gmladenov

Да, количествена мярка ... но лишена от (почти) всякакъв физически смисъл.

Не съм съгласен. Материалните тела съществуват физически. "Отстоянието" между тях е физическа характеристика. Значи то има физически смисъл.

Ето пак. Ти си този, който се върти в кръг.

Правилни уточнения. Благодаря. Хайде сега обясни сега каква количествена характеристика представлява пространство-временния интервал.

Кажи го този смисъл, де. Само се обясняваш, а още не си казал какъв е този смисъл.

"Далечината/раздалечението" между две точки в пространството. Това е количествена мярка за това колко път трябва да изминеш, за да стигнеш от едната точка до другата. Или пък колко време ти трябва, за да изминеш този път ... ако си знаеш скоростта.

Има. Става дума за интервала от началото на координатната система. По подразбиране всяко събитие има такъв интервал ... щом имаме начало на координатната система. Да се говори с теб е да се говори с радио-точка. Като те попитам какъв е смисълът на интервала, ти ми обясняваш, че трябва да погледнем координатите. А аз нали затова питам: какъв е смисълът на интервала ... без да знаем координатите. Растоянието от София до Бургас е смислено и без да знаем координатите на двата града. Това разстояние описва физическo количество. Пространствено-времевият интервал, от друга страна, не описва никакво физическo количество. Tой е една празна абстракция, описваща единствено математическата зависимост между координатите х и t. Нищо друго.

Ти нещо не разбираш. Когато се каже, че разстоянието нежду София и Бургас е 400км, това указва колко далеч са двете точки и колко време е необходимо да се придвижиш между тях, в зависимост от скоростта. А когато се каже, че едно събитие има интервал 415, а друго 925, това не е смислена информация. Какво говори фактът, че едното събитие се характеризира с числото 415, а другото - с числото 925. Освен, че и двете събития се намират вътре в светлинния конус, коя е тази "по-ценна" информация, която може да се извлече от тези две числа?? (Отговорът е никаква, естествено. Това е реторичен въпрос.)

Евклидовото пространство има физически смисъл, докато пространствено-времевият интервал наистина няма такъв. Това ми беше тезата и ти я потвърждаваш.

Евклидовото разстояние ти казва колко си далеч от друго тяло и съответно колко време ти трябва да достигнеш до него (ако си знаеш скоростта) - или пък каква скорост ти трябва, за да стигнеш до него за определено време. Пространствено-времевият интервал не ти казва нищо подобно. Единственото нещо, което той ти казва, е къде спрямо светлинния конус се намира дадено събитие. Като знаеш отговора, какво можеш да изчислиш с него? В коя формула го заместваш? Какво ти казва s1 < s2?

Нека (x*x) - (c*c)(t*t) = -5. Можеш ли да намериш колко е x и колко е t? Значи как знаеш кога и къде се е случило събитието? Ако прочетеш внимателно какво съм написал, аз казах "лишена от почти всякакъв физически смисъл." Значи все пак интервалът има някакъв физичеки смисъл, но най-важното - координатите на събитието - не могат да бъде извлечени от интервала (да кажем -5). Казал ли съм някаква неточност?

Отговорът на въпроса "къде-кога" в СТО е някаква стойност, която може да се тълкува като "по-далече отколкото скоро" или "по-скоро отколкото далече" (а защо не и "по-наляво отколкото вчера"). Това не е особено полезно, ако ни интересува къде и кога се е случило дадено събитие. Като цяло, пространствено-времевият интервал е синтетична математична мярка, която е лишена от почти всякакъв физически смисъл.

Примерът ти е много добър и в него "има леб". Щом стрелата пробива пластините, значи те имат обща допирна точка. Времето в тази точка е общо и за двете системи.

Аз ти показвах сметките - които са най-просто заместване във формулите - но ти продължаваш да нахалстваш, че не се смятало така. С тъпо упорство не стават тия работи. Трябва и да се мисли все пак.

Благодаря за безплатния съвет. Аз в същност точно това съм направил и виждам как се смятат тези неща. В книгата Геометрия на Специалната Относителност много добре е показано как се извеждат скъсяването на дължините и забавянето на времето. И двете се извеждат без Лоренцовата трансформация. Както показах в другата тема, обаче, като приложиш Лоренцовата трансформация излиза съвсем друго.

Доколкото разбирам стрелата лети напред и настрани. Така че в крайна сметка тя пак трабва може да се побере в прозореца. Скенер да поясни.

В книжките пише едно, а сметките и формулите показват съвсем друго. Очевидно това е един от парадоксите на СТО.

Аз не мога да дам отговор на този парадокс, защото според сметките излиза, че нямаме скъсяване на дължините, а точно обратното - удължаване. Внесто да споря за това, аз избирам да се само-дисквалифицирам.

За адептите на класическата физика това не е парадокс, а абсурд. В класическата физика няма такива неща.

Нас са ни научили да ги приемаме дуализмите в СТО за нормални ... а те не са. Реалността е само една и не може според единия от двама наблюдатели да вали дъжд, а според другия да пече слънце. Според СТО двамата на практика виждат две отделни реалности ... а не различни перспективи на една и съща реалност. Това е принципният проблем с дуализмите в СТО.

Да, възможно е. Според Втория постулат на СТО, скоростта на светлината винаги е с. Това означава, че тази скорост е с във всички посоки. Ако скоростта на светлината случайно не е с във всички посоки, това би противоречало на Втория постулат. Тогава СТО не може да е вярна. А според теб дори Вторият постулат да е грешен, СТО пак е вярна. Е това вече е нахалство.

Не съм го погледнал. Видях каква е уловката в парадокса и загубих интерес, защото стана много техническо и за тези неща трудно се спори.

Идеята беше да питам разумен/мислещ човек като Шпага какво би я убедило, че СТО е грешна. За хардлайнерите е ясно, че нищо няма да ги убеди.

Моята реплика на времето явно е била: По правило не четеш учебници, в които се пишат глупости, защото от тях се затъпява <хилещо-се-лице> Тук очевидно ства дума само за някои учебници (тези, в които се пишат глупости) и това очевидно е "заядка". А ти това изказване го изопачаваш на: ... не трябва да се четат учебници,щото от тях се затъпявало ... твоето изказване,че се затъпява от учебници Значи ти съвсем явно и тенденциозно изопачаваш моите думи с цел лична нападка.

Както си го дал на картинката: според единият наблюдател ще протече ток, докато според другият няма ... освен ако няма някаква хитрина с времената, заради която и в двата случая няма да протече ток.