tantin

Не разбирам и аз за какво ти е толкова важно да ги локализираш? Аз си мисля че са от западната страна на Меотидското езеро. Така те се изпречват на пътя на новопристигналите. За номадски народи това едва ли е от такова голямо значение - ако са се срещнали зимата - ще е на юг , ако са се срещнали лятото -вероятно това ще е 100 км по на север. Тези сезонни миграции при тях са закономерност. А ако предположим че акацирите са родствени с българи и хуни, то има чисто и просто приемственост, дошли са по-многобройни и по-силни единоплеменици. Нищо особено не се е случило, най-много да им отеснеят пасищата и някой ще трябва да се изнася.

Юеджите ли са основния проблем? Не може ли юеджите да са евенки или якути?

Прочети го: http://macedonia.kroraina.com/sv/sv_1_3.htm#III - Таштъкската култура в Минусинската долина . Именно - трябват си сериозни обосновки. Вероятно професионалните археолози могат да се обосноват и да се разберат помежду си без много приказки, само на базата на тяхна си терминология.

Много е елегантен и внимателен в описателната част Станчо Ваклинов. Казва ги нещата така лекичко, привидно няма драма, нама кръвпролития и геноциди. Все едно с бели ръкавици, изключително финна и чиста работа. Звучи почти като ходене на скъпа екскурзия. При това Станчо Ваклинов слага хуните като по-близки към монголите. Прабългарите - тях той доколкото го разбирам ги слага при първите тюрки, смесени с хуни. Той определя 3 вълни на преселения на прабългари от централна Азия към черноморските степи. Най-голямото предимство на обосновката на Ваклинов е това, че той е археолог. Неговите твърдения са не на база на съмнителни езикови упражнения, а на базата на погребения, керамика и подобни.

(копирам) Най-доброто описание, продължение на теорията на Васил Златарски: http://macedonia.kroraina.com/sv/sv_1_3.htm На картата в ляво са дадени археологическите групи: славяните - диагонално и вертикално защриховани, а прабългарите са с хоризонтално защриховане. Станчо Ваклинов се е постарал по един много елегантен начин да съвмести всичките противоречия в хуно-българката теория и смесването им със славяните. Относно числеността: Относно организацията на Аспаруховите българи: Според археолога Станчо Ваклинов: организацията на първите български селища в ПБД са малки стопанства от 20-30 домакинства, свързани с богат роднина или господар- скотовъд - притежател на големите стада. Един вид прабългарските селища обслужват голямото скотовъдно стопанство на местния велможа - феодал, болярин или както са го наричали. Тоест прабългарите не само се преселват като цял народ, ами внасят готова форма на феодализъм - едри земеделско-скотовъдчески общности с изградена класова структура, с някакво разпределение на задачите по трудовата организация. Това си е цял комплекс - от групата на Салтово-маяцката култура с изградени навици, структура, форми на собственост, погребални практики и прочие. Това не са някакви си откъснати скитащи номади или захвърлени земеделци - това си е цяла държавна структура, която идва да се намести в слабозаселени и слабо-използвани територии. Вид експанзия на юг. Това е една изработена система и структура , една смазана и работеща военно-административна система.

Най-доброто описание, продължение на теорията на Васил Златарски: http://macedonia.kroraina.com/sv/sv_1_3.htm На картата в ляво са дадени археологическите групи: славяните - диагонално и вертикално защриховани, а прабългарите са с хоризонтално защриховане. Станчо Ваклинов се е постарал по един много елегантен начин да съвмести всичките противоречия в хуно-българката теория и смесването им със славяните. Относно числеността: Относно организацията на Аспаруховите българи: Според археолога Станчо Ваклинов: организацията на първите български селища в ПБД са малки стопанства от 20-30 домакинства, свързани с богат роднина или господар- скотовъд - притежател на големите стада. Един вид прабългарските селища обслужват голямото скотовъдно стопанство на местния велможа - феодал, болярин или както са го наричали. Тоест прабългарите не само се преселват като цял народ, ами внасят готова форма на феодализъм - едри земеделско-скотовъдчески общности с изградена класова структура, с някакво разпределение на задачите по трудовата организация. Това си е цял комплекс - от групата на Салтово-маяцката култура с изградени навици, структура, форми на собственост, погребални практики и прочие. Това не са някакви си откъснати скитащи номади или захвърлени земеделци - това си е цяла държавна структура, която идва да се намести в слабозаселени и слабо-използвани територии. Вид експанзия на юг. Това е една изработена система и структура , една смазана и работеща военно-административна система.

