gmladenov

"Лъч светлина" е подвеждаща метафора. За да се опише правилно увличането на светлината, за нея трябва да се мисли като за сбор от светлинни вълни: Увличането на светлината от подвижна среда е дефакто частен случай на доплеров ефект. Ако вътре в подвижната среда имаме физически наблюдател, той физически вижда светлинните вълни показани в лявата картинка. Логичсески тези вълни се представят с лъчите на средната картинка. Именно това е което вижда един физически наблюдател и което представлява увличането като физически процес. Както се вижда, тук нямаме смяна на посоката на светлината. От друга страна при векторната сума на скоростта на светлината и скоростта на подвижната оптическа се получава така, че светлината уж си сменя посоката. В действителност такава смяна няма, обаче. Така че векторната сума е подвеждаща като физическо описание на светлината. Тя е е вярна само като количиствена характеристика на скоростта на светлината. Но като физичско описание на увличането на светлината тя е невярна. Никой не наблюдава физически "наклонени лъчи" светлина при увличане на светлината. Това, което физически се случва и наблюдава, е специфичен доплеров ефект - а не наклонени лъчи. Това е важно от гледна точка на това, че увличането на светлината от земната атмосфера (или етъра) не отменя/премахва звездната аберация. От там тръгна разговора.

Всички физици от 19-ти век насам правят една и съща базова грешка ... и до ден днешен продължават да не се усещат за нея. Увличането на светлината от подвижни оптически среди не е векторна сума на движението на светлината и движението на средата !! Векторната сума сменя посоката на светлината, а увличането не я сменя. Увличането е едно най-просто пренасяне (транслация) на светлинните вълни и то не предизивка/причинява никакви други промени в светлината. Ето още една концептуална диаграма на увличането - този път на неговия физически принцип: Когато светлината влезе в подвижната оптическа среда, тя се деформира от движението на средата. Но на излизане се получава реципрочна деформация. Така ефектът от увличането/пренасянето на светлинните вълни се състои единствено в тяхното преместване по посока на движението. Никаква друга деформация не се получава, в това число и смяна на посоката. Принципно, светлината си сменя посоката при отражение. При увличането, обаче, не се случва никакъв физически процес, който да смени посоката на светлината. Именно това е физическата грешка на физиците от 19-ти век. Те следват математическата логика и броят увличането на светлината за векторна сума ... и не се усещат, че реалността е друга.

По-горе бях написал, че това е концептуална диаграма. Тя само илюстрира принципа, че увличането на светлината е едно просто преместване (транслация) на светлинните лъчи, което не променя ъгъла, под който те падат. Те също така показва, че аберациятя не се образува вътре в телескопа, както е според анимацията на Уикипедия.

Напротив. Опитът с водния телескоп на Джордж Ейри е доказателство за пълно увличане светлината от атмосферата. Същото показват опита на Майкелсон и Морли и десетки други опити. Ти имаш същата грешна представа за аберацията както и физиците на времето. Вие си представяте увличането както е показано в дясно на анимацията: А в действителност увличането работи така: Това, разбира се, не единствената грешна представа, която имаш.

Хубаво, но ти не обясняваш какъв е принципът на действие на ефекта. Ако етърът е абсолютен, ефектът се обяснява с движението на огледалата спрямо етъра. Етърът, обаче, не е абсолютен (това показват всички опити някога правени). Тогава какво обяснява ефекта? Как ускорението променя фазата на светлината? Ти казваш, че е така, но не си го обяснил/защитил.

Гледах го и сегментът за Ейри много хубаво показва какво се получава. Според автора, обаче, земята е стационарна в етъра ... с което аз не мога да се съглася. За мен резултатът от опита на Ейри се обяснява с пълно увличане на етъра (преносимост на светлината). Стационарността на земята е само оптическа илюзия, която се получава заради пълното увличане на етъра. В сегмента за Саняк авторът обяснява ефекта на Саняк като доказателство за съществуването на абсолютен етър. Неговото обяснение е много логично и правдоподобно, но то противоречи на доказателствата за пълно увличане на етъра. Затова аз лично нямам обяснение за ефекта. Имаме достатъчно доказателства, че светлината е преносима, така че според мен ефектът на Саняк се причинява от нещо друго, а не от абсолютен етър. Може би от гравитация (??). Не знам.

