gmladenov

Защо тогава Айнщайн премахва абсолютната отправна система на космоса и говори, че "абсолютен покой" не съществува. Значи той премахва неща, които и без това не съществуват. Тогава какъв въобще му е приносът към физиката.

Горните анимации показват, че това не е така. Аке не знаеш кой е в покой и кой се движи (както е според Релативизма), ти не можеш да изичислиш правилно траекторията на светлината. Както се показва (по най-елементарен начин), това е теоретичен проблем за Релативизма.

Напротив, имам много добра идея, че анимациите важат и за класическата физика. Единствената разлика е, че в Релативизма ролите на стационарен и подвижен се броят за произволни, докато в класическата физика те не са такива. В класическата физика се знае кой се движи и кой не, тъй като там движението и покоят са абсолютни. СТО нали точно това премахва - абсолютната отправна система на космоса. Ето ги пак анимациите, за да се знае за какво говорим: 1. Ако светлината имаше инерция, ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са симетрични и няма никакво значение кой наблюдател сме избрали за стационарен и кой за подвижен. Симетрията на ролите е базов принцип на Релативизма: 2. Светлината, обаче, няма инерция. По тази причнина траектороията на светлината е различна в зависимост от това кой наблюдател се води за стационарен и кой за подвижен. Това нарушава базовия принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли. Извод: базовият принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината. Както вече казах, това е теоретичен проблем за Релативизма. Релативизмът важи само за механичо движение и е принципно несъвместим с движението на светлината.

Да, защото понастоящем във физиката господства доктрината на Релативизма. Именно господстващата доктрина на Релативизма налага виждането, че освен относително движение, друго движение няма. Така че не го пробутвай това като абсолютна истина и като физикаТА, защото това не е физикаТА, а просто една доктрина във физиката !! И както анимциите показват, тази доктрина е несъвместима с постоянството на скоростта на светлината и съответно е физически невъзможна. Значи господстващата доктрина на Релативизма налага един нереалистичен модел на движение.

Тц. Анимациите показват, че в чисто теоретически аспект Релативизмът е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината и така е физически невъзможен. Както анимациите показват, траекторията на светлината е различна в зависимост от това кой от два наблюдател се брои за стационарен и кой за подвижен. Значи Релативизмът има теоретичен проблем: Ролите на стационарен и подвижен наблюдатели не могат да са произволни. Ако те са произволни, това води до недефинираност на траекторията на светлината между два наблюдателя.

В релативизма абсолютно движение няма; всяко движение е относително. В класическата физика, от друга страна, имаш както абсолютно, така и относително движение. Щом имаш абсолютно движение, ти знаеш кой се движи и кой не.

Ами нали според Нютон пространството и времето са абсолютни. И пак според него движението е преместването на едно тяло от едно място в пространството на друго. Така според Нютон не ти трябва отправна точка за движение (която е задължителна при Релативизма). Естествено, че в Нютоновата физика има и относително движение, но в крайна сметка ти знаеш кой се намира в (абсолютен) покой и кой се движи. Релативизмът е този, според който движението е само относително, а такова нещо като абсолютен покой няма. Самият Айнщайн го казва в увода на СТО: Примеры подобного рода, как и неудавшиеся попытки обнаружить движение Земли относительно «светоносной среды», ведут к предположению, что не только в механике, но и в электродинамике никакие свойства явлений не соответствуют понятию абсолютного покоя ... Значи една от причините за създаването на СТО е именно фактът, че движението (уж) е неоткриваемо и следователно Нютоновата концепция за абсолютено движение (уж) е невалидна. Ако от друга страна Нютоновата концепция за абсолютено движение е валидна, значи ролите на стационарен и подвижен наблюдател се знаят. Така че те не могат да бъдат произволно избрани/назначени. Ако знаеш кой се движи и кой е в покой, какъв е смисълът да приемеш подвижния наблюдател за стационарен ?? Освен наужким, това е безсмислено.

Тц. Сто пъти поясних какъв а парадоксът в случая. Според доктрината на Релативизма, ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са взаимозаменями и произволни. Както показват анимациите, обаче, това води до неразрешим парадокс. В класическата физика, от друга страна, движението е абсолютно. Там се знае кой се движи и кой не, така че там парадокс няма.

Ти погледна ли анимациите: ЦЪК. Задачата е от прогимназията, а СТО зацикля на нея. Предложи решение, че Скенера и той е зациклил.

Всички знаем, че това това е следствие от Лоренцовата трансформаця. Въпросът е, ти можеш ли да обясниш физическия смисъл на това явление? Телата падат "надолу" заради гравитацията. Значи физическото обяснение за това защо две тела падат едно към друго е гравитацията. Н асъщата логика какво е физическото обяснение за това, че събития, случващи се в различни точки, вече са неедновременни спрямо другата система? Ако това е реално физическо явление, то ще има реално физическо обяснение. Какво е това обаснение? И ако можеш да го обясниш по най-прост начин, така че и баба ти да те разбере.

