tantin

Погледнах останалите известни ни имена на анти: много е съмнително славянството на всички тези антски вождове. Аз не поставям под съмнение славянството на антите като цяло, само по отношение на племенните вождове - князе и вождове.

За Ардагаст, Пирогаст - ако съдим по втората част от името им: -гаст, гхаст - те биха могли да са с германски имена. един вид - страшен, силен. Ардо- страшния и Пиро- страшния. При нас тази дума присъства като "гост", в смисъл на пришълец, дошъл, но няма този смисъл на "страшен", неканен, ужасяващ. В германски/ английски тази дума е придобила призрачния смисъл. А отделно от нея си има други близки по значение: ghost --> host --> домакин, стопанин. Посрещача на гостите. Ако заложим на германската етимология в имената на антските вождове - би трябвало антите да са смесено племе с германски племенни вождове. Знаем още от големите готски нашествия че германците успели да подчинят някаква малка част от славяните. После много вероятно същите тези славяно-германци да са останали във владените от тях територии и да са приели хунското надмощие и господство, встъпвайки в ролята на техни съюзници и васали.

Ми щото ги индетифицират като анти бре! Има грънци я прочети внимателно. Щото госпожата плещи глупости,къде има германци в ямни погребения ? Мусокий, Ардагаст, Пирогаст , Хилвудий - За мен всичките тези имена на "Антски " вождове ми изглеждат "неславянски". Имаме немалко различия между анти и славяни. Дали Антите са смесица на готи и славяни, дали са смесица на Келти и Славяни? Аз си мисля за участието или на келти или на готи и това се вижда по археология и други неща. Ето какво споменава Павел Дякон за похода на Лангобардите: http://www.vostlit.info/Texts/rus/Diakon_P/frametext1.htm Ето го и латинския текст за всеки случай: В алтернативен превод: След това Langobards от Mauringa и се насочи към брега в Golanda, където той остана известно време, те са казани Anthaib и Banthaib, и по същия начин, и Vurgundaib, в продължение на няколко години; което можем да считаме, че условията на области или видове места. Антаиб /Антхаб/ и Бантаиб / Бантхаб/ - според мен това са местата на Анти и Венети. Непосредствено до тях за указани Бургундите. Ако прочетете внимателно Павел Дякон той описва доста подробно и за Келтското преселение. И така дали Антите са повече свързани с германци или с келти за момента не зная и не мога да коментирам. Фактът че тези наименования присъстват като имена в изторията му показва че те са били вече локализирани към него момент и същите са отразени и в римските и в гръцките сведения. Ардагаст, Пирогаст - ми приличат много повече на Келтски имена. Да припомним също че около Карпатите живеят не малко Келтски племена , имат си градове, поддържат някакво железарство или ковашки занаяти. Примерно - Бастарните, а по-на изток до Черно Море имаме сведения за Певкини. Всички тези келти едва ли изчезват от веднъж. В същото време славяните анти притежават учудващо много елементи , които ги правят несравнимо по-напреднали в сравнение с останалите славяни. Археологическите находки за предполагаеми "славянски", "антски" селища съдържат премного келтски елементи - украшения, колани, оръжия.. Време е да погледнем по-сериозно в това направление.

Веднага ти показвам че агатирсите може да са индо-европейци - от групата на скитите. Самата дума за цадра/ чадра - със значение за "гора" може да има индо-европейски произход: Джунгла - Джангла - zaŋra - Салтар Чадра ( чодыра, шӱргӧ - Марийский ) Цадра - Северо-западный марийский) төс, урман, ағацлыҡ /tös, urman, aɣatslïq / -Siberian Tatar В тоя смисъл Джунгар също може да е свързано с индо-европейското наименование за гора. Агач - тюркската дума за гора я виждам с връзка към централно-азиатските скити-саки. По на север вече гората се обозначава с Тайга. Евентуалната връзка на агатирси / акацири/ с прабългари би могла да се търси по линия на скитити. В същото врме ако акацирите са друго племе /номади/ то тогава може да се предполага за тюрко-езичие и връзка по линия на тюрките, но второто ме съмнява. Съществува и голямо географско разграничение - агатирсите ако не се лъжа ги позиционираме в задкарпатието, докато акацирите ги слагаме на изток от река Дон, и на запад от Волга.

