gmladenov

Аз съм нарисувал как работи увличането по принцип. Ето пак концептуалната диаграма на увличане не светлината от подвижна оптическа среда. ляво - увличане на вертикални лъчи дясно - увличане на лъчи под ъгъл Както е показано, и в дата случая лъчите се изместват (транслират) по посока на движението ... но посоката на самите лъчи не се променя. Именно затова дясната картинка изглежда толкова странно. Но ако нарисуваме светлината като вълни, всичко си идва на мястото. Като цяло това е принципът, който диаграмата илюстрира: увличането на светлнните лъчи от подвижна оптическа среда не променя тяхната посока.

Да, точно така. Което означава, че щом наблюдаваме аберация на дъното на атмосферата, лъчите влизат под ъгъл в атмосферата. Те не си сменят ъгъла/посоката вътре в нея.

Не е така, колега. Нали се показва, че увличането на светлината не сменя нейната посока. Значи когато един астроном ... на дъното на земната атмосфера ... наблюдава аберация, същата тази аберация я има и в горните слоеве на атмосферата. Значи аберацията вече се е формирала когато тя навлиза в атмосферата. Тя не се получава в очите.

Каквото и да причинява аберацията, светлинните лъчи вече са под ъгъл когато навлизат в земната атмосфера. Увличането на светлината от атмосферата/етъра не променя този ъгъл. Увличането и аберацията са две независими едно от друго явления и едното не компенсира/отменя другото. За самия теб е по-добре да го вденеш това най-накрая. Няма как да излезеш прав като спориш за физическо свойство, което лесно се демонстрира.

Именно. Това е принципът: увличането не променя посоката на светлината. А по математическата логика щом имаме векторна сума на скоростите, значи имаме и смяна на посоката. Тук са се излъгали физиците на времето.

Напълно си прав, че заради различната плътност на атмосферата ще имаме различно увличане на различни височни в атмосферата. В горните слоеве увличането явно ще е по-малко от това в долните слоеве. Но дори да е само частично, увличане пак не влияе на аберацията. В крайна сметка от там тръгна разговорът: увличането на светлината компенсира ли наблюдаваната звездна аберация? И отговорът е един и същ: дали е частичното или пълно, увличането на светлината то атмосферата/етъра не влияе на звездната аберация.

Да, пълното увличане изисква да се порути идеата за абсолютен етър ... а физиците на времето не са били готови за това. Така и СТО само заобикаля абсолютния етър (като го обявява за "излишен"), но не го премахва ... по силата на това, че СТО също приема светлината за абсолютна.

Да, точно това правя !! Защото грешките на СТО в същност се дължат на Лоренц, а не на 26-годишния Айщайн. Лоренц е величието на времето и след като Лоренц каже, че дължините се скъсяват, никой не му противоречи. Така че Лоренц в същност е виновникът СТО да е фантастиката, която е.

Всичко, което си написал, е точно така. И голямото ходене по мъките идва именно от факта, че пълното увличане на етъра автоматично се отхвърля и вместо това се търси под вола теле: как да се обясни нулевият резултат на ММ ... без пълно увличане. Отговорът е ясен: няма как. Трябва да се въведат фантасмагории като скъсявяне на дължините и забавяне на времето, за да може нулевият резултат да бъде обяснен без пълно увличане.

Тц. Няма такова нещо. Графиките в другата тема много ясно показват, че увличането на светлината не сменя нейната посока/наклон. Следователно, увличането не компенсира аберацията. Аберацията съществува отделно от увличането на светлината и не може да се използва за "доказателство", че увличане няма. Опитът на ММ показва пълно увличане на светлината, което очевдно не пречи на аберацията.

Те дават един и същ резултат: и двата показват увличане на светлината. Значи увличането е показано експериментално ... а според СТО няма увличане.

Ако четеш внимателно, СТО декларира етъра за "излишен" ... но не казва, че няма етър. СТО даже приема, че движението в етъра е неоткриваемо. Иначе кое движение е неоткриваемо? Очевидно не е движението във вакуума на космоса, след като движение спрямо вакуума не съществува (според СТО). Значи съвсем явно според СТО движението спрямо етъра е неоткриваемо. Тоест, СТО приписва на етъра свойството "неоткриваемост на движението".

Не съм пил от поне 25г, че и повече. Освен това бъркам етър и алтай, така че не знам в същност последно какво съм пил.

За мен ММ показва пълно увличане на светлината от атмосферата.

Не, батка. Един опит показва частично увличане (Физо), а друг показва пълно увличане (ММ). Значи увличане със сигирност има. Може да спорим дали то е частично или пълно ... но след като си прегърнал СТО като светия Коран, няма никакъв смисъл. Айнщайн акбар!

На мен пък ми харесва точно името на газираната напитка. Как може някой да ми спори, че няма етър ... слад като аз лично съм пил етър.

Точно обратното. Опитът на Физо от 1851г се е смятал за доказателсто, че етърът е частично увлекаем. След това опитът с водния телескоп на Ейри уж показва, че няма никакво увличане. А опитът на Майкелсон показва пълно увличане. В своята етърна теория от 90-те години на 19-ти век Лоренц приема, че няма никакво увличане. Значи първо се тръгва от частично увличане и се свършва с никакво увличане.