Най-старият запазен екземпляр на тази библия е Сребърният кодекс (Codex Argenteus) от VI век. Той е съдържал 336 страници, от които са запазени 188. Известен е с това име поради сребърното мастило, с което е написан върху фин пурпурен пергамент и поради сребърния обков на кориците. Всъщност това е препис на Библията на Вулфила, направен в началото на VI век в двора на готския император Теодорих Велики в Равена, Италия. 6-ти век няма никакви германски националисти. Говорим за препис на библията от 6-ти век, затова го наричат сребърен - аргентеус. отче наш: Има много прилична възстановка на готския език. Германските националисти са много късно явление от 19 век, тях нама за какво въобще да ги замесваме. Допреди да се появят всякакви германци - готите първо опустошават балканския полуостров, преди да се впуснат в голямото им завоевание - покоряването на Рим и на цяла Италия. Франките и Лангобардите са по-късно явяване на други германски племена. Готите са тия, дето отварят пътя на германците, но биват безжалостно унищожени в подходящия момент. Това обаче не могло да се случи с франките и последните завладяват цялата западна Европа.

Тук грешиш приятелю... Няма как тая дума да е българска, нито пък е славянска. Погледни кабала, кабайо, cabalero.. Латинска/италийска си е от всякъде. Славяните я заимстват по някое време. Виж "конь" си е на 100% славянска. Има го и в старобългарския. Относно готите - на 100% са си германци, северняци. Има запазена готската библия на Вулфила с поне 1000 думи. Ако желаеш погледни я тая библия - от всякъде си е германски.

Това за шумерското тълкувание изобщо не е мое. Има 10-тина неща цитирани по горе, а шумерската връзка я подсказаха колегите. Тракийското магаре " Тарк+Асна " си е мое тълкувание и както казваш ти - кърти мивки !!! Много е хубаво за да е истина. Тракийците по начало отглеждат коне. За магаретата много не помня да се споменава в древногръцките легенди и митове. А с коне изобилства отвсякъде.

Това са отдавна известни съответствия, нещо стандартно за индо-европейските народи. Въпреки че такава близост има безспорно , то това не значи че посочените народи са били в близки контакти или че са поддържали културни или икономически връзки. Славяни и балти се заселват някъде до Балтика и остават в онези земи изолирани за почти 2000 години . Някакви други племена обитават около Карпатите, в Унгарската низина, но не ги знаем добре какви са. Погледни картата на Мироки за агатирси и акацири. Там нещата не се знаят дали са траки, скити , славяни или тюрки. Илирийците може да са итало-говорящи, може да са тракийци, може и да не са свързани с другите. За Михаил Сирийски, който е арменец можем да предполагаме че едва ли е разбирал множеството тракийски и илирийски говори и диалекти. Дори и да е пътувал по тези земи, то той едва ли е разбирал особено на говорите им. Един чужденец много трудно би се ориентирал в балканското разнообразие от началото на новото хилядолетие, новата ера. Ако римляните се бяха закрепили по-здраво на Балканите и в Дакия, то вероятно всички балканци щяха да бъдат латинизирани или итализирани. Но знаем какво се е случило: от Север и от Изток прииждат многобройни друго-езични племена и Империята няма сили и възможности да се отбранява и да интегрира пришълците. Първата голяма вълна нашественици са германци/готи/ . После идват хуните и българи с тях. После идват Славяни. / Едновременно славяни и авари ./ После българите се вклиняват и си правят държавата. После има и други: маджари и тюрки. Траките се разтварят в гръцко-езичната част на ИРИ, докато илирийците се сливат с итало-говорящата част на ЗРИ и частично към ИРИ. Другата част илирийци остават при албанци и власи.

https://www.etymonline.com/word/asinine#:~:text=1600%2C "obstinate%2C stupid%2C,1)). Значи като най-древна етимология за магарето можем да посочим шумерското Аншу. Към него проследяваме латинското Асину (Асинус). Лувийското "таркасна" може да е някакъв вид тракийско магаре = " Тарк+Асна " .