За да не се разхвърляме по 1000 теми, аз продължавам да слагам неща на едно по-централизирано място: Славянската и хуно-тюркските миграции. Нека направим едно кратко сравнение: Хуно-тюркските миграции съм ги заградил в жълто. Славянските миграции са заградени в синьо. Виждате че мащабите са несравними. Хуно-тюрките (централно-азиатските Тюрки) се формират в много по-обширен район. А славяните живеят и мигрират в несравнимо по-малък участък. При тюркските народи участват 3 или 4 компоненти: от север са северните сибирски народи. Ненци, чукчи и други. От Изток участват монголски, тунгуским манджурски, евенки. Може да се търси дори и връзка с корейци. В централна Азия обаче има заварени скито-саки, усуни и други народи. Една значителна част от тях са индо-европейци. Откриваме индо-европейско участие в генезиса на тези хуно-тюрки и без да подценяваме този дял, можем да говорим за 1/3 участие . Отделно от изброените 3 групи участват също китайци и фино-угри със неясно съотношение спрямо останалите. На картата много добре се виждат мащабите и разтоянията. Миграцията на хуно-тюрките е на многократно по-големи разтояния . Тоест сравнение със славянската миграция по отношение на растоянията трудно може да се прави. Славянската миграция е доста по-късна и до голяма степен е провокирана от процесите на тюркската миграция. Първата вълна на "тюркска миграция" спокойно можем да я наречем хуно-българска. За тюркска общност може да се говори едва в по-късни времена. При първата вълна хуно-българи имаме по-голямо съотношение на Източно-азиатци ( монголи, манджури, евенки , тоест хунския компонент ) и централно азиатски индо-европейци -> скити , саки, усуни. В тоя смисъл при прабългарите би следвало да очакваме по-голям компонент на скито-саки. В по-късните преселнически вълно вече се формират и останалите тюрки. Интересното за хуно-българите е донесената от тях централно-Азиатска терминология свързана със саки-скити и индо-арии. Такива би трябвало да очакваме да има, такива и намираме в неголямо количество. В тоя смисъл бих желал да припомня търсенията на Георги Сава Раковски, който се опитва на базата на такива сравнения да докаже древността на българския народ. Нещата са доста по-оплетени. Вчера обсъждахме за думата "пача" дали тя е индо-европейска или е тюркска.. Имаме още множество такива интересни думи. Примерно доста се помъчих над думата "джолан" или Джонгъл".. И в крайна сметка стигнах до "индо-европейски" произход на тази дума. Много интересна и древна дума. Показваща връзка точно с прабългарите , но показваща връзка не с хунският компонент - а точно с другият - скито-саки / индоевропейци/. Мнозина я свързват тази дума с "кокал", но връзката е още по-дълбока и древна.

