tantin

За ваша информация: следният текст съдържа доста части (разчитане) на четири-езичния речник: http://www.ezik-i-literatura.eu/2017/1-2/15-E.Solak-BG.pdf ЕЛЖБЕТА СОЛАК Ягелонски университет – Краков ОРБИС ПИКТУС И БАЛКАНИТЕ --- Вероятно този речник го има преведен. Има нещо издадено на български: "Четириезичният речник" на Даниил Александър Ничев Състояние Отлично Цена 120,00 лв. Налична в София - виртуален щанд "VIP Classics"

Току що прочетох написаното от теб на глас, жена ми го изкоментира че това ме вдъхновявало с много патос и не можела да си поспи от мен. Ако оставим "патоса" настрана ... "дали не е имало и междинни езици" - ами че това се предполага да е бил един език - ПИЕ - поне в началото. После се обособили разни диалекти и прочие. "иранският език" е един от по-късните продукти на голямото разпадане на Прото-Индо-Европейския Език . ( ПИЕ) Ти сам го свързваш с "авестийски" - нали така ? "сармато-българи" - това е несъществуваща категория. Изкуствено създадена и недоказана, такова понятие реално няма. Доказателства за такива не знам да съществуват. Мисля че бъркаш времевите процеси на разпадането на ПИЕ. Погледни пак най-общо времевите характеристики и ще видиш кога славяните се отделят от ПИЕ, кога иранците.. Едните забиват на северо-запад, другите отиват на юго-изток.. Ти доказваш директното им родство. Такова има на базата на ПИЕ, няма спор по това. От там нататъка има скити и саки, дето са нещо като връзка, поща, преносители на някаква информация из степите.. Но като цяло степите са неблагоприятни за изхранване на голяма група от населението. В степите просъществуват мобилните , номадите. Славяните се позиционират близко до балтите , на североизток от родината на ПИЕ.

Аз вложих сума ти усилия в разбиране на това що за буква е това у или о.. И все не успявах да се справя. Това го обяснява перфектно. Щото такава буква в гръцката азбука реално не съществува, или поне в съвременната гръцка азбука - не намирам такава. Не бях се сетил че това може да е дифтонг ȣ = (OY). В славянската азбука това се ползва много.

Знам че ти подценяваш тая версия, да не казвам че директно я игнорираш. Не мога да коментирам археологията. Не съм специалист по погребенията и ритуалите .Т Тук ако прочетеш написаното от теб: авестийски: староперсийски, мидийски и согдийски славянските български ирански Според мен славянски и староирански са диаметрално противоположни (в смисъла на Прото-Индо-Европейците), но ако успееш да докажеш близостта им - пожелавам успех ! Ако погледнеш балтийски, латински, германски, тохарски - то ще видиш че има близост на славяните с всичките останали, при това близостта с иранците изобщо не е най-близка спрямо останалите.. Но ако успееш да докажеш тази близост - аз ще съм първият който ще ти ръкопляска !

Да речем че е непрактично и неудобно за несвикналите на гръцката азбука да записват славянские звуци по тоя начин. Виж и примера по-горе с "гиет", дето би трябвало да се произнася като "йет, ет" или "йе".

За тези 100 години съм съгласен. Значи като говорим за 1790 година - това е края на 18 век. (Не е 17 век ) . В такъв случай разликата не е 100, а дори повече - 150 години. Езикът на влашко може да се е сменил, но така или иначе в края на 18 век "влашки език" наричат езика на власите тоест бъдещия румънски език. За това че преди това във Влашко се е говорело и пишело на български език - нямаме никакви спорове. Този речник обаче не е писан във Влашко. Писан е във Москополе. Москополе (на албански: Voskopjë или Voskopoja, Воскопоя, на арумънски: Moscopole и Moscopolea, на гръцки: Μοσχόπολη) е стар град, днес малко планинско село със 700 души население (2000 г.), занимаващо се главно със скотовъдство, говорещо на арумънски и албански. През 17 и 18 век Москополе е бил в цветущо състояние с 60 – 80 хилядно население, около 20 до 26 хубави църкви, като градът се превръща в регионално книжовно средище.[1] Влашкият език, за който говорим тук, това е езика на Москополе. Даниил Москополски или Москополец (на гръцки: Δανιήλ Μοσχοπολίτης), Даниил Мосхополитис, или Даниил Михаил Хаджи е гръцки учен с армънски корени . Данаил Москополски е влах, власин. Това му е майчиния език. Името на тоя човек е румънско. Даниел од Москополе, Даниил Москополски (грчки: Δανιήλ Μοσχοπολίτης, Даниил Мосхополитис) или Даниел Михаил Хаџи — влашки научник, гркоман, автор на Речник на четири јазици (латински: Lexicon tetrag'osson)[6] кои се зборувале во Македонија. Дори и македонците го обявяват същия за власин.. Тоест изобщо не става дума за голямото Влашко, говорим за един голям град на територията на съвременна Албания.

