gmladenov

В горния пример Vx = 0 както за източника (в неговата стационарна система), така и за ракетата (в нейната стационарна система). Значи и в двете системи тази скорост е Vx = 0 ... въпреки че източникът и ракетата се движат един спрямо друг. Лазерният импулс е в двете системи се движи вертикално, защото: в отправната система на източника импулсът е излъчен вертикално и източникът е покой в отправната система на ракетата импулсът е излъчен вертикално, а движението на източника е без значение (Втория постулат) Значи в едната система източникът е стационарен, а в другата система движението на източника няма значение (Втория постулат). Така импулсът е вертикален и в двете системи. Съжаявам, но няма как да го изкараш друг.

Лапландец, пак ми е сложен твоя пример. Дай по-прости примери .

Здравейте, В предишна тема посочих един неразрешим парадокс на Специалната Теория на Относителността (СТО), който тук ще наричам "парадоксът на лазерния импулс". Както се оказва, този парадокс има значими философски последствия и затова отварям нова тема за него. Главното от тези последствия е, че парадигмата на Релативизма се показва като физически непостижима. Релативизмът е основан върху идеята, че движението на едно тяло в космоса е неоткриваемо. Следователно, за движение можем да говорим само ако имаме отправна точка; без такава, движение няма. С други думи, движенинето е стриктно относително. Парадоксът на лазерния импулс е важен с това, че той изобличава идеята за стриктна относителност на движението като физически несъстоятелна. Парадоксът на лазерния импулс Условието на парадокса е следното: космическа ракета "прелита" над космическа станция с относителна скорост 0,5с. В момент (t=t'=0), началата на отправните системи на станцията и на ракета съвпадат: (х=х'=0). В същия този момент разстоянието по оста (у) между станицята и ракетата е 1с. Пак в момент (t=t'=0), космическата станция излчъва лазарен импулс вертикално по оста (у). В задачата се търси дали импулсът ще уцели ракета или не. Нека разгледаме пътя на лазерния импулс от двете различните перспективи в примера: тази на станцията и тази на ракетата. 1. Стационарна система на станцията Съгласно парадигмата на релативизма, всеки наблюдател се намира в покой в собствената си отправна система и точно това наблюдаваме и тук. В случая станцията е в покой, докато ракетата се движи по подобие на движеща се мишена. Както се вижда на анимацията, щом импулсът е излъчен в момент (t=t'=0), той няма как да уцели движещата се ракета. В момента, в който импулса пресича траекторията на ракетата, тя вече се е преместила надясно и съответно импулсът не я достига. За да може да уцели ракетата, импулсът или трябва да бъде ветикално-излъчен по-рано от момент (t=t'=0), или пък в момент (t=t'=0) той трябва да бъде излъчен под правилния ъгъл. Само тогава импулсът ще уцели ракетата: В отправната система на ракетата, от друга страна, ситуацията е различна. 2. Стационарна система на ракетата В тази система ракетата е в покой, докато станцията се движи. Според условието на парадокса, лазерният импулс е излъчен вертикално в момент (t=t'=0) и точка (х=х'=0) и съответно успява да уцели ракета, тъй като тя не се движи (и дефакто чака да бъде уцелена). Разбор Нека най-напред припомним, че посоката на лазерния импулс и в двете системи е вертикална по оста (у). Тази посока не е се променя от това кого сме избрали за стационарен и кого за подвижен: станцията или ракетата. Така и в двете системи импулсът се движи във вертикална посока (напречно на движението). Причината да виждаме разлика между двете системи се корени в базовата идея на Релативизма, че наблюдателите не знаят дали се движат или не. Както се вижда на анимациите, за да може лазерният импулс да уцели ракетата, той трябва да бъде излъчен под различен ъгъл в зависимост от това кой наблюдател е в покой и кой се движи: Ако източникът е стационарен, а ракетата подвижна, то импулсът трабва да бъде излъчен под съответния ъгъл, за да може да уцели ракетата. Ако пък ракетата е стационарна, а източникът подвижен, то импулсът трябва да бъде излъчен вертикално, за да може да уцели ракетата. Значи космическата станция трябва да знае дали се движи или не, за да може правилно да насочи лазерния импулс. Без това знание, тя не може да изчисли правилната траекторията на импулса. Принципното последствие тук е, че траекторията на светлинен импулс между две тела не може да бъде изчислена правилно ако не знаем кое от тях е в покой и кое се движи. Така че постановката на Релативизма, че всяко тяло може да бъде произволно избрано както за стационарно, така и за подвижно, в същност не работи в реалността. Щом не можем да определим състоянието на движение на две тела, значи няма как да изчислим и траекторията на светлинен импулс между тях. Според парадигмата на Релативизма излиза, че въпросната траектория е различна за различните наблюдатели. Тоест, тя е недефинирана. Това е абсурд, защото ако изстреляме един лазарен импулс, неговата траектория естествено е физически дефинирана. Просто Релативизмът не може да я определи. Благодаря за вниманието. Георги Станимиров, програмист ©2020, всички права запазени

