gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10473 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
50
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Благодаря, колега. Ти потвърждаваш, че "синхронизиран = сверен". А някои релативисти вчера спореха, че това не било така.
-
Това са някакви общи приказки. Ти не си отгвоворил на въпроса.
-
Да бе, майна. Боби и Васил в примера са неподвижни един спрямо друг. Значи на теория те винаги могат да си сверят часовниците. Ти самият потвърждаваш, че това е така. Речено-сторено. На втората година от тяхното пътуване, Боби и Васил решават да си сверят часовниците. След това ги сверяват пак на третата, четвъртата, петата ... и така до деветата година. На десетата година, обаче, Ани прилага Лоренцовата трансформация и какво излиза (виж първоначалния постинг): tБ' = γ(t-vvt/cc) = γ(10Ψ-9Ψ/4) = γΨ(31/4) tВ' = γ(t-vvt/cc) = γ(10Ψ-10Ψ/4) = γΨ(30/4) Δt' = (tБ'-tВ') = γΨ/4 Значи след като Боби и Васил са си сверили часовниците девет пъти (!), според Ани техните часовници пак не са сверени ?!?!? Защо така бе, майна? Защо след като Боби и Васил са си сверили часовниците девет пъти (!), Ани пак си мисли, че техните часовници не са сверени. Ей това го обясни, ако можеш.
-
... а според Лоренцовата трансформация часовниците на Боби и Васил в примера с тризнаците никога не са сверени/синхронизирани. Виж първоначалния постинг. Значи ти казваш винаги, а Лоренцовата трансформация казва никога ... но според теб това не е противоречие. Точно затова ти си загубена патка в мъгла.
-
Не. Ти просто си нямаш идея за какво става дума. Загубена патка в мъгла.
-
В моя пример Лоренцовта трансформация казва, че часовниците на Боби и Васил не са синхронизирани. В такива случаи кого слушаме - теб или Лоренцовата трансформация?
-
Нека тогава да поставим въпроса така: Според Лоренцовата трансформация, часовниците на Боби и Васил задължително не са синхронизирани/сверени. Значи всеки път като приложиш Лоренцовата трансформация, според нея излиза, че часовниците на Боби и Васил не са синхронизирани/сверени. А според Айнщайн това не е вярно: стига да поискат, Боби и Васил винаги могат да си синхронизират часовниците. С други думи, пак стигаме до противоречие/парадокс/абсурд: според Лоренцовата трансформация часовниците на Боби и Васил никога не са синхронизирани/сверени а според Айнщайн Боби и Васил могат да си синхронизират/сверят часовниците когато си поискат (по силата на това, че те са в покой един спрямо друг). Сега каква тъпотия ще измислиш, за да спориш? P.S. И нека не забравяме, че Лоренцовата трансформация е СТО. Значи според СТО часовниците на Боби и Васил никога не са синхронизирани/сверени. И пак според СТО те могат да си ги синхронизират/сверят когато си поискат. Тоест, СТО протоворечи на самата себе си. Именно затова му викат парадокс/абсурд.
-
Няма такъв фим, колега. Пак не си рабрал. Щом Боби и Васил са в покой, техните часовници няма как да не са синхронизирани/сверени. Това се има предвид под "по условие са синхронизирани/сверени". Ако не са синхронизирани/сверени, значи техните часовниците са повредени. Само че тук не говорим за повредени или счупени часовници, а за правилата на СТО. И те са: Щом си в покой спрямо някой, значи двамата "делите" една обща отправна система и вашите часовници щеш-нещеш са синхронизирани/сверени (освен ако не са повредени).
-
Щом два наблюдателя са в покой един спрямо друг, техните часовници по условие са синхронизирани и сверени. Иначе тяхната отправна система не моиже да има общо време. А както показах в първоачалния постинг, като приложиш Лоренцовата трансформация илиза, че техните часовници не са синхронизирани и сверени. Това е парадоксът. Не може часовниците на Боби и Васил хем да са синхронизирани/сверени, хем да не са. Лоренцовата трансформация греши като изчислява различни времена за два наблюдателя, които са в покой един спрямо друг.
-
Ти добре ли си? Аз ти показах, че синхронизиран часовник = сверен часовник. Според Айнщайн. Ти се съгласи ... а сега казваш точно обратното. Явно и ти си състояние на отричане.
-
Парадоксът е повече от явен, но ти продължаваш да си в състояние на отричане.
