gmladenov

За да мога задам реторичния въпрос: какво сменя посоката на светлината на влизане в телескопа. Моето негласно допускане, е че този въпрос е реторичен - и това се подразбира. Но за нашите по-бавни приятели следва специално обяснение: Нищо не променя посоката на светлината когато влиза в телескопа (приема се, че оптиката на телескопа е изправана). Значи горната картинка е грешна. Грешката е, че лъчите не падат вертикално върху телескопа. В действителност те падат под наклон.

Колега, аберацията е факт, както е факт, че лъчите пристигат вече наклонени в телескопа. Значи тук никъде не става дума за вертикални лъчи. Бъди наясно с това.

Ни най-малко не се тръшкам. Аз безуслвоно приемам наклона на звездните лъчи за факт ... и работя с този факт. Всичките ми съждания се базират на този факт.

Ако се замислиш малко ще разбреш, че дълбоко се заблуждаваш. Светлинният лъч а абстракция, която ние използуваме да проследим пътя на светлината. Той не е физически обект. Физическият обект са светлинните вълни. И когато се съобразим с физиката на тяхното разпространение се оказава, че звездната аберация по никакъв начин не се влияе от увличането на светлината от атмосферата/етъра. В крайна сметка това се тъни тук. Звездата аберация може ли да се смята за доказателство, че увличане на светлината от атмосферата/етъра няма. И отговорът е категорично не. Това, което наблюдението недвусмислено показва, е че имаме пълно увличане на светлината от оптически среди като земната атмосфера ... и звездната аберация по никакъв начин не протоворечи/опровергава това наблюдение. Само обърканите релативисти не могат да го разберат това, защото имат объркани представи за това как се разпространява светлината.

Нали гледаме отправната система на земята ... и в нея лъчите не са вертикални. Това е потвърдено от физечески измервания: телескопът трябва да се наклони. Щом телескопът трябва да се наклони, значи звездните лъчите пристигат под ъгъл, а не вертикално. И както аз многократно показах, увличането на светлината не променя този ъгъл. Извод: увличането на светлината не влияе на звезданата аберация. Значи аберацията не може да служи за доказателство, че няма увличане на светлината от атмосферата/етъра. Така аргументът, че опитът на ММ уж не показва пълно увличане на светлината, е невалиден. Този аргумент се базира на това, че пълното увличане на светлината уж би компенсирало звездната аберация ... а това въобще не е така. Краен извод: Опитът на ММ недвусмислено показва пълно увличане на светлината от етъра/атмосферата. Това по никакъв начин не противоречи на звездната аберация, защото последната не се влияе от увличането.

Много е просто, колега. Няма вертикални лъчи когато говорим за звездната аберация. Също така увличането на светлината от атмосферата/етъра не влияе на аберацията. Това е всичко. Но заради твоето мелезно (недо)разбиране на това как се разпространява светлината, се получава каша. Ти един път спориш, че звездните лъчи падат вертикално и ще се наклонят, ако има увличане на светлината. След това спориш, че те не падали вертикално. Загубена патка в мъгла.

Прочети какво е написал твоят ментор Скенер и ще вденеш. Скенер сам потвърди, че лъчите пристигат наклонени в телескопа. Няма вертикални лъчи при звездната аберация.

А така. Значи самият ти потвърждаваш, че звездните лъчи падат под ъгъл. Значи НЕКА ЗАБРАВИМ за вертикално падащи лъчи. Такива няма в контекста на звездната аберация. Който спомене за вертикално падащи лъчи в контекста на аберацията ще получи сто тояги на гол гръб !!

Аберацията се получава вътре в телескопа ... само ако светлината е поток от частици, както Брадли е смятал на времето. Но ако светлината е вълна, значи аберациятя се получава извън телескопа. Тоест, лъчите вече пристигат под ъгъл в телескопа, а не вертикално. Иначе какво им сменя посоката на влизане в телескопа ??

Грешка на езика. Опитът установява изотропна скорост на светлината на земната повърхност. Значи не измерва, а установява.

Тц. Лъчът не може се смени посоката вътре в телескопа. Щом телескопът трябва да е наклонен (за да компенсира аберацията), значи звездинят лъч вече пристига наклонен при телескопа. Тоест, аберациятя вече се е получила преди телескопа. От друга страна ако светлината е поток от частици (както Брадли си мисли), тогава аберацията се получава вътре в телескопа. Така че има принципна разлика между това дали светлината е поток от частици или е вълна по отношение на аберацията: ако светлината е поток от частици, аберацията се случва вътре в телескопа но ако е вълни, аберацията се получила преди светлината да влезе в телескопа Твоето разбиране за аберацията е мелез между тези два варианта: според теб звездните лъчи пристигат вертикално, след което някак си сменят посоката вътре в телескопа. Новобранско мислене. Светлината не си сменя посоката току така.

Грешка. Обърках откат с инерция, а то е импулс.

