gmladenov
-
Брой отговори
10325 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
43
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Значи приемаме заблудите за знание. Така излиза ... но не броим съществуването на бог за знание. Последното си е чиста заблуда, за разлика от научните заблуди, които в същност са знание.
-
Ако се замислиш малко, сам ще разбереш порочната логика, която вие със Скенер следвате: Постулат: абсолютна истина няма. Следствие: за всяко нещо, което се приема за истина, няма гаранция, че то е истина. Последствие: имаме пълното право да критукуваме научните "истини" като неистини. Догма: нямате право да критикувате научните "истини", защото така работи науката. След като ти самият си признал, че научните "истини" може да са неистини, защо се дразниш, че някой друг ги смята за неистини? Нали ти самият си признал, че те може да са неистини?? Вие май се дразните основно на това, че критиките идват от хора, които не са "заслужили другари". Само че това им хубавото и демократичното на интернетските форуми, че и незаслужили другари могат да критукуват съшитите с бели конци модели на науката.
-
Естествено че имаме регионални/културни разлики, но се гледа същността. Например, "вечните ловни полета" не са същото като "задгробното царство" ... но са същото.
-
Аз бих. Фактът, че едни и същи митове присъстват във всички култури ни дават основание да генерализираме. Хората са еднакви, нищо че едни имат руси прави коси, а други - черни къдрави коси.
-
Проблемът е, че когато правиш дадено заключение, ти няма как да знаеш дали разполагаш с пълните данни за това заключение. Например, когато навремето са заключили, че земята е плоска, те не са имали пълните данни да направят подобно заключение. Това показва, че заключенията по условие не са знание, след като те по условие могат да се базират на непълни данни и съответно да са погрешни. Заключенията в същност са предположения/хипотези. Знание имаме когато потвърдим или опровергаем дадено предположение/хипотеза/заключение.
-
На пръв поглед изглежда, че Фрейзър е един от хората, които не разграничават между вяра, религия и църква. Без това разграничение човек може да се обърка и да отъждестви религията с ритуалите - и от там да заключи, че религията произхожда от магията (която също е ритуали). Но ако човек прави въпросното разграничение, тогава магията и религията не изглеждат много подобни.
-
Неудачен пример, защото в случая Айнщайн е този, който се заблуждава, докато знанието е на страната на Нютон. Значи учителите правилно преподават Нютоново знание в училищата.
-
Както вече коментирах, аз лично не съм съгласен с постановката на Фрейзър (доколкото я разбирам от трите абзаца, който съм прочел за нея). Вчера по случайност научих, че индианците от амазонията имат същия Торбалан в техния фолклор както и ние имаме в нашия. Нито едните са повлияни от другите (както Джоузеф Камбъл ни показва, болшинството от тези митове са общи във всички култури). Идеята е, че от деца ни плашат със свръх-естествени сили и образи - и това е общочовешко преживяване. Религията не се корени в магиите, а именно в тези общочовешки митове, с които сме отрасли.
-
Именно. Разобличението на заблудата е знание, докато самата заблуда няма как да е знание.
-
Това, което класифицираш, е интуиция (или интуитивно знание) срещу лабораторно знание. Във физиката специално интуицията често противорерчи на лабораторното знание, така че тя не е много надеждна - но както обсъждахме, интуицията (или здравият разум) си имат своето място.
-
Базирайки се на текущото за тогава знание, древните учени глави са смятали, че земята е плоска. В последствие се оказва, обаче, че тя е кръгла. Значи дрвените учени глави не са имали знание, че земята е плоска, а се заблуждавали. Заблудата не е знание.
-
Хубаво и смислено лично мнение, което е точно това: лично/субективно мнение. Показва се, че науката няма как да се произнася по такива въпроси - пък и не и е работа. Религията също няма отговор. Единственото, което тя може да направи, е даде някаква насока въз основа на ценностната система, която тя проповядва.
