gmladenov

Ето пак примера, този път с нови картинки. Имаме два наблюдателя - стрелец и мишена - които се намират в относително движение един спрямо друг. Съгласно правилата на СТО и релативизма, всеки един от тях може да бъде избран както за стационарен, така и за подвижен. Иначе казано, наблюдателните роли стационарен и подвижен са взаимозаменяеми и произволно-избираеми. Така в нашият пример можем да изберем както стрелецът за стационарен, така и мишената. Няма ограничение. Нека началата на двете отправни системи съвпадат в момент t=t'=0 и точка x=x'=0. В този момент стрелецът изстрелава лазерен импулс перпедникулярно на движението. Тоест, вертикално по оста у. В зависимост от това кой от двата наблюдателя изберем за стационарен, двете системи са огладелно отражения една на друга: Нека първо погледнем отправната систена на стационарния стрелец. В момент t=2 в тази система, лазерният импулс вече е изминал разстоянието у между стрелецът и мишената. За това време, обаче, тя вече се е преместила надясно и импулсът не я уцелва: Значи ако изберем стрелецът за стационарен, тогава лазерният импулс не уцелва мишената, защо тя е подвижна. За времето, за което импулсът би я достигнал, тя се е преместила надясно и така той не я уцелва. Нека сега видим какво се получава ако сме избрали мишената за стационарна: В този случай срелецеът е този, който се движи, докато мишената не се мести и съответно той я уцелва. Значи като цяло единственето нещо, което направихме тук, е да сменим кой от двата наблюдателя е стационарният: стрелецът или мишената. И както се вижда, в зависимост от това кой от тях е избран за стационарен, имаме два различни изхода на ситуацията: в единия случай импулсът уцелва мишената, докато в другия той не я уцелва. Това, разбира се, е физически невъзможно - и точно затова имаме парадокс. Не може изборът на наблюдателна роля да променя какво се случва. Не работят така нещата.

Вие сте идентични с двата "вътрешни" наблюдателя. Все едно вие се тях: ти си стрелеца, а Скенер е мишената. Значи вие не сте трети и четвърти наблюдатели, а първи и втори.

Забрави за трети наблюдател, колега. Няма такъв. Ти избираш стрелеца за стационарен, а Скенр избира мишената. Къде виждаш трети наблюдател тук?

Спред СТО и релативизма, ролите на стационарен и подвижен наблщдатели са взаимозаменяеми и произволно-избираеми. Имаме право да изберем както единия наблюдател за стационарен, така и другия; това са два еднакво-валидни избора. Казано по друг начин: Представи си, че ти и Скенер решавате задачата. Ти избираш стрелеца за стационарен, а Скенер избира мишената за стационарна. След това отговаряте на въпроса: лазерният импулс уцелва ли ракетата или не? Твоято отговор ще бъде "не, не я уцелва", а отговорът на Скенер ще бъде "да, уцелва я". Въпросът е, защо вашите отговори се различават. Това е парадоксът.

Колега, тук сме наши хора и се знаем. Но извън форума не я казвай тази глупост. За теб е по-добре.

Не ти разбирам мисълта. Повтарям мантрата до връсваяне, защото след 600+ коментара, никой от релативистите все още не е анализирал/коментирал това, за което е парадокса. Защо ти първо не избереш единият наблюдател за стационарен и да покажеш той какво вижда в собствената си (стационарна) система. След това да избереш другия наблюдател за стационарен и за него също да покажеш какво той вижда в собствената си (стационарна) система. Никой от релативистите не е направил това упражнение. А вече ми е втръснало да повтарям, че точно това трябва да се направи, за да се види парадокса.

Да. Когато началата на двете системи съвпадат, както х=х'=0, така и t=t'=0. Без тази обща точка във времето и пространството, всяко сравнение между двете системи би било невъзможно. Дефакто това е базата за сравнение.

Да не забравяме официалната мантра на този парадокс: избираш единия наблюдател за стационарен - става едно избираш другия за стационарен - става друго За това иде реч.

Редактирах си предишния коментар, защото се обърках. Извинявам се. Според СТО подвижни обекти нямат общо време, а не пространствено отдалечени.

СТО не твърди това. Тя твърди, че подвижни обекти нямат общо време, а не пространствено отдалечени обекти. Ако два обекта са неподвижни един спрямо друг, тяхното време ще е общо дори те да се намират на светлинни години разстояние един от друг. В момента, обаче, в който те почнат да се движат един спрямо друг, те вече не са на едно време. Така е според СТО.

