
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10119 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Много си оргинален ... а не разбираш, за какво точно е спора. Когато на времето са вярвали, че етърът е абсолютната отправна система на пространството, движението се е смятало за абсолютно. Така че докато ти си лежиш "видимо неподвижно" на дивана, ти в същност се движиш спрямо етъра. Така са смятали на времето. Това е дефиницията на абсолютно движение: движение спрямо абсолютната отправна система на етъра/пространството. Днес се смята, че такава система няма. Съответно ролите на стационарен и подвижен наблюдател се смятат за взаимозаменяеми. Тоест, ти произволно избираш кой от два наблюдателя е стационарният и кой е подвижният. Значи докато ти си лежиш на дивана, ти си избрал ти да си стационарен спрямо слънцето, а то да се движи. От гледната точка на слънцето, обаче, то е стационарно, а ти си подвижен. Според Релативизма, тези два избора на стационарен/подвижен наблюдатели са еднакво валидни. Хубаво, но ако вникнеш в това, което показват горните картинки, ще разбереш, че свободната избираемост на ролите води до неразрешим парадокс.
-
Това го покрихме вече: относителното движение спрямо абсолютното пространство е абсолютно движение. Ето също така какво казва Уикипедия за опита на Майлексон и Морли: Ориентация интерферометра изменялась в пространстве, поэтому при отсутствии увлечения эфира Землёй появлялась возможность по разности времён определить абсолютную скорость движения Земли относительно системы отсчёта, связанной с эфиром. С други думи: абсолютна скорост = скорост спрямо абсолютната отправна система на етъра абсолютно движение = движение спрямо абсолютната отправна система на етъра
-
Неуспешните опити да се открие движението на земята спрямо "светлинната среда" са опити да се открие абсолютното движение на земята в етъра. Самият Айнщайн го казва в увода на СТО: Примеры подобного рода, как и неудавшиеся попытки обнаружить движение Земли относительно «светоносной среды» ... Съжалявам, че не ги знаеш тези неща.
-
Хубаво. И какъв е този "абсолютен покой", срещу който Айнщайн протестира, и каква е тази абсолютна отправна система, която той премахва ?? Нали СТО е известна с това, че тя премахва абсолютната отправна на етъра и въвежда равенство/симетричност на отправните системи. А сега вие, само за да спорите с мен, пренаписвате историята на физиката и се правите, че преди СТО движението не се е смятало за абсолютно. Айде гле'йте си работата.
-
Тц. Това, което лъсва, е че ролите на стационарен и подвижен наблюдател не са симетрични. Значи не можеш по твой избор да нарочиш кой наблюдател е стационарен и кой подвижен. А според Релативизма (уж) можеш.
-
Да, но горните анимации чисто теоретично показват, че движението не може да е само относително. За стотен път: горните анимации показват, че ти трябва да знаеш кой от два наблюдателя е стационарен и кой се движи. Без това това знание, траекторията на светлината между тях е недефинирана. А според Релативизма ти по дефиниция не знаеш кой от тях се движи и кой не. Значи Релативизмът ... по дефиниция ... води до абсурд. Не знам защо не го вдяваш това.
-
Ако движението е относително спрямо ... абсолютното пространство ... значи движението е абсолютно.
-
Защо тогава Айнщайн премахва абсолютната отправна система на космоса и говори, че "абсолютен покой" не съществува. Значи той премахва неща, които и без това не съществуват. Тогава какъв въобще му е приносът към физиката.
-
Горните анимации показват, че това не е така. Аке не знаеш кой е в покой и кой се движи (както е според Релативизма), ти не можеш да изичислиш правилно траекторията на светлината. Както се показва (по най-елементарен начин), това е теоретичен проблем за Релативизма.
-
Напротив, имам много добра идея, че анимациите важат и за класическата физика. Единствената разлика е, че в Релативизма ролите на стационарен и подвижен се броят за произволни, докато в класическата физика те не са такива. В класическата физика се знае кой се движи и кой не, тъй като там движението и покоят са абсолютни. СТО нали точно това премахва - абсолютната отправна система на космоса. Ето ги пак анимациите, за да се знае за какво говорим: 1. Ако светлината имаше инерция, ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са симетрични и няма никакво значение кой наблюдател сме избрали за стационарен и кой за подвижен. Симетрията на ролите е базов принцип на Релативизма: 2. Светлината, обаче, няма инерция. По тази причнина траектороията на светлината е различна в зависимост от това кой наблюдател се води за стационарен и кой за подвижен. Това нарушава базовия принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли. Извод: базовият принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината. Както вече казах, това е теоретичен проблем за Релативизма. Релативизмът важи само за механичо движение и е принципно несъвместим с движението на светлината.
-
Да, защото понастоящем във физиката господства доктрината на Релативизма. Именно господстващата доктрина на Релативизма налага виждането, че освен относително движение, друго движение няма. Така че не го пробутвай това като абсолютна истина и като физикаТА, защото това не е физикаТА, а просто една доктрина във физиката !! И както анимциите показват, тази доктрина е несъвместима с постоянството на скоростта на светлината и съответно е физически невъзможна. Значи господстващата доктрина на Релативизма налага един нереалистичен модел на движение.
-
Тц. Анимациите показват, че в чисто теоретически аспект Релативизмът е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината и така е физически невъзможен. Както анимациите показват, траекторията на светлината е различна в зависимост от това кой от два наблюдател се брои за стационарен и кой за подвижен. Значи Релативизмът има теоретичен проблем: Ролите на стационарен и подвижен наблюдатели не могат да са произволни. Ако те са произволни, това води до недефинираност на траекторията на светлината между два наблюдателя.