Bulgaroid ме провокира да се замисля за вероятността голяма маса говореща на "старо-български" език от така наречените прото-българи, които по негово виждане се явяват и прото-славяни - да са обитавали някъде около централна Азия преди да бъдат изтласкани от хуни и други централно и източно азиатски народи. Разбирам го накъде отиват неговите търсения. Там нещата са много трудни за доказване. Първо , че там са писмени народи: има ги персите с тяхната писменост, има ги гърците в Бактрия, има ги китайците по на изток. Согдийските търговци ползват финикийска и арамийска азбука за да си водят търговията. Арменците са оставили някакви сведения. Арабите / асирийците/ пък имат сведения още от клинопис. Ако тази масивна "старо-българска "общност обитаваше там от памтивека, то това щеше да се разбере от АЛ. Македонски , от неговите наследници и множество други. Тоест не можем да очакваме пра-българи и пра-славяни да са се скрили някъде в пясъците на Каракум, да живеят от нищото или от камилско мляко, дето не се знае с какво ще се хранят тия камили. Колкото по-насевер или на изток отиваме - толкова връзката с индийците отславба. Там са китайци, хуни, монголи, бъдещите тюрки. Разполагането на славяни или прабългари някъде по средата между Индия и Балтийските страни е колкото удобно, толкова и неудобно и трудно за доказване. Вероятността прабългарите да са били вече славяно-гласни, ползващи старо-български език е другата интересна опция. Само че такова славяногласие около Армения липсва, в Кавказ, където живеят множество откъснати и изолирани народи няма ни едно такова откъснато и скрито славяно-говорящо население. В Централна Азия славяно-говорящите са много късни заселници. Цялата тази "конструкция" на булгароид е изцяло теоретическа и не се базира на сегашното положение с говоримите езици, нито на сведенията от древните източници. Чисто и просто се формулира наличие на индо-европейци (славяно-езични при това) в централна Азия. Същите мигрират към Кавказ и Северното Черноморие. Същите са езиково съвместими със европейските славяни и балти. От там нататъка едните и другите славяни се смесват и така се формират българските славяни , че и останалите славяни. Един вид българите са основателите на световното славянство. Много хубаво, за да е истина. И доста митологично и фантастично.. Дори и да се намерят археологически "доказателства" за едно такова мигриране на някакъв митичен централно азиатски народ, с всичките му погребения, накити, саби , юзди и прочие, то вероятността тоя народ да е бил "славяно-езичен", а дори и "индо-европейски" - е много слаба. За славяно-езичие в централна Азия преди новата ера е направо невъзможно да го докажем. Ако обаче този митичен централно азиатски народ е с индо-европейски корени, то езика му е дотолкова раздалечен от славянския, че би било цяло чудо изобщо същите да се разберат помежду си. Да му пожелаем на Булгароид успех в творческото търсене. Мисля че откъм археологическата страна такива находки и доказателства биха се намерили. Дори и откъм ДНК би било възможно да изскочат някакви такива общи предци и гени... И какво следва ? Буквално нищо. Ще имаме още една схема за придвижване на големи маси , но колко големи са били тези маси, какъв език са говорили, каква религия са изповядвали - много въпроси ще изскочат и отговорите ги няма. Няма нищо лошо да се допълни празнината относно скити - хаомаварга", "саки-тиграхауда", "задморски саки" . Но това едва ли ще ни разреши оставащите въпроси. Предварителното допускане за "славяно-езичие" на "митичния централно азиатски народ" - не би помогнало за решаване на тия въпроси, а точно обратното.. Прави тази хипотеза слаба и много уязвима от всични страни. Затова уважаеми българоид - продължавайте да дълбаете в скито-сакската хипотеза, без обаче непременно да отстоявате славяно-езичието. Възможно е да се е случило езикова трансформация по пътя на този митичен народ. Дори и само и единствено - на база археология - ако докажете съществуването на тази археологическа връзка - това би ни дало допълнителна светлина.

Не му се връзвайте на Бойко, това няма отношение към темата ни. Той ако иска да си направи нова.

