gmladenov

Еднозначен дръжки. Няма еднозначен жребий.

Е да де. Проблемът е, че изборът на отправна система става по жребий. По жребий аз съм стационарен ... и тогава на на теб ти се забавят часовниците. Но жребият може да определи обратното: ти си стационарен и тогава на мен ми се забавят часовниците. Значи забавянето на часовниците ставя по жребий. Нали така.

Да де, но нали можеш да смениш ролите и тогава часовниците на А2 ще прелитат покрай неподвижния часовник на А1. Тогава по формулата на Айнщайн ще излезе, че часовниците на А2 се забавят ... а не часовникът на А1. Значи в зависимот от това кой часовник е "прелитащ", той изостава. Проблемът е, че изборът на прелитащ часовник се прави с теглене на жребий. Значи кой часовник изоставя се определя с жребий.

Хихи, тогава защо единият близнак от парадокса на близнаците се смята за по-млад?

Добре, колега. Вие как разбиртате следния цитат на Айнщайн? Той не казва ли в пряк текст, че подвижните часовници се забавят: Ако единият от два синхронизирани часовника в точка A бъде преместен по затворена крива с постоянна скорост докато се върне пак в точка A, като пътуването продължи t секунди, тогава по часовника, останал в покой, пътуващият часовник ще е изостанал с tv^2/2c^2 секунди. Ето го цитатът в оригиналния английски превод на реферата на Айнщайн.

Не говорим за това дали има забавяне или избързване, а за това как решаваме на кой се забавят/избързват часовниците.

Ами това, че единият близнак уж е по-млад от другия след като е пътувал в космоса.

Къде прочете "забавяне на времето"? Аз вече ти цитирах Айнщайн: часовниците на подвижен наблюдател се забавят. Коя част от цитата на Айнщайн не ти е ясна?

Пак не си разбрал. Всички материални точки във вселената автоматично представляват отправни системи. Там няма жребиий. Жребият е за това коя от всички тези системи ще броим за стационарна. Например, теглим чоп и на теб се пада да си стационарен. Добре. Значи правим сметките от твоя гледна точка, като аз се броя за подвижен и съответно на мен ми се забавят часовниците. Хубаво, само че жребият може да определи мен като стационарен и тогава на теб ти се забавят часовниците. Значи излиза, че забавянето на часовниците става по жребий. Ако знаехме кой от двамата се движи, тогава няма жребий и часовниците се забавят на този, който се движи. Проблемът е как да кажем кой се движи ... след като инерцияалното движение е неотличимо от покоя. Именно затова теглим чоп.

За голямо съжаление си прав. Аз също не вяврвам, че войната ще завърши справедливо за Украйна.

Кипенчо, ще ти дам пример от вчера. Следното изречение от вчерашния ти постинг говори за непознаване не само на СТО, но и на основни положения в базовата физика: И основната Логическа грешка 3: При "Всяко движение се описва с двойка системи" го обединяваш с твърдението "ролите на стационарен и подвижен се избират чрез жребий" напълно неоснователно. Няма причинно-следствена връзка между двете твърдения. Както би трябвало да знаеш, движението е относително. Да се каже "аз се движа" е безсмислено ако не зададеш спрямо какво се движиш. Съответно ако приемем, че ти си наблюдател и че дървото, спрямо което ти се движиш, също е наблюдател, то вашето относително движение се описва с двойка отправни системи: твоята и тази на другото дърво. Както също би трябвало да знаеш, физиката смята инерциалното движение за неотличимо от покоя. Съответно когато описваме относителното движение между теб и другото дърво, ние определяме със жребий кой от вас двамата е стационарен и кой е подвижен. Това е едно от проявленията на еквивалентността на инерциалните отправни системи. Значи като цяло: 1) инерциално движение се описва с двойка отправни системи 2) коя от тези две системи се брои за стационарна се определя чрез жребий А ти твърдиш, че е неоснователно да правим връзка между 1) и 2). Толкова си зле, горкият. За твое сведение, СТО се отнася само за инерциално движение. Така че когато говорим за движение в контекста на СТО, то по подразбиране става дума за инерциално движение.

Ти не критикуваш, а обиждаш ... докато демонстрираш смайваща некомпетентност оносно СТО. Пък после мрънкаш, че на твоите обиди се отговаря с обиди.

Кипен ли си, Кретен ли си?

Точно така. Ами има парадокс, защото как определяме кой часовник е стационарен и кой подвижен? В случая самият Айнщайн ни обяснява как повдвижният часовник е този, който се забавя ... без да се усеща, че "подвижен" и "стационарен" се определят чрез жребий. Това само показва колко сбъркана е СТО. Самият автор не си дава сметка какви ги приказва.

