gmladenov

Двете системи наистина нямат общо време - но се приема, че когато техните начала съвпадат, това е обща точка в пространството и времето и за двете. Момента на излъчване на лазерния импулс се случва именно в този общ момент. След този момент различните времена на двете системи вече няма значение, защото това, което гледаме, е че в едната се случва едно, а в другото друго. В задачата не се сравняват времена, а се гледа, че след общия момент във времето и пространство, в двете системи се случват различни събития.

Оказва се, че огледалата на луната са ретрорефлективни (каквито са пътните знаци и габаритните рефлектори). А за диаметъра на отразеното светлинно петно на земята се оказва, че е 20км.

Луната се намира на разстояние ~1,3 св. секунди от земята. Относителната скоростта на луната спрямо земята е ~1 км/с. А според Уикипедия, диаметърът на "лазерното петно" на луната е ~6,5 км. Какво означава всичко това: Лазерът стига до луната за ~1,3 сек. През това време луната се е преместила на разстояние ~1,3 км спрямо земята. Лазерното петно, обаче, е ~6,5 км. Значи дори мерникът на лазера да е неточен с повече от километър, лазерът пак ще уцели огледалото на луната. Не съм чел какви са огледалата на луната, но няма да се учудя ако светлинното петно на отразената светлината е дори по-широко от 6,5 км на земята. Така по най-груби сметки излиза, че лазерът от земята няма как да не уцели огледалото на луната ... без да има никакво значение дали сме избрали земята за стационарна или пък луната.

Точно това е парадоксът, колега. Не би трабвало да има значение кой се движи и кой не ... а както се показва, това има значение. Земята и луната се движат бавно една спрямо друга и разстонието между тях е само 1,3 светлинни секунди. Така че няма проблем лазер на земята да уцели огледалото на луната. Както казах от самото начало, парадоксът е теоретичен: защо има значение кой наблюдател е стационарен и кой е подвижен? Нали според СТО и релативизма избираме произволно. Защо тогава описаната ситуация има различни изходи, в зависимост от това кой наблюдател сме избрали за стационарен и кой за подвижен? Това е проблем на теорията - а не че на практика никога не знаем кой се движи и кой не.

Благодаря за уточнението. Нека да е ясно, че лазерният импулс в горните анимации е съставен от фотони и естествено няма маса - нито пък инерция.

Откога бе, майна?

Първият закон на Нютон.

Светлината няма маса и инерция, естествено. Дадох примера с инерцията само за да покажа, че изборът на наблюдателна роля е произволен ... само ако светлината имаше инерция. Само тогава няма значеное кой наблюдател е избран за стационарен и кой за подвижен. Само че светлината няма инерция. В такъв случай се показва, че изборът на наблюаделна роля има значение ... иначе се стига до парадокс.

"Наследяването" на скоростта е заради инерцията на телата с маса. Това и децата от прогимназията го знаят.

Както жена ми казва: "ако нещо не го разбираш, какво да ти го обяснявам". Колкото си разбрал, толкоз.

Ами ще почакаш, защото не мисля да губя време за това. Ето още една анимация, обаче, която илюстрира концепцията. Авторите са я кръстили Самолетът и Пакетът. В случая вертикалната скорост се увеличава от гравитацията и затова траекторията на пакета е парабола вместо права. Но концепцията е същата: пакетът наследява хоризонталната скорост Vx от самолета и затова х-координатите на самолета и пакета са еднакви. Значи очевидно не си измислям. Източник: ЦЪК.

Търсиш по вола теле, батка. Това е базова физика и ако се разтърся, ще ти намеря формулите за инерцията и векторното сумиране на скоростите. Нали именно това е причината инерциалното движение да е неоткриваемо с механичен експеримент. Ако не беше така, какво ни пречи просто да изстреляме един куршум напречно на движението - и хоп, движението е откриваемо. Да се чуди човек как никой не се е сетил за това от Нютоново време насам ... и вместо това броим движението за неоткриваемо.

По закона за векторното събиране на скорости: Ако светлината имаше инерция, тя щеше да наследи хоризонталната скорост Vx от подвижния източник, все едно има маса. Така скоростта на лазерния импулс щеше да е векторната сума (Vx+Vу) и той щеше да се движи по диагонал надолу, вместо вертикално: Но тъй като светлината няма инерция, тя не наследява Vx от подвижния източник. Затова Vx=0 и лазерният импулс се движи вертикално.