Това да не го е писал МейкБулгар? Разконспирирахме го. Прилича ми на продължение на тезата, развита от Анна Дыбо, относно заемките в древните тюркски народи. По принцип техническата лексика я заемат от ирано-говорящите. Значи древни тюрки няма. Има разни северни народо - еленовъди. Има манджурци и корейци на изток. Китайците и ирано-говорящите в централна Азия. От тоя микс в различни пропорции се формират централно-азиатски народи, включително тези дето ги наричаме прабългари и пра-тюрки. Формирането на същите е по едно и също време, дори може да се каже че прабългарите се формират малко по-рано в сравнение останалите прототюрки. Същите иранизми дето откирваме про пра-българите ги откриваме и при прото-тюрките и също донякъде и при хуните. Но понеже тюркските езици са смесица, то нито един от тези така наречени тюркски езици не може да претендира за прародител на сегашните тюркски езици. Якутски, ненски , евенски, тунгуски (монголски ) и подобни, кетски и алтайски. Всички тези езици са влезли в някакво съотношение при генезиса на централно-азиатските езици . Обаче при техническите термини те заимстват иранска терминология. Заимстват някакви термини при преработката на мляко. От китайците заимстват друга терминология. Това налагане на северните езици на еленовъдите при формиране на тюркските езици дава своя най-силен отпечатък при оформяне на самата структура на езика им, глаголи, образуване на думи и подобно. А лексика и думи имат заети от всички останали и включени към съюза. Проследяването на ино-европейски произход на множество думи няма да направи тюркските езици индо-европейски. Дори и да се докаже че 30% от лексиката на тюркските езици е от ирански или скито-сакски произход, то филолозите си имат своите критерии за да преценят кой език към коя езикова група принадлежи. Прабългарският принадлежи според мен към тези тюркски езици, по структура и по лексика , съответно при него е запазено някакво съотношение на основополагащите компоненти за тези групи езици. Не можете да сравнявате бита на ескимосите от далечния север, риболовците - кито-бойците от Камчатка, еленовъди на Лена, овчари и коневъди от Монголия. Всякакви такива народи показват свързаност откъм езиците си с централна Азия. В същото време централна Азия е зона, където Индо-европейците властват до около началото на новата ера. Затова трябва ли да се учудваме на това масово присъсвие на иранизми и индо-европейски термини? За да разберем пра-българската загадка се налага да разберем хунския проблем и прото-тюркския проблем А това е непосилна задача само и единствено за българската наука. Нужно е да се познават езиците на половината свят, да се изясняват такива сложни формирования и съюзи за неуседнали народи и съответно тяхното придвижване от едни места на други.

Добре де .... МейкБулгар, дай да го разясним тоя момент.. Пача-та ? Глава ли е или е крака? Ние ги имаме и двете: Пачи крак - крак на патето, патешки крак.. Патерица .. Петал, педал и подобни.. Няма спор че тая дума присъства в една или друга форма по отношение на крак.. Това е "персийската" версия както казваш ти. trotter = a pig's foot used as food. Троттер го дават като крак. Но "пача" не е свински крака.. Може на някои места и така да го готвят, но не е това свинската "пача".. Допитайте се до някой вещ кулинар, до някоя 100-годишна баба / дядо и те безпогрешно ще ви кажат какво е това "пача" .. Пачата - това не са крака.. Нека се разберем веднъж завинаги. Пачия крак е крак.. Но пачата, това не е крак. Забелязах че дори и в етимологичния речник се правят такива внушения, че видите ли пачата - това било ястие от краката на животното. Има такива ястия. Свинската пача обаче не е такова. Освен това думата "пача" се ползва като много обидно обръщение за "глава", "мутра". Може да се каже че "пача" е по-обидно обръщение отколкото "мутра". Щото мутра - по мои спомени е еквивалентно на лице, докато пача, това е синоним на "глава". В подобен смисъл се ползва и "тиква". Няма да споменаваме в какъв контекст тия думи станаха модерни от 90-те години насетне, аз обаче тия думи ги знам от поне 10-15 години по-рано . Моята баба си ги ползваше тия думи... При това тя ги ползваше по отношение на най-любимия и човек като му се разсърдеше.

https://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=2775&type=.pdf

Чувашкият е най-запазения език - наследник на пра-българския език. Възможно е да са били повече от една версиите на прабългарските езици. Като гледаме разнообразието от тюркски диалекти и като виждаме географското разпръсване на така наречените от нас пра-български племена - ясно е също че между тях още в древността е имало диалектни различия. Въпреки че те са се разбирали помежду си - то пределно ясно трябва да ни е съществуването на няколко "прабългарски" диалекти. Те разбира се попадат към едни или други групи от днешните така наричани "тюркски" езици. Съжитлството на прабългарите с множество други околко тях племена и народи допълнително усложнява търсенето на единен "прабългарски" език. Това разнообразие ние го наблюдаваме още от Старата Велика България. А от СВБ към Дунавска България идват една съвсем не-голяма общност , вероятно хетерогенна, примесена със славяни. Интересно би било разбира се да знаехме повече за Ханското племе - канас -уз . Ако така са се наричали: Кана-уз, то това биха могли да бъдат Гана-Уз или по-късните гага-уз. Но това не е базирано на никакви доказателства освен на опит за езикова интерпретация. Според мен "гагаузите" са най-подходящ кандидат за "ханското племе". За съжаление в България изследванията по отношение на гагаузите са практически никакви.. Речниците дето откривам за гагаузки за от Молдова. А всички знаят и казват че произхода на гагаузите е от България. Самите гагаузи се идентифицират като българи.. Незнайно защо българската историография им е обърнала гръб на тия хора и дава смехотворни тълкувания. Най-малкото едно подробно езиково изследване ако имаше, със записване на цялата лексика на гагаузите би ни помогнала да видим дали те имат езикова близост с така идентифицираните от нас вече прабългари.

