tantin

Сега чак го видях и в унгарската версия: szamár. Унгарското може да се е получило от албанското "гкомар".. От Гкомар до Шамар - разликата е достатъчно велика... Но пък да очакваме "прабългарско магаре" - никак не ми се вярва в това. Все пак унгарското шамар е една стъпка по-близко до пра-българското шегор. Аз въобще се съмнявам че прабългарите са мъкнели със себе си магарета.. Коне да, дребна порода монголски коне - да.. Но магарета - не.. Овце и кози - да. Коне -да.. По отношение на прабългари и връзка с магарета - някак си не съм го срещал до момента. Прабългарите носят думата за лъв, за камила, дори мисля че и слон се среща при тях. За магарето - все си мисля че те го заварват тука на балканите, или евентуално в унгарската равнина. Магарето е малко по-капризно животно, докато конете, кучетата и овцете се поддават на по-лека дресировка. Дори и тренирани - магаретата запазват характер и са капризни понякога. Сега остава да докажем връзката между магаре и "шамар" / плясване, удар, бой/ и съвсем го докарахме до прабългарите.

Обаче ти си прав за това че сомар /somar/ се превежда като магаре на чешки и на словашки. Това си е нещо. По-скоро обаче връзката ще да минава през това приспособление за носене - пренасяне - наречено самар. При чехите / словаците това се е насложило и върху животното за пренасяне. Самарът изглежда че е направен от кожи, може да са самсарни кожи. Така коженото наметало за кон или магаре / самар/ става свързано с носене, пренасяне и в по-късно време животоното бива наречено носач, преносвач.. Това е много свободно тълкуване, но като имаш предвид че в другите славянски езици магарето е предимно "осел" - погледни на чешкия и на словашкия като изолиран случай. Ако това наименование имаше връзка с именника, то първо при нас трябваше да го открием. Ние имаме приспособление: самар и животинче: самсар.

Такава връзка дето ти търсиш е много проблематична. Сомор е "мишка" в именника. Шегор е волът. Магарето не мисля че въобще присъства в календара им. Примерно за връзка на сомор - самсар - пак от онези животинки белки, бобри и невестулки. При магаретата има някакво приспособление за закрепване на товари: мн. самари, (два) самара, м.1. Приспособление от дървени части с тапицерия, което се закрепва на гърба на товарно животно за сядане на човек или за окачване на товари. Слагам самара на магарето.

Ако се вгледаш в албанската и влашката версия за "магарица": гумарл* , гкомара* И в двете форми е с корен: гмар, гкмар . От арабски : hamar // Малтийски: ħmar От някъде се е вмъкнала тази славянизирана форма на "магаринята" .. И едва после се е получило познатото ни магаре. Най-вероятно промените са късни - през 18 - 19 век. ПП. Най-вероятно "магаринята" е местен диалектен македонски изговор. В останалите райони на България това се изговаря като "магарица".

За да не си помислите че има грешка по отношение на мъж - мускул - припомням че в славянските езици се ползва думата: мищци, мощи - която е с аналог за мускули. От там идва и нашето мощен, мощи. В случая латинското /musculus/ muscle е много близо до старославянския. Първоначалното значение за мъж е било със значение за мускулест, мощен.

Значи ако продължим още малко с етимологичния анализ на "магарето" виждаме и други интересни неща: първата дадена форма за магариня, гайдурия, гумарли и гкумарата - това е женското магаре, магарицата. (подобно на женския кон - кобилата).. Прави се ясно разграничение в назоваването на мъжкото и женското магаре. По отношение на мъжкото магаре: нещата са дори двойно по-интересни: μυλαρ, mularle, машките, mushkata - това е мъжкото магаре. При нас в днешно време е запазена формата "Муле". Обаче древната форма е по-различна. Тук искам да напомня връзката с мускул и с мъжки.. (Маскюлен). Тоест най-вероятно имаме латинската форма за мускул, мъжки. Но тя не е много далечна и от славянското "мъж" . Мъжкото магаре е наричано с нещо като "мускул" или "мъжко" и от там е произлязло това "муле". Аналогията в речника с първите 2 думи за кон и кобила е очевидна, така че едва ли можем да се съмняваме какво е искал да ни каже Данаил Москополеца.

