gmladenov

Диполната анизотропия е такъв експеримент. Но за да го видиш, първо трабва да преодолееш състоянието си на отричане.

Тц. Физическият факт, който различните екперименти на времето установяват, е че скоростта на светлината на повърхността на земята е изотропна. Това е установеният физически факт: изотропност на светлината. Този факт може да се тълкува като: скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели (СТО) светлината е преносима и нейната скорост е относителна (класическа физика) Значи ето ти един физически факт с две различни тълкувания.

Тц. Наблюданието показва, че светлината е преносима ... което означава, че тя се подчинява на законите на класическата вълнова физика и Нютоновата механика. СТО е пробита като сито и тече отвсякъде. Затова парадоксите се редят един след друг и нямат край.

Е, тая "криворазбрана представа" е всъщност експериментален факт. Не е експериментален факт, а тълкувание на експериментален факт. Но напълно разбирам, че ти лично не си способен да направиш разликата.

Всички ескперименти, които (уж) потвърждават Втория постулат, също така потвърждават преносимостта на светлината.

Относителността на едновременността е следствие от Втория постулат. Нищо не е нарушило абсолютността на времето, а СТО лично я премахва въз основа на криворазбраната си представа за това как се разпространява светлината (че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели). Парадоксът от първоначалния постинг много добре илюстрира абсурдите, до които се стига, заради грешната представа на СТО за това как се разпространява светлината.

Според СТО това не е така. Според СТО светлината достига неедновременно за външния наблюдател, но едновременно за вътрешния. Именно затова той се използва като обяснение за относителността на едновременността.

Драги ми смехурко, лъчите не си сменят хода (без да сменят средата). Аберацията, която се наблюдава през телескопа, е оптическа илюзия. Когато се проследява реалния път на лъчите, обаче, аберация няма. В горния пример няма никаква аберация. Ти си като децата и когато нямаш аргумент си измисляш своя физика.

Пълни глупости, естествено. Ти използваш аберацията като магическа пръчка да решиш всички парадокси на СТО ... а тя е просто една оптическа илюзия. Единственото нещо, което аберацията обяснява, е защо местоположението на някои звезди изглежда променено. Тоест, тя обяснява привидна промяна на местоположението на източника ... а не описва реалната траектория и интензитет на светлината. Така че аргументите ти са абсолютно празни. Прах в очите, за да не се виждат недъзите на СТО. Горката СТО е пробита като сито отвсякъде, но благоверните верват. Даже джихад са обявили на неверниците ... да не би на Гения да му се развали хатъра. Айнщайн акбар!

Те дълбоко вярват, че СТО е вярна - и че който спори с нея е куку. Докато не им го "спуснат отгоре", че СТО е грешна, те няма да чуят никакви аргументи. Но така работят нещата в живота. Хич не е учудващо.

Ти си типичният релативист тук: не четеш и не разбираш какво съм написал, но си абсолютно сигурен, че не е вярно. Като не ти понасят тези теми, защо въобще се хабиш да отговаряш ??

Има преносимост, ествествено. Това, че ти не я приемаш, е твой проблем - а не проблем на класическата физика. Ти под класическа физика сигурно разбираш етърната теория. Етърната теория също е грешна. Нека сме наясно.

Именно. Благодаря. Един камък е достатъчен да обърне каруцата. Не е нужно всички възможни камъни да я обърнат.

Според класическата физика, пътят, който светлината изминава ... вътре във вагона ... е еднакъв за всички отправни системи. Прави разлика между пътя на светлината вътре във вагона - и пътя на светлината в отправната система. След като пътят вътре във вагона е еднакъв, то интензитетът при стените на вагона също е еднакъв. Така че в класическата физика парадокс няма. Естествено в класическата физика скоростта на светлината е относителна, каквато е всяка друга скорост - а не еднаква за всички наблюдатели, както е според СТО.

Нека да те цитирам, за да се знае ти какво си казал: В системата на вагона те достигат до двата крайя едновременно т.е. тези две събития се случват едновременно. В системата на гарата лъчът към задния край достига първи, после този към предния край. Тези две събития не са едновременни, едното се е случило преди другото. Значи щом скорсотта на светлината е постоянна - и щом светлината от крушката в примера достига неедновременно до двете стени на вагона (ти си го казал) - тогава очевидно светлината изминава различни разстояния в двете посоки. Следователно, по закона за обратните квадрати, светклината ще има различен интензитет. Тези съждения се базират на а) нещо, което ти си казал и б) нещо, което Айнщаин е казал.

Тц. Според класическата физика светлината е преносима и достига едновременно до двете стени на вагона и за двата наблюдателя. Така че в класическата физика няма никакъв парадокс. Интензитетът на светлината е еднакъв въс всички отправни системи. Естествено в класическата физика скоростта на светлината не е еднаква за всички наблдатели, а е относителна.

Хехе, тоагава за каква относителност на едновременността бленува СТО ?? Щом интензитетът в двата края на вагона е еднакъв, значи светлината е изминала еднакъв път до тях ... и пристига там едновременно и за двата наблюдателя. Значи няма относителност на едновременността. Няма две добри, колега. Ти нещо се обърка май.

Точно като в примера, който съм дал. Благодаря за потвърждението.

Явно дори не си прочел за какво става дума. Няма лошо. Не е важно да разбираш за какво се говори. Важното е да участваш.