Първо: има приспособяване на гръцките букви за записване на славянски звукове. (Кирил и Методий - вероятно опити са правено още около 840) Второ: създаване на дифтонгите (гъцки алфабетен запис). Трето: Измисляне на глаголицата - записване в глаголические символи чрез създаване на нова оригинална азбука, наподобяваща арменските букви. Четвърто: Мисията до Великоморавия и опит за внедряване на глаголицата. (с несигурен успех, по-скоро провал на мисията). Възможно е глаголицата да е специално измислена и вкарана в употреба точно заради тая мисия. /гръцкия алфа-бетен запис се запазва в тайна/. Пето: Връщане към гръцкия алфа-бетен запис, окончателно одобрение и стандартизиране на Кирило-Методиевата азбука. Поглеждането към печатни и ръкописни букви, към малките и големите букви ни дава доста голямо разнообразие от начини на изписване и съответно връзка към други азбуки или версии. На българска територия много малко ново е измислено. За Борис е било важно намирането на такива хора, познаващи граматиката. Азбуките ги е имало и четящи хора е имало, но не е имало достатъчно познания по правилата за записване, не е имало кой да обучава хората. Учителите са достатъчно компетентни в тази дейност и това става тяхната мисия. Самата азбука без хора, дето да обучат населението на писане и четене са прост набор от 30 символа и нищо повече. Без съмнения Кирил е първо-учителя на славянски език, а Методий свършва основната работа по внедряването на азбуката във Великоморавия. Учениците им пък подражават във всичко на Методий.

Българските "руни" - са под въпрос и подлежат на доказване. Няма достатъчно доказателства за съществуването и използването им. Няма ни един запазен цялостен надпис на български руни. Всичко това са някакви тълкувания на разхвърляни тук и там драсканици. ПБД ползва гръцки за записване и договори. За Друга официална и дори не-официалнаписменост е много трудно и почти невъзможно да се говори.

Това ти казвам: нищо ново не е създадено. Приспособена е съществуваща и ползвана към него момент азбука. Българската кирилица не е нова азбука. 80% от буквите са четими по съществуващите тогава азбуки. Унифицирани са дифтонги и допълнителни съгласни. Подозирам че такова записване е съществувало оптреди създаване на "глаголицата" на братята. А учениците им се връщат на първоначалния вариант на буквите с по-голяма съвместимост спрямо гръцкие букви. Тоест целта е била да има взаимна разбираемост между гръцки и славянски букви. Не случайно и числата са въведени със същото еднакво записване. Ако учениците искаха да запазят "несъвместимата" азбука, то те щяха да оставят глаголицата. Но те преправят глаголицата или я връщат в първоначалното "съвместимо" записване, което е възможно да бъде прочетено и от българи и частично от ромеите. Вероятно българският владетел Борис или Симеон е имал последната дума в одобряването на тая писменост.

Ако не беше Л-то и Омегата, по никакъв начин не бихте познали че горната азбука на картината е гръцка.