Добър си е превода и се вижда че това е бащата на Филип. Филип си е типично македонско име. Имаме един куп герои и царе от онова време с такова име. Балакър може да е приятел на македонците, може да е привлечен за съюзник. Никаква блъгарска връзка с това не виждам. Блъгари по него време още няма . Предците на пра-българите са по на север и на изток. По времето на Ал. Македонски скити и саки са все още властващи в централна Азия, а откъм Китай са тохарите.

Пуйката първоначално е наричана "американско прасе" - porc d'Inde. После са махнали прасето, останало е само d'Inde . И така е останало - Dind, dindon. Но пак да се върна на примера с магарето и връзката му с местата, от където то е било докарано, усвоено. Видяхме че първият документиран пример, записан в речника на Москополе ни казва: На мен това много ми прилича също на маджарско - от маджарско. (магяр, маджар ). Възможно ли е в унгарската равнина да са отглеждани и ползвани много магарета? Специално из Карпатите и Алпите в планинските райони магаретата може да са по-подходящи за товарн животни отколкото конете. По дребни са, по-малко храна употребяват маневрени са за всякакви терени. По тоя начин имаме 2-те думи - ранно-славянското осел - и по-късно, средновековно - маджарски осел - магяриня -> превърнало се в магарица. ПП. Още един пример за "топологично именуване" - пак за магарето в Корсика: наричат го sceccu - което значи Сицилиеца. Това явно ни показва пътя по който са били разпространени магаретата.

Това е интересно, досега не бях поглеждал за подобна връзка.

При германците - аз си имам вече изграден модел откъде са минали, пътя на тяхното придвижване. Мисля че имаха първоначална близост с Hittite, но трябва пак да го погледна. Някой от близостите германци славяни се формират доста късно, чак в новата ера. Келтите са ми по-проблематични. Основният им център е Франция и Бретон, а са свързани с Тохарите в Китай. Интересна е връзката или взаимодействието келти -атланти - ама това е в друга посока. Германският както казвате спада от "южната дъга" . Разяснете малко за тези дъги?

Altra raccolta di proverbi e detti siciliani Ntra maritu e ‘ntra mugghieri cu s’ immisca è gran sumeri (asino). Stassi a l’asinu a jri a lu mulinu, nun si manciria pani. (Se fosse per l’asino, che non vuole lavorare, non ci sarebbe pane). Ако трябваше да чакаме магарето да ходи до мелницата, нямаше да ядем хляб. (поговорка от Сицилия) Значи много е вероятно славяните да са заимствали "магарето" от италийците или от келтите. Приликата с тюркските думи е подвеждаща.

С риск да стане досадно относно етимологията за магаретата, да допълня първоначалната хипотеза По отношение на Шумериец: имате пълно право. Откриваме името на магарето , директно под формата шумериец: Sumere - Корсикански Сицилиански: Забележете: при сицилианците, магарето се нарича СУМЕРИ, шумерийско магаре. АСИНУ - зад това име мисля че казват азиатско магаре. И под тази форма вече то става известно в повечето средиземноморски страни - нещо като азиатеца. /macari - изглежда че няма смисъл на магаре, а се ползва като частица са "още", "също", подобно на нашето "макар" .. това лесно може да ни вкара в заблуда/ Но едновременно с азиатеца се ползва и шумериеца - това, което виждаме в Унгария и в Чехия/Словакия. Значи това са изцяло средиземноморски термини и пра-българите не донасят нищо видимо. Славянският термин "осел" е бил изоставен на балканите в полза на заварената и доста по-популярна средиземноморска терминология. https://co.wikipedia.org/wiki/Sumere - корсиканската версия: Магарето често се споменава в корсиканската култура. Например в пословиците: Живо магаре струва повече, отколкото мъртъв лекар. /Vale più un sumere vivu chè un duttore mortu./ Бръсненето на магарета отнема много сапун и време. /À fà a barba à i sumeri, si perdi savonu è tempu./

