gmladenov

Разбери, майна: щом измерваме наклон, значи наистина имаме наклон. Измерването не е илюзия.

Точно така. Щом и двата опита показват увличане, значи увличане има. При това положение гледаме защо имаме разлика в степента на увличане. И както се оказва, установката на Физо е супер-неточна, докато тази на ММ е феноменално точна/прецизна. По-прецизното измерване неминуемо взема превес ... което означава, че приемаме резултатът на ММ: имаме пълно увличане. А ти правиш точно обртаното: пренебрегваш резултата от по-прецизния опит.

Опитът на Физо показава увличане на светлината ... а според СТО увличане няма. Значи как така хем опитът на Физо е валиден, хем СТО в вярна ??

Няма измерване, което показва, че лъчите падат вертикално. Значи ако се водим по измерванията, лъчите падат под ъгъл.

В отравната система на земята, където са направени измерванията на Брадли, телескопът е неподвижен. Аз това приемам, защото за нашата дискусия само това има значение.

Не можеш да спориш, че и двете са вярни: лъчите падат под наклон и също така че падат вертикално. Тук следваме измервнето и приемаме това, което то показва: че лъчите падат под наклон. ЗАБРАВИ за вертикално паданае на лъчите. Противоречиш на измерването. А за бабини деветини аз няма да споря.

Грешна представа, батка. Фотоните са частици само по име. Те не са истински частици ... като капките дъжд.

Уважема загубена патка в мъгла, Във физиката водещо е измерването - и аз се водя по измерването, че звездните лъчи влизат под наклон в телескопа на Брадли. Ако случайно някой си въобразява, че лъчите падат вертикално, това е негов проблем, защото то противоречи на измерването. Пак да кажа, във физиката "измерването е цар". Така върви приказката.

За да мога задам реторичния въпрос: какво сменя посоката на светлината на влизане в телескопа. Моето негласно допускане, е че този въпрос е реторичен - и това се подразбира. Но за нашите по-бавни приятели следва специално обяснение: Нищо не променя посоката на светлината когато влиза в телескопа (приема се, че оптиката на телескопа е изправана). Значи горната картинка е грешна. Грешката е, че лъчите не падат вертикално върху телескопа. В действителност те падат под наклон.

Колега, аберацията е факт, както е факт, че лъчите пристигат вече наклонени в телескопа. Значи тук никъде не става дума за вертикални лъчи. Бъди наясно с това.

Ни най-малко не се тръшкам. Аз безуслвоно приемам наклона на звездните лъчи за факт ... и работя с този факт. Всичките ми съждания се базират на този факт.

Ако се замислиш малко ще разбреш, че дълбоко се заблуждаваш. Светлинният лъч а абстракция, която ние използуваме да проследим пътя на светлината. Той не е физически обект. Физическият обект са светлинните вълни. И когато се съобразим с физиката на тяхното разпространение се оказава, че звездната аберация по никакъв начин не се влияе от увличането на светлината от атмосферата/етъра. В крайна сметка това се тъни тук. Звездата аберация може ли да се смята за доказателство, че увличане на светлината от атмосферата/етъра няма. И отговорът е категорично не. Това, което наблюдението недвусмислено показва, е че имаме пълно увличане на светлината от оптически среди като земната атмосфера ... и звездната аберация по никакъв начин не протоворечи/опровергава това наблюдение. Само обърканите релативисти не могат да го разберат това, защото имат объркани представи за това как се разпространява светлината.

Нали гледаме отправната система на земята ... и в нея лъчите не са вертикални. Това е потвърдено от физечески измервания: телескопът трябва да се наклони. Щом телескопът трябва да се наклони, значи звездните лъчите пристигат под ъгъл, а не вертикално. И както аз многократно показах, увличането на светлината не променя този ъгъл. Извод: увличането на светлината не влияе на звезданата аберация. Значи аберацията не може да служи за доказателство, че няма увличане на светлината от атмосферата/етъра. Така аргументът, че опитът на ММ уж не показва пълно увличане на светлината, е невалиден. Този аргумент се базира на това, че пълното увличане на светлината уж би компенсирало звездната аберация ... а това въобще не е така. Краен извод: Опитът на ММ недвусмислено показва пълно увличане на светлината от етъра/атмосферата. Това по никакъв начин не противоречи на звездната аберация, защото последната не се влияе от увличането.