Нека погледнем как се е стигнало до тук, поглеждаме в речника от Москополе: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/87/Eisagogiki-Didaskalia.pdf гръцки влашки български албански кон αλογα caii конните kuajt кобила φοραδα iapa кобилите pelë магаре γαιδυρια gumarlli/măgarii/ магаринята gkomarata /gomaret/ мъжко μυλαρ mularle/mylar/ машките /мъжките/ muskata/mylar/ От дадения пример, отнасящ се към 1770 година се вижда че само при българите назоваването на "магаре" съответства към днешната форма. Казано е "магаринята, машките" . Ние имаме и отделна дума за "МУЛЕ", интересно че в българския варант е казано магаринята - мъжките.. Същата дума е дадена и при албанците - муската. / или мушката/ .

Най-вероятно да е илирийска. Но при илирийците е също привнесена. Таджикски / персийски се е трансформирало към хар, вероятно от хмар е станало това хар. От арабски : hamar Малтийски: ħmar Албански: gomar гръцки: Γάιδαρος Най -вероятно в илирийския е станало от гмар -> към марг, магар . Власите са го продължили от илирийците мисля, затова румънците сега казват магаре като нас. В старобългарския ясно е записано "Осел" .

На старобългарски: ползват осел, осла , осля за магарето. Вероятно магаре е влашка дума.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Мертвовод https://uk.wikipedia.org/wiki/Екзампей това е горчивата река

Това с горчивата вода е заради един приток, дето се влива откъм източната страна. Преди време когато го обсъждахме това го бях намерил коя е точно рекичката. Тази горчивата вода се съдържа много желязо и други неща и отравя всички реки надолу по пътя си. Мисля че беше от описанието на Хердот.

И аз точно това казвам - има ги 4-5 слоя наслагвания. Възможно е дори да има тракийски и илирийски остатъци. При нас ги има тези слоеве думи, при това са понятни и разбираеми за цялата територия, което показва древност. Примерно има разни шопски или гагаузки думи дето няма да са разбираеми за други региони, но си има българска понятна за всичките българи . А шопите и гагаузите знаят перфектно български, щото живеят измежду българите. Седло, седалка, седянка - са понятни, славянски. А пейка? Пейка го дават че е от турски, а скамейка го дават че е от гръцки или руски.

Такива са варварските обичаи. След покръстването това вече не се прави. Както казват византийците: Българите завладяват земята и я управляват по тяхното си варварско право. Варварските народи донасят много такива елементи на "варварски закони". После тези елементи се примесват с елементи на римското право и така се създава ново европейско средновековно право. Правосъдието при Франките не е много по-различно от българското. Средновековна България има дори обща граница с Франките, имат и договор. Хубаво или лошо, българите донасят нови традиции и правила в средновековна Европа. България е европейска сила от онова време, подобно на Великите Сили.

Колелото присъства в много от тези думи: дву-колка - за двуколесно ПС. Четири-колка. Възможно е от 4 да се изведе каруца, от "катр". Колесница - пак идва от колело. Около кола- каруца ползваме основно славянска етимология. Вижда се че могат да бъдат разграничени поне 4-5 пласта такива термини. При тюрките също присъства такъв по-стари индо-европейски пласт. Примерно чеверме се ползва в тюркските езици, но вероятния произход е индо-европейски корен "чакра". Скито-сака - андроновци са разпръснали индо-европейска терминология на голяма площ в централна Азия, после тюрките примесват тая терминология с тяхна монголска и сибирска и разнасят тая нова терминология в още по-широко граници.

Специално за думата "тууч", подозирам че е прабългарски вариант на "дур", със значение спирам. А думата "ъс, хъс " - е със значение "на зад". Затова дадох примери от централна Азия. Не са само тези думички. Ползват се цял набор от термини като юзди, юлар, катарама, ремъците, разните украшения. Не ги знам другите термини. Има и по-късно османски заемки, но нашите термини може да са по-стари от прабългарско време. Имаме думи за колело, кръг в 15-20 варианта, като се почне от индо-европейската чакра и се стигне до модерната дума цикъл. А колелото е важно за кола-та. Каруца-та е вероятно с балкански, илирийски или тракийски произход.

ацнирға - на хакаски означава "лов". Възможно е акацирите да са ловци. Славянската, гръцката и латинската етимология са слабо-свързани с етимологията на другите ползвани езици от онова време.

ако се съмнявате че това са кю-тата, ето допълнително: https://ru.wikipedia.org/wiki/Кеты#Генетические_исследования Българоид се смее на другите че не му четат препратките, но вижда се че и той не чете това дето аз му го препоръчах. Специално за окуневците и за карасукците... Кю-тата при кетите са на 84% .. Това май ще се окаже дори в повече отколкото при северно-американските индиянци.. Прабългарите без съмнение имат вземане даване с хаказците, но да очаквате че прабългарите са кети от хаплогрупа -КЮ - забравете !!!!