Кои набдения показват това. Обсерваторията ЛИГО, например. Спрямо наблюдател на Слънцето, вакуумните тунели на обсерваторията се движат и увличат/пренасят със себе си светлинните вълни, разпространяващи се вътре в тях.

Ами то го пак на картинката: Първо трябва да приемеш, че подвижната оптическа среда увлича светлината. Увличане на светлината няма само ако светлината не взаимодейства с материята. Това се получава с тъмната материя: светлината не взаимодейства с нея и затова тъмната материя е напълно невидима. Нормалана материя, от друга страна, взаимодейства със светлината. Това, обаче, поставя въпроса: когато светлината преминава прези подвижна оптическа среда, наблюдаваме ли увличане на светлината? И отговорът е да, наблюдаваме. Опитът на Физо от 1851г показва частично увличане. Но опитът на Майкелсон и Морли, както и безброй други опити, показват пълно увличане на светлината от материални оптически среди (като вода, въздух, стъкло и т.н.). Значи аз приемам пълно увличане на светлината от материални оптически среди. При това положение картинката горе в ляво ти показва какво става. Звездните вълни светлина се разпространяват необезпокоявани из космоса докато не попаднат в атмосферата на земята, която е подвижна. Тоест, вълните попадат в подвижна оптческа среда. Като попаднат в нея, тя ги увлича/пренася по посока на движението. Така подвижната стреда буквално разтяга свеътлинните лъчи, преминаващи през нея - както е показано на картинката. Това разтягане е доплеров ефект със специфична форма, който наблюдател на дъното на атмосферата ще види. Ефектът се получава от това, че светлината се увлича когато преминава през подвижна оптическа среда. Когато светлината излиза от подвижната среда, се получава реципрочно сгъстяване на вълните и доплеровият ефект изчезава. Но както се вижда, светлината вече е преместена по посока на движението.

За това си абсолютно прав.

Според мен не можем да приемем празното пространство на космоса за нищо. То не е нищо. А дори да е нищо, пак е по-удобно да го броим за нещо, за да може да му придаваме свойства и да го използваме за отправна система. Така че за мен лично етърът може да се смята за съществуващ. Със сигурност, обаче, аз не смятам етърът за абсолютен (за разлика от повечето пропоненти на етъра, които изглежда го смятат за абсолютен). Атмосферата и всяка друга материална среда напълно увличат светлината. Дали това се дължи на етъра в атмосферата - или пък е свойство/способност на самата атмосфера/среда - няма значение. Важното е, че наблюдаваме пълно увличане на светлината от подвижни оптически среди. Същото се отнася и за затворени вакуумирани пространства. В тях също се наблюдава увличане на светлината ... което е психарско, защото как така едно празно пространсто може да увлича (??). Както вече казах в предишен постинг, моето обясненине е, че затворените пространства са относителни по природа. Но това може да е грешно. Може наистина да се окаже, че етърът съшествува и увличането е заради него ... или пък че фотоните имат някаква инерция. Не ми се впуска в хипотези, защото е лесно да се сбърка и да се получи каша. Каквато и да е причината, наблюдението показва пълно увличане на светлината от затворени вакуумирани пространства. Именно това наблюдение е ключово, за да се разбере правилно физиката на разпространение на светлината ... а от там и защо моделът за светлината на СТО е грешен. Етърният модел на светлината би бил верен ... ако не смяташе етъра за абсолютен. Това е грешката на етърния модел. Иначе моделът е верен, защото светлината наистина има поведение на материална вълна. В това отношение концепцията за светоносещ етър е съвсем логична/вярна.

Виждаш го на картинката. Обикновено доплеровият ефект се дава като хоризонтално или вертикално изменение на честотата и дължината на вълната. А при увличането ефектът е под ъгъл. Това му е специфичното. Значи не е хоризонтален или вертикален, а е под ъгъл. По кой физически закон се образува доплеровия ефект? Увличането се образува по същия закон, защото то е специфичен доплеров ефект (под ъгъл, а не вертикален/хоризонтален).

Оптическите илюзии са нещо, което ти измерваш физически. Значи те са най-реални промени в пътя и посоката на светлината. Ние ги определяме като илюзии, защото източникът не си е сменил мястото в космоса. Но на чисто физическо ниво звездната аберацията е реално-измерим (и вече измерен) наклон на светлинните лъчи.

Не казвам такова нещо. Аз казвам, че щом Брадли мери кръгче (факт), то не се влияе от това, че атмосферата увлича светлината. Кръгчето на Брадли и увличането на светлината са несвързани явления. Затова и опитът с водния телескоп на Ейри не дава очаквания резултат. Физиците на времето очакват, че увличането на светлината във водния телескоп ще промени ъгъла на аберацията ... а то не я променя. Те са учудени ... а ако помислят малко ще спрат да са учудени.

На картинката се вижда. Подвижната оптическа среда създава специфичен доплеров ефект. Като влязат в тази среда, светлниите вълни само се изместват по посока на движението (в случая надясно). Освен това изместване, движението на оптическата среда не причинява никаква друга промяна в светлината. Това е всичко. Няма друго за обяснение. Една подвижната среда просто измества светлинните вълни хоризонтално, докато те преминават през нея. Тя нито им сменя посоката, нито нищо. Аберацията, от друга страна, е смяна на посоката на светлината. Значи щом аберацията е смяна на посокота на светлината - и щом увличането не сменя посоката на светлината - значи увличането не влияе на аберацията. За това е разговорът.