За стотен път: 1. АКО светлината имаше инерция ... тогава нямаше да има никакво значение кой наблюдател е стационарен и кой е подвижен. Можем да изберем както стрелецът за стационарен (ляво), така и мишената (дясно). И в двата случая наблюдателите щяха да виждат една и съща случка: светлинният куршум не уцелва мишената. 2. Светлината, обача, няма инерция. Това внася коренна промяна в ситуацията. Ако стрелецеът е стационарен, светлинният куршум не уцелва мишената. Но ако мишената е стационарна, тогава светлинният куршум я уцелва. Значи реално ние трябва да знаем кой наблюдател е стационарен и кой подвижен, ако искаме да знаем дали светлнният куршум ще уцели мишената или не. Така постановката на СТО и релативизма, че ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са произволно-нарочени, не работи в реалността. Както показват анимациите, ние трябва да знаем кой се движи и кой не. Ако не знаем, се стига до посочения парадокс, че двата наблюдателя виждат две различни случки ... а не една и съща случка от две различни перспективи, както би трябвало да бъде (и както е показано на първата от двете анимации).

Точно това показва примерът: освен ако не халюцинираме, СТО няма как да е вярна !!

Вкарвам инерцията за да покажа, че ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са симетрични ... само ако светлината имаше инерция. Само тогава няма значение кой наблюдател е избран за стационарен и кой за подвижен, както е според СТО и релативизма. Само че светлината няма инерция. И както показват анимациите, в този случай симетричността на ролите се нарушава ... и вече има значение кой е стационарен и кой подвижен. Значи ако гледаме реално, има значение кой наблюдател е стационарен и кой е подвижен. А според СТО няма значение.

Ти хубаво това гледаш ... ама аз не това показвам .

За стотен път: тук не гледаме "стационарна -> подвижна" система, а гледаме какъв е изходът от ситуацията ако първо единият наблюдател е избран за стационарен, а след това и другият. И както се вижда, изходът е различен ... а това не е реално. Ситуацията е една, независимо от какъв ъгъл я гледаме. Не може за различни наблюдатели тя да е различна.

Няма такова нещо. Сто пъти обясних, че не гледаме "стационарна -> подвижна" система, а гледаме какъв е изходът от ситуацията ако единият наблюдател е избран за стационаре, а след това и другият. И както се вижда, изходът е различен ... а това не е реално. Ситуацията е една, независимо от какъв ъгъл я гледаш. Не може за различни наблюдатели тя да е различна.

Много благодаря. Сега ти разбрах постинга. При аберациите наблюдателят наистина вижда други фотони от фронта на вълната ... което създава ефекта на аберациите. А аз говоря за "светлинен куршум", който има различна траектория в зависиост от това кой наблюдател е избран за стационарен. Наистина благодаря за уточнението.

Откъде накъде ?!? Би ли се аргументирал какво имаш предвид. Ситуацията е по учебник.

Гледам на импулса точно като на лазерен импулс - или куршум от светлина. Затова примерът няма нищо общо с аберациите. Тук имаме куршум от светлина, който се излъчва във вертикална посока. Ъгълът на излъчване/приемане на този луршум не зависи от движението.

Колега, казах и в другата тема: в СТО няма изискване, че движението променя ъглите на излъчване на светлината. Ако имаше такова изискване, то щеше да важи за всички лъчи светлина. Значи щеше да се знае, че ъглите на излъчване трябва да се трансформират по същия начин, както се трансформират координатите. Фактът е, че такова изискване няма. Така че нека да не си измисляме какво казва СТО, а просто да я цитираме.

Ситуацията е построена спрямо Втория постулат на СТО. Значи Вторият постулат твърди, че трябва да виждаме ситуацията така. Никъде в СТО не се казва, че когато светлината е излъчена от движещ се източник, трябва да променяме ъгъла на излъчване на светлината. Ако това беше така, то щеше да важи за абсолютно всички лъчи светлина, а не само за този пример. Само че в СТО няма изискване да се сменя ъгъла на светлинните лъчи.

Тц. Колко пъти беше обяснено, че това не е така. За пореден път: анимациите показват, че в зависимост от това кой наблюдател е избран за стационарен, ситуацията има раличен изход. Това проблемът/парадоксът тук.