Ти още си в състояние на отрицание, явно. На твоята диаграма няма времена, а без тях не може. Покажи времената. Да видим тогава какво ще излезе. Като ги покажеш не забраваяй, че лъчът се излъчва в момент (t=t'=0) и точка (x=x'=0). Тоест, в общ момент и точка и за двете системи. И най добре раздели диаграмата на две, защото така не ясна. Последно, не забравяй, че по условие имаме лазерен лъч, който е фокусиран и се движи само в една посока - тази на излъчването. Лазерната светлина не се движи във всички посоки, а само е една.

Колега, в горния пример разстоянието между източника и ракета е зададено като 1с. А ъгълът, който се получава, е може би 30° (не съм го смятал). Толкова голяма аберация не може да има за такова кратко разстояние !! Така че моля забрави за аберациите в горния пример. Не това е проблемът. Както обясних в първоначалния постинг, проблемът тук е, че без да се знае дали ракетата е стационарна или източникът, ъгълът/посоката на лазерния лъч не може да се изчисли правилно, така че да уцели ракетата. Ако приемем ракетата за стационарна, този ъгъл е един, а ако приемем източникa за стационарен, този ъгъл е друг. За тези, които могат да разсъждават критически, проблемът тук е по-дълбок и философски. Той показва, че доктрината на релативизма като цяло е физически невъзможна. Въпросната доктрината се основава на концепцията, че наблюдателите не знаят дали се движат или са стационарни. Без това знание, обаче, ние не може да изчислим правилно траекторията на светлината между две движещи се тела. Както е видно на горните анимации, тази траектория излиза различна в различните отправни системи. Това е парадокс/абсурд, каквито в природата просто няма. Значи не може наблюдателите да не знаят дали се движат или не. Това е принципно нереална постановка.

Благодаря.

Хубаво, дай да погледнем пак. 1. Стационарна система на източника Източникът е стационарен, а ракетата е подвижна. 2. Подвижна система на ракетата Това е системата, която се получава ако приложим Лоренцовата трансформация на горния чертеж. В тази система лъчът излиза под ъгъл заради движението на ракетата. Както се вижда, лъчът пак не уцелва ракетата. 3. Стационарна система на ракетата Ракетата е стационарна, а източникът е подвижен. Лъчът уцелва ракетата, така че пак се получава противоречие.

Да, но в случая то не важи ... защото няма нищо за събиране. Тук гледаме ситуацията от позициятя на двата наблюдателя в техните собствени отправни системи. В тях по условие и двата наблюдателя са в покой (стационарни). Значи имаме две стационарни системи и в двете от тях лазерният лъч е излъчен вертикално. Какво векторно събиране му прилагаш на този лъч, така че да му промениш посоката? В неговата собствена система източникът е в покой, така че лъча с нищо не го събираш. В нейната собствена система ракетата също в в покой, така че и в тази система лъча с нищо не го събираш. Значи в коя система лъчът си променя посоката и защо?