Дефиницията ти за революция е доста "ограничена" , да не казвам "абсурдна" . В съвременния свят имаме и цветни революции, мирни революции и т.н. Всяка една по-голяма промяна в обществото е наричана революция, включително и научно-техническата.

Абсурдно е наистина. Има и други абсурдни записвания с гръцките букви, това от текста на тоя късен речник : υμπαβο - хубаво μπ = "Б"; σσ = ш

Едва ли славяните да са скити и сармати. Поне скити не са и аз не ги виждам като такива. Това че са живеели на северната граница на Скития и вероятно са си взаимодействали със скитите не ги прави скити. Сармати - също не ми се вярва да са. Сарматите по-вероятно да са свързани с така наричаните алани, роксолани, масагети. За славяните се знае че са от групата на венети (венеди). После се разделят на трите клона: венети - на запад - славини - склавини - на юго-запад. И анти - по-скоро на юг и изток. Между иранските говори и славянските има поне 2000 години изолация, така че когато се срещнали отново славяни със сармати, скити или останалите - те изобщо не са могли повече да се разбират помежду си. Славяните са си отделен клон от индо-европейските езици и няма какво да го смесваме с останалите ирански езици. Най-близо до славянските са балтийските и германските езици.. Обаче аз смятам също че латинският е също много близък до балтийско-славянските . По времето когато славяно-балти са се отделили от останалите индо-европейци - малко преди това латините са поели своя път на запад.

Тези паралели за които ти говориш са на възраст от около поне 3500 години. Възможно 4500. Иранският обаче се отделя от индо-арийските по някое време и стои доста в страни от славянските езици. Авестийски по мое виждане е по-древен спрямо иранските. Иранските прихващат повече от Индия и от юга. В тоя смисъл иранските ги виждам доста по-далечни. Някаква близост имат с осетинците, но като цяло не са особено близки спрямо славянските. А за пра-българите е направо абсурд да ги свързваме едни с други.

Комично и забавно е това че наследниците на древните ромеи и римляни, говорещите румънски (романски ) език - съседите ни на север са с предимно славянско ДНК и нямат нищо общо с гените на древните римляни и ромеи. Промити мозъци. Иначе бих се радвал на едно по-точно генетично изследване да докаже доколко румънците имат римска, тракийска, илирийска или балканска генетика. Във всеки случаи езикът на румънците носи елементи от италийските езици на Балканите. Откъм култура и религия българите и румънците стоят най-близко едни до други. Смея да кажа че румънците са в по-голяма степен наши братя по съдба и култура, отколкото македонците. Аз съм повече про-румънски настроен. Не че там си нямат проблеми. В Румъния имат огромно унгарско малцинство и между румънци и унгарци няма голяма любов и братство. Унгарците са католици, а румънците са източно православни като нас. Както знаем - центъра на ИРИ до голяма степен се е намирал на Балканите . Тракийците в най-голяма степен са захранвали ИРИ с войска, храна, и всичко нужно. Тонове тракийска кръв се е проляла за ромейската кауза. В тоя смисъл нека сме горди не само със славянския си български произход, но и с другите ни роднини - тракийците, които са също ромеи до мозъка на костите си. Романия или Румелия както я наричали турците е тука , при нас. Княжеството Румелия не случайно е било обособено от великите сили и процеса на "францизация" и романизация в вървял с доста бързи темпове . Ако не е било Съединението, възможно е било "френския" да бъде официален език на администрацията.. И на всичко останало. Това бил плана на управляващите Източна Румелия.

Как го виждаш влашки да е български език ? Текстът който тук обсъждаме е точно от 17 век и се вижда почти пълното съответствие на влашки към румънски, на албански към албански, на романски към гръцки. Българската версия на речника е написана в македонския му диалект, което прекрасно илюстрира на какъв език са говорили македонските славяни.. На всяка една страница отгоре е написано български.. Няма македонски, няма славянски.. Това че във Влашко се е говорил и ползвал български език е съвсем друго нещо. Влашкият език обаче си съществува и виждаме че е документиран много точно от създателя на тоя речник. Това че славяните във Влашко се порумънчили е друго нещо. "влашки език=български език" - е абсолютно грешно като постановка.