Да, идеята за кадър-по-кадър беше много добра и заради нея съм опростил анимациите. И както виждаш, горе са показани и двата възможни варианта: ако светлината имаше инерция и ако нямаше. Също така виждаш и какво се получава. Ако светлината имаше инерция, тогава се постига желаната от Релатизвизма симетрия между отправните системи, заради която не можеш да кажеш кой се движи и кой не. В този случай Релатизвизмът работи както се очаква. Проблемът е, че светлината няма инерция ... и това праща симетрията на Релатизвизма на кино. За това е темата. Горе са покрити и двата възможни варианта. Трети вариант няма, така че не знам защо си недоволен.

Да, Вярно с главна буква ... както си написал .

Нови анимации, да се надяваме по-ясни. Всичко е както в първоначалния постинг. В първата анимация се вижда какво би се получило ако светлината имаше инерция. Ляво: стационарен стрелец, подвижна мишена. Дясно: подвижен стрелец, стационарна мишена. Както се вижда, двете перспективи са абсолютно симетрични, като симетрията се постига благодарение на това, че импулсът наследява инерционния момент от стрелеца и се движи надясно със същата скорост като него. Светлината, обаче, няма инериция, така че горната анимация е нереалистична. Както се вижда на долната анимация, импулсът се движи само вертикално надолу и симетрията между двете системи е нарушена. Крайният резултат е, че в двете системи се случват различни събития - което е абсурдно. Изводът е, че за механично движение няма никакво значение кой е стационарен и кой е подвижен. За движението на светлината, обаче, ролите на стационарен и подвижен имат значение, защото траекторията на лазерния импулс е различна за различните роли.

Тц. В едната система лъчът удря ракетата, а в друагата не. Ако това беше лазер от Междузвездни Войни, в едната система ракетата е анихилирана, а в другата тя продължава да си лети. Много съжалявам, но това НЕ Е естеството на нещата. Все ми е тази какви ще ги увърташ. Твоята роля на тази форум е да си стожер на СТО, така че ни най-малко не очаквам да се съгласиш с този парадокс. Но както вече казах, за непредубедени хора НЕ Е нормално дадено събитие да се случва в едната система, но не и в другата. Това си е грешка, която рано или късно ще бъде призната. Няма как да се смята за нормално в едната система ракетата да е унищожена, а в другата тя да продължава да лети. Рано или късно все ще се намери нормален и непредубеден човек да признае, че подобна шизофрения е в разрез с научните принципи ... дори да идва от Гения.

ДОБРО УТРО !! Точно от там идва парадоксът.

Условията са същите !! Моментът е един и същ и за двете системи: t=t'=0. Точката на излъчване също е една и същ: х=х'=0. Посоката на излъчване също е една и съща: вертикална. Кое според теб е различно?

Ти явно още не разбираш какво е показано на двете анимации.

Не сменям координатите. В СТО си избираш произволно коя система е стационарната. Въз основа на това се смятат ответните координат в подвижната система. Тогава имаш промяна на координатите. А като гледаш само стационарни системи, няма смяна на координатите.

Първо показвам какво се вижда в стационарната система на източника. След това "завъртам масите" и показвам какво се вижда в ... стационарната система на ракетата. В СТО обикновено се прави следното: избираме кой наблюдател е стационарният гледаме какво се случва в неговата отправна система прилагаме Лоренцовата трансформация гледаме какво се случва в подвижната система (тази на другия наблюдател) Аз нарушавам този ред и показвам: избираме кой наблюдател е стационарният гледаме какво се случва в неговата отправна система сменяме избора на стационарен наблюдател гледаме какво се случва в неговата отправна система

Няма Х', колега. Аз показвам само стационарни системи: първата анимация е собствената система на източника, която е стацонарна втората анимация е собствената система на ракетата, която също е стацонарна Това са две стационарни системи. Така че тук никъде няма място за примови координати. Примовите координати са в подвижни системи - а тук гледаме само стационарни системи.

Не е така. Излъчването се държи точно както трябва. Скенер се бърка, защото той през цялото време мисли: стационарна система -> подвижна система А горните анимации показват две стационарни системи: първо стационарната система на източника след това аз обръщам ролите и показвам стационарната система на ракетата Значи аз въобще не показвам какво се получава в подвижните системи, а само в стационарните.

Как да няма значение. Нали точно затова Vx=0. Именно защото няма маса (и съответно няма инерционен момент), импулсът не наследява хоризонталната скорост Vx на източника.

Ето как изглежда векторната скорост на куршум с маса (лилавата стрелка): Vx е скоростта, наследена от движението на източника. Vу с скоростта, получена от изстрелването. Като ги съберем векторно, излиза наклонената скорост v.

Лазерният импулс можем да го броим за виртуален куршум. Нормалният куршум има маса и като се изстреля от източника, неговата скорост ще има два компонента, Vx и Vy, както Скенер обясни в друг постинг: Vx е хоризонталният компонент, който куршумът наследява от източника. Vу е вертикалният компонент, който куршумът получава от изстрелването. При това положение скоростта на куршума е векторната сума (Vx + Vy) и куршумът ще се движи под ъгъл спрямо стацинарната ракета. Това е показано на анимацията горе, в която импулсът не уцелва ракетата. Лазерният импулс, обаче, няма маса и неговият хоризонтален компонент на скоростта е нула: Vx = 0. Затова импулсът върви вертикално към сътациоопнарната ракета и я уцелва. Втората анимация. Това е разликата между двете анимации горе.

Именно в това се състои парадоксът/абсурдът, който аз показвам. Твой проблем, че ти отказваш да видиш къде е проблемът.