gmladenov
-
Брой отговори
10161 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
38
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Ти си решил, че науката е просто процес и нищо друго. Само че хората не вярват на науката, защото тя е процес ... а защото вярват, че науката има правилните отговори ... за разлика от онези откачалки, които вярват в някакъв измислен бог.
-
Като се каже духовно водачество, се има предвид най-общо на кого да вярваш и кого да следваш: науката или религията. Например на кого вярваш за това как е създаден светът? Ако вярваш на Християнството, светът е създаден за седем дни. А ако вярваш на науката, е имало Голям взрив и така е създадена вселената. Както виждаш, тук няма избор между духовно и материално водачество. Изборът е на кого да вярваш.
-
Виж ми горния постинг. Науката и религията са специални, защото поемат ролята на духовни водачи. Правото не поема тази роля, нито пък философията. Затова те не са религии. Идеологията, от друга страна, също я поема и затова и за нея може да се каже, че е религия. Под религия тук се разбира система от вярвания. Инженерно погледнато, вярата е структурирана както следва: Вяра Религия (Християнство, Мохамеданство, Наука, Идеология) Църква (Православна, Католическа) Вярата е фундаменталната човешка черта/характеристика, върху която са изградени религията и църквата като социални постройки. Както уточнихме, религията е система от вярвания и включва различните учения: религиозни учения, наука, идеолигия и тем подобни. Най-отдолу са църквите - или ритуалите, с които се упражнява вярата ... съгласно избраната религия. Това е цялостната картина и затова не мога да се съглася с твоето разграниение, че науката не е религия, защото тя е процес, а религията не. Трябва да се гледа цялостната картина: каква обществената рола на науката и религията. Ти си мислиш, че хората вярват сляпо на науката, защото не я разбират - а не вземаш предвид нейната социална роля на духовен водач. А именно тази роля е причината хората да следват (сляпо) науката.
-
Мисля, че и на двамата ви убягва цялостната картина. Обществото като цяло има нужда от духовно водачество ... за това как да живеем, какви норми на поведение да следваме и - много важно - как да разбирае света около нас. Религията и науката са две конкурентни социални институции, които предлагат духовно водачество - и хората точно така възприемат тяхната роля. Значи хората не ги интересува как работят науката и религията - а ги интересува кой поема ролята на духовен водач. Същото е като си купуваш кола: теб не те интересува как колата работи отвътре, а те интересува тя да ти служи за превозно средство (или нова играчка). По същия начин обикновеният човек не го е еня за научния метод, а само за това на кого да вярва ... за ваксината, например: на пастора или на учения. По тези причини в очите на хората както религията, така и науката ... са религии. Институции, на които можеш да се довериш за неща, които не разбираш.
-
Има и друга възможност, върху която трябва да се замислиш: хората много добре разбират какво е науката - вид на религия - а ти си този, който не разбира какво е науката.
-
При религията, обектът на вяра - бог - е фиксиран и не се променя. А при науката обектът на вяра по условие е променим. Има си процес (научния метод), с който обкетът на вяра сменя. Например, днес се вярва в тъмна материя, а утре в някакава друга глупост - и това е напълно нормално. Науката за това не е религия, защото при нея е разрешено да си сменяш обекта на вяра (наречен още абстрактен модел - да не се бърка със сляпа вяра).
-
Няма как да се разберем. Когато науката вярва в някаква глупост, ти го наричащ абстрактен модел. Но когато религията прави същото, за теб това е сляпа вяра. Тук явно опираме до твоята дълбока и свята вяра, че науката не е религия. А както знаем, свята вяра не се дава току-така. Какво ти пречи просто да приемеш, че бог е абстрактен модел.
-
По твоятя дефиниция разликата между религията и науката се състои в това, че при религията обектът на вярата - бог - е фиксиран и не се променя с времето. А при науката имаме процес, при който обектът на вярата се променя с времето. Днес се вярва в едно, а утре в друго ... и на това му се вика натрупване на знания. Иначе и двете - наука и религия - са системи от вярвания.
-
По скоро не искаш да разбереш.
-
Чувам те много добре ... и не се съгласявам. Представи си следния процес: Умните глави се събират една година и се съгласяват, че гръмотевиците са гневът на боговете. Всичаки гласуват "за" и има консенсус. На следващата година пак се събират и учочняват, че не гръмотевиците, а светкавиците са гневът на боговете. Всичаки гласуват "за" и пак има консенсус. Ето ти научен процес по твоята дефиниция. Събрали са се учени и са съзадали ново знание, като същевременно са постигнали и консенсус по въпроса. Как това е наука, обаче. Примерът е преувеличен, есествено, но важи в пълна сила за тъмната материя, например. За нейното съществуване има научен консенсус ... без никой никога да я е виждал или измервал. Ако науката наистина действаше на принципа на проверката, тъмната материя би трябвало отдавна да е отхвърлена като недоказуема. Вместо това имаме научен консенсус, че тя същесвува.
-
Като събереш възприятията на много хора, имаш консенсус ... който не гарантира обективност. Принципно, консенсусът не елиминира вярата. Напротив, той по същество е колективна вяра. Например, тъмната материя представлява консенсус - или колективна вяра - в нещо недоказано.
