tantin

По отношение на ламята: вижда се от горния пример че българите и власите ползват едновремено "Ламя" и "Lamnia" . Гърците ползват "Дракон", което ние също го ползваме като синоним на Ламята - само че е от мъжки род. Албанците ползват някаква тяхна дума: "Спонха" - която не успях да намеря.

Благодаря за уточнението. Аз използвах думата "зелки" в множествено число и така получих максимално близко съответствие към останалите 3 езика. Това ни дава и директен отговор на въпроса откъде произлиза съвременната дума "зеленчук". (ползвам програмите за превод за да намеря как се пише този израз на другите езици . Не зная нито гръцки, нито албански, нито румънски).

Още малко от речника на балканските народи отпреди 200 години: δια την χρειαν μασ pentru nevoia noastră За вашите нужди për nevojën tonë το λιονταρι Leul Лъвът Luani ο λυκοσ lupul Вълкът ujku η αρκουδα Ursul мечката Ariu ο δράκων Dragonul ламята Dragoi η αλεπού . vulpea . лисицата . dhelpra . Едно уточнение: в българският текст за "нужди" е използвана думата "Ихтиза" . Това не е грешка. Тази дума е турцизъм и все още се ползва в съвременна Северна Македония. Види и: иктиза (ж.) мн. ихтизи потреба, нужда Англиски: need Турски: iktiza Употреба: Архаизам Слично со: нужда (ж.)

Ние ползваме думата "люле", но при нас тази дума има конкретно значение за цветето люле, докат виждаме че в останалите 3 езика думата цвете е производна на "лале" - λουλούδια , lulet (luletа) , включително при влашкия.

Πάλι Din nou Пак përsëri φυτρώνουν a apărut изникнаха mbirë τα λουλούδια florile цветята, lulet τα χόρτα iarba тревата Bari τα λάχανα, varza зелките lakrat τα τσουκνίδα. urzica. копривата. hithër

По повод на гръцкото изписване на славянската дума за зеле: има една много забавна история за Йоан Кукузел: От времето на пребиваването му в Константинопол идва и неговото име „Кукузел“. В младежките си години, като го попитали какво е ял, той отговорил „кукия ке зелия“ (κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки „бакла със зеле“. Само че "зеле" на гръцки се пише и чете по съвсем друг начин. Зеле си е славянска дума, възможно е да има и някаква сходна тракийска или илирийска дума, но с голяма увереност можем да твърдим за славянският произход на думата. Когато младият Йоан е искал да каже за манджата със зеле, използването на славянската вместо гръцката дума със сигурност е създала комична ситуация и така нашенеца си и получил прякор. Което с още по-голяма увереност може да ну убеди в неговия славянски (български ) произход. Една от неговите композиции, посветена на майка му носи заглавието „Полилей на българката“.

С една малка поправка: на предпоследния ред четем "зельета" - тук е дадено в смисъл на зелето, а не на зеленината. Ето и превода на другите 3 езика: λάχανο , λάχανα (мн.ч. ); varză ; зельета ; lakër lakrat (зелките)

Същото в съвременен превод: Гръцки Румънски Български Албански Πάλι Din nou Пак Përsëri εμφανίστηκε a apărut изникнаха doli τα λουλούδια florile цветята, lulet το γρασίδι iarba тревата Bari πρασινάδα, verdeaţă, зеленината, gjelbërim, τσουκνίδα. urzica. коприва. hithër

Това се вижда с просто око че говорите са от македонския край. Има множество по-подробни разглеждания , виж това например: https://www.wikiwand.com/bg/Уводно_обучение

Няма спор за това че записалият този речник е владеел лошо български. Това прави записките му още по-интересни защото те показват диалектните отклонения. Целта на автора била погърчването, тоест приобщаването на 3-те етноса към гръцката кауза. Тогава текат освободителните процеси за освобождаване на Гърция. Въпреки недостатъците на тоя текст - текста е разбираем и простонароден. Човек владеещ гръцката азбука би могъл да го прочете.

"women" - mulleres на езика на испанска Галиция (galician ) . Не знам дали тази дума се ползва сега в румънския. "mParpasli " корелира към съвременното румънско "bărbați " . Думите в речника са записвани не на базата на граматическите правила, а повече въз основа на това как ги е чувал записалият ги.