Да, каза ... и не си прав. Когато една оптическа среда увлича светлината, векторът на скоростта си сменя посоката, но посоката на самите вълни не се променя. Тоест, посоката на светлината не се променя ... въпреки, че посоката на вектора на скоростта се променя. Това е уловката. А вие го броите, че посоката на светлината също се променя, заедно с вектора на скоростта. Както казах, новобранска грешка. Случва се на тези, които нямат инженерно мислене и не се чудят как работят нещата. А ако си предствиш умствено как работят нещата, веднага се вижда, че светлината няма как да си смени посоката един път като влезе в подвижна оптическа среда и втори път като излезе от нея. Сетлината си сменя посоката от отражение ... а не от увличане. Принципен въпрос.

Обяснението на Брадли за аберациятя приема, че: светлината е поток от частици нищо не увлича тези частици Ако тези допускания бяха вярни, ти също щеше да си прав ... но в действителност и двете допускания са грешни. От тези допускания Брадли извежда скоростта на светлината, което е невъобразимо съвпадение. Само че ако вярваме на такива съвпадения, тогава защо не приемеме, че светлината е поток от частици ??

Тц. За аберацията от самото начало се приема, че звездните лъчи падат вертикално ... и само движението на телескопа предизвиква аберацията. А това въобще не е така.

Тц. Става дума за елементарна вълнова физика, която ти и Лоренц само си мислите, че познавате ... а в същност правите новобрански грешки. От там идва вашето объркване.

Много правилно. А уловката е, че това не важи за светлината. Тц. Точно това е разликата между светлината и материята. Затова не се разбираме и за другия парадокс. Там проблемът е същият. Светлината не се движи като обект с маса и инерция, а следва правилата за разпространение на вълни.

За стотен път: увличането на светлината не влияе на звездната аберация. Физиците на времето като теб приемат, че пълното увличане на светлината протоворечи на аберацията ... а както сто пъти вече показах, то не влияе.

През цялото време аз казвам (повтарям и потретям) едно и също нещо: Увличането на светлината от атмосферата (или етъра) не влияе върху звездната аберация. Аз само това казвам. Така че дали телоскопът трява да се наклони или не няма никакво отношение към явлението увличане на светлината от оптическа среда. Освен това уточнение, аз нямам друго отношение към аберацията. Просто примам, че такава има ... след като вече е измерена. Моето уточнение цели да покаже единствено, че аберацията и увличането на светлината не са свързани, а са две независими явления.

Това е анимацията на Уикипедия ... за която изрично всеки път казвам, че е грешна. ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ !! Долната анимация е ГРЕШНА !! Тя НЕВЯРНО показва как работи звездната аберация и увличането на светлината. Ако случайно някой не внимава и не е разбрал: анимацията е ГРЕШНА !!

Напротив. Много добре съм запознат с това какво се е случило на времето. Опитът на ММ измерва изотропна скорост на светлината на повърхността на земята. Това е физическият факт, който опитът установява. Този факт може да се обясни по един от следните начини: Имаме пълно увличане на етъра. Увличане на етъра няма ... и земята е стационарна. Увличане на етъра няма ... и земята не е стационарна; следователно, дължините се съкращават. Увличане на етъра няма ... и земята не е стационарна; скоростта на светлината е еднаква за всички. Друго обясненине не ми е изсветно, но е възможно да има. Идеята за пълно увличане на етъра (1) се отхвърля безусловно, защото опити като този с водния телескоп на Ейри уж показват, че увличане на етъра няма. Стационарнаата земя (2) естествено отпада като обяснение. Така остават (3) и (4), като Лоренц предлага (3), а СТО предлага (4). Правилното обяснение е (1), но Лоренц и другите физици са толкова дълбоко убедени, че увличане на етъра няма, че скъсяването на дължините им се вижда по-достоверно от увличането на светлината от етъра/атмосферата. И сега който смята, че скъсяването на дължините е пълна глупост, се брои за неук и невеж. Тинтири-минтири.

Лъчите от звездата не пристигат вертикално на земята. Те вече са наклонени когато достигат до телескопа, независимо дали атмосферата ги увлича или не. Там е объркването. Ти си убеден, че лъчите пристигат вертикално ... а това не е вярно.

Аз съм нарисувал как работи увличането по принцип. Ето пак концептуалната диаграма на увличане не светлината от подвижна оптическа среда. ляво - увличане на вертикални лъчи дясно - увличане на лъчи под ъгъл Както е показано, и в дата случая лъчите се изместват (транслират) по посока на движението ... но посоката на самите лъчи не се променя. Именно затова дясната картинка изглежда толкова странно. Но ако нарисуваме светлината като вълни, всичко си идва на мястото. Като цяло това е принципът, който диаграмата илюстрира: увличането на светлнните лъчи от подвижна оптическа среда не променя тяхната посока.

Да, точно така. Което означава, че щом наблюдаваме аберация на дъното на атмосферата, лъчите влизат под ъгъл в атмосферата. Те не си сменят ъгъла/посоката вътре в нея.

Не е така, колега. Нали се показва, че увличането на светлината не сменя нейната посока. Значи когато един астроном ... на дъното на земната атмосфера ... наблюдава аберация, същата тази аберация я има и в горните слоеве на атмосферата. Значи аберацията вече се е формирала когато тя навлиза в атмосферата. Тя не се получава в очите.