gmladenov

Ами аз не греша. Само че ти не го разбираш. Освен това не ми припшисвай обидите на мен. Преди ти да ме обидиш, не съм те обидил с нищо. Ти като във вица със "зайо, защо си без шапка". Аз ти отговорих контра-аргумент ... при което ти почна да обиждаш. Това, че ми се дразниш, не е повод да ме обиждаш. (Съжалявам, че ми се дразниш. Много ми густо да го видя, така ще продължавам и занапред. Разрешението е да не ми се дразниш.)

Постингът ти е типичн пример за отношението на консенсуса към инакомислещите. Ти не ми отговаряш на аргументите, но щедро ме обиждаш.

Ами като нямаш акъл, няма как и да бориш. То до това се опира.

Дънинг-Крюгер в най-чист вид. Иди в лудница и се лекувай, вместо да се изказваш неподготвен.

Виж сега, не съм учен и наистина използвам термините "обективен" и "субективен" по-скоро интуитивно, отколкото строго-научно. Ша прощаваш, но няма да се заяждаш за това. Въпросът в крайна сметка е принципен: Защо се приема, че твърдостта на стомана не се променя от движението, а периодът на полуразпад се променя. Каква е принципната разликата между тези свойства, че едното не се променя от движение, а другото уж се променя. И двете са характеристики на съответните материали и те по никакъв начин не се променят от това, че материалът си сменя местоположението. Това е ръководният принцип тук. Според вас излиза, че ако повозиш едно парче уран на високо-скоростна ракета, ти ще му промениш материалните характеристики. Пълни глупости, разбира се.

Само да поясня, че различната отправна система не представлява различни условия. Не се заблуждавай. Нали затова имаме Първия постулат: щом законите на физиката са еднакви във всяка отправна система, значи говорим за същите условия. Различните отправни системи са просто различни гледни точки, от които наблюдаваме космоса - а не различни космоси, както някои хора се объркват.

Заблуждаваш се много сериозно. Дадено физическо свойство не се определя от това как го мериш/определяш. Ако мерихме периода на полуразпад в литри, щеше ли движението да го променя? Според теб излиза, че щом го мерим във време, значи той е относителна величина - а той не е. Без да го разбираш, ти в същност много добре си хванал проблема. Периодът на полуразпад относителна величина ли е - или обективна? Ако е обективна, той не може да е различен за различните наблюдатели. А според теб щом се мери във време, той автоматично е относителна величина. Нищо подобно. (Тук се приема, че всички наблюдатели мерят с един и същи аршин. Тоест, всички приемат, че 1секунда = 1/60минути. Ако според даден наблюдател 1с = 1/100минути, значи той използва различне аршин. Това не се брои.)

Умението да убедиш ескимосите, че имат нужда от хладилник .

Движението променя ли твърдостта на стоманата? А защо си мислиш, че с периода на полуразпад е различно ??

Не, колега. Движението променя периода на полуразпад на урана точно толкова, колкото променя твърдостта на стоманата. А проблемът е, че вие не го виждате/разбирате това.

Шпага е съвсем права, че не съм дефинирал термина "физическа промяна". Мисля, че оттам идва неразбирателството. Ето примери за физически свойства, които не се променят от движение: точка на кипене на водата твърдост на стоманата период на полуразпад на урана Ще спориш ли, че движението променя твърдостта на стоманата?? Или точката на кипене на водата?? С периода на полуразпад на урана а абсолютно същото. Това е физическо свойство, което не може да се променя от движение, по същия начин както твърдостта на стоманата не се променя. Объркващото тук е единствено фактът, че периодът на полуразпад се измерва във време - и затова ти решаваш, че то също може да се променя заедно с времето. Само че това не е така. Движението променя периода на полуразпад на урана точно толкова, колкото променя твърдостта на стоманата. Замисли се.

Те споровете май винаги са между глухи. Не само тук, а по принцип.