-
Според мен това е точно така и не виждам как някога ще се промени. Любимото ми ... цинично ... определение за бог е, че той е въображаем приятел за възрастни. Не виждам как нуждата от такъв приятел някога ще изчезне, поне за определени хора ... както и винаги ще има хора, които не вярват на "глупости" и никога няма да вярват в бог.
-
Хехе, науката има някои сериозни ограничения в този аспект. Например, как науката ще отговори на въпроса "какъв е смисълът на човешкия живот"? Ако трябва да е честна, науката трябва да каже, че човешкият живот е продукт на безцелни еволюционни случайности. Тоест, човешкият живот няма смисъл и няма цел; ние същестуваме, защото нашите пра-пра-пра-родители са развили определени способности, с които са оцелели. Аз лично нямам никакъв проблем с безсмислието на човешкия живот, но не съм сигурен доколко това някога ще бъде общоприето мнение. Освен това има и нещо друго. Науката непрекъснато обсъжда колко математическа е нашата реалност. Оттам и философската концепция, че живеем в компютръна симулация. Тази "математичност" на вселената от своя страна пък показва смисленост ... която на свой ред противоречи на идеята, че човешкият живот е безцелна еволюционна случайност. Така че не знам дали науката някога ще може да отговори смислено на въпроса за смисъла на човешкия живот.
-
В подкрепа на предишния ми постинг, ето какво пише в Енцикпледия Британика за тъмната материя: Първоначално позната като "липсващата маса", съществуването на тъмната материя първо е предположено от швейцарско-американския астроном Фриц Цвики, който през 1933г ... Реалността на тази липсваща маса остава под въпрос в продъжение на десетилетия, докато през 70-те години на миналия век американските астрономи Вера Рубин и В. Кент Форд потвърждават нейното съществуване с подобно наблюдение ... Значи според Енцикпледия Британика съществуването на тъмната материя е потвърдено ... докато в действителност нямаме никакво потвърдждение. Това, което имаме, е още едно необяснимо наблюдение, което би могло да се обясни с "липсваща маса". Подобно наблюдение, обаче, по никакъв начин не потвърждава съществуването на тъмна материя. Както казах и преди, несъгласието и критиите ми са срещу това непотвърдени хипотези да се приемат и третират като знание. Нормалните хора нямат време и желание да проверяват дали информацията в Енцикпледия Британика е фактологически вярна. Така те ще приемат написаното там за чиста монета: че съществуването на тъмната материя е потвърдено. Има ли лошо да критикуваме тази дезинформация? Нали уж сме против фейк нюз.
-
Нека пак да вземем любимата ми тъмна материя за пример. Тази хипотеза вече 90 години не е потвърдена. Значи науката вече 90 години няма никакъв аргумент, че тъмната материя съществува ... но когато аз не се съгласявам с тази (безпочвена) хипотеза и я критикувам, ти на мен ми възразяваш, че нямам аргумент. Това е двоен стандарт. Принципно, на всички е ясно, че науката така работи: дадено явление не може да бъде обяснено с настоящо знание и се прави хипотеза, която да обясни това явление. Няма проблем с това. Проблемът възниква когато полека-лека въпросната хипотеза започне да се третира като знание ... която тя не е. Да не забравяме какво е тъмната материя: недоказано предположение, което колкото и да е логично и смислено, все пак е непотвърдено. Какъв е проблемът някой да не се съгласява с такива недоказани предположения ... дори да няма добри аргументи. Трябват ли ми аргументи да споря, че Баба Яга е измислена?
-
Не съм запознат с "непрекъсната форма на материята" и не мога да коментирам. Цялостната ми позиция, обаче, би трябвало да е напълно ясна: аз критикувам науката там, където тя залита в нереалистичи хипотези и спекулации. Това, че всекидневната ни интуиция не съвпада с някои явление, не е оправдания да се къдрят някакви имислици. Дори в квантовата механика има място за здрав разум - нищо че квантовите поведения не могат да се обяснят с всекидневна интуиция. Щом има хора, които спекулират, че вселената е произлязла от нищо - ще има и хора като мен, които ще критикуват тези концепции. Докато не знаем каква е обективната истина, и двете позиции са валидни.
