gmladenov
-
Брой отговори
10325 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
43
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Не мога да коментирам, но напълно подкрепям идеята да се търсят алтернативи на Големия взрив (ГВ). За мен лично ГВ страда от два-три съвсем очевАдни недостатъка, които правят теорията напълна измислена. На първо място това е идеята за космическата инфлация, с която се обясняват размерите на вселената. Казано на прост език, ако вселената винаги се е разширявала със сегашните (предполагаеми) темпове, тя няма как да е толкова голяма, колкото наблюдаваме. Оттам и идеята за космическата инфлация, според която вселената в самото си начало се е разширявала със скорост по голяма от скоростта на светлината. Значи от една страна физиката иска от нас да вярваме, че нищо не е по-бързо от светлината ... след което също така иска да вярваме, че младата вселената все пак се е разширявала по-бързо светлината. Според научниците това не е никакво противоречие, но за мен това е повод да подкрепям всяка алтернативна теория на ГВ, която не изисква космическа инфлация. ПП. Научниците няма какво да се хабят с измислени обяснения за това как космическата инфлация не противоречи на законите на физиката. Те да ръкопляскат и да си траят.
-
Много благодаря за статията. След напълно очакваната реакция на Скенер (на този етап измислицата за Големият взрив може да се приеме за факт; всички останали си губят времето с алтернативни хипотези), ето и моето мнение. Хипотезата на автора много ми допада. Моята лична хипотеза е, че гравитацията във вселената се увеличава с времето и това обяснява различните "необясними" явления ... а физикът от статията предлага, че масата на вселената се увеличава. Пак благодаря за линка, защото не я бях чувал тази хипотеза, а тя е много интересна. ПП. Както много пъти обясних, аз не съм против хипотезите ... а против това недоказани хипотези да се представят като знание. Реакцията на Скенер е емблематична в това отношение. Той приема теорията за Големия взрив за знание и не иска и да чуе за алтернативни хипотези. А Големия взрив в съшност е недоказана хипотеза. Въпросът, който веднага се поставя тук, е какво се постига с такова мислене? Какво постига науката, ако се обедини около една недоказана хипотеза и с консенсус отхвърли всички останали ... пак недоказани ... хипотези? Да, всички те са измислици. Тогава защо уклонът към една специфична измислица? Пак трябва да критикувам науката, защото тя пак прави неправилното нещо.
-
Да, пресилено и остро твърдение (както винаги) ... зад което пак заствам твърдо. За разлика от религията, науката (уж) би трябвало да е отворена към критики и да ги приема като част от начуният процес. Най-малкото не би трабвало да им се дразни. А в действителност наблюдаваме пълна безкритичност към всякакви недоказани хипотези, придружена с тотална нетърпимост към критики.
-
Точно така, само научниците имат способността да оценяват определени измислици като факти. За това се изискват специални (клакьорски) умения. Другите не ги нямат тези умения и оценяват всяка измислица като измислица.
-
Всичко, което си изброил, са свободни интерпретации, батка, а не факти. Научи се да разграничваш факт от тълкуване/интерпретация на факт. Неспособността да се прави това разгранияение очевидно е широко разпространено сред научниците тук. Това напълно обяснява защо те не разбират когато някой им каже, че науката е религия. Такива красиви и фантастични тълкувания накъдрила науката ... строго научни, разбира се ... пък някакви хейтъри дошли да се съмняват в красотата на тези измислици. Анатема!
-
Да бе, виждам с очите си как работи науката: Първо, заслужили другари в бели престилки изказват недоказуемо предположение. Второ, който не се съгласява с това недоказуемо предполеожение, той явно не разбира как работи науката. Как може някой да се съмнява в недоказуемото предположение на заслужили другари?? Това е ерес! Анатема! Къда са кладите да го изгорим този неверник!
-
Щом не е измислен начин за нейното опровергаване, то идеята за разширение на вселената е нефалсифицируема ... а оттам и ненаучна. Именно затова го водим този спор тук: че науката вярва в ненаучни измислици. Но сакън ако си помислим, че науката е религия. Тя не е религия дори когато вярва в пълни измислици. Вервайте, чада научни, вервайте.
-
Колега, сто пъти се изяснявахме. Скенер по-горе даде следната дефиниция за знание: Знание - това е осведоменост или разбиране на нещо, което може логически или фактически да се обоснове, и емпирически и практически да се провери. Значи имаме съвсем ясен критерий за оценка на знание: да може да се провери емпиричиески. А ето ти сега и тест за сравнение на наука и религия: религията вярва в бог ... чието съществуване не може да се провери емпирически науката вярва в тъмна материя и тем подобни ... чието съществуване не може да се провери емпирически Казано на прост език, науката прави същото нещо като религията: вярва в измислици. Ако си нямаш друга работа, изпиши реки мастило за това колко научна е науката и как работи науката. Но докато науката приема измислици за истини, тя е религия. Няма две добри: хем вярваш в измислици, хем не си религия. Нали знаеш, че има Християнска наука. Ти нея броиш ли я за наука? Защо не, след като тя си е лепнала етикет наука и следва научния метод. По твоята логика всичко, което има етикет "наука" и следва научния метод, е наука. Значи ти признаваш без възражения, че Християнска наука е наука. Нали така.
