gmladenov

Според етърната теория скоростта на светлината е (с) само в отправната система на етъра. В другите системи тя е (c±v) А според Втория постулат скоростта на светлината е (с) във всички системи. Вече няма такава скорост (c±v). Това е смисълът на Втория постулат.

Не, майна. Втория постулат постулира, че скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи. Но ако премем, че атмосферата на земята увлича/пренася светлината със себе си, то скоростта на светлината е земната отправна система ще е (с), а в отправнана система на слънцето ще е (c±v), където v е скоростта на земята спрямо слънцето. Така увличането на светлината ще направи нейната скорост разклична в различните отправни системи ... а според Втория постулат на СТО тя е еднаква.

Нека така да поставим нещата: Частичното увличане не светлината от оптически среди е мит. Този мит възниква след физически експеримент, чийто автор е бил напълно наясно колко неточен е неговия експеримент. И въпреки това, митът за частичното ... а не пълно ... увличане на светлината продължава и до днес.

От поне два часа го отлагам.

Вторият постулат. Ако имаме увличане на светлината, нейната скорост не може да е еднаква във всички отправни системи.

Копиртам си постинга от другата тема. Опитът на Физо променя пътя на светлината с течаща вода. Това е "увличането", което опитът се е опитвал да измери. Когато светлината се движи по течението на водата, нейният път се скъсява, докато срещу течението се удължава. Така ако дължината на тръбата е L, то светлината изминава път (L-d) по течението и (L+d) срещу течението: Дърварската част в случая е как се извършва скъсяването и удължаването на пътя на светлината - а именно, чрез течаща вода. За да може опитът да прецизен, се изисква под-микронна точност на движението на водата ... което принципно е физически непостижимо. Как контролираш потока на течащата вода така, че разсточнието d на картинката да е еднакво с точност до 0,1 микрон и в двете тръби на опита? Защото това е прецизността, която ти трябва, за да хванеш разлика от 24/300млн в скоростта на светлината - каквато опитът се опитва да хване. Като помислиш малко разбираш, че това е непостижимо. Водата в тръбите се завихря, така че нямаш никакъв контрол върху разстоянието d - да не говорим за под-микронна точност на това разстояние. Това е проблемът с точността на опита на Физо.

Пълното увличане е от всяка оптическа среда. В опита на ММ това е атмосферата ... и опитът го показва. При Физо също имаме пълно увличане от водата ... само че там увличанете не може да се хване като хората. Затова излиза като частичо вместо като пълно.

Не е така. Принципът на опита е, че течащата вода променя пътя на светлината. Той е различен по течението и срещу него.

Препоръчвам следния реферат от Джералд Холтън, професор от Харвард. В него Холтън пише, че самият Физо е бил наясно колко неточен е неговия опит. Затова Физо просто е приел зависимостта на Френел за частичното увличане. Ни най-малко не ги подценявам хората. Самият Физо е знаел за неточността на опита си.

Тц. За стотен път: опитът на Физо променя пътя на светлината с течаща вода. Когато светлината се движи по течението на водата, нейният път се увеличава, а в обратна посока се скъсява. Ако дължината на тръбата е L, то светлината изминава път (L+d) по течението и (L-d) срещу течението: Дърварската част в случая е как се извършва скъсяването и удължаването на пътя на светлината - а именно, чрез течаща вода. За да може опитът да прецизен, се изисква под-микронна точност на движението на водата ... което принципно е физически непостижимо. Как контролираш потока на течащата вода така, че разсточнието d на картинката да е еднакво с точност до 0,1 микрон и в двете тръби на опита? Защото това е прецизността, която ти трябва, за да хванеш разлика от 24/300млн в скоростта на светлината - каквато опитът се опитва да хване. Като помислиш малко разбираш, че това е непостижимо. Водата в тръбите се завихря, така че нямаш никакъв контрол върху разстоянието d - да не говорим за под-микронна точност на това разстояние. Това е проблемът с точността на опита на Физо.

Радвам се, че сме на един отбор. Тогава трябва да знаеш, че аз съм "класик": светлината се подчинява на законите на класическата физика. Затова аз неизбежно бутам към класическо решение.

