tantin

За да не се чудим от къде се е появило това наименование Согдиана : https://en.wikipedia.org/wiki/Sogdia#Name те го извеждат през "скити", но на мен ми се струва по-логично да е от реката Оксус, така както се получава ТрансОксиана - земята зад реката Оксус (Оксос) . ТрансОксиана --> Согдиана. https://bg.wikipedia.org/wiki/Трансоксиана Ако тръгнем от Ксонгдиана - би могло по някакъв начин да се стигне до това китайско записване в Кангюй. Това е единственото по-логично обяснение. Иначе да говорим за "митичната" държава на Кангюйците, дето перси и римляни дори не са чували за нея е тотална безмислица. 600 години просъществувала тази прословута държава, а някак си да бъде пропусната в сведенията буди тотално недоумение.

Тези 3-текста са 3 тухлички с по 10-тина думи. Азбуката е арамейска - производна на финикийската (и близка до арабското записване). Езика е прото-согдийски, по-стара версия на согдийския. Тези 10-тина думички на тухла казват за някаква крепост, за някакъв владетел, за някаква случка, но не много повече. И докато сме склонни да разглеждаме Согдиана по-скоро като град - то Кангюй е държавата. Дали столицата е Согдиа или друг град не знаем. Според подушкин в твоето предишно видео което сподели , той казва че столицата им е Караспантобе. https://ru.wikipedia.org/wiki/Караспантобе Малко география: Караспантобе е на 200 км на север от сегашната област Согдиана (обозначена на картата с червено) На 150 - 200 км на изток от Караспантобе се намира Тараз - столицата на Зиези. Стотина километра на изток е Талас - мястото където Зиези - Джиджи бил убит от китайците.

Там е работата че не знаем достатъчно за тая държава Кангюй. Границите и са разтегливи, времето на съществуването им също. Оставената писменост от 10-20 тухлички трудно може да се нарече история. Крепости имат предостатъчно, керамика, желязо, коне. При това да разчитаме на Китайските източници, а гръцки, персийски и арменски да не казват нищо? Не е ли Кангюй Согдиана? Не може Кангюй да е известна на китайците, а да остане безименна за персийци, гърци и римляни. Невъзможно е. За това си мисля че Кангюй е китайското произношение или записване за нещо като Согдуй, Сангюй.. иначе не виждам как можем да ги обединим.

Това кога? ... Районът Балх е по-нагоре по течението. Неоспоримо е - така наречените българи са смес от ..протобългари /балх, балхаш/ и алани. Кидарити, печенеги са по-късно явление. Трябва да го съпоставим с появата на българите в историята. Така ще разберем каква е вероятността да са тюркизирани. Появата на българите в историята съвпада по време с появата на хуните до Кавказ и Азовско море. Това е появата им. И докато хуните можем да ги локализираме до няколко века по-рано, то прабългарите са неоткриваеми. За мен те са някакъв топоним - възможно е това да е около Балх (Балхаш), но възможно е също това да е долината около езерото Исик Кул. Аз залагам повече за второто. Понеже там е пътя към Джунгария. Все пак областта, в която са живеели предшествениците на прабългарите е доста обширна. Там са били в непосредствена близост до тях са били барсилите. Прабългарите може да са били поначало един от алтайските народи. Но и това не го знаем. Там има съжителство на едни номадски култури, където хората говорят различни езици, но живеят един и същи начин на живот, спазват еднакви традиции. Трудно тези номадски общности можем да ги смятаме за "наши" хора , за наши предшественици. Включително и прабългарите. Толкова, колкото можем да се смятаме за евреи , понеже Исус Христос бил от еврейски произход. Едва ли има някой християнин, дето да се смята за евреин. Понеже евреите са предимно юдеи. Това че Исус Христос е от еврейски произход не прави неговите последователи евреи. Това че прабългарите са основали Първата Българска Държава - не прави непременно онези първите български поданици непременно да са етнически прабългари. Така както Христос е оставил своето име за своите последователи - християните: по подобен начин поданиците на българската държава са станали българи. Но днешните българи нямат нищо общо откъм етническите си характеристики - език, гени, традиции, култура - с древната култура на прабългарите. Затова като говорим за "наши" хора в Централна Азия нека сме наясно че това изобщо не са нашите хора, но все пак те са създателите на древната държава.

