gmladenov

... трябва да секнат един път завинаги! На англисйки език има един хубав епитет, който описва Мъск: attention whore. Няма да го превеждам, защото е нецензурен; който се интересува, да си го преведе. Аз лично не мога да се начудя кой харесва Мъск, освен такива като него (??).

Поредното изследване за константата на Хъбъл, този път на Джеймс Шомберт (James Schombert) от университета в Орегон, САЩ: https://megavselena.bg/nov-podhod-dava-nova-stojnost-na-konstantata-na-habal/ Подходът на неговия екип определя константата на Хъбъл – скоростта на разширяване на Вселената – със 75,1 километра в секунда на мегапарсек, плюс-минус 2.3. Това е и поредното разминаване с константата на Хъбъл, изчислена от реликтовото излъчване. Според последното, константата на Хъбъл е 67,4 километра в секунда на мегапарсек, но досега тази стойност не е потвърдена по независим път. За мен поне тези изследвания показават, че реликтовото излъчване може да не е остатък от Големия взрив, както се смята, а да е нещо друго. Нямам идея какво друго, но сегашната теория за произхода на излъчването ми е доста неубедителна.

Тези данни не подкрепят ли идеята, че нашите прадеди са най-вече траките? Преди сума ти време ме впечатли едно ДНК-проучване, според което ние сме северо-средиземноморци. Горните данни изглежда да подкрепят именно това: явно ние сме генетично по-близки с народи от нашите географски ширини, отколкото със славянски народи като чехите или руснаците. Интересно защо, обаче, сме толкова далечни със сърбите, след като и с тях сме съседи (??).

Това е точно така. СТО е известна с това, че за скорости (v >= c) ЛТ произвежда невалидни резултати. При такива стойности Лоренцовият коефициент става въображаемо число. Затова скоростта на светлината се смята за абсолютното "скоростно ограничение", което не може да се превиши.

Ето пак сметките от горния пример, но този път с пълните данни (за яснота само х-координатите ). Това е точно по формулата за правата Лоренцова трасформация. А(x=0, t=0) x' = 0 В(x=1с, t=1) x' = (x-vt)/sqrt(1-v*v/c*c) = (1c-c/2)/sqrt(1-0,5c*0,5c/c*c) = (c/2)/sqrt(0,75) A(x=0, t=2) x' = (x-vt)/sqrt(1-v*v/c*c) = (0-(c/2)*2)/sqrt(1-0,5c*0,5c/c*c) = (-c)/sqrt(0,75) Като заместим, излиза: x' = (c/2)/sqrt(0,75) = 150000/0,866 = 173210 (км) x' = (-c)/sqrt(0,75) = -300000/0,866 = -346420 (км) Значи тук хем имаме деление, хем крайният резултат е по-голям от делимото - все едно сме умножавали. За сравнение, същите тези координати, изчислени с Галилеевата трансформация, излизат: x' = (c/2) = 150000 (км) х' = -с = -300000 (км) Мащабирането горе е видно. Коефициентът на Лоренц в случая е: γ = 1/sqrt(0,75) = 1/0,866 ≈ 1,1547 С този коефициент координтатите естествено излизат същите (с приближение): x' = γ(c/2) = 1,1547*150000 ≈ 173210 (км) x' = γ(-c) = 1,1547*(-300000) ≈ -346420 (км)

Не. Координатите се делят на корена, но това не е Лоренцовия коефициент. Лоренцовият коефициент е 1/корен(...). Значи имаме: х' = х/корен(..) = х * (1/корен(..)) Коренът винаги излиза по-малък от 1, така че когато делим на него, се получавя увеличение на координатите.

