gmladenov

Това просто не е вярно. Физиката е наука за природата. Историята очевидно не е наука за природата, така че малко трудно бихме я определили като физика. Естествено ние всички сме деца Божи ... но не това се докладва от тестовете за бащинство. Надявам се да разбираш аналогията с това дали всичко е физика.

Във физиката имаш абсолютни факти. Скоростта на светлината, например, е константа. Това е абсолютна истина. Ти сигурн0 си свикнал с история или други науки. При тях наистина няма абсолютни истини ... но при физиката не е така. Също така религията не е наука. Обратното е: науката е религия.

В случая съм със Скенер. Ако полето няма проявление, "там" и "съществува" са безсмислени понятия.

Обратното: вярата в науката е разновидност на вярата в Бог.

А онзи ден ни убеждаваше, че 3Д проекцията на 4Д сфера пак била сфера. Браво, напредваш.

По твоята логика 3D проекцията на всякакви многомерни фигури е 3D сфера: X^2 + Y^2 + Z^2 + 4D^2 + 8Е^2 = R^2 -> (X^2 + Y^2 + Z^2) = R^2 - 4D^2 - 8Е^2 X^2 + Y^2 + Z^2 + 4D^2 + 8Е^2 + 16F^2 = R^2 -> (X^2 + Y^2 + Z^2) = R^2 - 4D^2 - 8Е^2 - 16F^2 Първо, тук се допуска че всички измерения са Евклидови. Това е само условност. Второ, различните многомерни фигури явно могат да завършват с една и съща 3D проекция. Тоест, нямаме уникалност на проекциите. Така пак стигаме до въпроса какво значи "правилна" проекция на абстракция. И какво значи една абстракция измислица да е правилна.

За това говоря и аз.

Съгласен. Философскят въпрос тук е какво значи "правилна визуализация". Ако нещо съществува в реалността, то "правилната" визуализация е проекцията да отразява реалността. Но когато говорим за допълнителни измерения, не можем да разчитаме на "отражение" на действителността. Така че ние си измисляме какво значи "правилна" визуализация. Ние сме решили, например, че духовете изглеждат така. Само че откъде-накъде това е "правилната" визуализация.

Строгите правила ние сме ги измислили ... а не ни ги наложила природата. За това иде реч.

Разликата с полихедроните е, че триъгълникът е проекция на нещо, което съществува в реалността (наприемер египетските пирамиди), докато полихедроните са чисти абстракции. Значи едното е проекция на реален обект, а другото е проекция на абстракция. Аз много добре разбирам, че в матеметиката сме се съгласили да прожектираме тези абстракции по някакъв определен начин. Това, което ти не приемаш, е че това просто условност/договорка от наша страна. Разговорът почна от там как да прожектираме "правилно" n-мерни обекти за n > 3. "Правилно" в случая е просто условност/договорка; няма обкетивен критерий за това как да прожектираме "правилно" абстракции.

Според мен ти пак намесваш реално и абстрактно. Как наричаме траекторията на един светлинен лъч в отвъствието на гравитация? В реалността на светлинния лъч все ще му се наложи да мине през гравитационно поле, но на теория той може да пътува вечно все по права линия.

Хубаво, ама откъде знаеш, че твоята проекция наистина представя икосикосидодекахедрон? Защо следната червена точка да не е правилната 3-мерната проекция на икосикосидодекахедрон: . ?? След като никой не е виждал икосикосидодекахедрон, въз основа на какво твърдиш, че твоята проекция е правилната, а не моята проекция. Ако не съгласваш, че точката е правилната проекция, значи ти имаш някакъв критерий за това каква трябва да бъде "правилната" проекция. Което веднага повдига въпроса какво значи "правилна" проекция за една абстракция?

И да и не. Когато правиш проекция на 3-мерен обект в 2 измерения, ти правиш проекция на нещо реално-съществуващо. За тези проекции сме се съгласили кое е реалистично и кое не. Наприемр, никой не прожектира 3-мерен куб като окръжност в 2 измерения, а като квадрат. Когато правиш проекция на 4-мерен обект, от друга страна, ти правиш проекция на нещо несъществуващо в реалността. В такъв случай какъв е критерият, че проекцията е реалистична.

Всичко над три измерения е абстракция. В реалността няма повече от три (пространствени) измерения, независимо от хорските мечти, надежди, копнежи, бленувания и т.н.. Абстрактно броят на измеренията е неограничен, но повече от три измерения няма как да се визуализират правилно ... защото в реалността няма повече от три измерения. Който не го е разбрал това да вземе да се научи.

Ако това наистина е така, как тогава се пренася енергия в подземни кабели? Ще излезе, че земята/почвата е пространство.

Не се разбира от само себе си. Ако говорим за идеално твърдо тяло, тогава А и В ще започнат да движат едновременно. Няма причина да е друго. Ти май намесваш идеално с реално.

Наложило се е, защото едно време и те като теб са разсъждавали ... че светлината не се пренася/увлича от атмосферата ... и така се е стигнало до погрешно тълкуване. Наистина не от добро се е наложило.

Чувам те, но не съм съгласен. Светлината на картинката ... докато е вътре в стъклото ... не се движи извън стъклото. И ако стълкото се движи, то пренася светлинните вълни вътре в него заедно със себе си.

Ами точно това е. С преносимостта на светлината имаш Галилеева относителност на скоростта на светлината и всичко си идва на мястото. ... без измислици като скъсяване на дължините. Не игнорирам нищо, а гледам кои експерименти се обясняват смислено и кои не. Всеки еспериментален резултат е отворен за тълкуване/интерпретация. Опитът на ММ, например, се обяснява най-смислено и просто с преносимост на светлината от атмосферата. А като му дадеш релативистично обяснение, трябва да въведеш скъсяване на дължините и забавяне на часовниците. Значи физиката днес загърбва простото и логично обяснение ... и приема сложното релативистично обяснение. Естествено, че не съм съгласен с подобно тълкувание. За опита с нещастните мюони пък въобще да не говорим. Не знам как някой може да вземе на сериозно подобна смехория. Това опит ли е въобще ... пък после броим, че забавянето на времето е доказано експериментално.

Обяснението на Малоум е най-логичното, което съм срещал. Обяснението на СТО няма никакъв смисъл и логика. "Преносимостта" на светлината обяснява един куп явления ... без нуждата от измислици като скъсяване на дължините и забаване на часовниците. Също така концепцията за преносимост на светлината няма нищо общо с етъра. Напротв, при етъра няма преносимост. Там светлината се разпространява в една глобална обща оптическа среда. Преносимост има когато имаш различни среди, които могат да се движат ... докато етърът е стационарен.

Въобще не смятам светлината за поток от частици, а за вълни и поле. Да ... и полето е преносимо. Нали точно това обсъждахме вчера.

Много логично. Тръгнах да те апострофирам, че имаме Саняк и при оптичните кабели ... и после се сетих, че те представляват една поредица от вътрешни отражения. Така че май си напълно прав.

Въпросът беше, че когато един оптичен кабел се движи, той принципно "пренася" светлината вътре в него със себе (според мен) ... но това не важи напълно при постановката на Саняк. Според мен "преносимостта" на светлината е физически закон ... но при Саняк имаме изключение от правилото. От тази гледна точка Саняк е специален случай.

Никой не държи да те гони. Но се дръж се като голям човек и престани да занимаваш форума с не-важната си особа. Това твоето е детинщина.

Игнорирал съм те и ще продължавам. Но забелязах, че пак занимаваш форума със себе си и реших да се намеся. Забележи, че аз досаждам на форума със СТО ... а не със себе си. Има голяма разлика.