... а това, мили деца, води до неизбежното заключение, че движението създава физически промени ... което е физически безсмислено. Колегата Скенер лично ни го е казвал. Както и да е. Аз си изпях песента и си сядам.

Лаборант в лабораторията получава две парчета уран за анализ. Шефът му казва, че едното парче е летяло в космоса с висока скорост и го пита дали може да каже кое е то. Лаборантът прави радиактивно датиране (принципно казано) и получава някакъв резултат. Преди да разкрием резултата, нека да разсъдсаждаваме логически. Имаме две логически опции: Лаборантът не открива никаква разлика между двете парчета. Лаборантът открива, че едното парче се е разпаднало повече от другото парче. Един бърз поглед върху тези опции показва, че и двете опровергават СТО. Ако лаборантът е получил резултат 1), значи постановката на СТО за "забавяне на времето" (замедление времени) е невярна. Според радиактивно датиране, извършено от лаборанта, между двете парчета няма никаква разлика. Това означава, че ако едното от тях е летяло в космоса, забавянето на времето въобще не му е повлияло. Ама никак! Значи забавянето на времето е измислица, а не реален/физически ефект. Иначе между двете парчета уран щеше да има разлика. Ако пък лаборантът е получил резултат 2) горе, тогава имаме друг проблем. Този резултат означава, че имаме измерима физическа промяна/разлика между двете парчета уран. А това на свой ред означава, че движението само по себе си причинява физически промени. Само че това е физически невъзможно! Движението е проста промяна на относителното местоположението на дадено тяло в космоса. Съответно то "няма способност да създава (физически) промени". Това е принципно положение във физиката, както самият ти казваш. В крайна сметка какво излиза: Каквото и да показва радиоактивното датиране на парчетата уран, СТО все излиза грешна: или забавянето на времето е фикция/измислица - или пък то противоречи на физиката. А ти изглежда искаш лаборантът да получи резултат 2) ... но без това да противоречи на физиката. Е да, ама не. Няма две добри.

Не ме смущава, колега. Просто забелязвам противоречие в СТО. Физическа промяна, причинена от движение = фантасмагория на СТО. До това се опира. Дали часовниците се забавят или близнакът остава по-млад, това са физически промени, които не могат да бъдат причинени от движение. А според СТО излиза точно така.

Колега, това което съм подчертал, са физически промени. Значи ти твърдиш, че пътуващият близнак ще се промени (спрямо стационарния) и че пътуващият уран също ще се промени (спрямо стационарния) ... след което казваш, че тези промени съществуват само в болните ми фантазии. Ако те съществуват само в болните ми фантазии, това не са никакви промени. Тогава защо ти твърдиш, че тези промени ще се случат.

Няма спор, същият е. С показанията на часовниците имаме същия проблем както с по-младия близнак. Различните показания се възприемат като индикация, че часовниците са отчели различно изминало време - а не като индикация, че имаме физическа промяна в часовника. Затова примерът с уранът е толкова благодатен. Уранът е часовник, чийто показания са неделимо свързани с физическата промяна, настъпила в него. Така не може да се избяга от факта, че ако два уранови часовника отчитат различно време, единият от тях явно е физически променен спрямо другия. При обикновените часовници физическата промяна не е очевидна.

Защото "движението няма способност да създава промени". Това са думи на Скенер, така че може да им се вярва . Той естествено ще обясни, че разликата е нормална ... въпреки че самият той е казал, че такава разлика не може да има (защото "движението няма способност да създава промени").

Примерът е демонстрация за абсурд, който е пред очите ни ... но не го виждаме. Когато говорим, че единият близнак от прадокса е по-млад, никой не повдига въпроса за това как точно измерваме, че той е по-млад. Просто приемаме, че след като неговото време се е забавило, той е по-млад. Така парадоксът на близнаците ни приспива, че е най-нормално движението да причинява физичекси промени. Ние в същност не ги броим за физически промени, защото "по-млад" се асоциира с "по-малко време", а не с физически промени. Примерът с урана дефакто е същият като парадокса на близнаците - но ни дава възможност прецизно да установим физическата промяна, причинена от движението. Е да, обаче "движението няма способност да създава промени" (благодаря, Скенер). Значи както парадоска на близнаците, така и примерът с урана, са в същност абсурди, а не парадокси.

