
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10119 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Да, така е. Аз лично не отричам съществуването на етъра. Даже клоня, че той съществува. Проблемът е в това какви свойства се приписват етъра и най-вече на светлината. Там е разминаването. Следната таблица илюстрира проблема: Атмосферата увлича ли светлината? Етърна Теория Не СТО Не Наблюдение Да, 100% Етърната теория по условие приема, че атмосферата на земята не увлича светлината. Това е така, защото се приема, че атмосферата не увлича светлоносещата среда и съответно не увлича светлинните вълни. СТО от своя страна не казва дали има етър или не. Тя само го обявява за "безполезен" (защото движението в него е неоткриваемо). Заедно с това, обаче, СТО също приема, че атмосферата не увлича светлината ... по силата на Втория си постулат. Значи независимо от това дали има етър или не, във физиката по традиция се приема, че атмосферата на земята не увлича светлинните вълни. А опитът на Майкелсон и Морли от 1887г и всички подобни опити, някога правени, показват, че атмосферата напълно увлича светлинните вълни (и по-общо, че светлинните вълни са увлекаеми/преносими по принцип). В крайна сметка това е проблемът: не толкова дали етърът съществува или не, а какви свойства се приписват на светлината - с етър или без.
-
Няма спор. Аз само посочвам, че в очите на някои наши приятели преди 1905г е имало етър, а след това вече няма.
-
СТО е публикувана през 1905г. Разкажи сега, майна, къде е този светлоносещ етър, дето го е имало преди 1905г ... а сега вече го няма ?? Да не би СТО да го е източила ??
-
Не изглежда да си ме разбрал. Нищо не ни пречи да използваме пространството за отправна система. В историческио план това вече се е случвало: когато на пространството са му викали етър. И преди да тръгнеш да спориш, че пространството не е етър, се замисли, че етърът никога не е съществувал (във вида, в който са си го представяли физиците). Причината Айншайн да елиминира отправната система на пространството са неуспешните опити да се открие движението на земята в него. Но както вече посочих, тези опити са били неуспешни защото измерванията не са били направени както трябва: те са извършени вътре в атмосферата, а не извън нея. Веднъж като тази грешка е поправена (диполната анизотропия), нищо не ни пречи да върнем отправната система на пространството. Просто връщаме старото име на пространството, етъра, и готово. Може и без да му връщаме старото име, но релативистите не могат да си представят, че пространството може да служи за отправна система ... а то вече е служило като такава. Просто тогава са му викали етър; никаква друга разлика от сега. Ако наистина разбираш за какво говоря, значи разбираш че: хипотетичен етър = пространството Хубаво помисли, ако ще спориш, че това не е така. Грешката на етърната теория не е в отправната система на етъра, а в това, че етърната теория не зачита преноимостта на светлината. СТО вместо да поправи тази грешка, я повтаря.
-
Физиците на времето правилно са разбрали, че етърната теория е грешна. Пробемът е, че не са разбрали къде е грешката. Затова и СТО е грешна (погледни анимациите, ако се съмняваш).
-
Колега, "хипотетичен" е научен евфемизъм за "мислим, въображаем". хипотетичен = предполагаем = вероятен ... мислим, въображаем Етърът никога не е съществувал във вида, в който са си го ... въобразявали. Хубаво вникни в написаното, преди да се изказваш по темата.
-
Виж сега, очевидно не си единственият твърдоглав тук. Така че разбирам.
-
-
Не, колега. Етърът какво е: въображама оптическа среда, която Лоренц е използвал за абсолютна отправна система на вселената. Концепцията е много читава и отработена. Просто трябва да се премахне грешката на етърната теория.
-
Тц. "Не мисля да отговарям" = "нямам никакво намерение да си губя времето с малоумници".
-
Пиша отделна тема за преносимостта на светлината. На другия въпрос не мисля да отговарям.