Колкото и пъти да повтаряш, няма да станеш прав. Посоката на лазерния лъч в горния пример не се променя от това дали източникът е избран за стационарен или пък ракетата. Движението по прицип променя само пътя на светлината, а не посоката/ъгъла на излъчване. А тъй като горе гледаме само стационарни системи, пътят също не се променя.

Ами ти се замисли за себе си. Аз лично най-накрая намерих елементарния парадокс на СТО, който показва нейното пълно безсмислие. Ти си ритай колкото си поискаш. Нали това ти е работата тук. Иначе има достатъчно умни и непредубедени хора на тази земя, които (рано или късно) ще разберат този прост парадокс.

Да, трябваше да кажа, че светлината няма маса. Това имах предвид, но излезе друго.

Ето го Втория постулат: Всеки лъч светлина се движи в "стационарната" координатна система с установената скорост с, независимо дали лъчът е излъчен от стационарно или движещо се тяло. Подчертал съм важното в случая: светлината е независма от движението на източника. Дали източникът е стационарен или подвижен няма никакво значение. Затова в парадокса, които съм показал, няма значение дали източникът се движи или не. Това, което има значение, е дали ракетата се движи. Ето пак анимациите, които илюстрират това, което казвам. В СТАЦИОНАРНАТА система на източника, лъчът не успява да уцели ракетата, защото тя се движи (като движеща се мишена): В СТАЦИОНАРНАТА система на ракетата, от друга страна, лъчът я уцелва. Съгласно Втория постулат, движението на източника в тази система е без значение.

Абсолютно си прав ... но куршумите са материални, докато светлината не е. Принципната разлика между куршумите и светлината е, че светлината няма инерция. Така че ситуацията е съвсем различна. Именно заради инерцията на куршумите няма значение кой е стационарен и кой подвижен - мишената или стрелецът. Парадоксът горе важи само за светлината и е много прост. Няма мърдане, защото той се получава точно като играеш по правилата на СТО.

Лапландец, много е сложен скоростомерът. Примерите трябва да са прости и да показват проблема нееднозначно. За мнен горните анимации постигат тази цел.

Не, не можжете. Няма с какво. Напротив, може - като се измери скоростта на светлината, както показах в другата тема. Ти си заравяш главата в пясъка, пък след това викаш, че не можело. Не става така, батка. Извади си главата от пясъка.

Тц. Празен аргумент. Както написах в първоначалния постинг, в класическата физика този абсурд не съществува. Причината е, че в класическата физика движението не се смята за неоткриваемо (за разлика от СТО). Както посочих в темата за диполната анизотропия на реликтовото излъчване, движението на едно тяло в пространството си е напълно откриваемо, напук на допусканията на СТО. Съответно в настоящия пример ние преспокойно можем да определим дали ракетата е тази, която се движи - или пък източникът. Така ъгълът на лазерния лъч може да бъде изичслен правилно и той ще достигне до ракетата и в двете отправни системи. Като цяло, в класическата физика не е нужно да се преструваме, че не знаем кой е стационарен и кой е подвижен. Така че ролите на "стационарен" и "подвижен" не са свободно избиреами ... за разлика от СТО. Както сто пъти поясних, абсурдът в случая се получава от това, че според СТО ние може произволно да нарочим кой наблюдател е стационарен и кой е подвижен - а това в същност не е вярно. Именно това е същината на проблема.

Аз лично говоря само за проблемите на СТО. Именно затова съм отворил темата. Но ти като не искаш да ги видиш (вика му се ''отрицание"), извърташ темата. Няма проблем. Чертежите съм ги сложил всички да ги видят. Все някой умен човек ще разбере за какво става дума.

