gmladenov

За целите на относителното движение спрямо друго тяло нищо не ни пречи да пренебрегнем въртенето на земята или слънцето, например, и да ги приемем като твърди сфери. Когато приемаме слънцето за материална точка, ние вече пренебрегваме неговото въртене и размери. Вместо това какво ни пречи да пренебрегнем само неговото въртенете ... без да пренебрегваме размерите. Ето ти пример за обемно тяло в движение. Няма закон, спред който или пренебрегваш всичко ... или нищо. Може да си пренебрегнеш каквото си поискаш - според желаните цели. Ако не се пренебрегват размерите на материални тела много ясно си проличава безсмислието на СТО, според която ако едно тяло е подвижно, левиат му край има различно време от десния. При това положение учудващо ли е, че точно релативистите държат да пренебрегнем размерите на телата.

Явно говориш за твърдо тяло, което се разпада на съставни части ... или пък не за твърдо тяло. Няма такова цяло твърдо тяло, чийто съствани части имат различни скотрости. Изказването на колегата е широко обобщение за всички тела ... а ти ми даваш някакъв високо- специализиран частен случай. Не вървиш, коелега.

Скоростта се намира по формулата за класическия доплеров ефект. Заради изотропността на лъчението се приема, че източникът е в покой. От там по формулата се намира скоростта на приемника ... тоест на спътниците. Посоката е относителна. Спътниците мерят в 360°/3D. Посоката, в която те измерват най-силно синьо отместване, е "напред", а обратнта посока е "назад".

От Уикипедия: Этот факт интерпретируется как следствие эффекта Доплера, возникающего при движении Солнца относительно реликтового фона со скоростью примерно 370 км/с в сторону созвездия Льва. Значи скоростта е 370 км/с в посока съзвездие Лъв. Скоростта и посоката се изчисляват като се махнат анизотропиите, причинени от движението на спътниците около земята, както и тези причинени от движението на спътниците около слънцето. Като ги махнат тези малки анизотропии остава голямата анизотропия, която представлява движението на слънцето в космоса. На интернета го има как се изчисляват тези неща. Имай предвид, че и двете - и скоростта, и посоката - са относителни. Така че в крайна сметка на нас пак ни трябват материални тела за ориентири.

Моето становище съм го изказал, но ще го кажа пак: За да може да използваме нематериална точка за отправна точка, се изисква: движението да е откриваемо да си помним изминатия път спрямо тази точка Така че дали отправната система ще е реликтовото излъчване, вакуумът на пространството или пък етърът е все тая. Във всички случаи трябва да са спазени горните две условия. Откриваемост на движението означава, че може да се извърши екперимент, чийто резултат ни дава скорост и посока на движение (като диполната анизотропия). След като си знаем скоростта и посоката на движение, обаче, ние пак трябва да водим дневник за времето и изминатото разстояние от началото на движението.

Човекът говори за следната глупост (линк) : Тялото ти върши работа само за да определи 1 геометрична точка в пространството ... Ние приемаме телата за материални точки (тоест, тела без размери) само за удвобство. Това се прави когато не ни интересуват размерите на тялото. Но от това опростяване по никакъв начин не следва, че "В общия случай не можеш да опишеш движение спрямо обемно материално тяло. " (линк). Това пълна е глупост.

Това е пълна глупост. Откъде го исмисли. С Галилееват трансформация си описваш движение без никакъв проблем. За СТО е проблем, защото различните точки от тялото завършват с различни времена. Това е пълна безсмислица, защото СТО е безсмислица ... а не защото принципно не можеш да опишеш движение спрямо обемно тяло.

За да имаш отправна система наистина ти трябва материално тяло ... но системата не е самото тяло. Като си избереш система, тя дефакто представлява цялата вселена.

За индидуални наблюдатели си прав, но за отправни системи не си. Отправната система е навсяъкъде. Така че няма събитие, което е по-близо до отправната система от друго събитие. Всички събития са еднакво близко. За индивидуални точки от отправната система вече има разлика кое събитие къде се намира. Но за системата като цяло няма.

Тъй като "скоростта на светлината е абсолютна по стойност", времето на едно събитие в подвижната система зависи от неговото местоположение в стационарната система. Това ако е причинно-следствена връзка, здраве му кажи. Само на един релатовист това може да му изгежда смислено. Ето вярното обяснение: Времето на едно събитив в подвижната система зависи от неговото местоположение в стационарната система, защото Лоренцовата трансфоирмация е празна, лишена от физически смисъл стъкмистика, с която скоростта на светлината излиза еднаква във всяка отправна система.