Ама нали накрая близнаците се събират и правим сравнение. Иначе защо казваме, че единият е по-млад ?? Ами същото и с куфарите с уран. Като ги съберем, правим измерване и откриваме физическа разлика между тах ... дето не трябва да я има. Както и да е. Ти без да искаш вече призна противоречието на СТО. Сега работи да изясниш на себе си това, което самият ти си казал. Аз как да споря с някой, който е прав ... но не си признава, че е прав.

Какво значи "движението променя", след като самото то е характеристика на промените и няма способност да създава промени? Именно !! Затова е пълен абсурд да се мисли, че като сравним двата куфара с уран от примера, ние ще намерим някаква разлика между тях. Ти съчетаваш в главата си следните две протовиречия и не виждаш никакъв проблем с това (второто пак е твоя реплика: ЦЪК): движението ... няма способност да създава промени Е, ако всеки има парче уран, за единият то ще се разпада 12 години до срещата, за другият - 20 години, и като ги сравним, ще забележим разликата Ти самият казваш, че не може да имаме физичека промяна ... но забелязваме физическа промяна (?!?). Това е логическото противоречие на СТО и моят аргумент, че тя е грешна. Моля някой да ми помогне да го обясня това по десети начин, защото отдавна съм се изчерпал и само се повтарям като развален грамофон.

Приемам уточнението. Наистина благодаря. Значи в куфара на земния близнак ще има по-малко уран, защото той се разпадал по-дълго от урана на пътуващият близнак. По-малко количество уран = физическа промяна !! Значи пак излиза, че имаме физическа промяна между двата куфара. Значи движението само по себе все пак предизвиква физическа промяна ... а това е физически безсмислено. Значи СТО пак излиза грешна, защото тя дефакто постулира, че движението само по себе си предизвиква физическа промяна. Този принцип не се променя от това каква точно е физическата промяна.

Вече по десет различни начина обясних, че щом откриваш разлика в двата куфара с уран от примера, значи движението по принцип променя материята ... което е физически безсмислено. Грешката на СТО е иммено в това: тя дефакто постулира, че движението променя материята - което е безсмислено. Ако ти този аргумент не го приемаш, аз няма как да ти докажа СТО е грешна. Само че това не прави СТО вярна, а ти просто намираш за нормално едно пълно безсмислие.

Добре, майна, ако няма никаква физическа разлика между двата куфара, как определяш, че единият от тях се е возил в космоса? В края на краищата това е проблемът, който обсъждаме. И според Скенер разлика има - и тя е измерима. Значи реална. В крайна сметка въпросът е можеш ли с физическо измерване да определиш дали единият куфар е летял в космоса или не? Няма значение какво мериш, а дали въобще можеш да измериш някаква разлика между двата куфара, каквато и да е тя. Отговорът повелява, че: Ако измериш някаква разлика, значи движението само по себе си причинява физическа приомяна в урана (каквато и да е тя). Това е физически безсмислено, както вече обясних. Ако пък не измериш никаква физическа разлика (каквато и да е тя), значи СТО греши, че на единият близнак му се забавя времето. Историите за по-младия близнак са като тези за Дядо Мраз. Защо тогава ни лъжат, че единият близнак бил по-млад?? Кажи ако виждаш трета опция на тази дилема.

Ако кажа, че СТО има грешка, другите го броят, че се мисля за по-велик от Айншайн. А ако кажа, че съм по-тъп от Айншайн, сега пък се изживявам като жертва. Ето лично от мен и нека да не се спекулира: Не съм жертва, не съм по-велик от Айншщайн ... но СТО е грешна.