Много добре те чувам какво казваш, но се бъркаш. Ето го сметнато. Избирам скорост v = 0,866c, защото с нея γ излиза 2 (смятал съм го преди). γ = 1/sqrt(1-v*v/c*c) = 1/sqrt(1-0,866c*0,866c/c*c) = 1/sqrt(1-0,75) = 1/sqrt(0,25) = 1/0,5 = 2 Ето ти и калкулатор за коефициента на Лоренц. Аз него ползвам, като ми трябва: http://www.calctool.org/CALC/phys/relativity/gamma

Ето го коефициента на Лоренц: Като го сметнеш: γ = 1, v = 0 γ > 1, 0 < v < с На интернета можеш да го намериш и като таблица: Лява колона = скорост на пътника Средна колона = коефициент на Лоренц Дясна колона = 1сек на пътника към земно време

Да, би трябвало да е хомогенно ... но според СТО не е.

Това са бабини девитини. Изискването за едновременност е неразумно, след като според СТО времето в подвижната система е нехомогенно. При нехомегенно време понятието едновременност е безсмислено.

Ползвам следния английски източник, защото той показва правата и обратната Лоренцови трансформации, както и Гелилеевата трансформация: http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/Relativ/ltrans.html

За всяко движение съм прав, двупосочно, петпосочно, криволинейно, няма значение. Пътят при всички тези движения се описва перфектно от класическата физика, и ако ти е проблем, разбиваш го на множество отсечки и го свеждаш до предица еднопосочни премествания. Това покрива всички варианти. Ами съжалявам, но не си прав. Ето пак примера и сметките, но този път и с Галилеевата трансформация за сравнение. Две точки, А и В, се намират на разстояние (1с) километра една от друга. В момент (t=0) от точка А е излъчен лъч светлина към точка В. Тъй като разстоянието между А и В е (1с), лъчът ще пропътува това разстояние за една секунда и ще достигне до точка В в момент (t=1). Ако там той бъде отразен обратно, той ще достигне до точка А след още една секунда в момент (t=2). Значи пътят на лъча е дълъг общо (2с) километра и отнема общо 2 секунди. Нека сега изчислим същият този път в подвижна отправна система, която се движи със скорост с/2 спрямо системата, в която се намират точките А и В. Първо, ето координатите на точките А' и В' в подвижната система: Галилеева трансформация Лоренцова трансформация А(x=0, t=0) x' = 0, t' = 0 x' = 0, t' = 0 В(x=1с, t=1) x' = (x - vt) = 1c - c/2 = c/2 t' = t = 1 x' = γ(x - vt) = γ(1c - c/2) = γc/2 t' = γ(t - vx/c*c) = γ(1 - (c/2)*c/c*c) = γ/2 A(x=0, t=2) x' = (x - vt) = 0 - (c/2)*2 = -c t' = t = 2 x' = γ(x - vt) = γ(0 - (c/2)*2) = -γc t' = γ(t - vx/c*c) = γ(2 - 0) = γ2 Ето сега и разстоянията: Галилеева трансформация Лоренцова трансформация от А' до В' Δx' = c/2 Δt' = 1 v' = c/2 Δx' = γc/2 Δt' = γ/2 v' = c от В' до A' Δx' = 3c/2 Δt' = 1 v' = 3c/2 Δx' = γ3c/2 Δt' = γ3/2 v' = c Сумарно Δx' = 2c Δt' = 2 v' = c Δx' = γ2c Δt' = γ2 v' = c Както се вижда в таблицата, изминатото от светлината разстояние е различно в двете посоки: по посока на движението то е по-късо, а в обратна посока то е по-дълго. Забележителното тук е, че и в двата случая Лоренцовите разстояния са мащабирани версии на Галилеевите разстояния. Сумарно, Галилеевата трансформация запазва разстоянието между А' и В' същото като в стационарната система: А'В' = АВ = 1с Лоренцовата трансформация, от друга страна, го мащабира. А'В' = γАВ = γс, където (γ > 1) Галилеевата трансформация, обаче, не запазва скоростта на светлината постоянна: по посока на движението тя е (c/2), докато в обратна посока тя е (3c/2). Лоренцовата трансформация, от друга страна, запазва тази скорост постоянна. Така в крайна сметка изводът е същият, както и и горе: Лоренцовата трансформация запазва скоростта на светлината инварианта, но за сметка на това не запазва инвариантноста на разстоянията. При Галилеевата трансформация пък е обратното: разстоянията са инвариантни, докато скоростта на светлината не е.