Очаквам ЛТ да има някакъв физически смисъл и смислено обяснение. Иначе казано, очаквам ЛТ да не е просто някаква произволна математическа формула, а да е смислено и логично описание на наблюдението. Първо да погледнем Галилеевата трансформация: x' = x - vt Тази трансформация може да се обясни с най-прости думи: Когато две системи се намират в относително движение, разстоянието между тях непрекъснато се променя. Така координатът х' в подвижната система се определя от координатът х в стационарната система и разстоянието vt, което отделя началата на двете системи във всеки един момент. Това просто обяснение ти казва как се определя стойността на х'. Има ли такова просто обяснение за времевата Лоренцова, която да обясни защо времето на едно събитие в подижната система зависи от местоположението на това събитие в стационарната система? Откъде-накъде времето зависи от отдалечеността на даден координат от началото на координатната система? Тази връзка/зависимост какъв смисъл има ... обяснено с най-прости думи.

На теб пък съвсем не може да ти се помогне като нямаш елемнтарно разбиране на базови принципи.

Да, да, колкото опитът на Физо "доказва" частично увличане на етъра. И аз съм сори.

Ако ти си вътре в слънцето или реликтовото излъчване (РИ), има ли въобще вариант то да се движи спрямо теб ... а ти да си в покой? Ако те се движат спрямо теб, това предполага, че ти си стационарен. Но след като по условие ти се намираш вътре, тогава спрямо какво си стационарен ... докато слънцето или РИ се движат?

За светлината има друга формула, защото СТО прави погрешно допускане: че скоростта на светлината е еднаква за всичи наблюдатели. Като разбереш, че това допускане не е вярно, тогава разбираш, че СТО и грешна и че правилната формула за доплеровия ефект за светлината е класическата, а не релативистичната.

Е да де, такова животно нема.

Много добър пример. Ако си в покой вътре във вътрешността на слъцето, ще измериш изотропна скорост на светлината (ляво на картинката). А ако се движиш, ще измериш неизотропна (дясно). Абсолютно същото е с диполната анизотропия.

Ето ти формулата за доплер: В случая с реликтовото излъчване (РИ): f0 - честотата на реликтовото излъчване f - измерената отместена честота; тоест, диполната анизотропия vs - скоростта на излъчвателя/източника на реликтовото излъчване (самата вселена) vr - скоростта на приемника; тоест, на спътниците Реликтовото излъчване принципно е изотропно ... което е еквивалентно на това източникът на РИ да е неподвижен. Значи vs = 0. При това положение, горната формула става: В случая f0 и f са известни/измерени и търсим vr. По формулата намираме: Това е скоростта на спътниците във вакуума на пространството, изведена от измерената диполна изотропия.

Една ззезда или галактика е точков изтичник на светлина. Доплеров ефект спрямо такъв източник не указва кой се движи - източникът или приемникът. Заради изотроността на реликтовото излъчване (РИ) ние може да кажем, че неговият изтичник е стационарен. От там диполната анизотропия е движение на приемника (спътниците) - а не движение на източника на РИ. Ако РИ не беше изотропно, тогава нямаше как да кажем, че спътниците се движат.

Ами по тази формула скоростта на вълната се променя. Значи доплеровият ефект е промяна на скоростта на вълната. И аз това казвам, а ти твърдеше друго по-горе.

Да, източникът на реликтовото лъчение (РЛ) е скрит. Само че РЛ е изотропно; теост, еднакво във всички посоки. Това автоматично изключва движение на източника.

Тц. Ако това беше така, тогава Катаджиите как въобще мерят скоростта на колите с радар? Принципът е следният: дължината на вълната е известна и не се променя. Така ако измериш различна честота (доплеров ефект), значи имаш промяна на скоростта на вълната. Така Катаджиите мерят скорост и така диполнатата анизотропия указва движение на спътниците, а не движение на източника на реликтовото излъчване.

Катаджиите не знаят с каква скорост се движи колата. Затова мерят с радар. Измереният доплеровият ефект ти казава каква е нейната скорост. По пирницип, доплеровият ефект ти казва каква е взаимната скорост между източника и приемника. Реликтовото излъчване е особено с това, че то принципно е изотропно. Значи като измериш доплеров ефект спрямо него (диполна анизотропия), този ефект указва движение на приемника, а не на източника.

Абсолютно си прав. Но тъй като лъчението е принципно изотропно (ако не се движиш), ти можеш да намериш неговата базова честота. Така всеки доплеров ефект, който измерваш спрямо тази честота, е движение на приемника, а не на източника. За лъчение от точков източник това не става. Тогава не можеш да определиш кой се движи - източникът или приемникът.

Откъде-накъде?? Това се в пита в задачата.