Много е просто, колега. Няма вертикални лъчи когато говорим за звездната аберация. Също така увличането на светлината от атмосферата/етъра не влияе на аберацията. Това е всичко. Но заради твоето мелезно (недо)разбиране на това как се разпространява светлината, се получава каша. Ти един път спориш, че звездните лъчи падат вертикално и ще се наклонят, ако има увличане на светлината. След това спориш, че те не падали вертикално. Загубена патка в мъгла.

Прочети какво е написал твоят ментор Скенер и ще вденеш. Скенер сам потвърди, че лъчите пристигат наклонени в телескопа. Няма вертикални лъчи при звездната аберация.

А така. Значи самият ти потвърждаваш, че звездните лъчи падат под ъгъл. Значи НЕКА ЗАБРАВИМ за вертикално падащи лъчи. Такива няма в контекста на звездната аберация. Който спомене за вертикално падащи лъчи в контекста на аберацията ще получи сто тояги на гол гръб !!

Аберацията се получава вътре в телескопа ... само ако светлината е поток от частици, както Брадли е смятал на времето. Но ако светлината е вълна, значи аберациятя се получава извън телескопа. Тоест, лъчите вече пристигат под ъгъл в телескопа, а не вертикално. Иначе какво им сменя посоката на влизане в телескопа ??

Грешка на езика. Опитът установява изотропна скорост на светлината на земната повърхност. Значи не измерва, а установява.

Тц. Лъчът не може се смени посоката вътре в телескопа. Щом телескопът трябва да е наклонен (за да компенсира аберацията), значи звездинят лъч вече пристига наклонен при телескопа. Тоест, аберациятя вече се е получила преди телескопа. От друга страна ако светлината е поток от частици (както Брадли си мисли), тогава аберацията се получава вътре в телескопа. Така че има принципна разлика между това дали светлината е поток от частици или е вълна по отношение на аберацията: ако светлината е поток от частици, аберацията се случва вътре в телескопа но ако е вълни, аберацията се получила преди светлината да влезе в телескопа Твоето разбиране за аберацията е мелез между тези два варианта: според теб звездните лъчи пристигат вертикално, след което някак си сменят посоката вътре в телескопа. Новобранско мислене. Светлината не си сменя посоката току така.

Грешка. Обърках откат с инерция, а то е импулс.

Да, каза ... и не си прав. Когато една оптическа среда увлича светлината, векторът на скоростта си сменя посоката, но посоката на самите вълни не се променя. Тоест, посоката на светлината не се променя ... въпреки, че посоката на вектора на скоростта се променя. Това е уловката. А вие го броите, че посоката на светлината също се променя, заедно с вектора на скоростта. Както казах, новобранска грешка. Случва се на тези, които нямат инженерно мислене и не се чудят как работят нещата. А ако си предствиш умствено как работят нещата, веднага се вижда, че светлината няма как да си смени посоката един път като влезе в подвижна оптическа среда и втори път като излезе от нея. Сетлината си сменя посоката от отражение ... а не от увличане. Принципен въпрос.

Обяснението на Брадли за аберациятя приема, че: светлината е поток от частици нищо не увлича тези частици Ако тези допускания бяха вярни, ти също щеше да си прав ... но в действителност и двете допускания са грешни. От тези допускания Брадли извежда скоростта на светлината, което е невъобразимо съвпадение. Само че ако вярваме на такива съвпадения, тогава защо не приемеме, че светлината е поток от частици ??

Тц. За аберацията от самото начало се приема, че звездните лъчи падат вертикално ... и само движението на телескопа предизвиква аберацията. А това въобще не е така.

Тц. Става дума за елементарна вълнова физика, която ти и Лоренц само си мислите, че познавате ... а в същност правите новобрански грешки. От там идва вашето объркване.

Много правилно. А уловката е, че това не важи за светлината. Тц. Точно това е разликата между светлината и материята. Затова не се разбираме и за другия парадокс. Там проблемът е същият. Светлината не се движи като обект с маса и инерция, а следва правилата за разпространение на вълни.