-
В релативизма абсолютно движение няма; всяко движение е относително. В класическата физика, от друга страна, имаш както абсолютно, така и относително движение. Щом имаш абсолютно движение, ти знаеш кой се движи и кой не.
-
Ами нали според Нютон пространството и времето са абсолютни. И пак според него движението е преместването на едно тяло от едно място в пространството на друго. Така според Нютон не ти трябва отправна точка за движение (която е задължителна при Релативизма). Естествено, че в Нютоновата физика има и относително движение, но в крайна сметка ти знаеш кой се намира в (абсолютен) покой и кой се движи. Релативизмът е този, според който движението е само относително, а такова нещо като абсолютен покой няма. Самият Айнщайн го казва в увода на СТО: Примеры подобного рода, как и неудавшиеся попытки обнаружить движение Земли относительно «светоносной среды», ведут к предположению, что не только в механике, но и в электродинамике никакие свойства явлений не соответствуют понятию абсолютного покоя ... Значи една от причините за създаването на СТО е именно фактът, че движението (уж) е неоткриваемо и следователно Нютоновата концепция за абсолютено движение (уж) е невалидна. Ако от друга страна Нютоновата концепция за абсолютено движение е валидна, значи ролите на стационарен и подвижен наблюдател се знаят. Така че те не могат да бъдат произволно избрани/назначени. Ако знаеш кой се движи и кой е в покой, какъв е смисълът да приемеш подвижния наблюдател за стационарен ?? Освен наужким, това е безсмислено.
-
Тц. Сто пъти поясних какъв а парадоксът в случая. Според доктрината на Релативизма, ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са взаимозаменями и произволни. Както показват анимациите, обаче, това води до неразрешим парадокс. В класическата физика, от друга страна, движението е абсолютно. Там се знае кой се движи и кой не, така че там парадокс няма.
-
Ти погледна ли анимациите: ЦЪК. Задачата е от прогимназията, а СТО зацикля на нея. Предложи решение, че Скенера и той е зациклил.
-
Всички знаем, че това това е следствие от Лоренцовата трансформаця. Въпросът е, ти можеш ли да обясниш физическия смисъл на това явление? Телата падат "надолу" заради гравитацията. Значи физическото обяснение за това защо две тела падат едно към друго е гравитацията. Н асъщата логика какво е физическото обяснение за това, че събития, случващи се в различни точки, вече са неедновременни спрямо другата система? Ако това е реално физическо явление, то ще има реално физическо обяснение. Какво е това обаснение? И ако можеш да го обясниш по най-прост начин, така че и баба ти да те разбере.
-
Да, идеята за кадър-по-кадър беше много добра и заради нея съм опростил анимациите. И както виждаш, горе са показани и двата възможни варианта: ако светлината имаше инерция и ако нямаше. Също така виждаш и какво се получава. Ако светлината имаше инерция, тогава се постига желаната от Релатизвизма симетрия между отправните системи, заради която не можеш да кажеш кой се движи и кой не. В този случай Релатизвизмът работи както се очаква. Проблемът е, че светлината няма инерция ... и това праща симетрията на Релатизвизма на кино. За това е темата. Горе са покрити и двата възможни варианта. Трети вариант няма, така че не знам защо си недоволен.
-
Да, Вярно с главна буква ... както си написал .
-
Нови анимации, да се надяваме по-ясни. Всичко е както в първоначалния постинг. В първата анимация се вижда какво би се получило ако светлината имаше инерция. Ляво: стационарен стрелец, подвижна мишена. Дясно: подвижен стрелец, стационарна мишена. Както се вижда, двете перспективи са абсолютно симетрични, като симетрията се постига благодарение на това, че импулсът наследява инерционния момент от стрелеца и се движи надясно със същата скорост като него. Светлината, обаче, няма инериция, така че горната анимация е нереалистична. Както се вижда на долната анимация, импулсът се движи само вертикално надолу и симетрията между двете системи е нарушена. Крайният резултат е, че в двете системи се случват различни събития - което е абсурдно. Изводът е, че за механично движение няма никакво значение кой е стационарен и кой е подвижен. За движението на светлината, обаче, ролите на стационарен и подвижен имат значение, защото траекторията на лазерния импулс е различна за различните роли.
-
Тц. В едната система лъчът удря ракетата, а в друагата не. Ако това беше лазер от Междузвездни Войни, в едната система ракетата е анихилирана, а в другата тя продължава да си лети. Много съжалявам, но това НЕ Е естеството на нещата. Все ми е тази какви ще ги увърташ. Твоята роля на тази форум е да си стожер на СТО, така че ни най-малко не очаквам да се съгласиш с този парадокс. Но както вече казах, за непредубедени хора НЕ Е нормално дадено събитие да се случва в едната система, но не и в другата. Това си е грешка, която рано или късно ще бъде призната. Няма как да се смята за нормално в едната система ракетата да е унищожена, а в другата тя да продължава да лети. Рано или късно все ще се намери нормален и непредубеден човек да признае, че подобна шизофрения е в разрез с научните принципи ... дори да идва от Гения.
-
ДОБРО УТРО !! Точно от там идва парадоксът.
-
Условията са същите !! Моментът е един и същ и за двете системи: t=t'=0. Точката на излъчване също е една и същ: х=х'=0. Посоката на излъчване също е една и съща: вертикална. Кое според теб е различно?
-
Ти явно още не разбираш какво е показано на двете анимации.
-
Не сменям координатите. В СТО си избираш произволно коя система е стационарната. Въз основа на това се смятат ответните координат в подвижната система. Тогава имаш промяна на координатите. А като гледаш само стационарни системи, няма смяна на координатите.