gmladenov

Скенер, защо скъсяването е само по направление на движението? Защо няма скъсяване и напречно на движението. Какво е "официалното" обяснение за това?

Ако губя, губя само себе си. Логиката е на твоя страна. Как е възможно, наистина, поколения от професори и Нобелови лауреати да не видят грешката. Не знам. Именно затова имаме притчата за "царят е гол". Според мен поколения физици не вникват истински в това какво точно прави Лоренцовата трансформация ... защото няма как Лоренц и Минковски да са се объркали заедно с Айнщайн. Значи няма как СТО да не е вярна. Освен това математиката на СТО е ниво Питагорова теорема. Кой би си помислил, че Айнщайн, Лоренц и Минковски биха направили подобна грешка. И като следваш тази логика 115+ години, завършваш с това, че за всичките тези години грешката остава неразкрита.

Надолу по оста У не трябва да има скъсяване. Има само по оста Х.

Аз имам математическо доказателство, че СТО е грешна (като го изпипам, ще го публикувам). А ти ми обясняваш, че няма как СТО да е грешна. Само ще кажа, че грешката е осмокласническа. Все едно да кажеш, че равностранен триъгълник може да е правоъгълен. Това е нивото на грешката. Това означава две неща: първо, не трябва да си гений, за да хванеш грешката. Трябва само да внимаваш като четеш и да не се връзваш на глупости. Второ, познай какво ще се случи с Гения като се разбере, че е направил осмокласническа грешка. Дали ще го смятат още за гений. Както казваше майка ми, високо летиш - от високо ще паднеш.

Класика!

Това не го разбирам. Както ти казваш, по оста У няма скъсяване; само по оста Х. Тогава картинката с умаления квадрат няма как да е вярна, след като там имаш умаляване и по двете оси.

Ето пак уклона, за който говоря. Сам си го признаваш. Ти дори не допускаш възможността, че аз мога да съм разбрал СТО ... и да не се съгласявам с нея. Такава възможност за теб не съществува. Ти си напълно (преду)беден, че аз не я разбирам. Нали знаеш, че уклонът в науката не е желан, защото замъглява истината. Проявявайки уклон, ти се показваш като не-научен.

Да, и съм ти много благодарен за това.

Константата на Максуел предвижда единствено, че скоростта на светлината е постоянна във вакуум (като оптическа среда). От тук нататък не е задължително скоростта на светлината да е еднаква във всички отправни системи. Преди опита на ММ не е имало проблем с да е била константа само в отправната ситема на етъра.

Не съм казал на никой от тукашните знаещи, че той не знае какво говори ... докато не се е стигнало до словесна битка с тях. Освен това аз не съм младеж, който не знае какви ги говори.

Трансформациите просто преобразуват един набор числа в друг набор числа. От тази гледна точка ЛТ не скъсява/удължава. Ние сме тези, които придаваме смисъл на числата. И ако разстоянието между две стационарни точки е различно в две отправни системи, значи ЛТ все пак променя това разстояние.

Право в десятката. Затова боевете тук са за СТО, а не за нещо друго. Обяснението е много просто: в цялата физика няма други теории освен СТО и ОТО, които водят до толкова парадокси. Това е сигурен знак, че работата не им чиста.

Това е класически пример за уклон и предубеденост: Аз съм уцелил верния отговор (браво!) ... докато Скенер със сигурност го знае. Ти си твърдо (пред)убеден, че аз няма как да имам познания по СТО.

Скенер е напълно прав в случая. Или трябва да завъртиш оста на движение, или трябва да използваш Лоренцовите трансформации за "наклонено" движение.

Лоренцовата трансформация скъсява само по оста Х; по оста У дължините се запазват. Аз мога да покажа много ясно какво постига Лоренцовата трансформация със скъсяването и защо то се прилага само по оста Х ... но това ми е темата за грешката на СТО. Искам хибаво да я развия преди да поствам на форума. Във всички случаи скъсяването на дължините е просто математически трик. То няма никакъв физически или какъвто и да било друг смисъл.

Представи си следната ситуация: седмокласник идва при теб и ти казва "стига се тръшка бе, нищо не разбираш". Каква ще бъде твоята реакция: а) мирно се съгласяваш със седмикласника, че ти, зрял мъж, наистина се тръшкаш б) ошамаряваш го за неуважително отношение към зрял мъж Кажи ти как ще реагираш, защото аз лично веднага ще ошамаря този нахалник.

