gmladenov

Виж ми поправения постинг. Точно за джама добавих.

Няма значение от какво са стените. Важното е дали имаме отворено или затворено пространство. Затвореното пространство пренася/увлича светлината. Това е принципът. Като се движиш в кола или влак и отвориш прозореца почва да духа. А когато го затвориш спира да духа. Духа ли по-малко ако стените са от картон вместо от стомана?

Вторият постулат постулира, че скоростта на светлината е изотропна във всички отправни системи (изотропна = еднаква във всички посоки). Ето известният пример с влака и гарата, който илюстрира тази постановка. Наблюдател във вагона: скоростта на светлината е изотропна спрямо него: Наблюдател на гарата: скоростта на светлината е изотропна и спрямо него: Значи според СТО светлината винаги е изотропна спрямо наблюдателя. Така постулира Втория постулат. Тук пътят на светлината също е еднакъв в двете отправни системи: еднакъв спрямо системата ... но различен спрямо вагона. В горните анимации е абсолютно същото: едакъв спрямо системата ... но различен спрямо мишената. Паралелът между двата примера е очевиден.

Разликата вън/вътре се определя от преносимостта на светлината. Подвижен вагон с две крушки в левия и десния край на вагона. Двете крушки светват едновременно, но заради движението на вагона синята светлина изминава по-къс път докато стигне до наблюдателя и достига до него първа. Червената светлина изминава по-дълъг път и достига втора до наблюдателя. В този случай вагонът и светлината се движат в едно и също пространство. Тук нямаме преносимост на светлината. Същият пример, но със затворен вагон. Тук вече имаме преносимост на светлината. Затвореното пространство на вагона пренася/увлича светлината със себе си. Съответно синята и червената светлини достигат едновременно до наблюдателя.

Ами точно затова имаме парадокс !! Ти дефакто ми обясняваш защо имаме парадокс ... и си абсолютно прав. ЛЯВО: стрелецът е стационарен. ДЯСНО: мишената е стационарна. И в двата случая пътят на светлината е еднакъв, както се вижда на анимацията. Така повелява Вторият постулат. Различното е двете системи е, че мишената в едната се движи, а в другата не. Това води до парадокса: еднакъв път на светлината + различни позиции на мишената => парадокс Ако сега погледнем другата анимация, светлината има различни пътища в двете системи: различен път на светлината + различни позиции на мишената => няма парадокс

Вервай, батка, вервай. Щом те влече.

Опитната постановка трябва да се намира в движение спрямо средата, в която се разпространяват светлинните вълни. Иначе как ще измери различни скорости в различните посоки. Ако опитът на ММ се проведе в открития космос, тогава той ще даде положителен резултат (стига пътят на светлината също да преминава през открития космос). Ако повторят опита на ММ вътре в МКС, той ествествено пак ще даде нулев резултат.

Добре, обясни по-подробно примера с луната, за да видя какво имаш предвид. Според теб аз къде бъркам.

Нещо друго, което забравих. Математиката на СТО работи, защото приемаме за нормално съкращението на дължините и забавянето на времето. Но ако кажем, че това не са нормални "явления", математиката веднага спира да работи. Съкращение на дължините никога не е наблюдавано, а експериментите, които уж показват забавяне на времето (като този с мюоните) са меко казано трагични. Така че парадоксът в математическата логика на СТО е съвсем реален. Просто е прието той да не се смята за парадокс.

Вече ти отговорих: няма да губя време за тези въпроси. Що ти не направиш някоя анимация и да ни покажеш.

Това е скоростта на спътнците в космическото пространство ... а не спрямо нещо. Знам, че си свикнал движението да е спрямо нещо ... но това в същност не е задължително. Абсолютното движение, например, не изисква отправна точка. Ако толкова държиш, движението е спрямо вакуума на космоса. Но не ми казвай, че такова движение няма. Ограничението всичко да е "спрямо" е ограничение на доктрината на релативизма, а не закон на физиката. Ако бъркаш доктрина със закон на физиката, явно имаш още да учиш.

Не, батка. СТО е математически-вярно описание на несъщестуващо явление: еднаква скорост на светлината за всички наблюдатели. Представи си теория за гравитацията, в която се приема, че гравитацията е отблъскваща, а не привличаща. Със сигурност ще докараш математиката да работи ... но от това тази теория няма излезе вярна. Същото със СТО. Математическа грешка в теорията няма. Но цялата теория е основана въру погрешно допускане. Така че наистина успех, ако търсим грешка в математиката. Няма спор. Грешката на СТО е в това, че тя не отговаря на реалността. Това показват горните анимации.