За еднопосочно движение си прав. Само че примерът е за двупосочно движение. Наистина трябваше да уточня. Ако в едната посока пътят се е скъсил, а в другата се е удължил, то сумарният път трябва да излезе един и същ - и ако използваме Галилеевата трансформация, той наистина ще излезе един и същ (и в двете отправни системи). А според СТО не излиза един и същ. А дори да спорим дали разстонянията се скъсяват или удължават, явно се съгласяваме, че те са различни в двете системи (стационарната и подвижната). В крайна сметка именно това е проблемът на СТО: че разстоянията не са инвариантни. Значи за да запази скоростта на светлината инвариантна, СТО прави разстоянията вариантни. А по различни начини може да се покаже, че това е физически безсмислено. Най-простият е този, който показах в началото: че разстоянието между двама наблюдатели е различно, в зависимост от коя страна се смята. Това е пълен абсурд в едно Евклидово пространство. Ако не си съгласен с това, аз няма какво да споря. Щом се спорим дали черното е бяло, аз ведната те признавам за победител (за да избегна излишно буйстване, не за друго ).

Благодаря, че ми провери сметките. Явно са верни . Значи ако светлината пътува по-дълго между две точки в една отправна система отколкото в друга, тя явно изминава повече разстояние в тази система. Следователно, разстоянието между двете точки в тази система е по-голямо. Иначе как светлината пътува повече, ако разстоянието е по-малко?? Това няма никакъв физически смисъл.

Да, така е. Но нали уж изчисленията на СТО се потвърждават опитно. Значи е все тая дали скъсяването е изчислено или измерено. (Нали се сещаш, че СТО ще е невалидна, ако изчисленията не се потвърждават от измерванията. ) Значи в крайна сметка проблемът остава: Аз изчислявам/измервам 1м скъсяване, а ти изчисляваш/измерваш 0м скъсяване. Как може да имаме физическо скъсяване, ако единият мери едно, а другият - друго. Спорът тук е дали скъсяването е физическо.

Не я разбирам тази ирония. Кажи какво имаш предвид.

Колега, ако скъсяването е физическо, то ще е обективно и всички наблюдатели ще измерват едно и също скъсяване. А в СТО скъсяването е субективно: то е различно спрямо различните наблюдатели. Значи няма как да е физическо. Ако твоята твоята ракета се е скъсила един метър спрямо мен, а ти не си забелязал никакво скъсяване, значи скъсяването е илюзорно. Иначе и двамата ще кажем, че ракетата се е скъсила с един метър.

Ето пак примерът със светлинния лъч, както и съответните сметки: цък. Формулата е Лоренцовата трансформация. Принципно, разстоянието между две точки в дву-мерно или три-мерно пространство се изчислява с Питагоровата теорема. В едномерно пространство, обаче, разстоянието е просто разликата между два координата. Като намериш координатите с Лоренцовата трансформация и след това сметнеш разликата между тях, излиза, че разстоянията в подвижната отправна система са увеличени спрямо тези в стационарната. Колегата Екземус също като мен се е усетил, че СТО запазва скоростта на светлината еднаква като разтегля разтоянията и временат. Това го казвам само да подчертатя, че не съм единственият, който го е забелязал.

А така. И след като във вселената има безброй знайни и незнайни тела, спрямо които ти се движиш, значи ти също така имаш и безброй посоки на движение. Коя от всичките тези безброй посоки е посоката, която причинява физическо скъсявяне: "обектите се скъсяват по посока на скоростта - непрестанно поглъщат-излъчват от околните фотони". Иначе казано: Ти се движиш с различни скорости спрямо мен и Скенер. Следователно, твоето скъсяване е различно спрямо мен и Скенер. Въпросът е, как така твоето физическо скъсявяне е различно ... в един и същи момент.