Точно така !! Само че проблемът не е в чертежа (както ти явно си убеден), а във Великата СТО. Чертежът само илюстрира проблема. Великата СТО е тази, според която ролите на "стационарен" и "подвижен" наблюдатели са произволно/свободно избираеми. Аз се възползвам от тази свободна избираемост на ролите и показвам един частен случай, в която тя не работи. Както се вижда на чертежите, в СТАЦИОНАРНАТА система на източника лъчът не успява да уцели ракетата: Но в СТАЦИОНАРНАТА система на ракетата, лъчът я уцелва: Единственото, което съм направил тук, е да сменя ролите на наблюдателите: първо съм избрал източникът за стационарен, а след това ракетата. Значи аз играя по правилата на Великата СТО. И както се вижда, като се играе по тези правила се стига до горния абсурд. Нека се забележи, обаче, че не чертежът е виновен за този абсурд, а Великата СТО. Чертежът само илюстрира абсурда. В първоначалния постинг вече обясних същността на проблема: за да може лъчът да уцели ракетата, ние трябва предварително да знаем кой от двата наблюдателя е подвижният и кой е стационарният. Според СТО, обаче, това по дефиниция не се знае. Колкото и да се газираш и да ме обиждаш, това няма да промени факта, че СТО е грешна ... иначе нямаше да води до горния абсурд. И не ти е виновен чертежа, батка. На калпава теория, чертежите са и виновни.

Според Великата СТО точно така излиза. Но ти си в състояние на отрицание и не можеш да приемеш, че Великата СТО бърка. И така завършваш да виждаш два еднакви ъгъла като различни - а те очевидно са еднакви. Възможно ли е едно програмистче да открие грешка във Великата СТО ?? Естествено, че не. Това противоречи на законите на физиката.

Отговарям на този постинг само за да подчертая колко е абсурдно да се спори с религиозни фанатици. Значи аз съм направил анимация, на която ОЧЕВИДНО се вижда, че лъчът има еднакъв ъгъл и в двете оторавни системи: и в двете от тях той е изстрелян вертикално нагоре (напречно на движението). Религиозният фанатик го вижда това и отговаря, че аз показвам различни ъгли (?!?). Ето ги пак двете анимации. В първата източникът е избран за стационарен, докато във втората това е ракетата. Значи това са двете стационарни перспективи на една и съща случка. Нищо друго не е различно между двете системи, освен перспективата. А парадоксът е в това, че смяната на перспективата сменя случката. 1. СТАЦИОНАРНА система на източника Това е собствената отправна система на източника, в която той е СТАЦИОНАРЕН, докато ракетата се движи. Лазерният лъч е изстрелян вертикално нагоре. 2. СТАЦИОНАРНА система на ракетата Това е собствената отправна система на ракетата, в която тя е СТАЦИОНАРНА, докато източникът се движи. Лъчът е изстрелян вертикално нагоре. Тоест, под абсолютно същия ъгъл като на предишната анимация.

Не е така, колега. Траекторията на светлината се накланя само ако я наблюдаваш в движеща се отправна система: В стационарни системи, обаче, светлината не се накланя. Именно това е показано горе, където и двете анимации представляват стационарни системи: В първата анимация източникът е стационарен, а ракетата се движи. Значи става дума за стационарната система на източника. Във втората анимация ракетата е стационарна, а източникът се движи. Значи това е стационарната система на ракетата. Ето я пак втората анимация. Тук източникът се движи в стационарната система на ракетата. А щом това е стационарна система, значи светлината в нея не се движи под ъгъл (ако не е излъчена под ъгъл). Нека също така не забравяме, че светлината по условие е независима от източника.

Анимациите горе показват, че СТО в същност греши. Не може смяната на гледната точка да води до загуба на събития. Според единия наблюдател дадено събитие се случва, а според другия то не се случва. Не става така. Струва ми се, че ти безусловно вярваш на СТО и не правиш връзката, че горните анимации я оборват. Аз затова съм ги сложил там.