Тоест ти твърдиш че в църковно-славянския има еднин куп ирански думи ли? Тогава тези думи би трябвало да са се прехвърлили и към руския ( посредством църковната лексика)? Не знам защо си преценил че набелязаните от теб думи в "старобългарския" са ирански. Все едно аз да си набележа други 100-200 думи от старобългарския и да ги обявя за "китайски" . Дори ти да си голям познавач на "иранския" език, не го виждам как ще ги докажеш тези иранизми че са точно "иранизми" . Защо да не са русизми , или сарматизми или унгарски заемки или тюркски? Ако успееш да го докажеш това - то какво следва? че тези думи са влезли в старобългарския. Но как са влезли? През славянския, през прабългарския , през гръцкия, през аланския ли ? Въобще цялата тая "иранска" хипотеза е същита с бели конци. Примерно би било интересно да коментираме за бахча или балхча - за онези градини, дето се гледат бостани и други.. там е наистина пълно с иранска терминология... Ама то си има причини за тия заемки. Като цяло езиците на славяни и прабългари стоят доста встрани от структурата и звученето на иранския. Иранския е един от многото индо-европейски езици. Дали иранците са най-близо до "арийците" е спорно. Прекалено много въпроси има по индо-европейския произход. Да се приписва обаче всяка дума от индо-европейското наследство за "иранска" е безмислено.

Нали аз ти дадах славянска версия за шепа, от щепа, щипвам стискам. Защо го игнорира толкова лесно? То не е и мое това обяснение, щото руската Уйкипедия го цитират от речника на Фасмер. А срещу Фасмер едва ли би посмял да кажеш нещо насреща му.

Иди после кажи, че в старобългарския език не е пълно с прабългарски (индо-ирански) думи. Щепа Аз по-скоро бих го свързал с родствени думи като: щипя, щипка, предвид способността на ръцете да се свиват и стискат. Стискам - щипя - пак има далечно родство. Една шепа се ползва също и за количество - това което можете да съберете в едно стискане на ръката ви. Аз по-скоро бих го свързал с родствени думи като: щипя, щипка, предвид способността на ръцете да се свиват и стискат. Стискам - щипя - пак има далечно родство. Една шепа се ползва също и за количество - това което можете да съберете в едно стискане на ръката ви. Пълни шепи има вече друго значение . Една шепа пясък и пълни шепи с пясък не се отнасят като 1:2. Этимология[править] Происходит от праслав. *ščер-, от кот. в числе прочего произошли: др.-русск. щепа, русск. ще́пка, щепа́ть, щепи́ть, также в знач. «прививать», укр. ще́па «черенок для прививки», щепи́ти «прививать», белор. щепа́ць «расщеплять, колоть», хорв. оštераk «стружка», словенск. ščèр (род. п. ščéра) «щепка», ščéрǝk «осколок», ščерíса — то же, др.-чешск. ščер «черенок для прививки», оščер «копье», чешск. štěр «черенок для прививки», štěpiti «прививать», польск. szczep «черенок для прививки», szсzера, szсzара «полено», szczepić «подсаживать, прививать», szсzераć «колоть (дрова)», в.-луж. šćěр «черенок для прививки», šćěpać «колоть», šćěpić «колоть, подсаживать, прививать», н.-луж. šćěр «черенок для прививки», šćěṕ м. «сук, ветка, побег», šćěpaś «колоть», šćěpiś — то же. Др. ступень чередования *skēp- представлена в сербохорв. шта̑п «палка, посох», см. щап. Праслав. *ščер- родственно латышск. šk̨ẽpele «осколок», šk̨ę̀ps «копье», лит. skẽpsnė «кусок, лоскут», skẽpeta, skẽpetas «тряпка, платок», греч. σκέπαρνος, -ον «топор», σκάπτω «рою, рублю», др.-в.-нем. skaft «древко, копье», далее сюда же скопе́ц. Наряду с этим представлено *skoi̯p-: *skei̯p-: *skip-, ср. др.-русск. щьпъ «ущерб, вред, убывание луны», щьпь — то же, *sсěраti (см. скепа́ть), сербохорв. циjѐпати «колоть, щепать», словенск. се̑раti «расщеплять», cépiti — то же; ср. греч. σκοῖπος ̇ ἡ ἐξοχη τῶν ξύλων ἐφ᾽ὧν εἰσιν οἱ κέραμοι (Гесихий), σκίπων «посох», лат. sсīрiō (род. п. -ōnis «посох», сiррus «кол в укреплении, острый кол», алб. thep «остроконечный утес». Использованы данные словаря М. Фасмера. См. Список литературы.