За аберациятя ?!? Не знам да има такъв. Противоречивите измервания са за увлекаемостта на етъра: Физо показа частично увличане водния телескоп на Джоржд Ейри уж показва никакво увличане опитът на ММ показва пълно увличане Това вече са противоречиви измервания и заслужават анализ, за да се види копй какво показва. Иронията е, че Джоржд Ейри в същност показава пълно увличане като ММ. Но на времето са имали грешна представа за това как работи увличането и тълкуват Ейри като доказатеклство, че няма увличане. За аберацията, от друга страна, не знам да има протоворечиви опити. Моля цитирай източник, ако знаеш за такива. Ако не можеш да цитираш, се приема, че звездните лъчи падат под наклон, както показва измерването.

Само че за аберацията няма измерване, което да показва липса на аберация.

Този тип опити принципно са безобразно неточни. Те се опитват да доловят изменение на скоростта светлината от порядъка на 1/100млн (едно на 100 милиона). А точността на оборудването е от порядъка 1/1000 (едно на хиляда). Трябва да увеличат прецизността само 10хил ... пъти ... и може би тези опити ще могат да се вземат на сериозно. За твое сведение такива възстановки непрекъснато се правят. Последната, която бях гледал, е от 2013г. Съвсем "прясна" ... и пак допуска същите грешки.

Тц. Точно за това става дума. Прецизността на Физо е повече от дърварска, а тази на ММ е много висока. Значи ти избираш да пренебрегнем прецизния опит и вместо това да си вадим изводи от дърварския опит. Не става така, колега. Гледа се прецизния опит, а не дърварския.

Опитът на ММ показва пълно увличане на светлинагта от атмосферата или етърът в атмосферата. Ако няма етър, значи увличането е от амосферата, а не от етъра.

А така. Значи те падат под наклон ... а не се накланят втъре в телескопа. Стана пълна каша, затова гледай какво показават измерванията. Вертикалните лъчи са фикция. Погрешно обяснение на Брадли и теотретична постановка на СТО. Измерването показва наклон на лъчите - а във физиката се гледа измерването. Не може да спориш, че лъчите падат вертикално, след като измерването показва друго. Ако спориш с измерването си луд. За какъв ще ме помислиш, ако аз почна да споря, че гравитацията отблъсква? (Това е реторичен въпрос.) Ти в момента си в тази позиция: спориш, че лъчите падат вертикално ... при положение, че измерването показва друго.

Разбери, майна: щом измерваме наклон, значи наистина имаме наклон. Измерването не е илюзия.

Точно така. Щом и двата опита показват увличане, значи увличане има. При това положение гледаме защо имаме разлика в степента на увличане. И както се оказва, установката на Физо е супер-неточна, докато тази на ММ е феноменално точна/прецизна. По-прецизното измерване неминуемо взема превес ... което означава, че приемаме резултатът на ММ: имаме пълно увличане. А ти правиш точно обртаното: пренебрегваш резултата от по-прецизния опит.

Опитът на Физо показава увличане на светлината ... а според СТО увличане няма. Значи как така хем опитът на Физо е валиден, хем СТО в вярна ??

Няма измерване, което показва, че лъчите падат вертикално. Значи ако се водим по измерванията, лъчите падат под ъгъл.

В отравната система на земята, където са направени измерванията на Брадли, телескопът е неподвижен. Аз това приемам, защото за нашата дискусия само това има значение.

Не можеш да спориш, че и двете са вярни: лъчите падат под наклон и също така че падат вертикално. Тук следваме измервнето и приемаме това, което то показва: че лъчите падат под наклон. ЗАБРАВИ за вертикално паданае на лъчите. Противоречиш на измерването. А за бабини деветини аз няма да споря.

Грешна представа, батка. Фотоните са частици само по име. Те не са истински частици ... като капките дъжд.

Уважема загубена патка в мъгла, Във физиката водещо е измерването - и аз се водя по измерването, че звездните лъчи влизат под наклон в телескопа на Брадли. Ако случайно някой си въобразява, че лъчите падат вертикално, това е негов проблем, защото то противоречи на измерването. Пак да кажа, във физиката "измерването е цар". Така върви приказката.