-
Ти самият казваш, че Боби и Васил трябва да имат общо време. Аз напълно се съгласявам и показвам как според Лоренцовата трансформация те нямат общо време - и казвам, че това е неочаквано и затова имаме парадокс. Ти ме обявяваш за малоумник. ?????
-
Покажи правилното прилагане, майна. Стига празни приказки.
-
Е да де. Нали затова съм отворил темата. Боби и Васил трябва да имат общо време, а според Лоренцовата трансформация те нямат. Това е парадоксът/абсурдът.
-
Както синхронизирани, така и сверени. Щом са в покой, те трябва да имат общо време.
-
Тъй като Боби и Васил са в покой един спрямо друг, очаквам те да имат еднакво време. За стотен път: след като те са в покой един спрямо друг, те винаги могат да се сверят и синхронизират часовниците. Тоест, приема се, че техните часвоници са синхронизирани и сверени.
-
Важното е, че за да може една отправна система да има общо време, всичко часовници трябва да са както синхронизирани, така и сверени. Не може дамо едното.
-
Тц. Казах ти да направиш сметките. Ако ги беше направил, нямаше да говориш тъпотии. Нека когато часовникът на Борис показва 12:00 лъч светлина да тръгва към Васил. Да кажем, че светлината пътъува 1мин между Боби и Васил. Часовникът на Васил не е сверен с този на Боби, така че лъчът пристига при Васил в 12:15. След като се отрази, лъчът пристига обратно при Боби в 12:02. По формулата на Айнщайн, би трябвало да имаме: 12:15 - 12:00 = 12:02 - 12:15 Само че очевидно тук нямаме равенство между двете (!!): 12:15 - 12:00 = 15мин ... е различно от ... 12:02 - 12:15 = -13мин Хайде сега повтяряй след мен: Според Айнщайн, синхронизирани часовници = сверени часовници ... Според Айнщайн, синхронизирани часовници = сверени часовници ... Според Айнщайн, синхронизирани часовници = сверени часовници ... ...
-
В личната физика на мосю Скенер всичко е възможно. Само че тук говорим дали СТО има проблем или не. Нека да оставим твоята лична физика настрана за момента.
-
В такива случаи се цитира източника, за да няма тън-мън. Аз не знам немски, затова цитирам английския превод на СТО. Виж долу. Ти изглежда също знаеш английски, така че няма да превеждам. Чети внимателно и направи сметките. Според самият Айнщшайн (!!) излиза, че синхронизирани часовници = сверени часовници.
-
А когато двама наблюдателя са в покой, техните часовници са синхронизирани и сверени. И ако това не е така, тогава се приема, че отправната система няма общо време. Без общо време всякакави изчисления на времена, скорости и дължини са безсмислени. Това е базово теоретично положение. Вземи и ти вдени най-накрая.
-
Не, майна. Приема се, че когато двама наблюдатели са в покой един спрямо друг, техните часовници са синхронизирани. Това е базово положение в теорията, а не някакво си удобство. Идеята за синхронизиране на часовниците идва от идеята за общо време "вътре" в една система. Значи, ако играем по правилата на СТО, часовниците се синхронизират за да може отправната система да има общо време. Съответно ако часовниците не са синхронизирани, системата няма общо време. Ти явно не виждаш проблем часовниците да са синхронизирани, но да нямат общи показания. Само че това означава, че системата няма общо време. Хайде вдени го това най-накрая това. Не може часовниците да имат различни показания, пък да броим времето в системата за общо. Няма две добри, майна.
-
Което те си изберат. За пореден път: Боби и Васил са в покой един спрямо друг и могат да си сверят и синхронизират часовниците както и когато си поискат. Значи се приема, че техните часовници са синхронизирани. А според Ана техните часовници не са синхронизирани. Това е разминаването. Значи защо след като Боби и Васил имат общо време и синхронизирани часовници, Ана "вижда" техните часовници като несинхронизирани? Ана вижда нещо, което очевидно не е вярно. Тя дефакто си фантазира. Това е проблемът тук. Нека се забележи, обаче, че вината за разминаването не е на Ана, а на Лоренцовата трансформация.
-
Ти сам ли си говориш вече? Гледам, че си отговяряш на себе си.
-
Ами и на мен не ми допада да повтрям едно и също елементарно нещо по десет пъти, а събеседникът хич да не вдява и да си нарежда неговото като грамофинна плоча.