Именно това е погрешното разбиране за аберацията, заради която опитът с водния телескоп на Ейри не успява на времето.

Не е така. Ето я правилната (концептуална) диаграма на аберацията: ляво - без увличане, дясно - със увличане. Наклонът на лъчите се образува заради движението на земята и е същият както на повърхността на земята, така и високо в атмосферата. Причината е, че и на двете места скоростта на движение е еднаква. Увличането на светлината от атмосферата само премества лъчите по посока на движението. На времето не са разбирали как работи увличането на светлината и затова опитът с водния телескоп не дава очаквания резултат.

Щеше да си прав ... ако аберацията възникаваше само на повърхността на земята. Само че това не е вярно. Увличането е най-проста транслация на светлината по посока на движението. Ако горе на 30км в атмосферата мерим аберация, транслацията на увличането няма как да премахне тази аберация. Както и да е. Аз няма да споря повече за това.

Да, така е. Увличането не премахва аберацията, но наистина я променя. И това, което мерим на земята, е вече-променената аберация. Тук няма противоречие. Не разбирам защо очакваш увличането да премахне аберацията. То само я отмества ... заедно с цялата останала светлина, падаща на земята. Тази анимация от Уикипедия е подвеждаща: Според нея телескопът не трябва да се накланя при пълно увличане, но това в същност не е вярно. Така както е показано излиза, че аберацията възниква вътре в телескопа ... което не е вярно. Правилното е телескопът и в двата случая да е наклонен, но ако има увличане, ще имаме отместване на топчето надясно (заради увличането).

Не е така. Ако имаш аберация на 30км височина в атмосферата, увличането няма да я унищожи. Увличането въвежда допълнителна аберация, но тъй като тя е еднаква за цялата светлина, падаща на земята, ти в същност не можеш да я откриеш.

Не е така. Ако има пълно увличане на етъра от атмосферата, опитът на ММ ще даде нулев резултат - и той точно това дава. Значи имаме пълно увличане. Ако увличането е пълно, то увлича всичката светлина, която пада на земята. Така че увличането всъчност е неоткриваемо от повърхността на земята. За да откриеш увличането, ти трябва да сравниш измерване от повърхността на земята с измерване на 30км височина. Само тогава ще видиш тези ъглови секунди, за които говориш.

Това не е така, защото увличането оказва влияние само на последните 30км от пътя на светлината. Поставено по друг начин: ще измерим ли звездна аберация на височина 30км в атмосферата ... или мерим аберация само на повърхността на земята? Ако мерим аберация само на повърхността на земята, тогава си прав. Иначе не си. На всичкото отгоре цифрата 30км е доста груба. Реално тя може да е 10км, че и по-малко.

След като един лъч светлината влезе в атмосферата, заради увличането той пада на земята 30м напред по посока на движението в сравнение с мястото, където би паднал ако нямаше увличане. Това ти е хоризонталната съставка: 30м напред по посока на движението. Като сметнеш как това отместване променя ъгъла на светлината, веднага го пренебрегваш.