Какво значение аз какво мисля сега? Аз гледам какво пише в стария документ. Естествено че езика тогава е наричан "български" , така си е записано и в речника им и те така са го назовавали. А това което днес ние наричаме "български език" и това което наричам аз "македонския диалект " са вече различни неща в съвремието. Македонският диалект е също език от групата на българските езици. Това го обсъдихме доста подробно в темата за Истината за Македония. Мен ме интересува в случая повече за "влашкия" , каква версия на италийски език е, с кои останали италийски езици най-добре корелира. Имаме ли преводен вариант на тоя речник ? Има някакви публикации на БАН , но за момента не съм ги открил по интернет.

Ето как са написани думите за мъже и жени в този речник: На влашки това е записано като "mBarpasli ssi mullerle" На съвременен румънски това се пише като: "bărbați și femei" . Българският надпис се чете като "мaжите и жените " .

Това което казвам е че по времето когато е написан този речник славяноговорящите в района на Москополе (в сегашна Албания) говорят на славянски език, наречен в речника "български език". В тази книга също се споменава за Македония - вероятно като географска област. Даден е текст на 4-те основни езика. Българският текст е в македонски диалект. И четирите текста са записани с гръцката азбука. Текстовете са с с практическа насоченост: за животните, за църквата, за прелетните птици, как да се изчистим от въшки и бълхи, за овчарите - нещо за сиренето. Има също дадени числата. Аз го четох от снимките на оригиналния вариант. Споменава се също и за Мизия. Това е късен текст - от около 1790г. Но това предхожда с близо 100 години освобождението и ни дава представа за македонския диалект и връзката му с другите основни говори в Москополе. 250 години по-късно наследниците на славяните от онези земи, същите славяно-говорящи престават да се самоназовават българи , престават да наричат езика си български за да се разграничат от другите българи. Този речник е писан не от българин, а от влах. От гърчеещ се влах.

В четириезичен речник от края на 18 век имаме запазен пример от автентичните говори на българи, албанци, власи и румъни (арумъни). Българският диалект в този речник е от сегашната Северна Македония. Речникът е издаден в град Москополе. Това е нагледно историческо доказателство за това как са се самонаричали западните българи и на какъв език са говорели. Арумъните ( или румъните) са дадени като гръцко-говорящи. Можем да предполагаме че румъни-арумъни това са наследниците на ИРИ или ромеите. Влашки език е най-близко до сегашния румънски. Доста интересни изрази могат да се видят във влашката версия. Примерно за "жена" се ползва думата "муллер", която пък се ползва основно в Испания - мухер . В западните покрайнини населението е преобладаващо българо-говорящо със запазено многоезичие на гръцки, албански и румънски. Към тези езици трябва да добавим също турски и малко сръбски. В градовете имат еврейски махали и да не пропускаме също цигански малцинства. Този речник е издаден около 160 години преди прекръстването на македонските българи ( от чисти българи в чисти македонски славяни).

Pre-historic pile dwellings settlements in northern Italy https://en.wikipedia.org/wiki/Ligures Къщи на Лигурите.

Коя е тази царица, която управлява по времето на цар Борис? Теофания - 881/882 — 10 ноября 895/897 ?

Аз си мисля че сегашната ситуация с езиковото и политическо разделение напълно обслужва политическите амбиции на албанските кръгове. Да не забравяме че само до преди 10-тина години си имаше въоръжена албанска групировка из Македония и полицаи и армия влизаха в директни сражения с тия "партизани" . В сегашно време сражения вече не се водят, но в политиката на Македония албанските кръгове присъстват. В тоя смисъл това отцепване от български език ще продължи , това ще бъде напълно поддъжано от македонские албанци, сърби (ако има такива) , а и самите македонци дето още са под упойката на пропагандата. Македонските албанци едва ли ще заобичат повече сръбския отколкото българския. А държавата им като всяка друга дъжава има нужда от официален език и писменост. Албанският едва ли ще стане особено популярен в Европа, но кой знае, бъдещето ще го покаже. С европейската интеграция и с отваряне на границите между Косово, Албания и Македония ще има една широка експанзия на албански и това си е нормално предвид интеграционните процеси..