Е да де, само че скоростта спрямо какво - друг обект или етъра? За това иде реч.

Коя скорост, колега - тази спрямо етъра ли? Как да знае обектът колко да се скъси, ако не си знае скоростта спрямо етъра? Само че ако той си знае скоростта спрямо етъра, значи движението е абсолютно и тогава СТО отива на кино. Но според теб СТО все пак е валидна. Логиката ти куца, колега. Ти (несъзнателно?) вярваш, че хем движението е абсолютно, хем и СТО е валидна.

Тема за размисъл: след като сме разтеглили времето и пространството, скоростта на светлината остава с по номинал ... но нейната същинска стойност в същност е намаляла. Моето Ферари, например, е супер бързо в страната на лилипутите. Дали то е толкова бързо в страната на великаните, обаче?

Ами аз приведох достатъчно, но ти като не приемаш (и не предаваш), аз какво да направя .

Всичко, което си написал, е абсолютно вярно ... освен, че бъркаш причина и следствие. Ето редът на нещата: Опитите на Майкелсън/Морли и другите не откриват движението на земята в етъра. Физиците ... погрешно ... решават, че скоростта на светлината е еднаква за всички. Физиците извеждат Лоренцовата трансформация (ЛТ), която пази скоростта на светлината постоянна във всички отправни системи. Значи първо идва погрешното заключение, че скоростта на светлината е еднаква за вскички. А след това идва ЛТ. За следното нещо си 1000% прав: разтегляме пространството и времето по подходящ начин скоростта на светлината ще си остане константа Значи ти перфектно си разбрал трика на ЛТ: тя разтегля пространството и времето така, че скоростта на светлината да остане константна. Само че ти си мислиш, че това е реалността ... и тук се разминаваме. Ако приемем, че скоростта на светлината е еднаква за вскички, то СТО и ЛТ са верни. Няма спор. Само че в действителност скоростта на светлината не е еднаква за всички наблюдатели. Това е грешката на СТО. Припомни си дългата тема от миналата година. Там надълго и нашироко се бихме за тези неща .

Ами съжалявам, но това показват сметките. Ето пак примера и сметките: Две точки, А и В, се намират на разстояние (1с) километра една от друга. В момент (t=0) от точка А е излъчен лъч светлина към точка В. Тъй като разстоянието между А и В е (1с), лъчът ще пропътува това разстояние за една секунда и ще достигне до точка В в момент (t=1). Ако там той бъде отразен обратно, той ще достигне до точка А след още една секунда в момент (t=2). Значи пътят на лъча е дълъг общо (2с) километра и отнема общо 2 секунди. Нека сега изчислим същият този път в подвижна отправна система, която се движи със скорост с/2 спрямо системата, в която се намират точките А и В. А(x=0, t=0) x' = 0, t' = 0 В(x=1с, t=1) x' = γ(x - vt) = γ(1c - c/2) = γc/2 t' = γ(t - vx/c*c) = γ(1 - (c/2)*c/c*c) = γ/2 A(x=0, t=2) x' = γ(x - vt) = γ(0 - (c/2)*2) = -γc t' = γ(t - vx/c*c) = γ(2 - 0) = γ2 Това са координатите на А' и В' в подвижната система. Съответно разстоянията, които лъчът изминава на отиване (от А' до В') и на връщане (от В' до А') излизат: Δx' = (γc/2-0) = γc/2 (км) Δx' = (-γc-γc/2) = -γ3c/2 (км) Общото изминато разстояние е сумата от абсолютните стойности на тези две разстояния: Δx' = γc/2 + γ3c/2 = γ2c(км) Значи ако в стационарната система лъчът изминава (2c) километра , то в подвижната той изминава (γ2c). Тоест, имаме разширение на пътя: лъчът изминава по-голямо разстояние в подвижната система отколкото в стационарната. Сметките са направени по учбник с правата Лоренцова трансформация.