По принцип избягвам да цитирам себе си. В случая цитирам нещо , дето го вмъкнах тук от друга една тема, неособено отдалечена от проблемите с прабългарите. Значи проблема е с тия виолетовите компоненти. Тук на графиката ги дават като ненци, кети и нганасани.. Същите тези виолетови енисейци са много проблематични за нас. Най-вероятно те са митичния народ.. Те са тези Q-та. Те са връзката с индиянците Навахо, или езиците Атабаска. Цялата тая история за връзката между Енисейците и индиянците от груптата на Атабаска е вкарана в обръщение от един човек. Edward J Vajda Нямам нищо против Едуард Вайда. Но да си призная не разбирам много езика на индиянците от Аляска. Не разбирам езика на тия северни народи - кети и енисейците. Как Едуард Вайда успява да докаже че те са от една група -за мен това продължава да е предизвикателство и неяснота. Това са прословутите Q-та. При това Едуард Вайда е нещо като самотния войн - рицар. Имало някакви други изследователи дето от 1920 г. били направили някаква подобна връзка между кети и Атабаска. Само дето за нас простосмъртните един живот няма да ни стигне за да научим езика на кетите и езика на Атабаска - за да можем да разберем дали наистина тия езици са свързани.. А сега по въпроса за Q-тата.. Ако наистина прабългарите ще се окажат Q-та от енисейската група, то това не би бил голям проблем откъм следствия относно тяхното придвижване във времето. Проблеми обаче наистина има и не малко. Да очакваме че ще открием лингвистични елементи на индиянците от Атабаска на територията на съвременна България - забравете !!!! Никакъв шанс. Ако желае някой да се напъва в тая посока - на добър път !!! Тези енисейци може и да имат някакво отношение към генезиса на Хаказците, може да имат отношение и към генезиса на тюрките.. Дори можем да предположим че биха имали отношение и към генезиса на прабългарите... и дотолкова... По отношение на славяни и по отношение на съвременните българи, същите тия Q-та или кети , или дени-теленгити , атабаски и прочие нямат никакво отношение.. Нито като гени , нито като език .. Това е все едно да докажем че славяните са роднини на шумерите. За тези, които желаят може да прочетат допълнителни статии от Edward J Vajda. Има няколко интересни филмчета с него също. ( 1 ; 2 - интервю на Едуард Вайда ) Получава се така че Едуард Вайда е самотен войн - рицар, дето се опитва да докаже връзката на централно азиатски език - изолат с група от 10-тина езика от северна Америка, говорени от няколко стотин хиляди американски индиянци. Въпросният кетски език в момента е говорен от не повече от 500 , максимум 1000 души от поречието на Енисей. Съмнявам се въобще че нашите прабългари имат някакво взимане даване с въпросните Q-та .. По причина че миграцията към Америка се е състояла в примерно 10к преди новата ера.. Или максимум 5-6 к преди новата ера - спрециално по отношението на групата народи от езиците Атабаска.. Ама по отношение на хуни и прабългари - дето изскачат едва 300 години след новата ера - едва ли северният полюс се е разтопил , та тия северни народи да са се втурнали на юг и на запад, че да предизвикат познатите ни събития.. Затова нека останем малко или повече резервирани по отношение на Q-тата и по отношение на Северно-американските индиянци.. Нашите прабългари трудно биха били от същата група. Теоретична вероятност за такава връзка има, но практическата вероятност клони към нулата.

Слабо! Ако така ще управляваш каруцата с товар ще се обърнеш на първия завой. Ти дори не знаеш как се ползват тия думи в българския език. Освен думите дето аз посочвам като пример има и други такива. Учудващото е че те се ползват по цялата територия на България. Има нещо свързващо тия непонятни думи с цялата територия на България. Ако успеете да ми покажете примери за същите тия думи от Сърбия, Македония или Гърция би било интересно. За територията на България тези думи имат много конкретно значение. Кукуригу, мяу и джаф са звуко-подражателни. Не можем да търсим и да очакваме еднаквост при тях. Командите към коня обаче имат много конкретно значение на древен език. Възможно е това да е пра-български, но не е задължително.