Благодаря за подсказването. В текста на гръцки е записано: μαςηνιτζα Това се произнася като "масинидза ". Така го е чул авторът на този речник, който не е българин. Наистина би трябвало да е мътеница. Вероятно в диалектната версия е било произнасяно като "матеница" - по-близко до "а" отколкото "ъ" и това да е объркало записвача. Но доколкото в гръцкия нямат буква за "ъ" , то дори и при правилно чуване резултата би могъл да е същото записване.

Гръцки превод (възстановка) Нов превод: архаичен текст: ομως въпреки това Току καλλιτερα По-добре по схарно να φτιαυνς да направиш да напраиш προ σφαγή клане (курбан) кланета από μια αγελάδα от крава от крава και από βουβάλια и от биволи и от биулица οτι είναι защото е оти ги ест εύμορφο добро убаво

ομως въпреки това καλλιτερα По-добре να φτιαυνς да направиш προ σφαγή клане από μια αγελάδα от крава και από βουβάλια и от биволи οτι είναι защото е εύμορφο добро Това е горе долу едно към едно превода гръцки - български. В гръцката версия е опростен вариант, значи няма смисъл да предполагаме някакъв допълнителен смисъл или възклицания за подсилване в българския му вариант.

Току що намерих още една версия за "гиет". Възможно е това да е "гыйди". или "гиди". Ех гиди вино червено. Оти гиди хубаво е. Във всеки случай не е "гоя" щото тоя израз не се ползва така.

Благодаря, сега и аз го прочетох така. Липсващата буква е там, но е леко изтрито "е". "Кланета" - за курбан, заколено. Под въпрос е също "гиет". Това може да бъде глагола "бъда, есть", но може и да бъде " нахранване, гоя, угоявам". "Оти гиет убаво" - се получава по смисъл като добро за хранене или вкусно.

Целият текст е тук: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/87/Eisagogiki-Didaskalia.pdf Тоя текст приблизително от времето на Софроний Врачански. Малко след Паисий.

За да няма съмнения в превода на последния ред: https://www.streetfoodguy.com/drinking-dhalle/ Dhalle - това е айрян на албански. Тоест значението на δαλλοσ , δαλλα от влашки и албански перфектно се връзват със гръцкото значение за кисело мляко. Остава ни само да приемем че "мястница" или "масленица" ще трябва да е означавало старото наименование за кисело мляко или айрян.

За да не се чудим какво е това мястница от последния ред - това не е месо. ξυνογαλο - от гръцкия ред ни дава: кисело мляко .Значи ако това е със същото значение - мястница би трябвало да е киселото мляко.

Допълнение: за реда: "Оти дават" - би трябвало да се разбира - "защото дават" .. Оти е синоним на защото. .. Така има и по-добра логика в текста. Нека да са харни животните - щото те ни дават млякото, вълната, сиренето и другите неща. Харни , хаир - е вид на благословия, имане, берекет. Оти = щото, защото.

Следващата част е лесна и удоволствие за разчитане: Овните овците козите агънцата яренцата все харни (добрички) все да дават мляко и вълна и от овцете се сири (тзини или цури ) мас и сирене (вероятно за масло) урда и миастница . Urdă (Вурда) - Urdă is a sort of whey cheese variously claimed to be originally from Romania, but now commonly produced in the Balkans, namely in Serbia, North Macedonia and Hungary. The Romanian term 'urdă' might derive from albanian Urdhë, Alternative variant of hurdhë. Etymology[edit] Akin to Romanian urdă and Albanian urdhë. Урда е това , което днес ние наричаме "извара" . Мястница - вероятно става дума за месото.

Опит за превод на тази част ( не мога да гарантирам за верността на разчитане и превод, дотолкова можах Романия Влахия Булгариа Албания нов превод древен текст древен текст нов превод нов превод древен текст χρόνος χρόνος Vremea време koha Koha έχει τέτοια διανα τον χαλασγυ se ly asparka с такива разполага ka të tillë kn ta prissina μόνο ο Θεός αμη ο Θεος ma tymnitzau само и единствено господ vetëm Zoti Perantia Перантия - бог, Перун που βασιλεύει. τον φυλαει ly vliake който царува. që mbretëron. e puan

Примерен превод на тази част: Και όλα Si tot И всички Dhe të gjitha φρόντισε a avut grijă се погрижиха u kujdes για όλα. pentru tot. за всичко. për çdo gjë. Για κάποιους Unora На някои Për disa τους φάνηκε ότι li se părea că стори им се че u dukej se πλούτος bogatie богатството pasuria ήταν στα χωράφια. era pe câmpuri. бе в нивите. ishte në fusha. Και σε αυτά Și pe acestea И по тези Dhe mbi këto κάποια χοιρομητέρα, unele scroafă, едни сеят , disa mbjellin, και κάποια δουλειά. și ceva de lucru. и едни работят. dhe disa punë.