-
И да, и не. Квантовите поведения нямат аналог в ежедневния живот, така че всекидневната ни интуиция там не ни върши работа. В същото време, обаче, в КМ безспорно има място за здрав разум. Например, опитът с единичните електрони/атоми и двойния процеп може да бъде обяснен с това, че частицата минава и през двата процепа едновременно и интерферира със себе си. Също така, обаче, може да се каже - както Копенхагенската интерпретация прави - че физиката не трябва да спекулира за това какво точно се случва: Физика — это наука о результатах измерительных процессов. Измышления на тему того, что происходит за ними, неправомерны. Значи Копенхагенската интерпретация е здравия разум в случая: когато не знаеш какво става, не си измисляй, а се ограничи до измерванията. Иначе завършваш с логическия абсурд, че частицата се намира на две места едновреенно ... което не е наука, а фантастика.
-
Напълно се съгласявам с това. Колегата Малоум2 е прав, че във физиката нормалната интуиция често ни подвежда, но дори в тези случаи здравият смисъл пак е най-смисленият подход ... за да не се измислят глупости когато не знаем с какво си имаме работа.
-
Въобще не съм специалист, но веченият ръст не го виждам. Устойчивата икономика без ръст също. Движещите сили в капитализма са такива, че икономика без ръст означава икономика с постоянно висока безработица. Тоест, заети са по-малко хора ... на гърба на които лежат повече хора. Това не е рецепта за устойчивост. Капитализмът няма да го бъде когато ресурсите станат прекалено оскъдни. Може би ще трябва да се смени строя. Не знам.
-
Викат му стагнация. Япония работи в този режим вече повече от 20г.
-
Благодаря. Нямам време за цялата лекция, така че погледнах само въпросите накрая. Последният въпрос е точно по нашата тема: разликата между научната и религиозоната вяра. Според лектора - физикът Лорънс Краус - науката не е основана на вяра, но ако работиш в продължение на 20+ години върху някаква теория, ти естествено вярваш в нейната правота. В общи линии раликата между научната и религиозната вяра се състои в това, че религиозната вяра е непоклатима, докато научната вяра подлежи на ревизия. Това казва Лорънс Краус. Добро разграничение, но също така трябва да се има предвид, че религиозната вяра е в нещо, което по условие е вечно/непроменимо - бог - така че там в същност няма нужда от ревизия. В английската Уикипедия има страница за Лорънс Краус, в която пише, че Краус предлага теория, според която вселената би могла да е произлязла от нищото - и има докзателства, които подкрепят тази идея - докато космологът Джордж Елис смята, че това "не е доказана наука, а философска спекулация". Слава богу аз не съм единственият, който критукува науката на тези теми. Значи някои учени вярват, че вселената е произлязла от нищото ... но това в никакав случай не е сляпа вяра; то е наука.
-
Магия и наука със сигурност са се преплитали в древността, но не знам доколко може да се каже, че науката се корени в магията. Древните счетоводители са имали нужда от математика, така че за нея специално може да се каже, че произлиза от счетоводството. Древните астрономи, от друга страна, май са били повече шамани отколкото астрономи. Така че там със сигурност е имало магия. За мен лично науката започва с древните философи, които също така са били и учители. Значи науката е започнала от древните учители, които освен да преподават също така са философствали и измисляли наука. Днес не е по-различно. между другото. Наука се прави в университетите ... където хората ходят да учат.
-
Ами точно това е целта. Аз идвам тук да си кажа приказката, да чуя приказката на другите ... и най-важно: да се позамервам с развалени яйца и домати с тези, които не се съгласват с мен. Това е форум за дискусии. Ти какво очакваш?
-
Първото, което намерих по въпроса (https://scepsis.net/library/id_302.html По мнению христианина, мы знаем, что Бог есть; по мнению атеиста, мы знаем, что Бога нет. Агностик воздерживается от суждения ...