Направих една последна проверка за магаретата, случайно да не се окаже че имат връзка с прабългари или тюрки. Нищо подобно. В повечето случаи северните народи дори нямат дума за магаретата, а са заимствали такава от руснаците. Но все пак подобна дума съществува и тя е навлязла много на широко, на огромна територия. Сега ще го обясним за какво става дума.. При северните народи се ползват както добре знаете елени.. При това те си имат поне 20 думи за най различни видове елени: с рога, без рога, шарени, едногодишни, двугодишни, едри, дребни и прочие. Товарни елени, диви елени, дребни еленчета. Речника на северните народи е пълен с думи за описание на елените. Тогава защо ги няма при тях магаретата? Много е просто - магарета в далечния Север няма. Климата там не е подходящ. Все пак северняцие имат думи за обозначаване на впрегатно животно, за товарно животно, за езда и подобни. Най-вероятно в такъв смисъл има определени думи - разпространени откъм севера и навлезли в централна Азия. Да кажем за какво става дума: търсим думите за магаре: ĭljĭgĭn - Fu-yü Gïrgïs элжэгэн - Бурятский эӈнэкэ̄н - эвенкийский - това е за някакъв вид елен (не е магаре) Около Хакасия и Тува тази дума придобива малко по-оформено значение: elžigen элчиген илжиг ięšäg - Mogholi эштек - Teleut При уйгурите по на юг става: ešäk эшек - Киргизи есек - Казахи išäk - Татари ашак - чуваши aasi - финландци Тук наблюдаваме преход през фино-угорските народи - думата се преобразува с "Л" в края. eesel - при естонците ēzelis - при Латвийците асёл - при белорусите osioł - поляци osel - словенци Esel - германски Тоест славянската дума за "магаре" първоначално би трябвало да е обозначавала някакво впрегатно или товарно животно, много вероятно да е вид елен. Но с времето и след множество преходи през номадските народи и през фино-угорците тази дума при славяните се получава във вида както е при руснаците осель, осёл. Отделно разгледахме какви интересни неща са се случвали на Балканите и по Средиземноморието. След горните разглеждания мога да твърдя, че "магаре" е до голяма степен с Балканска етимология. Едва ли ще намерите някъде другаде на планетата ни такова название на това животно. Славянската и тюркската думи изглеждат с еднаква етимология. При украйнците се наблюдава някакъв междинен вариант: "осів" - нещо средно между осел и есек, и още един вариант за: віслюк .. Най-вероятно обаче разпространението на тази дума да е още от пред-тюркските времена, от времето на скитите. Защото не би било възможно в годините на преселенията на множество народи една такава категория думи да остане празнина.

Сега предоставям на теб великолепната възможност да го докажеш това твърдение. То си заслужава дори да се отворят 2 нови теми за всеки един от изброените. Аз пък ти казвам че никак, ама никак не са близки едни с други. Ужасно далече са и никак не се разбират. По индоевропейска линия ще се намери някакво родство, но аз твърдя че Илирийски седи много по-близо до влашки и много далеч от славянски.