-
Права си, че нито една теория не е установена със сто процентова сигурност ... но все пак има разлика между не-100 процента и 0 процента. Повечето научни теории имат много добро емпирично потвърждение. В космологията, обаче, просто предлагаш произволна (нефалсифицируема) хрумка и тя автоматично се приема за истина.
-
Дефиницията на знание задължително трябва да включва емпирична проверка. В този контекст нека да си припомним, че едно от двете фундаментални следствия на Специалната Относителност - съкращението на дължините - никога не е потвърдено емпирически ... и въпреки това се приема за истинно.
-
Много уместен коментар ... с който, обаче, подкрепяш моята теза. Как фалсифицираме, например, идеята за разширение на вселената? За да проверим по независим начин разширението на вселената, ние трябва да изпратим космическа сонда до друга галактика и обратно - след което да сравним времената за пътуване в дветете посоки. Тези времена ще ни дадат независимо потвърждение дали вселената наистина се разширява или не. Подобно начинание, естествено, е нереалистично. И като се замисли човек се оказва, че идеята за разширение на вселената в действителност е нефалсифицируема. И въпреки това тази идея се приема за истинна. Никой не се съмнява в разширението на вселената - че даже дават и Нобелови награди ако покажеш, че разширението се ускорява. Значи ето ти пример за нефалсифицируема научна теория, която не просто се приема за вярна, а раздават и Нобелови награди за нея.
-
Шпага, нали знаеш как в правото важи "невинен до установяване на противното". За тъмната материя пък важи "няма такава ... до установяване на противното". Докато противното не е установено, не може се твърди, че тъмната материя съществува. Засега тя е само недоказано предположение.
-
Колега, да се съгласим, че не се съгласяваме. Както многократно вече казах, разбирам прекрасно как работи науката, но не се съгласяавм с някои нейни постановки. Оставам в опозиция и ще продължавам да ги критикувам. Съгласи се и ти, че не може всички да сме на едно мнение.
-
Благодаря за линка; ще го погледна. Оставам с впечатлението, обаче, че не се разбираме. Напълно съм наясно, че недоказаните хипотези са част от научния процес за придобиване на знание. Няма спор. Има проблем когато недоказани хипотези се приемат за знание/факти - и точно тогава науката заприличва на религия, за което аз споря. В предишен постинг цитирах Енциклопедия Британика, според която същестуването на тъмната материя е потвърдено - а то не е. Значи Енциклопедия Британика е пример за това как недоказана хипотеза се приема за факт/знание. Ти как ще реагираш, ако прочетеш в Енциклопедия Британика, че съществуването на Бог е потвърдено, без то да е потвърдено: ще ръкопляскаш ли или ще негодуваш ?? За това иде реч - и тук проблемът не е Енциклопедия Британика, а науката като цяло, защото самата наука третира подобни хипотези като факти/знание. Тоест, тук нямаме печатна грешка на някакво издание, а имаме принципен проблем с това как самата наука третира подобни хипотези. Нещо друго. Ако аз кажа, че тъмната материя е измислица, тук ми се скача на нож, че не разбирам как работи науката. Защо това е така? Не е ли най-нормално недоказаните хипотези да имат както привърженици, така и критици? Говорим за недоказани предположения все пак. Защо тогава ми се обяснява, че не разбирам как работи науката ... вместо моето мнение да се приеме като една от нормалните - и даже очаквани - реакции по отношение на недоказана хипотеза.
-
Принципно да ... но нали точно за това спорим тук от сума ти време. Религията няма претенции да е основана на факти, така че при нея няма проблем да се вярва на недоказани (по научному) истини. При науката, от друга страна, това е проблем, защото тя се позиционира като основана на факти и като антипод на религията ... след което действа като точно религията.
-
Има и друг вариант: науката тръби на всеослушание и вее байраци, че не е религия ... но действа като религия. Тогава човек може да се обърка, че науката не е религия - въпреки че тя дефакто е такава. (Естествно говорим в някакви рамки. Никой не казва, че наука и религия са напълно идентични.)
-
А така ... само че това не прави теорията на Айнщайн вярна.
-
За мен също няма конфликт между наука и религия. Този въображаем конфликт съществува от 19-ти век, когато физиците на времето решават, че наука и религия са несъвместими.
-
Всезнайков, не всяка теория обяснява перфектно реалността. Парадигмата на Айнщайн да не би да обяснява въртенето на галактиките?? Защо тогава не я изхвърлим на боклука (където тя принадлежи по други причини) - а вместо това я следваме като евангелие.