Въобще, дори и да се докаже "ирано-езичие" у прабългарите, това не е славяно-езичие. Евентуалния ирано-прабългарски няма нищо общо със старобългарския. Аз продължавам да застъпвам за тюрко-прабългарски. Ако прабългарите са били част от Кангюй, то върху техния роден тюркски би се натрупал цял слой ирано-сакски. Ако обаче са ефталити, тохари или усуни - става по-сложно. А ако са смесица от всички изброени по-горе и живеят заедно в една долина, в една държава? За достатъчно дълго време? Тоест има множество схеми, по които можем да търсим общ произход и общо наименование. Важно е обаче да се стъпи на факти, а не само на предположения.

Едва ли можем да говорим за наши хора там. Образуват се някакви съюзи, обединения, подчинения. Може да е географско обозначение, топоними. Може да е войската . Там се формира някакъв елит. Възприемат се структурите на кангюйската държава. Войската по-скоро ползва хуно-тюркска терминология. Този прабългарски елит - да речем че са Дуло: те могат да са директно кангюйци, или пък местен елит на североизточната федерация. Може да са тюрки, може да са сюну, може да са ефталити. (Допреди да се формират като прабългари). Единствен шанс да научим повече е ако в централна Азия продължат да разкопават и намерят надписи. Нашите хора реално са славяните. Продължавам да си мисля че прабългарите са малцинство, което обаче носи традициите на държавната организация.

Така се навързват нещата. Северо-източен Кангюй е тюркогиворящи население, предимно номади. Установяването на властта на Кангюй обяснява иранското или сакското взаимодействие. Само че Дулу не могат да са едновременно кангюйци и Сюну. Освен ако не е имало политически съюз помежду им.

Сюнну ако са от хуните би трябвало да са по-близо към монголо-езичните.

Джиджи какъв е, китаец ли? Или Хун?

Аз не изключвам тюркоезичие в северо-източната част на Кангюй.

В държавата Кангюй се съобщава за 5 провинции. 2 от тях -западните са сарматски според някои изследователи. Трудно можем да определим границите, но на базата на реки и планини можем да правим груби преценки. Допълнително знаем че кангюйците изграждат укрепени селища, тип- городище. Държавата на кангюйците е много-етническа. Подчинените им племена говорят множество езици. Можем да говорим значи за силна конфедерация. Ако прабългарите са били част от тази конфедерация - то те най-вероятно са в североизточната федерация, Исик-кул, до Алтай, и съответно първи изпитват върху себе си хунското нахлуване.

Добро продължение! Сега за локализацията им: Буджака е на север от извивката на Дунава преди да се насочи към делтата. Там са прабългарите . Имат поне едно, а може и повече укрепления там. Южното укрепление -Онгъла имам 2 вероятно местоположения за него: едното е около Тулчеа. Там мястото е наистина заобиколено от блата от 3 страни. Има дори и планинка. Но това място се пада встрани от основния път. Като укрепено място е перфектно, но встрани , трудно може да контролира минаващите по търговска артерия. Второто място - по подходящ кандидат за городище "Онгъла" е южно от Галата, на около 5 км от извивката. 45.375002,28.134083 Това си е директно на търговския път. Защитено е от двете, а може би и от 3 страни с езерца и блата. На юг е доста солидна планина. Византийците идват откъм юг. Значи те би трябвало да са между планината и блатото. Ако обаче са се придвижили с корабите до Галац, то биха могли да нападат и от север. Това място около сегашното румънско селище Гарван е много подходящо за укрепление и за митнически пункт. Вижда се че славяните участват активно в изграждането на това укрепление, затова те по славянски го наричат Онгъла, ъгъла . Така Онгъла и Буджака са едно до друго. И понеже местата са били заблатени, вероятно също обрасли с гъсти гори. Това може да е причината за отъждествяването им.

Това голямо количество с надписи са на арамейски или прото-согдийски. Тези с руните там са твърде малко. Армейската писменост са я разчели. Надписите са вече установени, но те не са толкова дълги нито многобройни. Затова няма какво толкова да излезе. Допреди да ги разчетат като ирански се пробвали да ги разчетат като тюркски и семитски и естествено се провалили.. Не така обаче стоят нещата с руните. Възможно е руните да са тюркски, възможно е дори да имат връзка, да са вариант на орхонската писменост. На мен тези руни ми приличат на предшественик на прабългарските и на старо-унгарските. В тоя смисъл може да са и тюркски. Във видеото се казва че държавата Кангюй е била синкретична - на запад сармати, но в източните земи са сюну, и вероятно алтайци, усуни, тюрки на северо-изток. Дори и известното ни "каган" - го извеждат май от това Кандзюй ? Защитените селища на Кангюй удивително много напомнят на тези от Салтово-маяцката. Така че си заслужава да се търси повече в тая посока.