Компир-картоф е много късна дума. Картофите пристигат след започване колонизацията на Америка, така че най-рано 15 век.

Българският език и македонският език са групата на "българските езици" или "българската езикова група". Освен тях тук са банатските и бесарабските говори. Кои други езици, диалекти или говори влизат също към българската езикова група? Шопският диалект от българската езикова група ли е или е повече откъм сръбските говори ? Напълно нормално е на територията на РБ да има и "небългарски говори", тоест те са си пак български по национални признаци и принадлежност, но филологически биха могли да са част то другата славянска подгрупа. Не е нужно да се прави равнозначност между политика, география, филология, история или някакви други подобни признаци.

Давам следния пример: да речем че групата на Балканските славянски езици се нарича : Балкански езици ... Тогава всички славянски езици на Балканския полуостров без изключение са членове на общността на Балканските славянските езици.. Ако обаче Западните славянски езици се наименоват " Адриатически " - то тогава болшинството от славянские западно-балкански езици стават "адриатически".. Това е пример за чисто географско класифициране, без да се отчита лингвистика. Ако обаче вкараме и лингвистика, то ясно е че сърбо-хърватски и словенски вероятно няма да са заедно с българския. Македонските говори и българските обаче по правилата на лингвистиката отиват в една група. Разбираемо е това че наименованието на групата езици наричани "български езици" - ще носи името на най-разпространения език, а именно българския. Подобно на германските езици.. Но хубаво би било също да се конкретизира и това че има повече от 1 български език, а именно: български, македонски, банатски и бесарабски. Възможно е също някои от диалектните ни говори да бъдат обособени като отделна форма на български говори. Едно такова разграничение би ни помогнало да се разберем относно принадлежността на македонския славянски език към групата на българските езици.. Защото македонската версия на албански език - изобщо няма да влезе в тая група. Вероятно македонците имат някаква си тяхна стандартизация за ползването на албански. В този смисъл няма никаква полза да се твърди че българския и македонския са един и същ език понеже това би било грешно откъм класификацията им. Българският език и македонският език са едновременно част от "българските езици", "българската езикова група" .. Но при едно вглеждане в говоримия, писменния език и в диалектите може да се установят и други интересни неща: близостта на западно-българските диалекти с македонския говорим език.. В същото време има големи различия в книжовната норма и това е най-добре видимо при банатските българи където се ползва латиница. Ако желаят - македонците могат да си се самокласифицират в 3-та Балканска езикова група - на югозападните македонски славяни, да си измислят сами езикови правила и нови думи.. Могат да се самоизолират и да променят езика си както те желаят. Историческото развитие е едно, но реалната история и бъдещето се пишат от хората сега.

Да погледнем дефинициите: Значи ако четем правилно дефинициите: съществува такава обща група от езици: на южнославянските езици, източна подгрупа. Към тази група влизат следните езици: български македонски банатски Възможно е да добавим още някакви езикови общности тук: примерно говорите на бесарабските българи. Тук много лесно можем да се вкараме в бъркотията: разполагаме със следните категории: езици, диалекти, говори и това "книжовни норми" . Многообразието от наименованията води до объркване относно кое е името на групата, кое е език, кое е говор, кое е диалект. Географското разпространение също е объркващо: банатските говори са на запад. А Бесарабските българи са по в североизток. Добре би било да има ясно разграничение между името на езиковата група и името на всеки един от езиците или говорите включени в групата.

Да, по-вероятно да е по териториите на сегашното Косово.

Не е диалект (не знам кой измисли тази щуротия), а е книжовна форма - според БАН на българския език, според други научни институции и автори - на македонския език Преселението на различните славянски народи е ставало по различно време и по различни пътища. Това е и причината да има такова голямо разминаване между сръбския език и българските говори. Сърбите слизат от север на юг, през западния коридор, това което е унгарската низина - Панония. При това сърбите слизат малко по-късно, когато множество славяни вече са се заселили в териториите около сегашна Македония. Българите и остобено тези - дошли с Аспарух пресичат Дунав непосредствено около делтата. По тази причина сръбските говори са по-близо до словенски, словашки и чешки. Българският език пък има допирни точки с източните славянски езици. Около Македония става леко смесване на тези славянски потоци. Иначе Стара Планина е била естествен разделител . В софийското поле също има смесване .