gmladenov

Добре, нека да го наречем ъгълът на попадане. Според корпускулярната теория, ъгълът на попадане се променя от движението. А според вълновата теория, той не се променя - и аз показах защо. Ето пак картинката. Горе: корпускулярно обяснение. Долу: вълново обяснение: На мен това ми е тезата от самото начало: Аберацията се обяснява с орбиталното движение на земята ... но това обяснение почива на корпускулярно разбиране за светлината. С вълнова светлина това обяснение вече не работи ... и въпреки това и до ден днешен се смята, че аберацията се причинява от орбиталното движение на земята.

Да де, но ефектът е измерим. Значи според измерването, посоката на светлината се е сменила.

Сега прочетох за ефекта на Комптън и съвсем очевидно това е частен слъчай: специфична дължина на вълната (рентгенови лъчи) плюс специфичен материал (графит) водят до специфичен ефект. В общия случай, обаче, светлината се разпространява именно като вълна, а не като поток от корпускули. За звездната аберация това означава, че земята се движи успоредно на светлинните вълни, идващи от Гама Дракон. Следователно, орбиталното движение на земята няма как да смени посоката на светлината ... както би станало, ако тя беше поток от корпускули.

Нали източникът изглежда, че е на друго място. Значи изглежда, че светлината идва от друго място. Това е промяна на посоката на светлината.

Променя. Това е аберацията.

Там е работата. Тя не се разпространява като поток от частици.

Нали обсъдихме надълго и нашироко, че увличането на светлината не променя нейната посока. Тоест, то не влияе на аберацията. Ето картинката за увличането.

Това е заради изключително-малката дължина на вълната.

Грешката е в червено.

Да, защото представата за светлината като насочен поток от фотони е грешна.

Не е потокът, който вие си представяте:

Абсолютен факт. Въпросът е какво я причинява. Обяснението, че тя се причинява от орбиталното движение на земята около слънцето, е неиздържано. За това иде реч.

Няма, защото увличането също не сменя посоката на светлината.

Още тогава не се съгласих. Светлината е вълни и когато тези вълни падат вертикално надолу, успоредното движение спрямо тях не предизвиква аберация. Горе: корпускулярна светлина. Движението е напречно спрямо светлината. Долу: вълнова светлина. Движението е успоредно на вълните.

Изглежда ми вярно (ако разбирам правилно). Ето една картинка и от мен. Сравнение между корпускулярна и вълнова светлина. Двете не са диаметрално противоположни, а само на 90°. При корпускулите (горе) има аберация, защото движението е напречно. При вълните, обаче, няма аберация (долната картинка), защото движението е успоредно на вълновия фронт.

Надебеленият текст показва защо при аберацията няма векторно сумиране на скоростта на земята и скоростта на светлината. Ако звездните лъчи пристигат вертикално спрямо земната орбитална равнина, тогава орбиталното движение на земята е успоредно на светлинните вълни. При това положение нямаме привидна смяна на посоката на вълните. Смяна на посоката има в корпускулярното обяснение на аберацоята, защото светлинните корпускули падат вертикално надолу като дъжд. Тогава движението наистина причинява привидна смяна на посоката на светлината, както с капките дъжд. Но ако гледаме на светлината като вълни, тоагва движението на земята няма как да причини смяна на посоката, защото движението е успоредно на вълните.

Нямам идея как може да се обясни. Моята позиция се изчерпва с това, че имам възражения срещу сегашното обяснение на аберацията - но иначе нямам алтернативно обяснение.

По каквото виждам, няма много литература по въпроса, а не ми се губи време да търся повече. Намерих две статии на англиийски и те са единодушни, че в класическата физика посоката на вълновия фронт не се сменя в подвижна отправна система. А както се уточнихме, аберацията на Брадли е привидна смяна на посоката на светлината от гледна точка на наблюдателя. Ето статиите: ЦЪК и ЦЪК. Като цяло, аберацията на Брадли не може да се обясни с класическата вълнова теория за светлината.

Тц. Фотоните са пакети/порции, с които се обменя енергия. Те влизат в картината само при приемане и излъчване. Иначе светлината се разпространява на вълни. Така че за фотоните не може да се говори като за "истински" частици.

Не, защото привидната промяна на положението на източника изисква промяна на ъгъла спрямо фронта на вълната. А движениете по никакъв начин не променя този ъгъл.

Пример за предразсъдък: всеки, който спори срещу СТО, няма знания и е луд. Иначе хубава история за студентската бригада. Благодаря.

Аберацията е привидна промяна на позицията на звездата. Това е еквивалентно на привидна промяна на посоката на светлината: от гледна точна на наблюдателя, светлината идва не от север, а от северо-изток. Това е друга посока.

Анимацията на Уикипедия показва защо подвижния телескоп трябва да се наклони, ако светлината е поток от частици. Накланянето на телескопа е еквивалентно на това светлината да си смени посоката. При вълните движението на телескопа не смени посоката на вълновия фронт.

Руската уикипедия е подвеждаща, защото в нея е дадено само релативистичното обяснение. Класическото въобще не е дадено. Това, което си цитирал, е пак релативистично. Забележи следния цитат: Волновой вектор направлен перпендикулярно фронту волны и вместе с её частотой ω образует компоненты 4-вектора . В соответствии с преобразованиями Лоренца ... Значи те говорят за вълновият вектор ... но дадените формули са преобразувани с Лоренцовата трансформация. Значи те пак са релативистични. Ще проуча как стоят нещата с вълновия вектор да не би нещо да се бъркам. Но по това, което знам, движението няма как да предизика привидно изместване на източника.

Запознал съм се. В класическата физика няма такава глупост като "напречен доплеров ефект". Много си зле. Аз се боря да се установят фактите и истината ... а ти го приемаш като борба за надмощие. Няма такова нещо. Аз ти уважавам познанията и споря не с тях, а с тъпотото ти упорство когато не си прав.