tantin

Гръцки превод (възстановка) Нов превод: архаичен текст: ομως въпреки това Току καλλιτερα По-добре по схарно να φτιαυνς да направиш да напраиш προ σφαγή клане (курбан) кланета από μια αγελάδα от крава от крава και από βουβάλια и от биволи и от биулица οτι είναι защото е оти ги ест εύμορφο добро убаво

ομως въпреки това καλλιτερα По-добре να φτιαυνς да направиш προ σφαγή клане από μια αγελάδα от крава και από βουβάλια и от биволи οτι είναι защото е εύμορφο добро Това е горе долу едно към едно превода гръцки - български. В гръцката версия е опростен вариант, значи няма смисъл да предполагаме някакъв допълнителен смисъл или възклицания за подсилване в българския му вариант.

Току що намерих още една версия за "гиет". Възможно е това да е "гыйди". или "гиди". Ех гиди вино червено. Оти гиди хубаво е. Във всеки случай не е "гоя" щото тоя израз не се ползва така.

Благодаря, сега и аз го прочетох така. Липсващата буква е там, но е леко изтрито "е". "Кланета" - за курбан, заколено. Под въпрос е също "гиет". Това може да бъде глагола "бъда, есть", но може и да бъде " нахранване, гоя, угоявам". "Оти гиет убаво" - се получава по смисъл като добро за хранене или вкусно.

Целият текст е тук: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/87/Eisagogiki-Didaskalia.pdf Тоя текст приблизително от времето на Софроний Врачански. Малко след Паисий.

За да няма съмнения в превода на последния ред: https://www.streetfoodguy.com/drinking-dhalle/ Dhalle - това е айрян на албански. Тоест значението на δαλλοσ , δαλλα от влашки и албански перфектно се връзват със гръцкото значение за кисело мляко. Остава ни само да приемем че "мястница" или "масленица" ще трябва да е означавало старото наименование за кисело мляко или айрян.

За да не се чудим какво е това мястница от последния ред - това не е месо. ξυνογαλο - от гръцкия ред ни дава: кисело мляко .Значи ако това е със същото значение - мястница би трябвало да е киселото мляко.

Допълнение: за реда: "Оти дават" - би трябвало да се разбира - "защото дават" .. Оти е синоним на защото. .. Така има и по-добра логика в текста. Нека да са харни животните - щото те ни дават млякото, вълната, сиренето и другите неща. Харни , хаир - е вид на благословия, имане, берекет. Оти = щото, защото.

Следващата част е лесна и удоволствие за разчитане: Овните овците козите агънцата яренцата все харни (добрички) все да дават мляко и вълна и от овцете се сири (тзини или цури ) мас и сирене (вероятно за масло) урда и миастница . Urdă (Вурда) - Urdă is a sort of whey cheese variously claimed to be originally from Romania, but now commonly produced in the Balkans, namely in Serbia, North Macedonia and Hungary. The Romanian term 'urdă' might derive from albanian Urdhë, Alternative variant of hurdhë. Etymology[edit] Akin to Romanian urdă and Albanian urdhë. Урда е това , което днес ние наричаме "извара" . Мястница - вероятно става дума за месото.

Опит за превод на тази част ( не мога да гарантирам за верността на разчитане и превод, дотолкова можах Романия Влахия Булгариа Албания нов превод древен текст древен текст нов превод нов превод древен текст χρόνος χρόνος Vremea време koha Koha έχει τέτοια διανα τον χαλασγυ se ly asparka с такива разполага ka të tillë kn ta prissina μόνο ο Θεός αμη ο Θεος ma tymnitzau само и единствено господ vetëm Zoti Perantia Перантия - бог, Перун που βασιλεύει. τον φυλαει ly vliake който царува. që mbretëron. e puan

Примерен превод на тази част: Και όλα Si tot И всички Dhe të gjitha φρόντισε a avut grijă се погрижиха u kujdes για όλα. pentru tot. за всичко. për çdo gjë. Για κάποιους Unora На някои Për disa τους φάνηκε ότι li se părea că стори им се че u dukej se πλούτος bogatie богатството pasuria ήταν στα χωράφια. era pe câmpuri. бе в нивите. ishte në fusha. Και σε αυτά Și pe acestea И по тези Dhe mbi këto κάποια χοιρομητέρα, unele scroafă, едни сеят , disa mbjellin, και κάποια δουλειά. și ceva de lucru. и едни работят. dhe disa punë.

По отношение на ламята: вижда се от горния пример че българите и власите ползват едновремено "Ламя" и "Lamnia" . Гърците ползват "Дракон", което ние също го ползваме като синоним на Ламята - само че е от мъжки род. Албанците ползват някаква тяхна дума: "Спонха" - която не успях да намеря.

