
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10200 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
38
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Сега ще ти го обясня нагледно. Представи си, че мишената в горния пример си ти самия. Значи в едната отправна система стрелецът не те уцелва и ти си жив. Но в другата система стрелецът е точен и ти вижда сметката. На това му се вика "ни жив, ни умрял" и в класическата физика такова нещо няма (определени примери с котки не важат в случая).
-
За механичен експеримент си прав, но за електромагнетичен не си. Диполната анизотропия е електромагнетичен експеримент, който открива собственото движение на спътниците в космоса.
-
Стига си се заяждал. Скоростта на едно тяло с маса се запазва заради неговата инерция. И двамата с колегата посочихме, че това е Първият закон на Нютон. Значи инерцията е тази, заради която един куршум "наследява" скорост от "източника" си. А освен наследената скорост, на куршума му е дадена и негова собствена скорост при изстрелването. Така скоростта на един куршум е векторната сума от наследената скорост на движение плюс собствената скорост при изстрелването. Тук масата никъде не фигурира. Заради масата имаме инерция - но с това нейното участие в скоростта на куршума се изчерпва. Така че забрави за масата. Само се заяждаш.
-
Лазерът се движи само по у. Представи си, че става дума за светлинен куршум. Може би това е най-точната аналогия.
-
В условието на задачата няма протоворечие. Противоречието е в решението ... което е условие . Нали показваме парадокс в СТО все пак.
-
Да, така е - но това няма значение. Съвпадането на системите е само по оста х и само това се гледа, защото движението променя само х-координатите.
-
Двете системи нямат общо време ... освен момента на излъчване на импулса. След този момент времето няма значение, защото ние не сравняваме времена, а гледаме какво се случва във всяка система ... независимо от времето. На анимацията двете системи изглеждат синхвонизирани, но това в същност не се изисква.
-
Приема се, че когато началата на двете отправни системи съвпадат, това е "синхронизационна точка", в която времевите и прострнствени кординати и на двете съвпадат.
-
Двете системи наистина нямат общо време - но се приема, че когато техните начала съвпадат, това е обща точка в пространството и времето и за двете. Момента на излъчване на лазерния импулс се случва именно в този общ момент. След този момент различните времена на двете системи вече няма значение, защото това, което гледаме, е че в едната се случва едно, а в другото друго. В задачата не се сравняват времена, а се гледа, че след общия момент във времето и пространство, в двете системи се случват различни събития.
-
Оказва се, че огледалата на луната са ретрорефлективни (каквито са пътните знаци и габаритните рефлектори). А за диаметъра на отразеното светлинно петно на земята се оказва, че е 20км.
-
Луната се намира на разстояние ~1,3 св. секунди от земята. Относителната скоростта на луната спрямо земята е ~1 км/с. А според Уикипедия, диаметърът на "лазерното петно" на луната е ~6,5 км. Какво означава всичко това: Лазерът стига до луната за ~1,3 сек. През това време луната се е преместила на разстояние ~1,3 км спрямо земята. Лазерното петно, обаче, е ~6,5 км. Значи дори мерникът на лазера да е неточен с повече от километър, лазерът пак ще уцели огледалото на луната. Не съм чел какви са огледалата на луната, но няма да се учудя ако светлинното петно на отразената светлината е дори по-широко от 6,5 км на земята. Така по най-груби сметки излиза, че лазерът от земята няма как да не уцели огледалото на луната ... без да има никакво значение дали сме избрали земята за стационарна или пък луната.
-
Точно това е парадоксът, колега. Не би трабвало да има значение кой се движи и кой не ... а както се показва, това има значение. Земята и луната се движат бавно една спрямо друга и разстонието между тях е само 1,3 светлинни секунди. Така че няма проблем лазер на земята да уцели огледалото на луната. Както казах от самото начало, парадоксът е теоретичен: защо има значение кой наблюдател е стационарен и кой е подвижен? Нали според СТО и релативизма избираме произволно. Защо тогава описаната ситуация има различни изходи, в зависимост от това кой наблюдател сме избрали за стационарен и кой за подвижен? Това е проблем на теорията - а не че на практика никога не знаем кой се движи и кой не.
