gmladenov

Не можеш. Проблемът е как отличаваш "привидно работеща" от "работеща".

Можеш да имаш привидно работеща теория, която е грешна. Ако критерият ти е "работеща", ти дефакто казваш, че не те интересува дали теорията е вярна или не ... стига тя привидно да работи.

Различните видове атоми излъчват фотони на различни честоти. Водородът, например, излъчва на различна честота от цезия. Ако времето е "скрито" в честотата на ЕМ-радиацията, значи различните атоми имат различно време. Тъй като в една отправна система може да има различни атоми, илзиза, че дадена отправна система може да има много времена.

СТО е физически грешна. Тя описва някаква друга реалност, а не тази, в която живеем. Така че по някое време неизбежно ще трябва да се върнем към Нютоновата физика. Зависи от това кога физиците ще признаят, че царят е гол ... тоест, че СТО не е описание на физическата реалност.

Факт е, че в Нютоновата физика пространството е представено с отправна система, докато в СТО то не е. Значи за разлика от СТО, Нютоновата физика третира пространството като "нещо". Така тя го "вижда" ... както аз самият го виждам всяка нощ, като погледна към звездите. А ти и СТО сте избрали да не го виждате и сега ти се караш на другите, че и те не трябва да го виждат. Пениш се, не пениш, но аз вярвам на очите си.

В Нютовата физика пространството е представено с негова си отправна система. Така Нютовата физика "вижда" пространството. В релативизма пространството няма своя отправна система; то е "невидимо".

Благодаря за уточнението, но нека също така забележим, че: Рисунката на тигър е абстракция ... но тигърът е реално-съществуващ. Рисунката на дракон също е абстракция ... но в реалността няма дракони. Значи едни абстракции са отражение на физическата реалност, а други не са.

Говори за себе си. Релативизмът брои пространството за "нищо" и затова не го вижда. И затова според релативистите излиза, че светлината се разпространява в "нищото".

Абстракция, която е "обезпечена" с физически-съществуващи обекти. За разлика от времето, което си е чиста абстракция.

Пространството е физически съществуващо. Виждаш го с очите си и можеш да измериш физически-съществуващи разстояния в него, като например това между слънцето и земята. А на времето какво можеш да му измериш?? Така че има една много съществена разлика между пространството и времето: едното съществува физически, а другото не. Значи пространство-времето на Минковски има три физически-съществуващи измерения и едно измислено/несъществуващо.

Ами не казваше това, но добре.

На всяка промяна. Без изключение. Времето няма характеристики (освен може би, че върви само напред ... което също се оспорва). А за всяка промяна ти можеж да изброиш редица характеристики, едната от които е времето. По-конкретно моментът на започване на промянаата и нейната продължителност.

Точно обратното: времето е характеристика на промяната. Всяка промяна отнема време, така че времето е един от атрибутите, с които се характеризира дадена промяна.

Благодаря за линка. Наистина търсех да прочета нещо за времето. В същото време, обаче, помисли за следното: Щом през вековете са съществували различни концепции за време, значи няма само едно мнение по въпроса; този въпрос явно е отворен за интерпретации. Защо тоагва се дразниш, ако някои направи негова си интерпретация??

Още някои разсъждения за скоростта и времето: Как би изглеждал светът в следните две крайности: ако скоростта на природните процеси беше нулева или безкрайна. При нулева скорост, всичко щеше да е замръзнало, както отбеляза колегата по-горе, и нищо нямаше да се случва. Показанията на часовниците нямаше да се сменят и като цяло щяхме да имаме пълно безвремие. (Според мен нещо подобно "се случва" във вътрешността на черните дупки - и така погледнато времето в една черна дупка наистина е спряло.) Ако пък скоростта на природните процеси беше безкрайна, то всичко щеше да се случва за нула време. Времевият интервал от създаването на вселената до нейната гибел щеше да бъде нулев, така че в този случай въобще не можем да говорим време. Значи времето в крайна сметка "съществува" единствено защото скоростта на природните процеси не е нито нулева, нито безкрайна. Ако това не беше така, времето е безсмислено понятие.

Ти през цялото време говориш за скорости, а си убеден, че говориш за време. Скоростта (на каквото и да било) е обективно съществуваща и физическа, докато времето е измислено. А тъй като времето се въвежда, за да дадем количествена оценка на скоростта, не е никак учудващо, че двете се отъждествяват. (Моето виждане за време естествено е само едно от много такива. Всеки набляга на разлчини аспекти на времето и така се завършва и с различи виждания за него.)

Ти обединявш пространството и материята в едно общо "нещо" - Етерия - което е смислена концепция. Ако се замисли човек, вакуумът е "празно пространство", докато материята е "пълно пространство". Така че идета за една цялостна Етерия е много смислена. СТО е тази, която обединява пространство и време, но това е така, защото СТО третира времето като пространство. А за мен времето е съвсем отделно и не може да е се третира като пространство. Според СТО също така всяка отправна система е отделно пространство-време, което е принципна грешка, защото имаме само едно физическо пространство. За да може една теория да е физически правилна, тя трябва да гледа на пространството като на едно единствено пространство, а не като на множество пространства.

Не се съгласявам, защото за мен времето и пространството са напълно отделни, а времето даже не съществува.

Времето ни трябва на нас, хората, за да подредим пространството и да можем да правим сравнения между тела и процеси. Иначе във Вселената имаме една "сбирщина" от материя и енергия. Това е ественото състояние на Вселената. Ние сме тези, които искаме да мерим и да правим сравнения. Вселената не я е еня дали едно събитие се е случило преди друго. Нас, хората, ни е еня - - и затова въвеждаме времето. Иначе то не съществува обективно.

Скоростта е физическа величина. Но тъй няма как да я измерим пряко, въвеждаме изкуствената спомагателна величина време ... което не е физическа величина.

+1000

Времето не е физическа величина. Пожелавам ти да го проумееш един ден. Именно защото времето не е физическа величина, Айнщайн си го забавя и ускорява както си поиска. Иначе това нямаше да е възможно и неговата теория нямаше да я има.

Не става въпрос за мерките, а за това, че разстоянието, теглото и напрежението са все физически величини, докато времето не е. Мярката метър е измислена, за да може да мерим физическата величина разстояние. Мярката килограм пък е измислена, за да може да мерим физическата величина тегло. А мярката секунда е измислена, за да може да мерим ... измислената ... величина време. Значи за разлика от другите мерки, секундата не е мярка за физическа величина, а за измислена величина. Както вече казах, хората въвеждат времето, за да могат да придадат количествено измерение на скоростта, с която се случват различните физически процеси (както и последователността на тяхното случване). Нито една химична реакция, например, не става веднага. Трябва "да изчакаш малко", за да може дадена химична реакция да се изърши. Времето се въвежда, за да можем да придадем по-конкретен смисъл на понятието "да изчакаш малко". Иначе то нищо не значи.

Разликата е там, че разстоянието е физическа величина (или количество, ако щеш), а времето не е. Времето измислено, а разстонинето не е.

Да де. Една баба казала. Значи първо една баба се изказала по въпроса (Аристотел), след нея друга баба (Нютон), а след нея и трета баба (Айнщайн). Значи времето е това, което тези баби (пардон, чичковци) са ни казали какво е времето.