-
Приемайки тези концепции за верни, ти в същност вярваш, че така трябва да работят нещата. Приемането е вяра. За всичко, което смяташ за вярно, ти в същност вярвяш в неговата истинност. От вярата не можеш да избягаш, защото тя е в основата на човешките възприятия.
-
Ти вярваш в научния метод ... което е вяра. Ти също така вярваш в научния консенсус ... което пак е вяра. Самият факт, че за теб истина=консенсус показва, че знанието също е вяра. Ако истината беше обективна и абсолютна, за какво ти е консенсус? Консенсусът ти трябва когато е необходима колективна вяра в нещо, за което се приема/вярва, че не е абсолютна истина.
-
Твоите постинги в други теми ме поразяват с логичността и смислеността си и затова ми е много странно, че не виждаш паралелите между наука и религия. На английски си имат термин: belief systems - или системи от вярвания. Науката е система от вярвания, както и религията. Двете не вярват в едни и същи неща, но и двете са системи от вярвания. Като социални постройки, двете пак са много подобни. Учените са "жреците" на науката, докато известни учени като Айнщайн са нейните светци/апостоли - точно както и в религията има жреци и светци. (Науката няма папа, но това е така просто защото науката не е централизирана институция. ) За повечето хора вярата в науката е основана на сляпа вяра ... точно както и вярата в бог. Обикновеният човек не разбира от наука; той просто вярва на жреците на науката. Твоето виждане, че науката не е религия, изглежда се гради единствено върху схващането, че щом в науката се правят опити - а в религията не - значи двете са различни.
-
Научният метод е вяра, че ако дадено съждение може да бъде опитно потвърдено, значи то е истина. Науката като цяло е вяра, че явленията в природата имат рационално обяснение и не е нужно да въвеждаме свръхестествени сили (бог), с които да ги обясним. Много хора вярват в науката, защото не вярват на библейските писания.
-
Не. Ставаше дума за това, че "всички човешки възприятия са свързани с вяра". Твоята безусловна вяра в науката ... е физиологически обоснована. За това става дума.
-
Не е в учебника, но наскоро четох статия, че вярата се корени в начина, по който хората възприемат околния свят. Четох я на български, но сега не мога да я намеря. На английски намерих следното, но не съм сигурен дали това е същата статия: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0278262619303860 Цитат от статията: Последните неврологични изследвания показват, че вярванията са невропсихичен продукт на фундаментални мозъчни процеси, които приписват афективно значение на конкретни обекти и събития, позволявайки индивидуално поставяне на цели, вземане на решения и маневриране в околната среда. Казано на прост език: начинът, по който ние възприемаме света, е основан на вяра. Когато броиш някой човек за приятел, ти вярваш, че той ти е приятел. Или когато приемаш нещо за истина, ти вярваш, че то е истина. Вярата е психо-физическият механизъм, чрез който ние възприемаме света. Така че преспокойно може да се каже, че вярата е в основата на всичко.
-
Защо те плаши бог. От моя гледна точка ти сам си затваряш вратата на благодатно пространство за размисъл. Аз самият не съм вярващ, но не съм и атеист.
-
Да, това е така. Само че принципният въпрос си остава: колкото и да са еволюирали, хората могат ли възстановят информация, която е безвъзвратно загубена? Фактологическа информация за това какво се е случило по време на Голямия взрив просто няма (ако въобще е имало Голям взрив). Възстановяването на тази информация е нерешим проблем. Еволюцията на хората няма да помогне в това отношение.
-
Така си и знаех. Ти отказваш да признаеш абсолютен факт. Нека да позная: ти ще сториш същото с всеки един аргумент, който аз ти представя. Какво да спорим, тогава. Ти вече си спечелил, нал тъй.
-
Да, но също така може да попитаме: докога ще строим криви сгради, вместо да си признаем грешката и да си я поправим.
-
Аз не съм строител или архитект, но мога много добре да видя когато една сграда е "крива", в прав и преносен смисъл. След като аз лично не мога да построя алтернативна сграда, трябва ли да ръкопляскям на кривата сграда? Не мога ли да я критикувам?
-
+1000 И не само че науката не знае, но и никога няма да знае, защото това е информация, която е недостъпна за нас. Така се постявя въпросът как действа науката в ситуация, в която липсва информация за направата на смислени заключения? И както се вижда, науката отказва да признае, че няма информация - а вместо това избира да спекулира и да си измисля липсващата информация. Само че на кого служи науката с тези измислици? Ако се търсят истината и фактите, нуаката трябва да признае, че такива няма. А щом ще се измислят небивалици, както науката прави в момента, по-добре не се наемат холивудски сценаристи за тази цел. Те са професионалисти по небивалиците и ще свършат доста по-добра работа от учените в това отношение.
-
Няма такава възможност.
-
Многократно съм давал следния пример: така нареченото "скъсяване на дължините" никога не е доказано експериментално ... и въпреки това се приема за истина от науката. Вие, Тантине, съгласявате ли се, че науката приема за истина нещо недоказано? Хайде първо с това се съгласим преди да минем нататък. Иначе ако ти не можеш да признаеш нещо толкова просто и очевАдно, за какво да се хабя с по-сложни аргументи.