Там е друго: пътят на светлината е различен по перпендикулярните рамена. В тукашния парадокс има само една рамо вертикално надолу. И това рами го гледаме един път отгоре надолу и втори път от долу нагоре. Тук светлината няма различен път. Имаме само различна перспектива.

За пореден път: първо избирам единия наблюдател за стационарен, а след това другия. Според СТО и релатвизма няма значение кой наблюдател съм избрал за стационарем. Аз се възползвам от това право и сравнявам какво се получава ако всеки един от тях е избран за стационарен. Сега ти нова песен запя: че това били две отделни ситуации. Е да, ама не. Ще ви изчакам да вденете. Споко, не бързайте.

Тц. Първо показвам ситуацията от едната гледна точка, а след това от другата. Значи имаме една и съща ситуация от две гледни точки. Въобще не са две ситуации.

Нека пак да сложа анимациите, за да не са забравя за какво е тази тема. 1. Ако светлината имаше инерция, ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са симетрични и няма никакво значение кой наблюдател е избран за стационарен и кой за подвижен. Симетрията на наблюдателните роли е фундаментален принцип на Релативизма: 2. Светлината, обаче, няма инерция. По тази причнина траектороията на светлината е различна в зависимост от това кой наблюдател се води за стационарен и кой за подвижен. Това нарушава базовия принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли. Извод: принципът на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината. Това е теоретичен проблем за Релативизма. Релативизмът работи само за механичо движение и е принципно несъвместим с движението на светлината.

ОК. Явно не сме дорасли за смислени дискусии. А за религиозни дискусии днес нямам време.

Не съм съгласен. Никой досега не е оборил парадокса без да въведе разлики в двете системи. Единствената разлика между двете системи е в това кой се смята за подвижен и кой за стационарен. Друга разлика няма.

Не забравай парадокса, за който е отворена темата. Въпреки всичките ти протести, ти не си показал никакъв смислен аргумент срещу него. Направи работеща анимация, която го оборва, и тогава ще говорим. Засега нищо не предлагаш освен празна реторика.

Хубаво. Предположение ... но го сложи наравно с базовото допускане на СТО: скоростта на светлината е еднаква за всички (СТО) светлината е преносима и така създава илюзията, че скоростта на светлината е еднаква за всички Всички опити, които оборват етърната теория, също така показват, че светлината е преносима. Много е изкушително да си помислим, че тези опити също показват, че скоростта на светлината е еднаква за всички. Само че как да обясним диполната анизотропия. В същото време ако се приеме, че светлината е преносима, всички парадокси на СТО изчезват, както и скъсяването на дължините и забавянето на времето.

Гравитацията аз я пренебрегвам. Тя със сигурност оказва влияние, но слабата гравитация може да се пренебрегне.

И по-конкретно? Кой, кога и къде го е проверявал? Статии в сериозни списания? Най-красноречивият опит от всички: обсерваторията за гравитационни вълни ЛИГО. Тя представлява един гигантски интереферометър, който от 2002г насам ежесекундно показва, че светлинната вътре във вакуумираните тунели на обсерваторията остава изотропна докато тези тунели се движат из космоса ... с 370 км/с. Тоест, ЛИГО показва, че тунелите на обсверваторията пренасят/увличат със себе си светлинните вълни, разпространяващи се вътре в тях. За да разбере преносимостта на светлината, обаче, човек първо трябва да се запита дали светлинните вълни наистина са преносими и какво ни дава основание да смятаме така. Значи първата стъпка е да допусне ... хипотетичната ... възможност, че СТО може би има неправилна представа за това как се разпространява светлината. Но ако човек предпочита да не си задава въпроси ... а само да рецитира евангелието буква по буква ... няма как да разбере преносимостта на светлината. Защото в евангелието наистина не пише, че светлината е преносима. Потвърждавам. За да разбере истината, човек трябва да погледне извън евангелието. Така че моля не ми цитирайте евангелието. Всички знаем какво пише в него.

Вакуумът в затворено пространство също увлича. Безброй опити го доказват. Разбира се трябва акъл и мислене, за да се разберат тези неща. Една закостеняла консерва естветвено няма как да ги разбере. Ама какво да я правиш. Тя толкова си може.

За мен хипотезите са измислици, така че грамофонната плоча в моята глава е въображаема. Според теб, обаче, хипотезите не са измислици. Следователно, хипотетичното ако в глава ти никак не е въображаемо, а съвсем истиско. С това съм напълно съгласен.

ОК. Аз имам научна хипотеза, че ти в главата имаш ако. И тъй като това е научна хипотеза - а не някаква моя приумица - значи е абсолютен факт, че ти в главата имаш ако.