Помогнете малко с етимология: командите за коне и магарета: 1. Дий 2. Прррр, Туч , ТПРУ 3. Ъс, Хъс 4. Яваш 5. Магарета 1. Чуш - подобно на Дий 2.Туч Тези думи са с видимо тюркски произход и не се ползват при останалите славяни. Освен това са достатъчно разпространени по цялата територия на България. Пределно ясно е че те това не са славянски думи. Не са и видимо турски, откъм съвременен турски език. (с изключение на яваш). Значи можем да подозираме по-древен произход , включително откъм прабългарите. Но какви са тези думи? Проверката ми показва някаква близост към следните думи: 1. Дий, може да е от хайде, де, ди, давай и др. 2. Прррр, Туч , ТПРУ - Това е вероятно най-тюркската от всичките команди към конете. Туч не се връзва с никоя прилична славянска дума като съпоставка. Кои са тюркските еквиваленти: Крымскотатарский: 1. toqtamaq, toqtap qalmaq - да се спреш Чувашки: тăр - вырăнта тăр — стоять на месте Тувински: доктаар - перестать двигаться Хакаски: 1. тохтирға, турарға; 2. (поселяться по приезде) тӱзерге; 3. перен. хайығ айландырарға. - Останавливаться несов. Карачаево-балкарски - тохтаргъа - остановиться Бурятский - зогсохо Евенски: токто̄-мӣ Якутски: тохтотто - остановился 3 .Ъс, хъс - ползва се за команда към коня да се движи назад. На английски това би било - go back , backward. монголски: нуруу, хоцрогдсон . Карачаево-балкарско : ызындан - озади кого-чего; аны ~ а)вслед за ним, после него Бурятский - бусаха Предполагам прабългарски произход за изброените по горе думи свързани с управляване на конете. За магарето не е толкова сигурно, самата дума за магаре се ползва и в румънски и в други езици, възможно е "чуш" и други такива да са от някякъв друг език. В руския език думата "чушь" се ползва в съвсем друг смисъл: разг. нечто бессмысленное, глупое ( почти в подобен смисъл ние ползваме магарето като синоним за глупаво). Изводи: макар че моето проучване по този въпрос да е съвсем повърхносно и непълно, вижда се някаква връзка с тюркска етимология по отношение на управлението на коня. Тази етимология е достатъчно древна и достатъчно много отдалечена от славянските езици. Подобна изглежда че не се ползва в другите славянски езици. За примери при ползването на тези думи(команди) давам следните препратки: https://literaturensviat.com/?p=164956 http://www.protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/Dialektni dumi - 21 may 2007/Dialektni dumi - N-O-P.htm https://chitanka.info/book/8786.htmlx - Чудомир дава пример за ползване на Дий и Хъс https://www.managerzone.com/?p=forum&sub=topic&topic_id=7376308&forum_id=359&sport=soccer&share_sport=soccer - пример за ползване на "Туч" за спри https://forum-eurasica.ru/topic/2800-звуки-и-сигналы-для-управления-гужевым-транспортом/ - руски форум, където се обсъждат командите за коня. ( Дий, ТПРУ)

Показвам ти как да си настройш да гледаш с български субтитри: Превода не е перфектен, но слушаш/ гледаш кои са източниците и търсиш статията в оригинал, на тия руски видеоматериали не може да се разчита, те са компилации от всякакви сбирщини. (но ако не знаеш руски - не си губи времето, повечето добри материали ги има преведени на другите езици, това са компилации от разнообразен характер за популяризиране на известни неща)

Ако не знаеш руски - значи си от по-младата генерация. Ние едно време го учихме доста в училище. Все пак на ЮТуб - можеш да си пуснеш субтитрите, за език настройваш български или английски и така имаш нелош превод.

За да може да се ориентират по-лесно читателите в генетическите карти и диаграми предлагам да поясним ролята на всеки един от цветовете. По реда на представянето им: 1. Светлосини - палестинци, филистимци, пеласги 2. Светлозелени - най-силен Кавказки компонент 3. Синьо - европейски ловци събирачи. - финландци, Карелия, балтийски народи. Вероятен първоначален език - фино-угорски, мансийски. 4. Тъмнозелени - арии - иранци/ Перси/ и най -силно при брамините. 5. Жълто - якути . Хунски компонент или пък остатък от древните ловци -събирачи. 6. Оранжево - китайците Хан 7 . Виолетово - ненци, Кети. Енисейски езици 8. Светло лилаво - чукчи За съжаление няма универсална цветова диаграма за изброените компоненти. Всяко изследване произволно си позиционира цветовете. От там идват множество трудност за разпознаване и тълкуване на основните съставки.