Едва ли Аспарух е бил най голямата заплаха за хазарите. Бат Баян за пример е между Черно и Азовско, а на изток е обграден от Волга. Няма накъде да бяга. На запад от Азовско се отварят 3 посоки. Север, запад и юг. Хазарите не са толкова многобройни че да се разделят на 3 части и да преследват всичките. Особено тези на юг навлизат в гористи и заблатени местности. Отслабените българи на Аспарух избягват откритите сражения с по-многобройните хазари, но в същото време те са способни на изненадващи атаки или на защита в укрепени територии. Това слизане на юг до делтата на Дунав със сигурност е предизвикано от хазарите. Но хазарите си имат техните си грижи на основната си територия. Скоро те обръщат гръб на Аспарух и оставят малобройни отряди да контролират завладените територии. Аспарух близо 10 години живее и владее земите над делтата. Едва към 680 решават да изградят защитеното селище -городище на южния бряг. Онези територии на Северна Добруджа са били почти пусти. Това е Лудогорието, Лонгос. Слабо населено място. Аспарух следва стратегическа цел - да има коридор - път на юг. Не е задължително да е военна цел. Може да е било с чисто търговска цел. Но все пак набези е имало. Императора се разсърдил. Значи много е вероятно тези - обкръжените в укритието да са били войници -строители, които все още да са изграждали защитно съоръжение. Едва ли обаче северите са живеели точно в най-горната точка до делтата. По скоро виждам Северите в Южна Добруджа до Каварна. Защитата откъм страната на хазарите е все още поверена на живеещите в Буджака прабългари и анти.

Тези 2 така наречени реда са резултат от вулканично наслагване, когато лавата се е изливала на няколко пласта едни върху други. И понеже има примеси и неравномерности - за няколко стотин милиона години откак се е формирал тоя камък в тези области на неравномерност се случват Най-многото напуквания. Не си струва да се хвърлят усилия за дешифриране на нещо, дето може да е резултат от вулканичната лава. Има достатъчно много човешки направени надписи.

Въпреки че камъка ми се струва много фалшив - чисто природно творение - има и други находки с руническа писменост , отнасяни към саки и Кангюй. http://s155239215.onlinehome.us/turkic/30_Writing/Codex EuroAsiaticAchiktash Ru.htm

https://youtu.be/vLo6oi2ilOs

https://yujanka.kz/zagadochnaya-pismennost-iz-proshlogo/ Този втория камък с руните може да се окаже най-обикновен вулканичен камък с разни примеси и пукнатини. Въпреки че драсканиците по него много наподобяват на руни, едно вглеждане в снимка с по-добра резолюция показва неравномерна структура на камъка, а това може да обясни перфектно подобието на руни.

В държавата Кангюй си имат дори и писменост. Намерени са множество надписи. Едни от тях са прото-согдийски. Същите са дори разчетени от Nicholas Sims-Williams . Но за съжаление не откривам неговите публикации като достъпни. Тези като на тухлата би трябвало да са разчетените. https://kazpravda.kz/articles/view/dokopalis-do-istini Не по-малко интересни са и едни други надписи, които приличат много на подобни руни от Салтово-Маяцк, дори може да е каже също че са подобни на прабългарските руни и на унгарските руни. https://panorama.shymkala.kz/index.php/city/item/3422-zagadka-ugamskikh-run Тези последните не вярвам да са разчетени.

Да се върнем на основната тема, че вероятно мнозина изгубиха нишката на мисълта.

Това са много по-късни събития. При първоначалното установяване в Плиска въобще не знаем дали и колко прабългарски семейства са се заселили в новото "городище". Едва ли аристокрацията е бързала да се установи в новозавладените и опасни земи. От другата страна на Дунава е имало по-обезопасени места за аристократите и техните семейства. Владенията на юг от Дунава са раздадени като владения, а не толкова като масово преселение на огромна маса прабългари. Поне аз така си го представям. Владетеля идва с войската си и установява власт и държава. Но болшинството от хората му са оттатък Дунава. На юг се създават укрепени места, разпределя се плячката - земята и хората помежду болярите и войниците . После войската се връща обратно, а в новозавладените територии се изграждат нови структури от подчиненото население - предимно славяни. След време владетеля Аспарух изцяло се премества с болярите си в Южните Владения като по-перспективни и по-богати. От идването на Аспарух до Крум са едно 130 години и повече. Тоест 100 години по-късно картината е вече съвсем друга. Южните владения на българите са изцяло на базата на славянско подчинено население. Ако има компактни маси прабългари - то те би трябвало да са в Буджака.