-
Ето ги пак анимациите, за да не се забравя за какво е тази тема. 1. Ако светлината имаше инерция, ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са симетрични и няма никакво значение кой наблюдател е избран за стационарен и кой за подвижен. Симетрията на наблюдателните роли е фундаментален принцип на Релативизма: 2. Светлината, обаче, няма инерция. По тази причнина траектороията на светлината е различна в зависимост от това кой наблюдател се води за стационарен и кой за подвижен. Това нарушава базовия принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли. Извод: принципът на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината. Това е теоретичен проблем за Релативизма. Релативизмът работи само за механичо движение и е принципно несъвместим с движението на светлината.
-
Съгласен съм, пространството не е нито подвижно, нито неподвижно. Просто е много удобно да го броим за неподвижна (въображаема) оптическа среда - а от там и за стационарна отправна система. Ако се замислиш, аз в момента описвам въображаемия етър. (Нека да е ясно, обаче: етърната теория е грешна. Но нейната грешка не е в това, че етърът е стационарната отправна система.)
-
Според единия не съм чел достатъчно, а според другия "не съм сигурен в познанията си", щом използвам толкова цитати. Хвани единия, та удари другия. Като се съмняваш дали съм прав или не, просто се сещаш за анимацията:
-
Трикът с четенето е да вникваш и да разбираш какво четеш ... а не просто да наизустяваш.
-
Ами същата работа и с пространството. След като се вижда, че няма практически смисъл светлината да е стационарна, по същата логика няма смисъл и пространството да е подвижно. Не че не може, но е по-смислено пространството да е стационарно. Логиката е, че ако скоростта на светлината в празното пространство е изотропна, то има свойства на материална среда в покой. Това в същност е много удобна конструкция: вместо да броим пространството за "нищо", ние го броим за материална оптическа среда в покой ... което ни разрешава да го използваме като отправна система. Ако не го приравним с материална оптическа среда, релативистите истерясват (как така нещо нематериално е отправна система ?!?). Иначе концепцията е доста по-приемлива: може да се сравни с етъра, който вече е бил използван за абсолютна отправна система. Да се приеме пространството за стационарна отправна система е много удобно за описване на собственото движение на телата в космоса ... като например собственото движение на спъниците за картографиране на космическия фон. Това ни освобождава от оковите на релативизма, който тотално закикля когато трябва да се опише въпросното движение, защото той изисква да си изсмучем от пръстите някаква фиктивна стационарна система. А за какво ни е да измисляме фиктивна стационарна система, като за целта можем да използваме пространството.
-
Пожелавм ти да продължаваш да четеш научна литература и един ден да ти светне какво точно представлява диполната анизотропия. Сега още не си готов да го разбереш. Прекалено си надъхан със знанията, които си получил днес (или най-мнпого вчера).
-
Ако всяко движение е относително, какъв е проблемът светлината да е в покой, а ти да се движиш със скоростта на светлината спрямо ... светлината ?
-
Ако пренебрегнем диполната анизотропия, тогава си прав. Иначе не си.
-
Пространството е нематериално, така че то няма как да е подвижно.
-
Да. А какъв е проблемът светлината да е стационарна? В крайна сметка и двете са просто някакви условности .
-
Прав си, колега. Ти продължавай да четеш научните неща и да се образоваш. И не забравяй горните анимации, заради които е отворена текущата тема. Те показват, че научният релативизъм, който ти изучаваш момента, е грешен.
-
Ето ги пак анимациите, за да не се забравя за какво е тази тема. 1. Ако светлината имаше инерция, ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са симетрични и няма никакво значение кой наблюдател е избран за стационарен и кой за подвижен. Симетрията на наблюдателните роли е фундаментален принцип на Релативизма: 2. Светлината, обаче, няма инерция. По тази причнина траектороията на светлината е различна в зависимост от това кой наблюдател се води за стационарен и кой за подвижен. Това нарушава базовия принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли. Извод: принципът на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината. Това е теоретичен проблем за Релативизма. Релативизмът работи само за механичо движение и е принципно несъвместим с движението на светлината.
-
Нищо не му пречи. Освен, че е леко странно, нищо друго не му пречи.