-
Благодаря за уточнението. Нека да е ясно, че лазерният импулс в горните анимации е съставен от фотони и естествено няма маса - нито пък инерция.
-
Светлината няма маса и инерция, естествено. Дадох примера с инерцията само за да покажа, че изборът на наблюдателна роля е произволен ... само ако светлината имаше инерция. Само тогава няма значеное кой наблюдател е избран за стационарен и кой за подвижен. Само че светлината няма инерция. В такъв случай се показва, че изборът на наблюаделна роля има значение ... иначе се стига до парадокс.
-
"Наследяването" на скоростта е заради инерцията на телата с маса. Това и децата от прогимназията го знаят.
-
Както жена ми казва: "ако нещо не го разбираш, какво да ти го обяснявам". Колкото си разбрал, толкоз.
-
Ами ще почакаш, защото не мисля да губя време за това. Ето още една анимация, обаче, която илюстрира концепцията. Авторите са я кръстили Самолетът и Пакетът. В случая вертикалната скорост се увеличава от гравитацията и затова траекторията на пакета е парабола вместо права. Но концепцията е същата: пакетът наследява хоризонталната скорост Vx от самолета и затова х-координатите на самолета и пакета са еднакви. Значи очевидно не си измислям. Източник: ЦЪК.
-
Търсиш по вола теле, батка. Това е базова физика и ако се разтърся, ще ти намеря формулите за инерцията и векторното сумиране на скоростите. Нали именно това е причината инерциалното движение да е неоткриваемо с механичен експеримент. Ако не беше така, какво ни пречи просто да изстреляме един куршум напречно на движението - и хоп, движението е откриваемо. Да се чуди човек как никой не се е сетил за това от Нютоново време насам ... и вместо това броим движението за неоткриваемо.
-
По закона за векторното събиране на скорости: Ако светлината имаше инерция, тя щеше да наследи хоризонталната скорост Vx от подвижния източник, все едно има маса. Така скоростта на лазерния импулс щеше да е векторната сума (Vx+Vу) и той щеше да се движи по диагонал надолу, вместо вертикално: Но тъй като светлината няма инерция, тя не наследява Vx от подвижния източник. Затова Vx=0 и лазерният импулс се движи вертикално.
-
За стотен път: 1. АКО светлината имаше инерция ... тогава нямаше да има никакво значение кой наблюдател е стационарен и кой е подвижен. Можем да изберем както стрелецът за стационарен (ляво), така и мишената (дясно). И в двата случая наблюдателите щяха да виждат една и съща случка: светлинният куршум не уцелва мишената. 2. Светлината, обача, няма инерция. Това внася коренна промяна в ситуацията. Ако стрелецеът е стационарен, светлинният куршум не уцелва мишената. Но ако мишената е стационарна, тогава светлинният куршум я уцелва. Значи реално ние трябва да знаем кой наблюдател е стационарен и кой подвижен, ако искаме да знаем дали светлнният куршум ще уцели мишената или не. Така постановката на СТО и релативизма, че ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са произволно-нарочени, не работи в реалността. Както показват анимациите, ние трябва да знаем кой се движи и кой не. Ако не знаем, се стига до посочения парадокс, че двата наблюдателя виждат две различни случки ... а не една и съща случка от две различни перспективи, както би трябвало да бъде (и както е показано на първата от двете анимации).
-
Точно това показва примерът: освен ако не халюцинираме, СТО няма как да е вярна !!
-
Вкарвам инерцията за да покажа, че ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са симетрични ... само ако светлината имаше инерция. Само тогава няма значение кой наблюдател е избран за стационарен и кой за подвижен, както е според СТО и релативизма. Само че светлината няма инерция. И както показват анимациите, в този случай симетричността на ролите се нарушава ... и вече има значение кой е стационарен и кой подвижен. Значи ако гледаме реално, има значение кой наблюдател е стационарен и кой е подвижен. А според СТО няма значение.
-
Ти хубаво това гледаш ... ама аз не това показвам .