Да, но нали по условие говорим за видима светлина и стените на вагона са непрозрачни. Тогава как светлина, излъчена вътре във вагона, ще достигне до датчиците отвън ?? Освен това дори са отвън, датчиците пак ще се намират в отправната система на подвижния наблюдател. Значи наблюдетля на гарата - който е стационарен - пак не може да направи измерване.

Здравейте, В тази тема ще изложа един от неразрешимите парадокси на Специалната Теория на Относителността (СТО), който аз наричам "парадоксът на светлинния интензитет". Той се базира на известния пример с влака и гарата, който обичайно се дава за илюстриране на концепцията за относителност на едновременността. Условието на примера е както следва: Влак и гара се намират в относително движение. В момента когато наблюдател на гарата се изравнява с наблюдател във влака, вътре във влака светва крушка. В задачата се търски как всеки от двата наблюдателя вижда светлината от тази крушка. Според наблюдателя във влака, гарата е тази, която се движи, докато влакът е в покой. Така спред този наблюдател светлината от крушката достига едновременно до лявата и дясната стени на вагона, както е показано на следната картинка: Според наблюдателя на гарата, обаче, влакът е този, който се движи, а гарата е в покой. По тази причина светлината от крушката достига първо до лявата стена на вагона, и след това до дясната; тоест неедновременно: Разликата между гледните точки на двата наблюдателя се обяснява с концепцията на СТО за относителност на едновременността: събития, които са едновременни за един наблюдател са неедновременни за друг. Хубаво, но относителността на едновременността има и едно друго последствие. Както се вижда на втората картинка, светлината достига неедновременно до двете стени на вагона защото тя изминава различен път: нейният път до лявата стена на вагона е по-къс отколкото този до дясната. Проблемът е, че по закона за обратните квадрати, интензитетът на светлината е обратно-пропорционален на изминатия от светлината път: Така се стига до следния парадокс: Според наблюдателя вътре във влака, светлината изминава еднакъв път до двете стени на вагона. Следователно, нейният интензитет при стените на вагона ще бъде еднакъв. Според наблюдателя на гарата, обаче, светлината изминава различен път до двете стени на вагона. Следователно, нейният интензитет при стените на вагона ще бъде различен. С други думи, относителността на едновременността в горния пример неизбежно води до различен интензитет на светлината при двете стени на вагона. И наистина, щом разликата в пътя на светлината причинява относителност на едновременността, същата тази разлика ще причини и различен интензитет на светлината при двете стени на вагона. Това е неизбежно. Защо това е неразрешим парадокс? Първо, според СТО излиза, че интензитетът на светлината не е обективно свойство на светлината, а субективно "виждане" на наблюдателя. Инензитетът на светлината в горния пример няма обективна стойност, а е различен за различните наблюдатели. Втората причина е още по-интересна и е свързана с измерването на интензитета на светлината. Нека се ограничим само със светлината от видимия спектър, която не може да преминава през непрозрачни материали. Ако стените на вагона са непрозрачни, никаква видима светлина, излъчена вътре във вагона, не може да го напусне. Следователно, само вътрешният наблюдател може да направи физически измервания на интензитета на тази светлина. Външният наблюдател, от друга страна, няма достъп до светлината вътре във вагона и няма как да извърши физическа измервание на нейния интензитет. Това означава, че само "виждането" на вътрешния наблюдател е обезпечено с физическо измерване, докато "виждането" на външния наблюдател не е. Във физиката водещи са измерванията, така че "виждането" на външния наблюдател в същност е невалидно. То дефакто е една произволна хрумка, която няма как да се защити с физически измервания, защото това е физически невъзможно. Извод Посоченият парадокс показва две неща. Първо, според СТО излиза, че интензитетът на светлината не е обективно свойство на светлината, а субективно "виждане" на наблюдателя. Както посочихме, обаче, не всички наблюдатели могат да защитят своите "виждания" с физически измервания, така че те в същност са невалидни. В горния пример външният наблюдател няма как да измери интензитетът на светлината вътре във вагона, защото тя е физически недостъпна за него. Така че неговото "виждане", че интензитетът на тази светлина е различен при двете стени на вагона, е просто една произволна хрумка, която по никакъв начин не може да се защити с физическо измерване. Изводът от всичко това е, че СТО приема за истина "виждания", които противоречат на физическите измервания. Благодаря за вниманието.

Ами виж, че за механично движение нещата излизат както се очаква (според СТО) - а за светлината не излизат. Парадоксът е съвсем истински. Няма объркване тук.

Дорис, много съм ти задължен за снизходителното поучение. Само ще поясня, че парадоксът се получава за светлината - но изчезва ако погледнем механично движение. В този случай няма никакви значение кой наблюдател сме избрали за стационартен и кой за подвижен ... точно както релативизма казва и както е показано на следната анимация.

Това ми показва, че не си вникнала в парадокса. Обясних подробно какъв е проблемът с твоята анимация - но ти явно или не си прочела обяснението, или пък не те интересува да вникнеш. Парадоксът е много прост за тези, които имат желание да го разберат. Позицията на останалите е ясна.

... или СТО бърка кардинално. Написал съм сума обяснения, приложил съм картинки и анимации ... и всички те покзазват едно и също нещо: избираш единия наблюдател за стационарен - става едно избираш другия за стационарен - става друго Направи си труда да вникнеш в парадокса и ми посочи грешката.