Въобще не може да се каже че е "измисляна" нова азбука. Това си е все същата, съществуващата гръцка азбука, пригодена за записване на славянские звуци. Явно братята КиМ са правили опити за записване на славянски думи на базата на съществуващият тогава гръцки алфабет. Но за да запишат по-сложните звуци са диференцирали някои букви: Примерно В са го записали като двете отделни букви: Б и В .. Тоест с малка промяна в буквата вече се записват 2 отделни звука. Подобно и при многото дифтонги, там са комбинации: а-е , и-а, и-е - ио, йо и т.н. Тези експерименти те са ги правили в гръцки манастир в Мала Азия. Вече са имали някаква изградена система за записването. Когато са изпратени във Великоморявия явно по някакви политически причини не са "открили" оригиналната гръцката версия на записване на азбуката с наподобяващите гръцки букви, а са занесли изопачената версия (глаголицата), с наподобяващите грузински и арменски букви с многото завъртулки. Дали с цел да дистанцират славяни от гърци, дали с цел да няма обвинения че са предали ИРИ. Защото кириловата азбука във версията която ние ползваме сега е близка до гръцката азбука. Ако погледнете средновековното записване на гръцки ще видите че то е по-близко до нашата сегашна кирилица, отколкото до сегашните модерни гръцки букви. Вижда се че при горния запис са ползвани гръцки букви, но записа на буквите е по-близък до Латиница и до съвременната Кирилица, отколкото спрямо сегашните гръцки букви. ИРИ умишлено пази гръцката писменост и не я прави достояние за славяни или други варварски народи. Имало е някаква "политическа" цел, протекция, по отношение на образоването на дивите варвари.

На чувашки вятъра е çил. Това ш или ч при прабългарите е дж. При казахите е вероятно Ж. От Ж пък става обръщане в Й. Достатъчно сложни са тия звукови трансформации. Прабългарският език изпълнява важна роля в обясняване етимологията на множество тюркски думи. Анна Дъйбо го обяснява това най-добре. Не съм специалист по турския, не мога да коментирам тюркските филолози. Сравнявам основно с чувашките, кримските татари, волжските татари , Кабардино Балкария. Прабългарския е архаичен прото-тюркски, близък в някои отношения към монголския. При чувашите има по-късно наслагвания от фино-угри и други тюркски варианти. Интересна за нас е думата "пача". Знаете я коя е тая манджа. Вече спокойно мога да кажа че това е "прабългарска" дума.

Да не забравяме че по него време все още има остатъци от "прабългарския". Кирил и Методий знаят езика на славяните. Относно хазарския или прабългарския е по-трудно да се каже. Азбуката на КиМ в крайна сметка се възприема от българските славяни - тоест славяните, дето са поданици, плащащи данък на българската държава. И понеже славяните са били в достатъчно голямо множество, то тоя език и тази писменост стават основни за държавата. Гръцкият продължава да бъде ползван за още някакво време. Върши се огромната преводаческа работа. След събитията около Владимир Расате и след неуспешният опит за преврат става явно че прабългарите и езичеството изпадат в немилост и биват преследвани. Братята КиМ едва ли са минавали през езическа България. Византия поддържа бърз флот, редовни търговски кораби пътуват по Средиземноморието до Северна Италия. От там минава бързия път за Италия и Великоморавия. В Италия /Венеция/ са продадени като роби някои от учениците на Методий. После същите се отзовали в Константинопол и били изкупени обратно.

А вие като знаете повече защо не му обясните на човека каква е връзката на юеджи с Вокил? За вас може да е "незнайно", но за четящите е "знайно".

Предлагам ти да направим Фондация, да съберем 1 милион $ и да раздаваме награди за "особени" заслуги в "славянизма", "кирило-методиевизма" и "прабългаризма"... За да не е голословно, а подплътено с доказателствена част, археология, лингвистика и всичко останало... То вероятно тия фондации и награди си ги има, ама наградите си ги раздават и получават вътрешно помежду им.. Друго би било ако тия неща се правят публично и текат публични дискусии с доказателствата и с всичко нужно, за да не сме само на голословни твърдения, а да има и здрава база на която да се строи.