-
Айнщайн сменя парадигмата за гравитацията просто защото не е съгласен с Нютоновата трактовка ... а не защото нови експериментални данни я опровергават. Къде беше ти навремето да му обясниш на Айнщайн, че вместо да оборва Нютон, е по-добре да отвори един учебник.
-
Много уместен пример. Парадигма обикновено се отхвърля когато постъпят нови експериментални данни и стане ясно, че те протоворечат на съществуващата парадигма. Именно това е случаят със СТО, когато става ясно, че етърната парадигма не може да обясни опита на Майкелсън и Морли от 1887г, Не това е случаят с гравитацията, обаче. По времето на Айнщайн няма нови данни за гравитацията, които да опровергаят Нютовата трактовка за гравитацията като сила. Вместо това Айнщайн просто не е съгласен с тази трактовка, зашото тя предполага "действие от растояние", с което Айнащайн твърдо не е съгласен. Значи Айнащайн сменя старата парадигма просто защото не е съгласен с нея, а не защото има нови данни, които му дават основание да я подмени. Къде бяха Скенер и Гравити тогава да му обяснят на Айнащайн как вместо да спори с Нютон той трябва да вземе да прочете някой учебник и да се свали капаците от очите. Срамота.
-
+1000 А това, което аз намирам за шокиращо, е че научната общност не поставя под съмнение теориите на Айнщайн, а ги смята за наука ... че даже ги брои за гениални. Излиза, че интелектуалният елит на човечеството вярва в чудеса като пътуване във времето. Пък после науката не била религия, видите ли.
-
Шпага, естествено че прекалявам с реториката, но все пак стоя твърдо зад думите си: колкото и да са логични и смислени, космологичните теории за тъмната материя, тъмната енергия и т.н. са спекулации, а не истини. Нали точно затова спорим тук: доколко е научно науката да спекулира за явления, които не може да обясни ... вместо да признае, че няма обясенние. Вижда се, че пресилената ми реторика и абразивен език не са особено продуктивни, но те са пряк отговор на авто-пилотните отговори на Скенер и компания, че "така работи науката, трай". Много е дразнещо когато несъгласието ми с определени научни постановки авто-пилотно се приписва на незнание и неразбиране. Оттам и пресилената ми реторика.
-
Съвсем по темата, Мегавселена.бг публикува следната статия миналата седмица: Физици дават шанс на пътуване със скорост по-бърза от тази на светлината. В статията се говори за принцип на космическо задвижване, който се базира на Айнщайновото изкривяване на пространство-времето: През 1994 г. Мигел Алкубиер, мексикански физик-теоретик показа, че компресирането на пространство-времето пред космическия кораб и разширяването му отзад е математически възможно в рамките на законите на общата теория на относителността. ... За съжаление методът на Алкубиер за компресиране на пространство-времето има един проблем: изисква отрицателна енергия или отрицателна маса. Как може да определим терзанията на физика-теоретик? От една страна той разглежда последствията на приета научна теория, така че неговата работа преспокойно може да мине за научна разработка. От друга страна колко трябва сме наивни и послушни, за да приемем следната постановка за реална: ако във вселената имаше отрицателна маса/енергия (което никога не е наблюдавано), може би ще се движим по-бързо от светлината (което също никога не е наблюдавано). Ако сега всички се строим и чинно приемем разработката на физика-теоретик за науака, ние със сигурност ще поощрим създаването на подобни - ако не и още по-хахави - физични теории. Също така, обаче, можем и да подлжим разработката на серизна критика и да я определиом като фантастика, а не като наука. В крайна сметка каква е разликата между подобни фантастични "разработки" и споровете за това колко дявола (или ангела) могат да се поберат на върха на една игла.
-
Елементарно, Уотсън. Ще ти го обясня с нагледен пример, за да го разбереш: филанкишията предлага физически модел, според който дадени космологични наблюдения могат да се обяснят с чудодейна божествена материя (известна по научному като тъмна материя) и чудодейна божествена енергия (по научному тъмна енергия). Твоето чинно козируване пред този (така наречен) научен модел не го прави знание, а го прави религия: ти чинно коленичиш и вярваш на някаква измислица ... точно както правоверните в Мека чинно коленичат и се молят. Значи това не е знание, а сляпа вяра във филанкишията ... придружена с евтини извинения, че така работи науката (видите ли) и че кой не скача е левскар (тоест, който не коленичи на филанкишията, той не е научник). От друга страна имаме безчет измервания на скоростта на светлината, правени от 300 години насам, които показват една и съща стойност (с приближение) за скоростта на светлината. Това вече е безспорно знание - ако не и абсолютен факт. Така достигаме до разбирането, че специално във физиката знание имаме когато имаме безспорни емпирични потвърждения на дадено наблюдение, съждение или предположение - като например това каква е скоростта на светлината. От друга страна чинното козируване на филанкишията ... под претекст, че абсолютни истини няма и че така работи науката ... не е знание, а религия дегизирана като наука.