Вярното е б). Скъсяването е по оста на взаимно движение и като извъртиш/изправиш б) така че да се движи хоризонтално или вертикално, ще завършиш с ромб ... който се сплесква от движението. За нагледност, ето ги а) и б) завъртяни на 45°:

Интуитивно/неформално не е грешно да се каже, че полето е влияние. Например електро- магнитно влияние или пък гравитационно влияние. Науката не знае какво точно е гравитацията, но се употребява терминът "гравитационно поле". С това се има предвид, че дадена област в пространството се намира под влиянието на гравитация.

От английската Уикипедия за Максуел (в увода): He proposed that light is an undulation in the same medium that is the cause of electric and magnetic phenomena. В превод: Той излиза с предложението, че светлината е вълна/трептене в същата среда, която причинява електро-магнитните явления. Законите на Максуел са изразени без конкретна отправна система ... което автоматично предполага една обща за всички отправна система; тоест, абсолютна отправна система. Иначе за какво му е на Айнщайн да постулира постоянство на светлината във всички системи ... ако това вече е било така. Нали затова Айнщайн постулира: защото преди това не се е смятало така.

Концепцията за инерциална отправна система се въвежда от Людвиг Ланге през 1885г, а теорията на Максуел за електромагнетизма е публикувана 20+ години по-рано. Значи скоростта на светлината, която според уравненията на Максуел е константа, не е зададена спрямо никоя отправна система ... защото по онова време такова понятие просто не се е използвало. Максуел е вярвал в етъра и така се приема, че скоростта на светлината е константа спрямо етъра ... само че опитът на ММ опровергава това приемане. Така най-ествено възниква въпросът в коя отправна система скоростта на светлината е константа. Дефакто това е проблемът, които СТО решава (или по-общо казано - как законите на Максуел се прилагат в различните отправни системи). И както знаем, СТО решава проблема като постулира, че скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи.

То и аз повтарям вече сто пъти, че науката не трябва да вярва на необясними и недокани "явления" като скъсяване на дължините ... ама кой да чуе. Явило му се на св. Айнщайн скъсяване на дължините и хайде сега всички да верват.

Колега, системно не ми разбираш постингите. За да кажеш нещо на Хайд парк се изсисква единствено щайга, на която да стъпиш ... а не "систематизирани познания" и тем подобни. Така ми приемай постингите: решил човекът да се изкаже, взел една щайга и отишъл на тукашния виртуален Хайд парк (нашия форум) и се изказал.

Именно това са СТО и ОТО ... построил човекът една прекрасна математичкеска въздушна кула и сега търсим реалност да пасне на кулата.

Напротив, пречи ни. Не можеш да постулираш пространството на Минковски без предварително да си приел, че скоростта на светлината е постоянна във всички отправни системи. Ако постоянството на скоростта на светлината не е предварителна даденост, пространството на Минковски е безсмислено. Лоренцовата трансформация ще е грешна и всичко останало пропада. Конкретен пример: Да кажем, че вместо да даде "нулев" резултат, опитът на Майкелсон и Морли напълно потвърждава етърната теория ... както всички на времето очакват. При това положение какво точно си постулирал, ако случайно решиш да постулираш пространство на Минковски? Нали разбираш, че подобно пространство ще представлява пълна глупост без никаква стойност за физиката.

Ще трябва пак да поспорим. В оригиналния си реферат, Айнщайн се обосновава много мъгляво откъде идва Втория постулат на СТО (този за постоянството на скоростта на светлината), но като цяло се приема, че обосновката са "неуспешните опити да се открие движението на земята в светлинната среда": Примеры подобного рода, как и неудавшиеся попытки обнаружить движение Земли относительно « светоносной среды», ведут к предположению, что не только в механике, но и в электродинамике никакие свойства явлений не соответствуют понятию абсолютного покоя ... В "неуспешните опити" се включват опитът на Майкелсон и Морли от 1887г, както и няколко други опита, всичките от които не успяват да открият движението на земята в етъра. Именно от там идва концепцията, че скоростта на светлината винаги е постоянна (независимо дали се движиш или не) ... която Айнщайн формализира като Втория постулат на СТО. След това Минковски предлага своята интерпретация на СТО и на Лоренцовата трансформация и от там се ражда идеята за единното пространство-време. С други думи, постоянството на скоростта на светлината е първичният постулат ... от който се извежда Лоренцовата трансформация ... от която следва интерпретацията на Минковски за единно пространство време. Обратна връзка няма. Тоест, няма как да постулираш единно пространство-време без Айнщайново постоянство на скоростта на светлината. Последното е задължителна предпоставка за да третираш времето и пространството като едно.