисъл на получените уравненията за движещи се твърди тела и движещи се часовници". Там човекът черно на бяло е обяснил какви са физическите проявления на теорията: скъсяване на дължините и забавяне на часовниците. Значи Айнщайн говори за физически проявления ... но според теб това са някакви мои интерпретации. Няма лошо. Явно ти също не се съгласяваш с написаното от Айнщайн, така че аз одобрявам.

Да, така е ... но нали се приема, че нищо не се движи със скоростта на светлината. Следователно в СТО няма как да се стигне чак до там, че времето да спре. Тоест, това дефакто е невъзможно. Докато за спирането на времето в черните дупки няма ограничение. Необходимо е едиствено черната дупка да има определена маса ... а черни дупки с такава маса колкото щеш. Тоест, спирането на времето в ОТО си е чиста реалност. Работата е там, че спираенто на времето е безсмислица и противоречие. Какво значи времето да спре? Това е недефинирано състояние на материята, което никой не е наблюдавал и само може да спекулираме как така една черна дупка може да съществува в такова недефинирано състояние.

Ники, смятал съм го много пъти. Ако броим ситуацията за симетрична, тогава излиза, че всеки от близнаците е по-млад от другия. Ако пък броим ситуацията за несиметрична (като официалната наука), тогава парадокс няма, а официалната наука е права. Ако получаваш друг резултат от тези два, значи нещо не смяташ правилно.

Ако това е решението, то тогава СТО е грешна.

Ама кой не се съгласява с това? Аз вече сто пъти повторих, че парадоксът се "решава" като броим ситуацията за не-симетрична. Иначе парадосксът няма решение. Аз лично приемам, че това е "решението" ... но не мога да не отбележа колко измислено е това решение.

За квантовите механики (евентуално) си прав, но за Нютон определено не си. Нютон не е сложен, тогава защо не се караме за него, а се караме за Айнщайн? Да ти подскажа: Нютон описва реалността, а Айнщайн ни будалка с приказки за забавяне на времето и тем подобни. Не знам дали си чувал, но според Общата теория на относителността, времето на хоризонта на събитията на една черна дупка спира! Да повторя: времето спира. За мечтателите и привържениците на научната фантастика това е фантастична новина: представяш ли, науката потвърждава, че времето наистина може да спре. А за реалистите и скептиците по-голяма тъпотия от това не може да се измисли ... пък и да се нарече наука на всичкото отгоре. Ако на Айнщайн ще му даваме Оскар за оригинална теория, да му дадем поне два. Заслужил ги е. Но ако ще го броим неговото за наука, ша ма прощаваш.

Намерих статия за парадоска от австралийския университет на провинция Южен Уелс. https://www.phys.unsw.edu.au/einsteinlight/jw/module4_twin_paradox.htm Въпреки че статията е написана на достъпен език, все пак това е университетска статия и преспокойно можем да я приемем за напълно коректна. Цитирам статията, защото тя предлага стандартното "решение" на парадоска от официалната наука: ситуацията на двата близнака не може да бъде разгледана като симетрична. Значи въпреки че според СТО движението е симетрично (ако аз съм в покой, ти си движиш - като обратното също е вярно), то в случая трябва да направим изключение и да приемем, че движението не е симетрично ... заради това, че пътуващият близнал е претърпял ускорение. Какво правим, обаче, ако решим да идеализираме ситуацията и да пренебрегнем ускорението на пътуващият близнак? С тази идеализация ситуацията отнова става симетрична и парадоксът няма решение. Ето някои цитати от въпросната статията: "Истинската странност при забавянето на времето е, че то е симетрично: ако вие и аз сме в относително движение, тогава аз виждам, че вашият часовник работи бавно (по отношение на моя кадър), а вие виждате, че моят часовник работи бавно. Това е само един пример за странната логика на Специалната Теория на Относителността на Айнщайн. Теорията е контраинтуитивна, защото повечето от нас не са запознати с измервания, направени при скорости, близки до c, скоростта на светлината. Поради това е забавно да се опитвате да докажете, че е грешно. Със сигурност е възможно да се направи парадокс от симетрията на забавянето на времето? Да видим. Джейн и Джо са близнаци. Джейн пътува по права линия с релативистична скорост v до някакво отдалечено място. след което обръща и се връща. Нейният брат близнак Джо остава у дома на Земята. Джо забелязва, че бордовите часовници на Джейн (включително нейният биологичен), които работят по нейното време, изостават както на отиване, така и на връщане. Съответно той заключава, че тя ще бъде по-млада от него, когато се върне. От своя страна пък Джейн наблюдава как часовникът на Джо работи бавно. Тогава Джейн ще заключи ли, че Джо ще е остарял по-малко? И ако го направи, кой от двамата е прав? Според привържениците на парадокса има симетрия между двата наблюдателя, така че просто прилагайки уравненията на относителността, всеки ще предскаже, че другият е по-млад. Това не може да бъде вярно едновременно и за двете, така че, ако аргументът е правилен, относителността е грешна." "Наивното тълкуване - причината, поради която ситуацията се нарича парадокс - е да се приеме, че ситуацията е напълно симетрична. [Само че това не е така.] Положенията на близнаците определено не са симетрични. Джо е в една инерционна рамка през цялото време, но не и Джейн. Джейн със сигурност знае, че не е била в същата инерционна рамка през цялото пътуване: за да обърне и да да започне връщането, тя трябва да обърне кораба и да запали двигателите силно и дълго. През това време тя знае, че не е в инерционна система, защото внезапно всички обекти, включително и тя самата, ще бъдат притиснато към този край на космическия кораб, в който са двигателите. След това, когато корабът достигне същата скорост като на отиване, Джейн изключва двигателите и така се връща в друга, различна, инерционна система."

Когато звуковата вълна се отрази, тя си обръща посококата си моментално, без ускорение. Дефакто звуковата вълна просто сменя знака на скоростта си ... без да е сменяла скоростта си. Нищо не ни пречи да използваме същата идеализация и при близнаците. Дефакто, нищо не ни пречи да поствим парадокса на близнаците по следния начин: На същата възраст ли са близнаците когато пътуващият близнак стигне до далечната звезда? В този случай нямаме обръщане на посоката на пътуване и никаква смяна на отправните системи. Хайде кажи сега на каква възраст са двата близнака в момента когато пътуващият близнак пристигне на далечната звезда.

Какъв е проблемът и кой казва, че това въобще е проблем? Представи си акустичен тунел и звукова вълна, която пътува от единия край на тунела до другия. Като стигне до другия край, звуковата вълна се отразява (моментално) и тръгва обратно. В отправната система на тунела звуковата вълна върви първо напред, а след това назад. В отправната система на звуковата вълна е същото: тунелът върви първи в едната посока, а след това в обратната посока. Кой и кога е казал, че в този пример са необходими повече от две отправни системи?