
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10119 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
В крайна сметка както в Нютоновата физика, така и в СТО, имаме: Δx = x(t=1) - x(t=0) Тоест, сравняват се координати, получени в различни моменти. Самото сравнение се приема за моментално, но координатите са получени в два различни момента. Разликата между Нютоновата физика и СТО е, че в Нютоновата физика можем пряко да сравним пространствените координати на две различни точки в два различни момента, докато в СТО прякото сравнение не е разрешено. Там трябва първо да приравним времената и тогава вече може да сравним пространствените координати.
-
Нека погледнем само Нютоновата физика. В момент t=0 за разстояние не може да се говори, защото имаме само една точка в пространството. В момент t=1 вече имаме две точки и разстояние между тях. Разстоянието се изчислява като разликата между координатите в момент t=1 и t=0. По коя логика това е един и същи момент, защото явно тази логика ми убягва.
-
Нещо не се разбираме. Ракетата постоянно се движи и изминава все по-голямо разстояние. Разсточнието между А и В важи само за даден момент. В стационарната отправна система това е моментът 1с. Въпросът е колко е това разстоняние в еквивалентния момент в подвижната система. Според сметките излиза, че (t' = 1 сек) -> (t'' = 0,667 сек). Значи ние търсим разстонието в този момент, а не в момент (t'' = 0).
-
Разстоянието 149000 км е разстоянието между А' и В' в момент t' = 0. Тоест, в един конкретен момент от движението. В по-късен момент (t'' = 0,667) разстоянието се е увеличило до 335250 км, тъй като с времето то се увеличава (нали ракетата се движи все пак). Така че и двете от тези разстояния са валидни. Зависи за кой-момент говорим.
-
Ето това е. "Раздут" и "скъсен" са относителни спрямо другата отправна система. Така погледнато, дадена дължина е винаги раздута в едната система и винаги скъсена в другата система. Объркването идва от нашето възприятие за "нормална" дължина. Ние автоматично прилагаме определенията "раздут" и "скъсен" спрямо тази дължина, а не спрямо отправната система. Това е неизбежно, но ако се замисли човек, нормалната дължина е или "раздута спрямо скъсеното си състояние", или "скъсена спрямо раздутото си състояние".
-
Не е така, колега. Напълно си прав, че според СТО не можеш да срявняваш две различни точки в два различни момента; трябва да е в един и същ момент. Но също е така е валидно да сравняваш координатите на една и съща точка в два различни момента. Аз това правя и така намирам разстоянието в подвижната система.
-
Стигнах до същото нещо: кубичен полином.
-
За да няма тън-мън, ето сметките. Първо нормалната последователност, при която първо се прилага правата трансформация, а след това обратната. Както се вижда, правата трансформация раздува разстоянията и интервалите, а обратната ги свива: A (0, 0) A' (0, 0) A (0, 0) B (223500, 0) B' (335250, -0,833) B (223500, 0) A (0, 1) A' (-335250, 1,5) A (0, 1) B (223500, 1) B' (0, 0,667) B (223500, 1) Δx = 223500 (km) Δx = -335250 (km) Δx = 223500 (km) Δt = 1 (s) Δt = 1,5 (s) Δt = 1 (s) А сега обръщаме нещата с главата надолу и първо прилагаме обратната трансформация, а след това правата. Тоест, редът на прилагане е невалиден ... и резултатите също: A (0, 0) A' (0, 0) A (0, 0) B (223500, 0) B' (335250, 0,833) B (502875, 1,249) Въобще не съм си правил труда да направя всичките сметки, защото веднага се вижда, че като сменим реда на трансоформациите, не получаваме очакваните резултати. Трансформацията В'->В не дава първоначалното В (както трябва), а съвсем друга стойност. За да си сигурен, направи сметките и да видим какво ще получиш.