Първо, по тюркската част: откъде си сигурен че " първоначалната форма е йел(yel)" ??? Аз пък по същия начин мога да твърдя че пъроначалната форма е Джел, или Чел или нещо друго ? На каква база го даваш това йел ? Някъде ще е йел, някъде ще е жел, някъде ще е нещо друго.. Прабългарската версия на тюркски думи е една от най-ранните засвидетелствани такива. Почти по същото време се появяват орхонски надписи и това са най-ранни записани тюркски такива. Това за Вокил ми попадна от най-обикновенно търсене . Сложил съм ти и линк: https://en.wikipedia.org/wiki/Vokil Това се отнася за някакви източни народи: Yuezhi Поглеждаш ги къде са на картата: https://en.wikipedia.org/wiki/Yuezhi В северната част над Китай, където е Манджурия и до нея Монголия текат едни много динамични процеси. Корейците са част от тези процеси. Въобще тая част на света нас малко ни е вълновала и едва ли бихме имали причина да се ровим там, ако с тези райони не бяха свързани хуните. Там по ония земи се формират едни много големи и мощни обединения на племена, после се водят едни безпощадни войни с китайците и след разгрома на хуните - една част от тях бягат на Запад.. Това е накратко причината за хунските нашествия. Хуните идват в неголяма бройка или процентно съотношение, но те са катализаторите на процесите. Те са тези, дето формират обединенията. Прабългарите са измежду най-първите , въвлечени в тия процеси. Къде са корейците, къде е седморечието, къде е Кавказ, къде сме ние??? Привидно много са раздалечени тия места, привидно нямат връзка помежду си. Но едно по-подробно системно прочитане на фактите, едно класифициране по време и разглеждане на всички събития и натрупвания ни дава достатъчно много такива събития и факти. Не съм аз този, които ги е посочил. Аз следвах Лев Гумильов, и множество други изследователи дето посочват подобни връзки. Аз на базата на натрупаната досега информация се опитвам да изясня за себе си тези връзки. Специално за корейците - не ми се щеше на тоя етап да ги намесваме.. Ама имаме "календара" .. Тоя календар е така яко залегнал в корейското летоброене, че дори и в днешно време те си измерват времето със същитя тоя нашенски календар. Местоположение на юеджи и на родовете "Вокил". (виждате на картата Корея откъм източната страна на тази зона).

Нека разгледаме за малко административното устройство и данъчната система на ранните български държави. Нямаме директни сведения за данъците и администрацията, но имаме база за сравнение: http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Dukljanin/frametext.htm Нека го обобщим: Бан = Воевода (кръвни брятя на владетеля, роднини) Жупан = Комити Стотници (= центуриони) Един жупан има власт над 7 стотника (всеки от тях би трябвало да командва войска от по 100 човека). Получава се че жупанът по всяко време може да свика войската си от 700 човека. Стотниците имат и други задължения: справедливо судить народ, собирать дань и передавать банам Потом бани должны давать половину королю, а половину оставить себе Комитам, (то есть жупанам), велел иметь под собой одного сотника, который с ними таким же способом будет судить праведно народ; Единият от тези стотници изпълнява ролята на областен съдия. Главен съдия. две же трети дани комиты, то есть жупаны, должны отдать королю, а одну треть оставить для своих нужд; разпределение на данъците банам, то есть воеводам, которые не должны давать отчёт, но каждый человек должен исполнять свою повинность (46) и быть под управлением жупана тех самых областей и округ. тука се говори за някаква формална независимост на съдебната власт от местния управител. Они же должны отчитываться только перед королём 47. Установил многочисленные законы и добрые обычаи, Вероятно "съдията" - не е бил директно подвластен на местния управител, а е бил директно подчинен на Краля (царя). Предвид еднаквата титулатура на местните владетели на Южните Балкани и преминаването на територии от едни държави към други, то можем да предполагаме някаква приемственост между облатните административни структури в Хърватско, България и Византия. Интересното е че Жупан е под-Пан, заместник или подчинен на Бан (Пан) - войводата или при нас това е Боила. Стотниците биха могли да съответстват на нашите таркани. И за да се убедим че това е точно така: Ето пример за съответствие: Стотник: стотысячный ҫӗр пинмĕш, çĕрпин ҫынтан тăракан (ҫар). сто = ҫӗр. сто Джер-Пин - това съответства на 100 хиляди. Значи има вероятност Жу-Пан да е от Джер-Пан - тоест 100 000. Жупан-Таркан = командващ 100 000 армия, голям командир. Това си е цяла огромна армия. Продължавайки с разглеждането на Дуклянската летопис, на базата на тази административна структура: Жупана може да е управител на 100 000 област. Всяка област е разделена на 10 района с по 10 000 човека . На всеки район отговаря по един стотник със 100 човека директно подчинени. На всеки от тия 100 човека се пада владение с по 100-тина човека, вече това би бил малък местен феодал. Най-вероятно тази административна структура е унаследена от всичките по-късни славянски държавни структури. Сравнително проста за управление и делегиране на власт, сравнително просто и откъм данъци и отчетност.