Благодаря за уточнението. Аз използвах думата "зелки" в множествено число и така получих максимално близко съответствие към останалите 3 езика. Това ни дава и директен отговор на въпроса откъде произлиза съвременната дума "зеленчук". (ползвам програмите за превод за да намеря как се пише този израз на другите езици . Не зная нито гръцки, нито албански, нито румънски).

Още малко от речника на балканските народи отпреди 200 години: δια την χρειαν μασ pentru nevoia noastră За вашите нужди për nevojën tonë το λιονταρι Leul Лъвът Luani ο λυκοσ lupul Вълкът ujku η αρκουδα Ursul мечката Ariu ο δράκων Dragonul ламята Dragoi η αλεπού . vulpea . лисицата . dhelpra . Едно уточнение: в българският текст за "нужди" е използвана думата "Ихтиза" . Това не е грешка. Тази дума е турцизъм и все още се ползва в съвременна Северна Македония. Види и: иктиза (ж.) мн. ихтизи потреба, нужда Англиски: need Турски: iktiza Употреба: Архаизам Слично со: нужда (ж.)

Ние ползваме думата "люле", но при нас тази дума има конкретно значение за цветето люле, докат виждаме че в останалите 3 езика думата цвете е производна на "лале" - λουλούδια , lulet (luletа) , включително при влашкия.

Πάλι Din nou Пак përsëri φυτρώνουν a apărut изникнаха mbirë τα λουλούδια florile цветята, lulet τα χόρτα iarba тревата Bari τα λάχανα, varza зелките lakrat τα τσουκνίδα. urzica. копривата. hithër

По повод на гръцкото изписване на славянската дума за зеле: има една много забавна история за Йоан Кукузел: От времето на пребиваването му в Константинопол идва и неговото име „Кукузел“. В младежките си години, като го попитали какво е ял, той отговорил „кукия ке зелия“ (κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки „бакла със зеле“. Само че "зеле" на гръцки се пише и чете по съвсем друг начин. Зеле си е славянска дума, възможно е да има и някаква сходна тракийска или илирийска дума, но с голяма увереност можем да твърдим за славянският произход на думата. Когато младият Йоан е искал да каже за манджата със зеле, използването на славянската вместо гръцката дума със сигурност е създала комична ситуация и така нашенеца си и получил прякор. Което с още по-голяма увереност може да ну убеди в неговия славянски (български ) произход. Една от неговите композиции, посветена на майка му носи заглавието „Полилей на българката“.

С една малка поправка: на предпоследния ред четем "зельета" - тук е дадено в смисъл на зелето, а не на зеленината. Ето и превода на другите 3 езика: λάχανο , λάχανα (мн.ч. ); varză ; зельета ; lakër lakrat (зелките)

Същото в съвременен превод: Гръцки Румънски Български Албански Πάλι Din nou Пак Përsëri εμφανίστηκε a apărut изникнаха doli τα λουλούδια florile цветята, lulet το γρασίδι iarba тревата Bari πρασινάδα, verdeaţă, зеленината, gjelbërim, τσουκνίδα. urzica. коприва. hithër

Това се вижда с просто око че говорите са от македонския край. Има множество по-подробни разглеждания , виж това например: https://www.wikiwand.com/bg/Уводно_обучение

Няма спор за това че записалият този речник е владеел лошо български. Това прави записките му още по-интересни защото те показват диалектните отклонения. Целта на автора била погърчването, тоест приобщаването на 3-те етноса към гръцката кауза. Тогава текат освободителните процеси за освобождаване на Гърция. Въпреки недостатъците на тоя текст - текста е разбираем и простонароден. Човек владеещ гръцката азбука би могъл да го прочете.

"women" - mulleres на езика на испанска Галиция (galician ) . Не знам дали тази дума се ползва сега в румънския. "mParpasli " корелира към съвременното румънско "bărbați " . Думите в речника са записвани не на базата на граматическите правила, а повече въз основа на това как ги е чувал записалият ги.

Какво значение аз какво мисля сега? Аз гледам какво пише в стария документ. Естествено че езика тогава е наричан "български" , така си е записано и в речника им и те така са го назовавали. А това което днес ние наричаме "български език" и това което наричам аз "македонския диалект " са вече различни неща в съвремието. Македонският диалект е също език от групата на българските езици. Това го обсъдихме доста подробно в темата за Истината за Македония. Мен ме интересува в случая повече за "влашкия" , каква версия на италийски език е, с кои останали италийски езици най-добре корелира. Имаме ли преводен вариант на тоя речник ? Има някакви публикации на БАН , но за момента не съм ги открил по интернет.

Ето как са написани думите за мъже и жени в този речник: На влашки това е записано като "mBarpasli ssi mullerle" На съвременен румънски това се пише като: "bărbați și femei" . Българският надпис се чете като "мaжите и жените " .