-
Нали всеки наблюдател избира себе си за стационарен, а другия за подвижен. Така че всеки от тях използва правата трансформация и на всеки от тях му се струва, че на другия му изостават часовниците (и му се скъсяват дължините). Именно затова имаме и парадокса на близнаците: Ако никой от близнаците не беше изпитал ускорение, кой щеше да е по-младият? Парадоксът се решава, като единият от двамата се нарочва за подвижен (този, който е изпитал ускорение) и съответно той не може повече да ползва правата трансвформация. Така само неговите часовници изостават, а на другия не.
-
Отправните системи наистина са равноправни от гледна точка на това, че можеш произволно да избереш каква роля да играе системата: стационарна или подвижна. Но един път като избереш ролята, вече имаш права трансформация (от избраната роля към другата) и обратна трансформация (от другата роля към избраната). Така че правата и обратна трансформации превеждат между ролите, а не между конкретните системи. В горния пример с ракетата и земята: ако земята е стационарна, правата ЛТ превежда земя-> ракета ако обаче ракетата е стационарна, то правата ЛТ превежда ракета -> земя Значи коя трансформация е права и коя обратна зависи от ролята на отправната система. Ролята се избира произволно, но един път като си избрал ролята, двете трансформации вършат различни неща и има значение коя прилагаш. Ще трябва да направя сметките, но ако приложим обратната ЛТ за превод на стационарни към подвижни координати, скоростите и разстоянията най-вероятно няма да излязат.
-
Нали се съгласих, че ако гледаш точките по отделно, няма значение коя трансформация е права и коя обратна. Само че в този случай въобще не може да се говори за разстояния и времеви интервали. Точките са точки, а не разстояния или интервали. Но когато изчисляваме координати на движение, тогава вече се вижда, че едната трансформация прави обратното на другата. Това показват сметките, така че не знам защо спориш.
-
Това показват сметките. Аз избрах входните данни (разстояние и скорост), след което приложих формулите на ЛТ. Получените резултати показаха, че правата транформация разтяга разстоянията и времевите интервали, докато обратната ги свива. Сметките също така показват и свръх-светлинна скорост на движение в подвижната отправна система. Тази скорост очевидно не е изчислена по очаквания/традиционен начин, но тя е там; не си я измислям. Вчера, например, добавих още точки към примера и тя пак се показа. Значи тази скорост е някаква характеристика на движението, но засега нямам добро обяснение каква е тя.
-
Щом се движи инерциално, значи на тялото не му действа сила. Иначе то ще ускорява. В по-философски план това е още един показател защо покоят и инерциалното движение са еквивалентни: и за двете не е необходима енергия.
-
Ускорението е работа/енергия, но инерциалното движение не е. И двете са промяна на състоянието на вселената, обаче. За да има промяна на състоянието, явно някога е била вложена енергия. Като например да се ускори дадено тяло. Но след първоначалната енергийна инвестиция, инрециалното движение променя състоянието на вселената буквално "по инреция", без допълнително работа/енергия.
-
По горния пример излиза, че правата ЛТ "надува" разстоянията и времевите интервали. И като кажа "надува", имам предвид, че разстояние от 100км в едната система става 150км в другата. Съответно времеви интервал от 10 сек става 15 сек. За мен това е разширение на времето/пространството и то е еквивалентно на това да мерим с два аршина: по единия аршин дадено разстояние излиза 100км, а по другия 150км. Същото и за времето. Освен това, обаче, даден времеви координат може да бъде отрицателен. Ако въобще можем да говорим за физически смисъл тук, то това е еквиваленто на изостанал часовник. Така че когато се говори за забавяне на времето, аз поне си го превеждам като "изостанал във времето координат". Вместо 3.00, часовникът показва 2.30. А когато пък се говори за "разширение на времето", значи 10 сек са станали 15 сек.
-
Ако разглеждаме различните точки по отделно, тогава си прав. Но този поглед съзнателно си затваря очите пред това какво точно извършват трансформациите. На тази логика въобще не може да се говори за забавяне на времето или скъсяване на дължините. Но след като за тези неща се говори и без това, е по-добре е да изясним какво точно се има предвид.
-
+1 В крайна сметка всичко се свежда до това, че вселената променя състоянието си.