Езика не се изгубва, а спира да бъде ползван. Говорещите на тоя език в даден момент не са били назначавани на отговорни позиции. Тези, които искат да служат на владетеля и на държавата трябвало да си служат добре с другия език. Вероятно остатъчните прабългари са се изолирали в някакви техни анклави и никой не ги е закачал освен да си плащят някакви символични данъци, но можем да предполагаме също такива да са били изтласкани на север в Лудогорието - Добруджа или още по насевер, някъде Бесарабия и дори към Крим. Ние имаме гагаузите - които са ранно-християнизирани и никой не може да обясни кога точно са се християнизирали тези тюрко-говорящи. Тоест имало е и такива тюрко-говорящи християни и тази християнизация едва ли е станала по време на османските завоевания.. Християнизация на прабългари е имало още по времето на ПБД. После към тези тюрко-говорящи са се добавили печенеги, кумани, вероятно татари и монголи и нещата стават трудни за проследяване откъм тюрко-езичие. Българската държава се "славянизира", водещата религия и писмеността дават път на славянския език като господстващ. Прабългарският език бива захвърлен наедно с езическите обичаи. (но едва ли изчезва напълно при пра-българкото население).

Именно, това е така. Болшинството от българските владетели са полиглоти. Но също така те си имат и преводачи. Има много начини за научаването на чуждия език: пленничество, заложничество при мирни договори, чиракуване при майстори от друг етнос. Вероятно чужд език се учи и при участие във войската. Владетелите ни и техните боляри знаят чужди езици. Българският владетел не е нужно да знае езика на всичките му подчинени народи. За сметка на това той назначава хора дето да управляват завладените земи, съответно на областно ниво да се преценява и решават тези езикови различия. А Българският владетел е Велик владетел. Страната му е разделена на 8 или 9 големи области. Това ни го съобщава Дуклянския поп. След като завладеят земята българите по тяхното си варварско право си разпределят територии, хора, преместват , съдят, въобще променят много неща. За наличие на поне 6 области ни казват сведенията за житието на Константин и Наум, когато княз Борис- Михаил изпраща първоучителите в Македония. Боритарканът в Белград знае славянски. Славянски го знаят и Борисовите боляри в чийто къщи са разпределени да живеят първоучителите. Създава се усещането че по времето на Борис и Симеон прабългарски вече е нямало. Но това не е така. Автентичен български, прабългарски все още го има към него момент. Но славянския език и гръцкият език са също толкова и дори много повече използвани. Остава ни варианта Аспарух да е преминал изцяло на славянски още от Онгъла. Но и това не е така, пред вид първите каменни надписи. Получава се все същата неудобна и неубедителна ситуация: славяноезичието е преобладаващо. Старобългарската литература ни създава усещането само и единствено за славяни. Прабългарски имена и титли са навсякъде. А самите прабългари почти не оставят следи от езика си. Вероятно тая мода да се мине изцяло на гръцки и на славянски я въвежда княз Борис. Със неговата Християнизация най-вероятно ползването на езика е обвързано с езическите ритуали и вярванията. Със смяната на езика става превключване към новата вяра и обичаи.

Възможно е също да се търси етимология за Вихт през фино-угорските езици. Намирам следното: vihtu vihta - бъркалка за баня vihtu - свирка Не знам нито финландски, нито унгарски. Но факта че такава дума я има в унгарския и във финланския може да подсказва фино-угорски произход, поне в смисъла на думата за буря и за свистене. (не е задължително унгарската дума да е непременно взета от славяните) .