За съжаление илирийският не е засвидетелстван писмено.. Много е подобна историята както с тракийския. И докато за тракийци - фригийци предполагаме някаква близост с гърците, съответно нашите тракийци са се влели в гръцко-говорящите ромеи, то какво да кажем за илирийците? Поглеждаме от кого са заобиколени, поглеждаме какво е останало от тях... Имаме италийци, албанци, малко гърци по на юг и власи, тоест румънци.. Няма други наследници. Каквото има да търсим го търсим измежду последните. Славяните дори не ги включваме в списъка с вероятни наследници на илирийците. Твърде голяма е езиковата разлика между славяни, траки и илирийци. Понеже за траките аз вече съм ги отнесъл като по-близки спрямо гърците, то за илирийците ги отнясям като по-близки към италийци и румънци /власи/ и отвреме на време към албанците. Нещо като средно-аритметично. То дори и да го знаехме тоя илирийски език, не се знае колко диалекта, колко разнородности, колко села са имали свои си изговор и особености.. Много е съмнително съществуването на единен и универсален илирийски език , затова по-подходящо би било да го разхвърлим и да го търсим измежду вероятните му наследници със съответстващите им диалекти.

Сега чак го видях и в унгарската версия: szamár. Унгарското може да се е получило от албанското "гкомар".. От Гкомар до Шамар - разликата е достатъчно велика... Но пък да очакваме "прабългарско магаре" - никак не ми се вярва в това. Все пак унгарското шамар е една стъпка по-близко до пра-българското шегор. Аз въобще се съмнявам че прабългарите са мъкнели със себе си магарета.. Коне да, дребна порода монголски коне - да.. Но магарета - не.. Овце и кози - да. Коне -да.. По отношение на прабългари и връзка с магарета - някак си не съм го срещал до момента. Прабългарите носят думата за лъв, за камила, дори мисля че и слон се среща при тях. За магарето - все си мисля че те го заварват тука на балканите, или евентуално в унгарската равнина. Магарето е малко по-капризно животно, докато конете, кучетата и овцете се поддават на по-лека дресировка. Дори и тренирани - магаретата запазват характер и са капризни понякога. Сега остава да докажем връзката между магаре и "шамар" / плясване, удар, бой/ и съвсем го докарахме до прабългарите.

Обаче ти си прав за това че сомар /somar/ се превежда като магаре на чешки и на словашки. Това си е нещо. По-скоро обаче връзката ще да минава през това приспособление за носене - пренасяне - наречено самар. При чехите / словаците това се е насложило и върху животното за пренасяне. Самарът изглежда че е направен от кожи, може да са самсарни кожи. Така коженото наметало за кон или магаре / самар/ става свързано с носене, пренасяне и в по-късно време животоното бива наречено носач, преносвач.. Това е много свободно тълкуване, но като имаш предвид че в другите славянски езици магарето е предимно "осел" - погледни на чешкия и на словашкия като изолиран случай. Ако това наименование имаше връзка с именника, то първо при нас трябваше да го открием. Ние имаме приспособление: самар и животинче: самсар.

Такава връзка дето ти търсиш е много проблематична. Сомор е "мишка" в именника. Шегор е волът. Магарето не мисля че въобще присъства в календара им. Примерно за връзка на сомор - самсар - пак от онези животинки белки, бобри и невестулки. При магаретата има някакво приспособление за закрепване на товари: мн. самари, (два) самара, м.1. Приспособление от дървени части с тапицерия, което се закрепва на гърба на товарно животно за сядане на човек или за окачване на товари. Слагам самара на магарето.

Ако се вгледаш в албанската и влашката версия за "магарица": гумарл* , гкомара* И в двете форми е с корен: гмар, гкмар . От арабски : hamar // Малтийски: ħmar От някъде се е вмъкнала тази славянизирана форма на "магаринята" .. И едва после се е получило познатото ни магаре. Най-вероятно промените са късни - през 18 - 19 век. ПП. Най-вероятно "магаринята" е местен диалектен македонски изговор. В останалите райони на България това се изговаря като "магарица".

За да не си помислите че има грешка по отношение на мъж - мускул - припомням че в славянските езици се ползва думата: мищци, мощи - която е с аналог за мускули. От там идва и нашето мощен, мощи. В случая латинското /musculus/ muscle е много близо до старославянския. Първоначалното значение за мъж е било със значение за мускулест, мощен.