Аз цитрирам Айнщайн, колега. Не карам по усмотрение (както ти явно го караш ). Самият Айнщайн твърди ... черно на бяло ... че пътуващите часовници се забаявят. Ето цитат от СТО, в който Айнщайн казва именно това: Ако единият от два синхронизирани часовника в точка A бъде преместен по затворена крива с постоянна скорост докато се върне пак в точка A, като пътуването продължи t секунди, тогава по часовника, останал в покой, пътуващият часовник ще е изостанал с tv^2/2c^2 секунди. Ето го цитатът в оригиналния английски превод на реферата на Айнщайн.

Кипенчо, парадоксът на близнаците е принципен. В СТО има фундаментална еквивалетност (и симетричност) на отправните системи. За двойка наблюдатели принципно не може да се каже кой е стационарен и кой подвижен. Затова всяко движение се описва с двойка системи, а ролите на стационарен и подвижен се избират чрез жребий. При това положение автоматично се получава следния парадокс: след като часовниците на подвижен наблюдател се забавят ... и след като ролята на "подвижен" се избира чрез жребий ... тогава излиза, че забавянето на часовниците се определя чрез жребий. Значи въпросът "на кой му се забавят часовниците" няма еднозначен отговор ако зачитаме еквивалентността на отправните системи. По тази причина всички "решения" на парадоска са измислени, защото те на практика не зачитат еквивалентността на отправните системи. Всички те измислят някакво условие, с което да нарушат еквивалентността, и тогава дават отговор. Значи като нарушим фундаментална еквивалетност (и симетричност) на отправните системи, едва тогава можем да отговорим на въпроса "на кой му се забавят часовниците". Това е същината на парадокса, батка. Като се пънеш да учавставаш в тези теми, първо разбери за какво говорим ... и чак тогава се изказвай (неподготвен).

Изглежда, че древните цивилизации са свързани не само помежду си, но и със сегашната цивилизация. Древногръцка статуя на жена, използваща "лаптоп": https://nauka.offnews.bg/chovekat/drevnogratcka-statuia-na-zhena-izpolzvashta-laptop-predizvikva-teo-199155.html

И след като са по избор, единият близнак си мисли, че на другия му се забавят часовниците, докато другия си мисли същото за първия. Значи на кой му се забавят часовниците. Това е директното следствие от свободния избор на отправни системи.

Добре де, защо си я цитирал тази статия? Какво трябва да разберем и научим от нея?

Драги ми Мехурко (пълен с въздух), за какво си я цитирал тази статия. По всичко личи, че ти не разбираш какво пише в нея.

Това са глупости. Няма такова нещо като "неедновременно забавяне на часовниците". Ако два наблюдателя се движат интерциално един спрямо друг, във всяка от една от техните две отправни системи "другият" наблюдател се движи постоянно. Тоест, няма момент от време, когато "другият" не се движи. А щом това е така, значи няма момент от време, в който часовниците на "другия" не се забавят. Следователно, във всеки един момент от вереме ... както и да го броиш ... и в двете системи има забавяне на часовниците на "другия". Това е възможно само ако забявянето е едновременно и в двете системи. Иначе излиза, че има момент от време, в който часовниците на "другия" не се забавят. По условие, обаче, такъв момент няма ... след като всеки от двата наблюдателя се движи инерциално в системата на другия наблюдател.

Това само ти показва какви обърквания има покрай СТО. Всеки си я разбира както си поиска.

Да де, но обратното също важи: след като за домоседа са минали осем години, той вижда часоввника на пътуващия близнак такъв, какъвто е бил преди шест години. Тогава на кой му се забавят часовниците, след като всеки вижда часовниците на другия със засъснение? Принципно, каквото кажеш за единия близнак, можеш да го кажеш и за другия ... и така излиза, че не се знае на кой от двамата му се забавят часовниците. Съответно парадокса няма решение. Всички "решения" на парадокса са еднакви: те въвеждат някакво допълнително условие, което важи само за единия близнак. Например, само единият близнак е изпитал ускорение ... съответно само той се смята за подвижен. Или пък като в твоя случай: само единият близнак вижда часовника на другия отпреди 6г, докато друигия не. Така пак само на единия му се забавят часовниците, а на другия не. Това, обаче, са просто трикове. Без допълнително условие, което да направи ситуацията различна за двамата, няма как да определим на кой му се забават часовниците. Проблемът с това допълнително условие е, че щом винаги може да се намери такова, то ние винаги можем да кажем кой се движи и кой не. В този случай СТО принципно става излишна, защото ако знаем кой се движи и кой не, значи движението е абсолютно (като ускорението) и тогава класическата физика е вярна, а СТО грешна. Няма две добри: хем не знаем кой се движи и кой не ... хем знаем, на кой му се забавят часовниците.

Мунчо, още не си отговорил на простия въпрос: ако според физиката не можем да кажем кой от двойка взаимоподвижни наблюадели е подвижният, как определяме на кой му се забавят часовниците? Затрудняваш ли се, майна?

Драги ми Смехурко, как приемаш нещо за съществуващо ... след като никой не го е виждал и не го е мерил. По твоята логика Бог съшествува и така всички в живота става по неговата воля.