Поиграх си да направя анимации, за да може да се види какъв е проблемът. Нека космическата станция да илъчва лазерния лъч вертикално нагоре. При това положение имаме две различни ситуации, в зависимост от това кой е стационарен и кой подвижен. 1. Подвижна ракета, стационарен източник Това е гледната точка на източника. Той е стационарен в своята отправна система, докато ракетата е тази, която се движи. Съгласно условието на парадокса, лъчът се излъчва в точка (х=х'=0) и момент (t=t'=0). Това е моментът когато ракетата и източника са изравнени. Както се вижда на анимацията, в този случай лъчът не може да уцели ракета. 2. Стационарна ракета, подвижен източник Същата ситуация, но погледната от гледната точка на ракетата. Лъчът отново се излъчва в точка (х=х'=0) и момент (t=t'=0). Това е моментът когато ракетата и източника са изравнени. В този случай, обаче, лъчът успява да уцели ракетата. Значи събитието "достигане на лъча до ракетата" съществува само в стационарната отправна система на ракетата. В стационарната система на източника, от друга страна, такова събитие не съществува. Това е логически и физически абсурд, защото въпросното събитие изчезва единствено заради смяната на перспективата. Както се вижда в първата анимация, за да може да уцели ракета с лазерния лъч, източникът трабва да изстреля лъча под наклон в неговата отправна система. В този случай, обаче, лъчът ще пропусне ракетата в нейната система. Така събитието "достигане на лъча до ракетата" пак ще съществува само в едната отправна система. Този пример като цяло показва, че наблюдателните роли "стационарен" и "подвижен" не са напълно взаимозаменяеми, както е според СТО. За да може лъчът да достигне до ракетата, ролите на ракетата и източникът трябва да са предварително известни. Само тогава ъгълът на лъча може да бъде изчислен правилно, така че лъчът да достигне до ракетата. Ако вместо това произволно нарочваме ролите на стационарен и подвижен на източника и ракетата, стигаме до горния абсурд, в който дадено събитие съществува само в едната отправна система, но не и в другата.

Виж сега къде е противоречието: Ако ракетата е стационарна, значи лъчът трябва да е излъчен вертикално към нея в подвижната система на източка. Ако ракетата е подвижна, значи лъчът трябва да е излъчен под ъгъл към нея в стационарната система на изтичника. Това, за което то си прав ... и което те обърква ... е че и в двата случая ракетата вижда лъчът като вертикален в нейната система, а източникът го вижда като невертикален. Проблемът е, че за да нацели ракетата, лъчът трябва да бъде излъчен различно ... в зависимост от това дали източникът е стационарен или подвижен. Значи ти си напълно прав, че веднъж след като лъчът е излъчен под правилния ъгъл, той винаги е вертикален спрямо ракетата и невертикален спрямо източника ... без значение кой е стационарен и кой подвижен. Тук си напълно прав. Въпросът е как определяш правилния ъгъл? Ако ти се намираш на космическата станция, накъде насочваш лазерния лъч, така че той да нацели ракетата? Ако насочиш лъча "нагоре" (напречно на движението), това ще работи само ако ракетата е стационарна, а ти се движиш. Но ако ти си стационарния и изстреляш лъча нагоре, тогава той няма да нацели ракетата. Значи правилният ъгъл на лъча е различен в зависимост от това кой се води стационарен и кой се води подвижен. За да го изчислиш този ъгъл, ти трябва да знаеш подвижен ли се водиш или се водиш стацинарен. Без това знание, ти не можеш да насочиш правилно лъча. А по дефиниция, според СТО ти не знаеш дали се движиш или не. Тогава как намираш правилния ъгъл за излъчване на лъча?

Това едната роля: избрали сме кеглата за стационарна (заедно с улицата). Какво става, обаче, ако кеглата почне да се движи по тротоара? Ти си решил предварително, че кеглата е стационарна - и ми обясняваш, че в отправната система на скейтборда движението на топката изглежда под ъгъл. И това наистина е така. Но трябва да вземеш под внимание и другия случай: че кеглата се движи по тротоара, а скейтбордът е стациоанерен (заедно с улицата). В този случай улеят не може да е перпендикулярен на улицата, ако искаме да топката да удари кеглата. Значи ако попиташ скейтбордиста какъв трябва да е улеят, за да може топката да удари кеглата, той ще ти отговори със "зависи кой е стационарен и кой се движи".