Ако си дадеш труда да вникнеш в парадокса, може би ще го разбереш.

Благодарение на доброжелателните коментари на нашите приятели релативисти, избирам следната фраза за официална мантра и мото на посочения парадокс: избираш единия наблюдател за стационарен - става едно избираш другия за стационарен - става друго Като всяка мантра, и тази ще се чува често.

Да, прав си ... но аз не това показвам. Аз показвам, че: избираш единия наблюдател за стационарен - става едно избираш другия за стационарен - става друго За да го покажа това, аз неизбежно показвам кой какво вижда в своята стационарна система. Така се завършва да сравняваме две стационарни системи, а не стационарна -> подвижна, както е обичая. Хиляда пъти го повторих това и още ще повтарям, щом трябва (явно).

Сменя се ако гледаш стационарна -> подвижна система. Само че аз не показвам това. Ще повтарям толкова пъти, колкото трябва. Парадоксът се състои в следното: избираш единия наблюдател за стационарен - става едно избираш другия за стационарен - става друго

Ако играем по правилата на СТО в горния пример, светлината и в двата случая върви вертикално надолу ... а не по диагонал, както ти си нарисувал. Ако вървеше по диагонал, тогава парадокс наистина няма. Само че за да върви по диагонал (както ти си нарисувал), светлината трябва да има инерция ... а тя няма.

Пътят на светлината не се променя от това, че си сменил гледните точки ... а ти го сменяш. Затова ти казвам, че ти не играеш по правилата на СТО.

Чувам те, но светлината не се движи така. Аз вече многократно показах следната анимация като пример за това как би се разпространявала светлината ако имаше инерция. Значи ако светлината имаше инерция, тя би се разпространявала както следва. При това положение горният парадокс наистина изчезва. Проблемът е, че светлината няма инерция. Нека се забележи симетрията между двете системи тук. Двете системи в същност са идентични и наистина няма никакво значение дали стрелецът се движи или мишената. Именно това е прословутата симетрия на наблюдателните роли, с която са известни СТО и релативизма: няма никаквао значени кой наблдюдател ще изберем за стационарен и кой за подвижен. Светлината, обаче, няма инерция и затова симетрията на наблюдателните роли е нарушена - за което е тази тема.

Само х-координатите трябва да съвпадат, защото движението е по оста х. Иначе осите у и z трабва да съвпадат ... но не и координатите.

Благодаря. Наистина няма симетрия - и точно това е проблемът.

Чувам те ... но не си прав. Тук целта не е да нагодим едната половинка да пасне на другата. Целта е да покажем, че ако играем по правилата на СТО, стигаме до парадокс. А ти не играеш по правилата на СТО.

Да, прав си, че Лоренцовата трансформация може да преобразува координатите на всяко събитие. Това всички го знаят.

Ето, батка. Ако приемем източникът за стационарен (ляво на долната картинка), лъчът сеизлъчва в момент t=t'=0 и точка х=х'=0. Ако изберем мишената за стационарна (дясно на картинката), лъчът се излъчва в момент t=t'=0 и точка х=х'=0. Както е поставено условието на парадокса, имаме пълна симетрия на двете системи. Това е идеята - те да са симетрични в момент t=t'=0 и точка х=х'=0. След този момент за парадокса вече няма значение дали времето в двете системи тече еднакво или не. Важното е, че в едната система лъчът уцелва мишената, а в другата не: Значи докато лъчът измине разстояниет у между стрелецът и мишената, тя се е преместила в стационарната система на източника и лъчът не я уцелва. В стационарната система на мишената, обаче, тя седи на едно място и лъчът я уцелва. Това е парадоксът: започнали сме от симетрична ситуация ... но завършваме с несиметрична. А всичко е по правилата на СТО. За сравнение, ето какво се получава ако светлината имаше инерция. При това положение се получава пълна симетрия между отправните системи и след началния момент.

Да, колега. Лоренцовата трансформация е линейна. Това всички го знаят.

Не съвпадат на картинката, но в условието на парадокса съвпадат. Нали по условие лъчът се излъчва в момент t=t'=0 и точка х=х'=0. Значи лъчът е излъчен в общия момент и общата точка за двете системи.

Часовниците са синхронизирани в един единствен момент от време: t=t'=0. От там нататък вече не са синхронизирани. Така че двете системи нямат общо време. Забележи, че Скенер не спори точно по този въпрос, а за други неща.