Защото светлината преминава прекалено бързо през атмосферата, за да може увличането на светлината от атмосферата въобще да се забележи. Това вече ти беше обяснено. Атмосферата в горните слоеве е толкова рядка, че няма с какво да увлича. Само долните слоеве увличат. Ако приемем, че само долните 30км на атмосферата увличат, светлината преминава през тях за 30/300000 = 0.0001сек. Това е една десетохилядна от секундата. Ако приемем, че скоростта на земята в космоса е 300км/с (диполната анизотропия), за 0.0001сек земята ще се е преместила на разстояние 0,03км, което е 30 метра. Значи докато светлината премине през атмосферата, земята ще се е преместила с 30м спрямо звезда, която се намира на светлинни години разстояние. Такова преместване по никакакъв начин не може да повлияе на ъгъла на аберацията, за да може преместването да има значение. Така увличането на земята от атмосферата дефакто не влияе върху аберацията. Ето ти картинка, за да разбереш: прекъсната линия: привидна посока на звездата (звездна аберация) непрекъсната линия: действителна посока на звездата 30м отместване на земята не променят привидната посока на звездата спрямо земята. Така че увличането на светлината от атмосферата не влияе на аберацията

Ти като луд продължаваш да не разбираш. Физо се опитва да долови разлика в скоростта на светлината от порядъка на 24/300000000 (24/300млн). За целта се изисква абсолютен контрол върху скоростта на водата в тръбата, така че да се улови тази разлика. Физом, обаче, няма такъв контрол. Вземи вдени най-накрая. С тези опити принципно е невъзможно да се измери точно увличането, защото нямаш абсолютен контрол върху скоростта на водата (и върху средата като цяло). Ти повтаряш съшата грешка като физиците от едно време: приемаш резултата на Физо за верен ... а той в същност не показва нищо друго, освен че има увличане.

На този въпрос вече ти беше отговорено: атмосферата е прекалени тънка. Сетлината преминава през нея за мили-секунди (хилядни от секундата). Бях правил сметки, че за това време земята се премества примерно с 10м. Значи имаш преместване от 10м спрямо звезда, която е на светлинни години разстояние. Това по никакъв начин не можеш да го измериш. Така че увличането на светлината от атмосферата по никакъв начин не влияе на аберацията.

Много е просто. Увлиачането е пълно и това показва опитът на ММ. Опитът на Физо е много неточен и затова не показва пълно увличане. Какъв ти е проблемът? Също така увличането наистина не влияе на аберацията. Атмосферата е много тънка (относително казано) и светлината преминава през нея много бързо. Така увличанете няма време да повлияе видимо на аберацията.

... плюс тотален контрол върху скоростта на водата, което е физически непостижимо.

Много добре съм се запознал. Точността, която ти трябва, е 1/10млн а не 1/100, както ти си мислиш. Сто хиляди пъти по-голяма точност ти е необходима, за да може този опит да се смята за точен. Точността на Физо е повече от дърварска.

Хич не е добре. Скоростта на водата в опита на Физо е 24м/с (ако си спомням правилно). Скоростта на светлината 300млн метра в секунда. Значи по най-груби сметки търсим изменение на скоростта на светлината от порядъка на 24/300000000. 1/100 хич не е достатъчно за това. Трябва ти 1/10млн точност (сто хиляди пъти по-голяма точност).

Точно така. Скоростта на течността определя разстоянието d на долната картинка. Това разстояние трабва да се контролора с под-микронна точност. Само че как контролираш скоростта на водата толкова прецизно?

Да, точно така. В условието на парадокса е заложено, че източникът е крушка. Тоест, източник на разходяща светлина. Интензитетът точно на тази светлина намалява с разтоянието. Значи щом светлината в промера е изминала различно разстояние (по условие), интензитетът е различен до двете стени на вагона. Това е парадоксът.

Според теб как работи увличането? Да не би водата да разтваря светлината ?? Като помислиш малко разбираш, че в опита на Физо движещата се вода съкращава пътя на светлината в едната посока и го удължава в другата. Само че как контролираш движението на течаща вода с под-микронна точност?? Никой досега не е показал подобно нещо. Именно затова тези опити принципно са много неточни. За тези неща се изисква инженерна мисъл, каквато ти явно нямаш. Затова не разбираш какъв е проблема.

Да, всикчи такива опити и до днес се нуждаят от под-микоронна прецизност. И нито един от тях я няма. Не знам защо хората продължават да ги правят, без да разбират каква точност се изисква.